Те са млади хора, запалени по историята. С дейността си досега са издали над 60 книги, имат над 100 000 абонати в Youtube, както и стотици хиляди последователи в социалните мрежи.
Без конкретни цели и без намерение за мащабен проект, Иван, Марио и Мартин, обединени от любовта си към историята, започват стъпка по стъпка да изграждат сдружение „Българска история”.
Това е един проект, който започва от създаването на малка Facebook страница, а днес е най-посещаваната историческа платформа у нас.
Тримата младежи превръщат любовта си към историята в кауза, която да следват цял живот, в кауза, която да обединява всеки от нас. Която да предаде на идните поколения спомена за славното и трагичното, за победите и загубите, за смелостта и поривите на духа на нашите предци. За всичко онова, което ни прави българи.
Момчета от „Българска история” са герои в поредицата „21 причини”, която представя хората, избрали да живеят в България и тук да се борят за мечтите и целите си.
Вижте интервю със създателите на поредицата Жани Славкова и Даниел Богдански.
През последните 10 години Иван Кънчев се занимава с почти всяка дейност, която сдружение „Българска история” развива. Мартин Стаматов е режисьорът в екипа и стои зад създаването на всички аудио-визуални продукти и цялостната продуцентска дейност.
И на двамата им е трудно да определят своята мисия, но смятат, че последователите им са ги нагърбили с такава – да предават историята по атрактивен и съвременен начин. Момчетата от „Българска история” са поели тази отговорност. Смятат, че имат неформален договор – да продължават да вършат същото и да се опитват да го правят по-добре.
Те искат като общество да се вглеждаме в историята не само за да търсим отговорите, които искаме да намерим и които оправдават нашите очаквания. Според тях е важно и да откриваме неща, които понякога дори не ни харесват, но да ги осмисляме, за да ни помагат в развитието ни. В историята можем да черпим знания и поука от това, което всички предишни поколения са преживели.
Иван и Мартин вярват, че не бива да забравяме многовековната ни, наситена с трагедии и слава история. А всяко едно поколение е длъжно да съхранява и предава знанията за миналото на другите след него.
Как полагат основите на „Българска история”?
През 2012 г., когато все още са ученици. Иван Кънчев и Марио Мишев създават страницата „Българска история”. Двамата не подозират, че предприемат стъпка, която ще предопредели съдбата им. Няколко месеца по-късно към екипа се присъединява и Мартин Стаматов, който започва да създава видео съдържание за току-що създадените Facebook и Youtube профили.
„Няма да ви излъжа, ако кажа, че в началото ние нямахме цели. Не си представяйте, че трима младежи, току-що завършили училище, в първи курс са си мислели, че със създаването на една Facebook страница ще променят живота си и 10 години по-късно това ще дава работа не само на тях, но и на още десетина души екип.
Правехме просто нещо, което ни е интересно, виждахме смисъл и искахме да бъде качествено създадено. Бяхме постоянни. Виждахме, че започваха да коментират. Дотогава нямаше и подобна Facebook страница, която да е посветена само на българската история”, споделя Иван.
„И алгоритмите бяха други. Всичко, което се публикуваше, буквално стигаше до хората. Сега е много по-трудно”, допълни Мартин.
„Сега е абсолютно невъзможно без 1 лев реклама, която днес и за Facebook, и за всички социални мрежи е изключително важна. Тогава публикациите, които правехме, достигаха до все повече хора. Все повече харесваха и страницата ни. Казахме си, че може би трябва да направим и сайт. Нямаше такъв, който да е посветен изцяло на българската история. През есента на 2012 г. го създадохме и колелото се завъртя”, посочва още Иван.
След като няколко месеца момчетата решават, че искат и да снимат на терен. Успяват да направят филм за полковник Владимир Серафимов. Този проект допълнително ги сплотява, защото целият екип пътува в Родопите за няколко снимачни дни. Хората ги приемат топло, сърдечно, и им помагат.
„Осъзнахме, че нашата кауза си струва и може да го правим постоянно”, посочват момчетата от „Българска история”.
Стъпват на опита, който са придобили със създаването на първия си филм и продължават да правят други документални поредици. Обикалят различни краища на България и се срещат с хора, които знаят историята на своето родно място или на региона, в който живеят. Поредицата получава името „Легендите оживяват”. Правят и анимационни видеа.
Някои от най-емблематичните поредици, които създават, са още „Историята оживява”, „Българско военно чудо” и „Средновековна слава”.
В началото момчетата от „Българска история” са фокусирани повече върху видеата и продуцентската си дейност, която съществува и днес. През последните години доста развиват издателската си дейност. Това са двете им основни направления. Третата им дейност е свързана с поддръжката на сайта bulgarianhistory.org, който на едно място събира над 500 материала за родното минало, а имат и четвърта – посещенията на училища.
Мартин, Иван и екипът им от години обикалят училищата в страната с една единствена цел – да запалят интереса на младите към историята. Представят тази наука по един по-различен, по-жив и по-нестандартен начин, който се оказва привлекателен за деца от всички възрасти.
„Останал съм с доста розови впечатления от българските деца. Независимо в кой район на България се намираме, те проявяват еднакво запален интерес. Те много повече оценяват и нашата работа, сравняват ни с други изяви в Youtube”, посочва Мартин.
През последните години дори голяма част от учениците реагират при пускането на видеото в клас, че те вече са го гледали, защото са абонати на „Българска история” в Youtube.
Според момчетата зад сдружението най-големият ни проблем днес е невъзможността да поемем лична отговорност.
“Всеки се опитва да бяга от поемането на отговорността дори за най-дребните неща, с които се сблъскваме на битово ниво”. И така стигаме и до по-глобалните проблеми – обвиняваме външни сили, дали Европейския съюз, дали Русия, дали Великите сили, или Османската империя. Все търсим навън причината. За малка държава като България – чисто политически, често е било така, но в крайна сметка не е градивно да бягаме от поемането на лична отговорност. Сблъсквайки се с историите на впечатляващи личности, съм научил, че те се отличават с това, че могат да застанат зад думите си, бе значение какво ще последва за тях. Те често са грешали и са правили глупости, но пак са поемали отговорност”, казва Иван.
„Ежедневието може да бъде хаотично – днешният, утрешният ден, може да са хаотични. Въпросът е да имаме реакция на случващото се около нас. Да се опитаме да решим проблемите, а не да ги прехвърляме на някой друг”, посочва Мартин.
За Иван историята на настоящето в момента се определя от една дума – непоследователност. Според него ни липсва обща идея, която да имаме като народ, към която да се стремим.
„При нас отсъства общественият договор, който още при раждането си жителите на националните държави подписват”, посочва още Иван и допълва, че го е яд, защото знае какво е усещането да си в компанията на 10 човека, които мислят в една посока.
„Абсолютно сме фрагментирани в момента като общество. На всякакви теми – не засягам историческата и политическата. Караме се дори за музика и спорт. Липсва ни спойка. И хората са апатични – на моменти това може да те потисне, но то не бива да ни отказва да се опитваме да направим нещо в правилната посока”, заявява Мартин.
Според Иван от владетелите в миналото ни днес би могъл да се справи някой, който е по-близо до нашето време. Той ще се изправи пред сложна геополитическа и икономическа ситуация, в която България се намира и днес. Иван смята, че успешно би управлявал България отново цар Борис III – човек, който познава народа си, изслушва го и се опитва да стои стабилно на международната политическа сцена.
„Имаме много богата история, която може да ни покаже, че грешките, които сме допускали в миналото, не бива да ги допускаме днес. Грехота е поне малко да не се вглеждаме и да не се поучаваме от нея”, каза Иван.
„Няма да забравя документалния филм за Луи Айер – „Швейцарецът с българско сърце”. Отидохме до Швейцария, където искахме да снимаме негови наследници. Срещнахме се с внука му, кръстен на него – Луи Айер. Попитахме го дали се гордее с дядо си, който е наш национален герой и е дал живота си за една чужда държава. Той каза следното: „Няма как да се гордея с нечий чужд живот. Щастлив съм, че съм наследил историята на дядо си. Щастлив съм, че е вземал решения, които са го издигали до висотата на национален герой, но това не са мои заслуги. Аз не съм извършил делата, с които той е останал в историята. Единственото, което мога да направя, е да запазя неговата памет и да се уча от решенията, които е вземал в живота си”, разказа Мартин.
“От тази гледна точка, ако разглеждаме историята като нещо, което наистина наследяваме, (защото 1300 години история са много), можем единствено да я съхраняваме и да черпим практични съвети от нея”, допълва още той.
И Иван, и Мартин казват, че човек трябва да бъде в мир със себе си, да може със спокойствие да се гледа в огледалото, а нощем да спи без угризения. За тях това означава вървене в правилна посока.
Ако сте пропуснали другите ни статии за поредицата “21 причини”, можете да ги видите тук:
ЗА ДА ПРАВЯТ МЕД В БЪЛГАРИЯ, МИТКО И ДЖЕН ИЗОСТАВЯТ АМЕРИКАНСКАТА СИ МЕЧТА
КРАСИ И СИЛВЕНА: ЖИВОТЪТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ
НАДЕЖДА АНДОНОВА СЪЗДАВА НОВА МОДНА ИНДУСТРИЯ
TANYA STRINGS - БЪЛГАРКАТА, КОЯТО ПЛЕНЯВА СВЕТА СЪС СВОЯТА ЦИГУЛКА
NO NAME – АНОНИМНИЯТ ХУДОЖНИК, КОЙТО РИСУВА МОДЕРНО БОТЕВ И ЛЕВСКИ
СТЕФАН АПОСТОЛОВ ОТДЕЛИ 5 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ, ЗА ДА ПОКАЖЕ БЪЛГАРИЯ