ЖАНИ И ДАНИ ОТ „21 ПРИЧИНИ”: ВЪЗМОЖНОСТИ ИМА. НАМЕРЕТЕ ГИ И ГИ ПРЕСЛЕДВАЙТЕ

В тийнейджърските си години всеки септември Дани опознава държавите в Европа, пътешествайки с родителите си. По-късно получава висшето си образование в Нидерландия, но се връща в България, защото вярва, че тук има възможности. През годините създава свой блог и различни видео поредици. Пътува при всяка възможност, стига чак до Кения и Южна Корея. Често се пита какво прави хората щастливи и кое ги прави успешни, как се случва една промяна.

Пред Жани никога не е стоял въпросът за живот в чужбина. Знае, че тук има почва за доброто и позитивното. Винаги се е свързвала с литературата и е търсила корените на българските традиции. През годините е водеща на различни културни събития и озвучава реклами. През 2020-а чете публично свое есе, посветено на Апостола на свободата, което е отличено с първа награда от карловския комитет „Васил Левски”.

И Дани, и Жани са родени в Карлово и задочно знаят един за друг, но никога не са се запознавали. Срещат се преди малко повече от година, а поводът е късометражен филм за Васил Левски. 

В този проект Дани е оператор, в Жани – озвучител. В процеса по създаването му не се засичат нито веднъж, но и двамата след това са впечатлени от работата на другия. Виждат се на премиерата на филма, без да разменят и дума, а около месец по-късно Жани се свързва с Дани по телефона и му споделя своята идея да направят заедно поредица от видеа за причините да избереш България като място на живот и реализация. Дани не може да повярва, но не за друго, а защото чува собствените си мисли, изразени от някой друг. Той също през годините е искал да създаде такива тематични епизоди.

Дани и Жани усещат, че има дефицит на позитивни и смислени истории в медийното пространство. Нямат колебание, че искат да направят нещо, което ще си заслужава да бъде видяно – вдъхновяващи примери, които да показват как проблемите у нас могат да бъдат решавани. 

Докато организират срещите си, докато заснемат и обработват видеата, Жани е студентка, а Дани работи в семейната фирма. И двамата са заети, обаче намират време, за да обикалят България, да се срещнат с героите от „21 причини” и да разказват техните истории. Защото искат да върнат вярата, че тук е възможно мечтите да се сбъдват.

Двамата финансират проекта изцяло с лични средства, без помощ от държавата или бизнеса. Решават да направят своя кампания за дарения в Patreon. От всяка получена сума  отделят 21%, с които да помогнат на хората от епизодите на „21 причини”, като подкрепят техните каузи. 

Дани и Жани са 100% selfmade и за нас е радост, че се съгласиха да представим 7 видеа от поредицата им в сайта на Selfmade ID. Вижте и откровеното и непринудено интервю, което направихме с тях и в което разкриват малко повече за себе си и „21 причини”:

- Двамата срещате идеите си, но в хода на работата колко бързо се напаснахте?

Жани: Може би ни трябваше около седмица-две, за да усетим взаимно характерите си. Всеки има различен подход, но и за сценарий, и за заснемане, и за идеи как да се формира всичко и да се стигне до крайния продукт, вижданията ни съвпадаха.

-И двамата сте от Карлово и полагате основите на своето развитие в този град. Какво беше детството ви? Какво ви вълнуваше, докато растяхте?

Жани: Аз растях, обгрижвана с много любов – от семейството ми, от близки и приятели. Детството ми беше пъстро и емоционално. Дори и да е имало тук-там някакви негативни емоции, сега, като се върна назад във времето, остава позитивното, то ме държи до ден днешен, надделява. Карлово е чудесен български град и когато човек погледне Балкана, винаги получава глътка свежест и вдъхновение. Имах прекрасно детство.

Дани: Когато растеш в Карлово, Балканът има своята ключова роля за същността ти – виждаш го всяка сутрин и всяка вечер. Детството ми беше буйно, не бях от особено послушните деца, постоянно измислях пакости. Играехме навън с децата от махалата, обикаляхме и в планината. В тийнейджърските ми години силно ми повлия фактът, че с моето семейство всеки септември отделяхме по две седмици, за да пътуваме с кола в Западна Европа. Това ме отвори към света, към различни култури.

Прекосявахме Сърбия, Италия, Австрия, Германия, Франция. Родителите ми се притесняваха да говорят английски език и аз бях този, когото пращаха да купи кроасан или да уреди паркинга. По този начин аз самият се отпуснах да разговарям с хората на чужд език, а в мен се породи интересът към чуждите страни. Баща ми е по-идейният и винаги казва „Хайде, тръгваме!”, а майка ми винаги е готова да го последва.

- Как и защо избра да учиш в чужбина? 

Дани: Аз винаги съм виждал себе си в България. Следвах в чужбина, но знаех, че съм там за определено време. Не съм се ограничавал в представите си за годините, прекарани навън – и за учене, и за работа, просто знаех, че ще се върна. Изкарах 4 години в Нидерландия, няколко месеца в Испания, пътувах в различни части на света и това беше достатъчно, за да получа опит как хората се справят с живота навън. Бях решил, че искам да уча международен бизнес. Тук опциите не ми харесаха и реших да замина. Озовах се в Нидерландия – в държава, за която почти нищо не знаех.

- Жани, мислила ли си някога за живот зад граница?

Жани: Абсурд! Причините да искам да живея тук, са навсякъде около мен. Често казвам, че 21 причини са твърде малко, но към момента възможностите ни стигат да отразим толкова. Близките ми, приятелите ми също са сред тези причини. Понякога ме хваща яд на хората, които казват, че в България няма възможности. 

Възможности има. Просто човек трябва да ги намери, а след това да ги преследва. Винаги съм знаела, че искам да се развивам в България и предпочитам да не е в толкова голям град като София. Вярвам, че и в малките градове трябва да има личности, които да показват, че независимо къде се намираш, ако имаш цели и желание, няма граници, които да стоят пред теб.

- Дани, какво те върна в родната страна?

Дани: През тези 4 години бях във връзка от разстояние, с моята приятелка все още сме заедно.  Усещах носталгията, липсваха ми семейството, планините, природата, храната. Аз обаче съм и доста социална и комуникативна личност, бързо се вписах в средата в Холандия, в никакъв случай не съм бил в изгнание. 

Жани: Тук ще си позволя да вметна нещо, тъй като Дани спомена за неговата приятелка, за Деси. Ние не говорим много за нея, тъй като тя не обича да се показва. Но тя е човекът, който от самото начало е с нас, помагала ни е за много кадри и продължава да помага. Тя също е част от екипа ни. Уникално момиче е – креативна и изпълнена с ентусиазъм. И когато ни отправя някаква критика, знаем, че е точно на място, че е заслужена и ни показва върху какво трябва да работим. 

- Има ли други хора, които ви помагат в работния процес?

Жани: Различни хора, с които сме се срещали, са ни удряли по едно рамо. Виктор Цолов, който е част от екипа на „Околобългарско”, ни помогна за част от кадрите в епизода „Слънчевото семейство”, заснехме видеото във Варна. Героите на различните епизоди също са допринасяли със своя поглед  за кадрите.

- Как се обединихте около името „21 причини”?

Дани: От запознанството ни с Жани досега проектът премина през доста трансформации.  Първоначално искахме да направим 30 епизода – 30 причини, но видяхме, че това е много трудна задача, и финансово и времево. Ограничихме се до 21.

Жани: Защо точно 21? Може би ще е по-интересно за женската част от аудиторията, тъй като мъжете често странят от символиката, когато става въпрос за астрология. Това е числото на Металния бик, а Металният бик се свързва с устременост и упоритост, с ясни визия и цел. Героите в нашата поредица са точно такива. Нямаше как да не изберем 21.

- Какъв опит имахте пред камера?

Дани: Аз от няколко години правя видеа за моя Youtube канал. Започнах през 2015 година, но не съм се занимавал професионално – не съм работил като журналист, не съм заставал пред камера. Бях по-скоро в сферата на видео обработката, на заснемането. В повечето случаи бях човекът зад камера. В чужбина работех в маркетинговия отдел на университета ми. Единственият медиен опит, който имах преди „21 причини”, беше в Youtube и покрай медийните участия, на които ме канеха. Мисля, че човекът с по-доброто присъствие в проекта е Жани. Тя има повече опит в тази сфера.

Жани: През годините трупах опит в културните събития, на които ме канеха като водеща, озвучавах и реклами. От малка имам страст към литературата, била съм 5-годишна, когато съм се научила да чета, може би това ми е помогнало да се развивам. Тази година ще продължа обучението си в трети курс в Пловдивския университет със специалност Английска филология. 

Надявам се след години да имам възможността и радостта да следвам и Българска филология. Искам да стана учител в родното Карлово, обичам своя град, обичам България и смятам, че имаме какво да дадем на нея, както тя дава на нас.

- Трудно ли намерихте своите 21 герои за поредицата?

Жани: Ние започнахме да ги търсим, а впоследствие и те нас ни намираха. Никога не ни е било трудно. Все още не е ясно дали ще има втори сезон на „21 причини”, на този етап не планираме такъв, но все пак си записваме други причини, които намираме, и за които смятаме, че са достойни да бъдат отразени. Искахме да покажем хора от различни сфери и да не бъдат само популярни личности, а да бъдат и от малки населени места и да назовават конкретни проблеми. Да показват своя начин за решаването на конкретен проблем и така да вдъхват надежда и на млади, и на по-възрастни, че има смисъл да живееш в България. 

- А трудна ли е реализацията на едно видео? Колко усилия са необходими?

Дани: Краткият отговор е "Да". Планирането, организацията по снимките и заснемането не са толкова трудни, колкото обработката. Понякога ми идва доста в повече. Ако проектът ни има своето развитие в бъдеще, със сигурност ще ни е необходим още един човек, който да обработва или да помага в част от обработката на видеата. Наистина отнема много време, по наши груби сметки за един епизод са необходими около 15-20 часа. Правим различни версии на епизодите – по-кратки и по-дълги, слагаме субтитри, стараем се всичко да е изпипано.

Финансово също ни е трудно, защото започнахме със собствени средства и година и половина вече го правим така. Нямаме държавно финансиране, нито спонсори. Единствено през последните 3-4 месеца получаваме едни минимални суми, за които обаче СМЕ МНОГО БЛАГОДАРНИ, от различни дарители в Patreon. Има и други хора извън тази кампания, които също са се свързвали с нас, за да ни помогнат – с малки суми, но от сърце.

Жани: 21% от всяка една дарена сума, независимо в какъв размер е тя, я заделяме, защото на по-късен етап с тези пари искаме да подкрепим каузите и инициативите на героите в поредицата ни. В много от хората видяхме силното желание да направят нещо, но и липсващата финансова възможност. Ние самите сме се сблъсквали с този проблем през изминалата година – да имаме желание, но да нямаме средства. Затова решихме да подкрепим героите си по този начин.

- Обмисляте ли всичко преди заснемането на видеото, или залагате повече на спонтанните решения на терен?

Жани: В началото тръгнахме с прекалено много обмисляне, но впоследствие видяхме, че когато нещо стане съвсем спонтанно, непредвидено, е много по-добре. От няколко епизода насам имаме въпроси, които задаваме към всеки човек в хода на видеото, в сюжета. От тях се зараждат вече и много нови въпроси.

Дани: В действителност последните ни епизоди са по-спонтанни, но винаги отиваме при хората с конкретен сценарий и ако имаме важни акценти, които предварително сме планирали – като нещо, което ще бъде любопитно, интересно, което ще можем да вкараме след това в самия монтаж, го заснемаме. Понякога по-нестандартните въпроси отпадат, друг път се получават доста добре. Форматът ни е такъв, че обикновено имаме сурови интервюта от 30 минути до над час и допълнително направени кадри, като така суровият ни материал стига и до 2 часа. Това трябва да го съберем в 10-15 минути, понякога в 8, което е най-трудоемкото. А има много ценни интервюта, затова решихме да ги качваме целите в нашия Patreon канал. И който реши да ни подкрепи, може да ги гледа в него, защото иначе ще отидат на вятъра, а имат своята стойност.

- Откъде идва този добър storytelling във вашата поредица?

Дани: Отиваме с конкретните въпроси от сценария, заснемаме дадения епизод, след това при монтажа виждам какво сме пропуснали и какво сме открили в тази среща, с какво можем да допълним видеото и правим снимки втори ден, които да пояснят конкретните части, които сме избрали за епизода, или пък записваме само Voice Over. Ако бързаш, снимаш наведнъж и качваш, няма как да направиш тази плавна история.

Жани: Много е трудно в рамките на 10-15 минути да се разкаже цялата история на нашите герои. Затова именно тази постпродукция дава възможността Дани да подбере какво точно те са казали и какво ние да допълним. Идеята не е ние да заставаме на преден план, а да се фокусираме върху героите и каквото има като допълнение, да го представим.

- Необходима е чувствителност към историите на героите ви, фин поглед, който да улавя и незабележимото, за да бъде налице резултатът, който показвате. Книжките, които си чела като малка, допринасят ли за това, Жани?

Жани: Може би, да. Дани също има нюх към писането, не съм само аз. Той задава началото, основата за това, което предстои да се направи, аз се включвам при необходимост от редакторска намеса, за да го доизпипаме и да поднесем видеото в най-добрия вид за нашите зрители.

- Доколко съвпадаше времето на заснемане с времето на излъчване?

Дани: Първоначалната ни идея беше да направим епизодите и да ги пуснем. Около 6-7 месеца ми бяха необходими само за обработването на около 10 епизода от проекта. Жани е студентка, а аз работя в семейната фирма, която е свързана с климатична техника. „21 причини” е проект, който реализирахме в свободното си време, затова ни отне и година и половина. Иначе вероятно би могъл да се събере и в 3-4 месеца, ако човек има необходимите финанси и се занимава само с това.

Първите 10 епизода бяха готови и с Жани стигнахме до извода, че трябва да започнем да ги представяме, защото с времето те губеха своята актуалност – някои от героите ни вече се ожениха, други чакаха бебе и се отдалечавахме от заснетата история.

Жани: След като бяхме готови с първите 10 видеа, започнахме усилена работа по останалите. На 18 юли ще представим последния ни епизод.

- Какви емоции има във вас в края на първия сезон на „21 причини”? През какви преживявания преминахте?

Дани: Поредицата, както беше пътуване за зрителите, така беше пътуване и за нас. Срещнахме се с много хора от различни сфери. Когато човек идва от чужбина и е видял доста позитиви там, които тук липсват – като инфраструктура, институции, начин на работа и на мислене, може доста лесно да се демотивира. Имаме много неща да наваксаме и такива, които тук не правим правилно. Но срещите ни с тези хора ми дадоха допълнително вяра и мотивация, че в България нещата могат да се случват и са възможни във всякакви различни направления. С повечето от тях продължаваме да поддържаме контакт – пишем си, чуваме се, честитим си празници. Страхотно е.

Но срещите ни с тези хора ми дадоха допълнително вяра и мотивация, че в България нещата могат да се случват и са възможни във всякакви различни направления. С повечето от тях продължаваме да поддържаме контакт – пишем си, чуваме се, честитим си празници. Страхотно е.

Жани: Тези срещи ме накараха да се чувствам още по-вдъхновена и по-обнадеждена. Хората, с които се запознахме, показаха, че България е безценно кътче на тази планета, което трябва да пазим и ценим. Това пътуване беше шанс да открием както себе си, така и останалите около нас и родината си.

- Поредицата достигна висока гледаемост в социалните мрежи. На какво според вас се дължи успехът ѝ?

Дани: Много неща се случват в рамките на 8 минути – разказва се една увлекателна история за кратко време. В момента донякъде нарушаваме този формат, тъй като последните ни епизоди са по 15-16 минути, но те са оправдано по-дълги.

Жани: Според мен успехът дойде освен от формата, който използваме за видеата, така и от самите личности, които показваме – пъстроцветни и прекрасни, от различни сфери. Всеки може да преоткрие нещо от себе си в даден епизод, дори да не е от неговия бранш, да не е от неговата област. Всеки наш герой носи различно излъчване и казва ценни неща. Може да ги гледате и в Youtube, и във Facebook, а отскоро и в TikTok.

- Koe е вашето основно послание?

Дани: Както казва и един герой от нашите епизоди – Пенка Минчева, „Да, светът не е розов, имаме своите проблеми, но трябва да се научим да виждаме и хубавото”. Цитирам, защото може да имаме много проблеми – и финансови, и да се изнервяме в трафика, и да има война наблизо, и политически, и икономически страната ни да страда, но това постоянно е във фокуса на медиите. Нашето послание от самото начало е, че имаме причини, за да намерим смисъл в България, да следваме мечтите си, да случваме доброто. 

Жани: Още в началото си поставихме въпроса „Има ли смисъл да бъдеш тук, в България?”. Има, да, а причините са много и нямаме нито едно оправдание. Нека всеки да действа.

- В един от епизодите казвате, че когато човекът е себе си, пътят пред него се начертава сам. Така ли е?

Жани: Разбира се, ние винаги сме били себе си и ще продължаваме така. Силно вярвам, че всяко нещо се случва с причина. Това си е моето мото, а причините са навсякъде.