С простички действия допринасяме за големите неща, каза той от сцената на Teen Power 2.0
Лазар Радков е достатъчно зает с това да действа. Той е основател на Live To Lift и инициатор на кампанията "Капачки за бъдеще". Из цяла България има метални съоръжения за събиране на пластмасови капачки. Благодарение на инициативата над 900 тона капачки са превърнати в живот, в усмивки и в щастие.
Лазар Радков бе сред водещите лектори на Teen Power 2.0 – мотивиращото събитие за тийнейджъри, което изкарва от зоната на комфорт и напомня за възможностите в живота.
То беше естествено продължение на успешното първо издание на семинара, който се проведе през юни 2021 г. Екипът, който стои зад него, иска да подкрепи и вдъхнови тийнейджърите в България. Затова организира срещи с хора с опит в различни сфери от реалния живот. Тeen Power оказва подкрепата, от която се нуждаят тийнейджърите във времената, в които живеем. Tази година наред с вдъхновяващите лекции имаше и много повече игри, награди и интересни уъркшопи.
В клек за 30 секунди: Трудностите сплотяват
След появяването си на сцената на Teen Power Лазар Радков цитира Марк Туайт – холивудския треньор, който подготвя спартанските герои във филма „Триста”. При среща между двамата американецът споделил, че хората, които преминават заедно през трудности, изграждат връзка помежду си. Лазар помоли младежите в залата да се изправят, за да направят това, което хората с къщи на село често правят – да поклечат за 30 секунди. Целта на това упражнение бе хората в залата да се почувстват по-свързани.
Нито едно място в България, в което най-новият кувьоз да е от миналия век
„Никога не съм си представял, че това, което правя, ще придобие този огромен мащаб. Вярвам във всичко, което предприема, защото смятам, че идеите ми са необходими. Преди да започнем кампанията „Капачки за бъдеще”, в България почти никой не знаеше на колко места в колко болници няма кувьози… или кувьозите бяха от миналия век.
Най-новият кувьоз в Ботевград беше от 1986 година, в Бяла Слатина – от 1984 или от 1989 г., в Кнежа – от 1982 г., в Нова Загора – от 1981 г., в Чирпан – от 1970 г. Последният стоеше в коридора на отделението и можеше да го превърнат дори в терариум”, разказа Лазар Радков.
Той обясни пред тийнейджърите, че кувьозите най-често се използват за недоносените бебета - родените по-рано от термина, или за тези, които са се появили на бял свят след тежко раждане. „Бебетата идва от влажно и топло място в доста по-студен и доста по-сух свят, а кувьозът служи за вторична утроба. Дава температура, влажен въздух и ако бебето има нужда – и кислород. Не винаги дихателните пътища на новородените са достатъчно добре развити”, допълни той.
„В България едно от десет бебета се ражда недоносено. Едно от всеки три недоносени бебета развива увреждане на зрението, защото е недоразвито и защото кувьозите са стари. От края на 2017 г. до края на 2019 г. подменихме кувьозите в 22 града.
Целта ни беше от началото на 2020 г. да не остане нито едно място в България, в което най-новият кувьоз да е от миналия век. Успяхме!”, сподели още човекът зад каузата.
Лесно ли се организира такава кампания?
„Много хора припознаха каузата и разбраха, че с простички действия могат да допринасят към големите неща. Когато си изпиеш водата от пластмасовата бутилка, можеш да прибереш капачката в джоба си.
Тъжен е самият факт, че живеем в държава, в която трябва да събираме капачки за кувьози. Но е по-добре да ги има отколкото да ги няма”, каза още той.
Лазар Радков посочи, че периодично се свързват с болниците и отчитат къде колко бебета са се родили.
„Кампанията я има от четири години и половина, а към момента през осигурените от „Капачки за бъдеще” кувьози са минали стотици бебета”, обясни лекторът и допълни, че през 2020 г. са помогнали на 14 болници и с над 40 медицински апарата. Тогава е обявено и че се стартира кампания за детски линейки, каквито в България също няма.
„Имаше две специализирани, които бяха в София и които са дарени през 2017 година от други кампании”, уточни Лазар.
Една година след обявяването на новата си кампания от „Капачки за бъдеще” даряват първата линейка – в Пловдив, и тя вече е спасила десетки бебенца. Регистрирана е и втора линейка, която ще бъде дарена в Северна България, а до края на 2022 г. ще бъде дарена и трета.
Трудно ли се организира такава кампания?
„Да, от лятото на 2018-а до 2020-а буквално съм отделял по 8 часа на ден, без събота и неделя, от личното си време, за да развием кампанията – отговаряне на съобщения, срещи с партньори, пътувания, писане на постове, правене на картинки, образователна дейност, отчетна дейност. Изисква работа, много работа”, посочи Лазар.
Той отговаряше на въпросите на младежите в залата, които го попитаха дали има личен мотив в организирането на такава кампания. Радков сподели, че всеки преминава през трудности, през здравословни проблеми в семейството си и тогава човек има нуждата да изрази някакъв порив.
„Преди да се кача на сцената, се срещнах с хора от организации като ABLE Mentor и teen новатор. Изключително много се радвам, че има събития като това, на което чудесни младежи като вас могат да дойдат и да се запознаят с хора с опит, да видят какви менторски програми има. Това едно време го нямаше и правехме каквото можем, което в някои от случаите беше нищо…
Много силно вярвам, че човек трябва да се опитва да дава – това, което има, и което може да прави много добре. Трябва да се опитва да бъде полезен на света с присъствието си в него – под формата на бизнес или под формата на кауза. Правил съм и двете. А една от идеите ми за напред е да направя един междинен сектор, който обединява НПО сектора и бизнес сектора. Това ще бъде сектор, който мотивира бизнесите да бъдат повече социално активни и същевременно ще учи НПО сектора как да бъде повече бизнес ориентиран, как да предоставя продукти и услуги, с които да финансира чудесната дейност, която извършва.
Винаги съм се опитвал да помагам. Преди кампанията „Капачки за бъдеше”, направих кампания, която беше под наслов „Да мотивираме 1 милион българи да бъдат физически активни”. В нея се включиха изключително много хора и от нея тръгна вълната за „Капачки за бъдеще”. Това беше първият по-грандиозен проект, който успях да направя”, сподели Лазар Радков.
Какъв е следващият голям проект?
„Доста неща искам да свърша. Съвсем скоро ще имаме голяма новина. Към момента правим клубове на хората, подкрепящи „Капачки за бъдеще” в различните градове, които от една страна да помагат с организацията на местно ниво, а от друга страна - ние да им помагаме да развиват и да подкрепят каузи, които пък ще развиват въпросното населено място”, разкри идеологът на кампанията.
„Капачки за бъдеще” се движи единствено от доброволци
„„Капачки за бъдеще” е една от малките кампании, които се движат единствено от доброволци. Няма нито един човек, който да е на хонорар и да е взел една стотинка. И със сигурност е единствената такава кампания от такъв мащаб, която функционира по този начин вече почти 5 години. Правя го на мускули. Имам свой бизнес – малък спортен клуб с екип от треньори, които помагат на хората да си подобрят кондицията и здравето. Това ми плаща сметките и благодарение на това мога да инвестирам времето си. Не сме имали спонсори, но сме имали дарители – различни фирми са дарявали различни суми, тайно или явно. Създавали са свои кампании, в които са продавали продукти и са отделяли процент за нас.
Когато човек има идея и иска да направи нещо, трябва да го сподели с хора, за които смята, че може да му помогнат. Винаги това съм правил. Постоянно имам идеи и постоянно ги споделям с близките и приятелите си. Споделям ги в дълги постове във фейсбук и дори има хора, които ги четат. Ако искаме да променим нещо, първото нещо, което трябва да направим, е да го разкажем.
Пуснето го в Story, пуснете го в TikTok. Разкажете това, което искате да направите, винаги ще се намерят хора, на които да им допадне. Всичко започва с това да споделите идеята си. Колкото по-силна е идеята на човек, колкото по-харизматичен е, колкото повече неща прави и може, толкова е по-голям шансът да намери последователи. Човек първо трябва да се погрижи за себе си – да бъде в добро здраве, в добра кондиция и форма. Когато имаш знания, умения и си адаптивен, изпъкваш в различни ситуации. Хората искат да те следват. Колкото повече развиваме своята личност, своя ум и своето тяло, толкова по-вероятно е, когато искаме да направим нещо, да намерим хора, които да ни последват”, сподели Лазар Радков.
Мотивирам се от всичко
“През мен постоянно преминават идеи. Те са повече от времето, което имам като ресурс, за да ги реализирам. Мотивация имам постоянно отвсякъде. Хората, с които говорих отпред, ме мотивират с това, което правят. Мотивират ме младежите, които на 15-16 години вече имат свои проекти, че са активни и се развиват. Много силно вярвам, че човек трябва да работи от колкото се може по-рано.
През повечето си ваканции аз бях ангажиран. В трети клас носех пратки от едно фото студио до друго в Пловдив, в четвърти клас сгъвах пликове за стотинки. Печелиш обаче някакви пари и знаеш, че са твои. Можеш да направиш нещо с тях, придобиваш самочувствие, че си ги изкарал сам.
На 16 години имах свое фотостудио, тъй като баща ми вече имаше две в Пловдив и не му се занимаваше. Беше период, в който се сменяха личните документи. Хората трябваше да си направят цветни снимки, до преди това бяха черно-бели. Аз учех втора година в английската гимназия, а баща ми ме попита дали искам половин ден да бъда на училище, а втората половина от деня – във фотостудиото. Възпитан съм да не давам назад. Той ми показа как да снимам и как да се оправям със сметките. Започнах, а след това се появиха и местни гаменчета, които идваха, за да ми правят проблеми. Бяха ми счупили прозореца, биех се с тях. Случвало се е и да бягам с голяма фотографска чанта, в която пренасям два големи фотоапарата, качвах се на автобус, който не е моят, защото ме гонят….”.
Ръстът ни е генетично заложен, уменията, душата и сърцето се развиват
Лазар Радков сподели, че е висок 192 см и тежи около 100 кг. А много хора в залата се поинтересуваха как могат да станат и те толкова високи. Тогава той завърши лекцията си с вдъхновяващо послание.
„Всеки един ръст си има своите предимства и недостатъци. Когато си по-висок, все ще те питат „Можеш ли да качиш това там горе?”, удряш си главата и не можеш да се набуташ в пещери и прочие. Тренирал съм хора над 10 години, доста съм работил с тях. Какъв е ръстът на човек, има много малко значение. Работил съм с хора, които са били два метра, а по душа и по характер са малки, джуджета. Работил съм и с хора, които са 150 см, а са великани. Когато на човек сърцето му е голямо, когато знае и може, когато е в добра кондиция, ръстът почти не се забелязва. Винаги остава отношението, забелязват се уменията, забелязва се волята. Ръстът ни е генетично заложен, обаче всички останали неща вие можете да ги развиете”.