Актрисата бе сред вдъхновяващите лектори на Teen Power 2.0
„Моето професионално образование започна, когато бях на 12-13 години в Бургаския драматичен театър с невероятния Симеон Димитров – режисьор и мой първи учител".
Това сподели в специално видеообръщение от Лос Анджелис първата номинирана за „Оскар” българска актриса Мария Бакалова по време на Teen Power 2.0 – мотивиращото събитие за тийнейджъри, което изкарва от зоната на комфорт и напомня за възможностите в живота."След това кандидатствах в Националното училище за музикално и сценично изкуство с профилирана подготовка „Актьорство за драматичен театър”. По-късно вече влязох и в НАТФИЗ.
Киното дойде в лятото на първи курс. Първото ми участие в пълнометражен филм беше в „Трансгресия” през 2017 г. на прекрасния Вал Тодоров (б.р. - режисьор и сценарист на филма) и с невероятния актьор Росен Пенчев. Това малко по малко през следващите години започна да взема надмощие.
Театърът винаги ще остане голяма част от живота ми, голяма любов, но изкуството на камерата и чувствителното око, което те наблюдава, което веднага може да хване най-малката лъжа, ме е предизвиквало вероятно повече. В киното се лъже по-трудно, в театърът сцената е отдалечена от публиката”, разказа актрисата.
„Можеш да преувеличиш, можеш да кажеш нещо по-различно, атмосферата е несравнима, всяко едно представление е уникално. То се ражда и умира на сцената. Всеки път може да бъде различно… Киното обаче за мен винаги е било най-искрената изповед, която можеш да направиш, особено когато нямаш право на много дубли, когато снимаш на лента, когато си в кратък период на снимки”, допълни Мария Бакалова.
Тя сподели, че се старае да живее без очаквания, защото смята, че така животът е най-приятен. „Живея го с много мечти и много амбиции, но без очаквания. Със сигурност съм мечтала за „Оскарите”, всеки в киното мечтае за тях… и те се случиха… странно е”, каза още актрисата, номинирана за „Златен глобус” и наградите на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) за ролята си във филма „Борат 2”.
Бакалова отговори на въпроси, изпратени до нея преди случването на Teen Power 2.
Може ли някой да успее като актьор без професионално образование?
„Смятам, че човек трябва да се опитва, да се опитва, докато е жив. Човек трябва да надскача себе си, да мечтае дръзко, да вярва силно. Човек има нужда от професионално образование, обучение, ако той самият чувства тази потребност. Със сигурност е възможно да успее и без такова. Дали е по-трудно – не знам. Аз съм с професионално образование и имах потребността да го получа. Имаше период в живота ми, в който мечтаех за НАТФИЗ повече, отколкото за всичко друго. Дали това ми е допринесло с нещо? Вероятно. Дали това ми е помогнало за дисциплината, отговорността, подготовката? Със сигурност. Ако искаш да работиш в театър, ако искаш да имаш театрална хигиена, мисля, че е привилегия да имаш достъп до някаква форма на образование, за да видиш каква е средата. Човек трябва да се пробва. Може и със, може и без. Ако имаш желание да се учиш – Go for It! Човек се учи, докато е жив.”
По-лесно ли е да пробиеш, ако си от по-развита/голяма държава? Какво влияние оказва фактът, че си от България?
„Мисля, че всичко е предимно индивидуално и субективно. Силно вярвам, че човек може да успее сам – без значение откъде идва, важно е накъде отива и къде иска да стигне. Може да е по-лесно, моят опит не е такъв. Цялото ми образование е протекло в България и нямам база за сравнение. Фактът, че съм от България, е повод за гордост за мен самата, радост и привилегия. Имаме невероятна култура и страхотни български филми. Обичам си България, даже се перя, че съм от тази страна”, каза Мария.
Колко време, усилия и труд отнема това да станеш популярна актриса?
„Надявам се отговорът ми да бъде разбран правилно. За мен лично, това да бъдеш актьор, актриса, артист, творец, не трябва да бъде базирано на желанието ти да бъдеш популярна личност. Ако това е изконечното, не е твоята професия. Има много други начини, през които можеш да станеш популярен. За мен това никога не е било цел. Идва с много работа и разпознаваемост от хората, от проектите, в които си участвал. Усилията и трудът, които подготовката изисква, са за теб – колко можеш да се развиеш и до какви граници можеш да стигнеш, можеш ли да преминеш отвъд тях и какво по-добро можеш да направиш, защото реално погледнато, винаги може по-добро. Ако си поставиш таван, никога няма да го надскочиш. За мен самата работата ми отнема може би 85% от времето. Още от 5-6 годишна се занимавах с музика и флейта. Още оттогава отделях много време, защото ми харесваше. Харесва ми да съм работохолик. Нещата, които съм избирала – пеене, флейта, актьорство, са били по-скоро хобита и ми е било приятно да инвестирам време в тях. Било ми е интересно да играя и продължава да ми е интересно. Затова отнема много време, но то не е лошо време, а много хубаво. Защото си играеш.”
Какви жертви се налага да правиш?
„Ако приемеш отдаването на време в името на твоята професия като жертва спрямо нещо друго, може би не е правилната професия. Времето, което инвестирам в професията ми, е най-любимото ми време. Даже когато съм свободна, не знам какво да правя с живота си. Може би няма да имаш достатъчно време за социален живот, може би няма да имаш време да се храниш според перфектния режим за твоя организъм, защото си винаги в движение и бързаш за някъде. Може би ще спиш по-малко часове. Ако си страстно отдаден обаче в нещо, то ще те зарежда. Не би трябвало да го усещаш като жертва - ако е такава, твоето призвание вероятно е друго”, коментира Мария Бакалова, която в деня на провеждането на Teen Power 2.0 – 4 юни, имаше рожден ден.
Публиката на събитието специално я поздрави в кратко видеоклипче.
Кои са най-големите плюсове в твоята работа?
„Всеки път, когато инвестирам много време в някакъв проект или много време в някакъв сценарий, който чета, или нещо, което разписвам, или нещо, което репетирам, или нещо, което промотирам, сякаш въздухът, който дишам, е наситен със златни частици и се чувствам щастлива. Кара ме да се чувствам жива. Това са плюсовете – удовлетвореността, щастието, че си отдал и подарил нещо – твоето време, твоята любов, твоето желание”.
Кое те мотивира в трудни моменти?
„В трудните моменти ме е мотивирал споменът за хубавите моменти, както и мечтите за още по-хубави моменти. Старая се да живея живота си така, че да не отдавам значение на нещо, което ме кара да се чувствам зле. Защото „и това ще премине”. И то наистина преминава, не му отдавай нужното време. То си заминава.
Семейството и приятелите ми са огромна подкрепа в живота ми и аз съм щастлива, че ги имам. Родителите ми винаги са били огромна опора, а имам приятели, с които сме близки още от деца. Имам и други, с които се познаваме от съвсем скоро, но със сигурност знам, че мога да разчитам 100% на тях. Недей да мислиш за негативните неща, спомняй си за хубавите и мечтай дръзко. „Мечтай” може би е е най-любимата ми дума. Мечтай, че хубавите неща ще станат… и те стават.
Трудните неща преминават, те са там, за да ни покажат, че и „и това ще мине”. Дали трудностите биха ме мотивирали? Не съм сигурна. Биха ме мотивирали до степен да си кажа „Е, и това преживях! Мога.” Но със сигурност не е моето нещо някой да ми каже „О, ти не можеш да направиш това?!”. И аз да се разпаля и да кажа „Ей сега ще ти покажа колко много мога!”. Не! Винаги много повече ме е мотивирало нещо положително, нещо със светлина, нещо, което те кара да се усмихваш. Мисли си за хубавите неща. Мисли си за слънцето, не за мрака”, посъветва Мария Бакалова.
Има ли ситуация в твоя живот, която те е мотивирала да надскочиш себе си и собствените си лични граници?
„Може би наистина съм късметлийка да имам прекрасни хора в живота си – прекрасно семейство, прекрасни роднини, прекрасни приятели. Те всеки божи ден ме мотивират със своята вяра в мен. Любовта е много силна движеща сила. Те ме карат да надскачам себе си ежедневно. В професионална насока, всички хора, с които съм работила, са много различни един от друг и винаги е интересно да научиш нещо ново, което те кара да надскачаш собствените си възможности, които си познавал до този момент. Мотивират ме хора, които са добри, които обичат, които са усмихнати, които обичат да се смеят на живота.
Животът в крайна сметка е смешен. Той може и да е много тъжен, и много труден, когато си представиш обаче колко сме мънички в тази огромна Вселена, е малко абсурдно и смешно. Мотивират ме смешните неща, нещата, правени с любов, нещата за любовта”, сподели още успешната българска актриса.
Имаш ли си ментор в живота, на който да разчиташ в своя път?
„Със сигурност има доста хора, на които ще благодаря до края на живота си – ментори, които са били с мен от ранна възраст или от по-скоро. Всеки един от тях е допринесъл за развитието ми като актриса. Отново ще спомена Симеон Димитров – моя прекрасен пръв учител и педагог, след което, невероятната Даниела Георгиева, Мая Славчева. Това са все учители от моя роден град Бургас и свързани с Бургаския драматичен театър. Научили са ме на много – на дисциплина, на любов към изкуството и на това да бъдеш добър човек. Когато излъчваш любов и топлина, привличаш любов и топлина. Със сигурност трябва да изкажа огромна благодарност на моя прекрасен продуцентски партньор и колега Юлиан Костов. В началото на моя чуждестранен път беше единственият ментор, за който можех да мечтая. Той ме хвана за ръката и ме поведе по този професионален път в чужбина. В началото беше много страшно, но той не ме остави да се страхувам.
Ментор в живота ми завинаги ще остане Саша Барън Коен, който се превърна в мой небиологичен баща. Той ми показа, че е интересно да рискуваш, интересно е да провокираш хората около себе си и себе си. Интересно е да видиш как би се държал, ако забравиш, че има камери. После, ако се видиш на камера, дали би се харесал? Харесва ми, че той рискува много, че е дързък, че няма граници. Много хора са ми показали какво харесвам у тях и какво бих искала да нося в себе си, докато се търся.
Имам чувството, че търсим себе си, докато сме живи. Някои от тези хора са били идеални за мен. С невероятния Васил Банов прекарах едно цяло лято на Синеморец, работейки като за последно и бях изключително възхитена от неговата професионална дисциплина и от неговия характер като човек, от цялата любов, която съдържа, колкото и сериозен и студен човек да изглежда. Би ми се искало в някои отношения да приличам на него”, сподели Мария Бакалова.
Всеки има лична сила, коя е твоята?
„Реакцията ми е документирана на видео, когато ме изненадаха по време на дубъл на снимките на „Балонът”. Аз нямах спомени как точно съм реагирала и какво е преминало през главата ми. Мисля, че първото, което казах, беше „Да се връщаме на работа” – да продължаваме да снимаме, за да може това нещо да има смисъл.
Наградите и номинациите, колкото и да са мечтани и да бележат най-голям връх, те не трябва да са целта, а последствието и евентуално дарът. Най-голямото приключение е, докато работиш и си играеш. Това е моята сила - работоспособността, желанието за работа, работохолизмът”.
В началото на юни стана ясно, че Мария Бакалова става част от супергеройската вселена на "Марвел". Българската актриса ще бъде част от актьорския състав на "Пазителите на Галактика 3", който включва Крис Прат, Зоуи Салдана, Вин Дизел и Дейв Батиста. Лентата ще излезе по кината през май 2023 г.