Това е история за непримиримост, за силата на волята и силата на духа. Това е историята на едно момче, което през личната си болка иска да смекчи болките на света.
Неговото дишане е блокирано, но Тери Фокс се надява белите дробове на всички други да бъдат дълбоко вдишващи живота. Той губи своята надежда, но оставя такава за тези след него. Заявява, че иска даде „пример, който никога няма да бъде забравен”. Тери Фокс показва, че вълната на обединението е възможна, когато някой скочи във водите ѝ с чисто сърце и вяра за един по-добър свят. Той показва, че физическите ограничения на тялото губят значението си, когато съзнанието е безгранично.
За 143 дни той изминава 5373 километра през Канада в „Маратон на надеждата”с изкуствен крак, изработен от стомана и фибростъкло, след като неговият е ампутиран заради раково заболяване.