ТЕРИ ФОКС БЯГА НАД 5000 КМ С АМПУТИРАН КРАК ЗА ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ

Това е история за непримиримост, за силата на волята и силата на духа. Това е историята на едно момче, което през личната си болка иска да смекчи болките на света. Неговото дишане е блокирано, но Тери Фокс се надява белите дробове на всички други да бъдат дълбоко вдишващи живота. Той губи своята надежда, но оставя такава за тези след него. Заявява, че иска даде „пример, който никога няма да бъде забравен”. Тери Фокс показва, че вълната на обединението е възможна, когато някой скочи във водите ѝ с чисто сърце и вяра за един по-добър свят. Той показва, че физическите ограничения на тялото губят значението си, когато съзнанието е безгранично.

Нищо в обкръжението на Тери не е необичайно - семейство, училище, спорт и приятели. Той обаче показва необичайна решимост в постигането на целите, които си постави.

За 143 дни той изминава 5373 километра през Канада в „Маратон на надеждата”с изкуствен крак, изработен от стомана и фибростъкло, след като неговият е ампутиран заради раково заболяване. Тери не може да ходи нормално, но се впуска в историческо бягане, за да даде гласност за коварната болест и да събере пари за лечението на страдащите от рак.

Днес сгради, пътища, парковe, училища и планина в Канада са кръстени на името на Тери Фокс. Пощенска марка и монета са носили лика му. Седем негови статуи са монтирани в различни части на страната.

Националната обществена телевизия CBC го включва в класацията за най-великите канадци, а множество книги разказват краткия му, но пълноценен живот.

Упоритост във всичко, което прави

Терънс Стенли Фокс е роден на 28 юли 1958 г. в канадския град Уинипег. Баща му е стрелочник за канадската национална железница, а майка му се грижи за четирите деца в семейството. 

Родителите се посвещават изцяло на тях. Чрез отношението на майка си Тери развива упоритост и отдаденост към всяка задача, с която се захване. 

Когато той е на 10 години, семейството се премества на запад в канадския град Порт Кокуитлам. 

Още от ранна детска възраст Тери показва упоритост във всичко, което прави, не обича да губи.

Играе баскетбол, но не е особено добър в този спорт. Учителят му по физическо възпитание го съветва да се отдаде на нещо друго, тъй като момчето не е особено високо.

Тери не се отказва, тренира усилено и в девети клас става част от баскетболния отбор, а в дванайсти клас той и най-добрият му приятел Дъг Алвард вземат отличието „Спортист на годината“ .

През 1976 г. Тери постъпва в университета „Саймън Фрейзър“, за да учи кинезиология - науката за движението на тялото, тъй като иска да стане учител по физическо възпитание и става част от университетския баскетболен отбор.

50% шанс за оцеляване

Един ден, докато шофира към дома си, Тери се впечатлява от конструкцията на близък мост. Вниманието му е отвлечено и той се забива в задната част на пикап, при което наранява дясното си коляно. Месец по-късно започва да усеща болка в него, но решава да я го игнорира, докато завърши баскетболният сезон.

През март 1977 г. Тери отива в лечебно заведение със силни болки, където е диагностициран с остеосарком - туморно образувание в костите, което често започва да дава своите индикации с болки в коленете. Според момчето автомобилната катастрофа е отслабила коляното му и го е направила уязвимо към болестта. Според лекарите обаче няма такава връзка.

Позитивизъм и енергия по време на химиотерапии

Кракът му трябва да бъде ампутиран. Предстои химиотерапия, а медицинските постижения дават шанс за оцеляване от 50%. Фокс разбира, че две години по-рано този процент е бил 15.

Подобряване на Тери впечатлява медицинския екип. Три седмици след ампутацията той успява да се придвижва с изкуствен крак. Лекарите смятат, че позитивният подход на 18-годишния младеж е допринесъл за бързото му възстановяване. 

През лятото на 1977 г. параолимпийският лекоатлет Рик Хансен, работещ с Канадската спортна асоциация за инвалидни колички, кани Фокс да се присъедини към неговия отбор по баскетбол По това време младежът е подложен на химиотерапия, но енергията, която носи, впечатлява Хансен.

След по-малко от два месеца, в които стреля към коша от инвалидната си количка, Фокс е включен в отбора за националното първенство в Едмънтън. Той спечели три национални титли с тима и е обявен за звезда от Северноамериканската баскетболна асоциация за инвалидни колички през 1980 г. 

Силно състрадание и яростна решимост

През 16-те месеца на химиотерапия в Агенцията за борба с рака на Британска Колумбия, Тери наблюдава другите пациенти с рак, които страдат и умират от болестта. Тези емоции преминават през цялата му същност. Иска да направи нещо, с което да допринесе към тази човешка борба. Вместо да отрече живота с неговото коварство, Тери се оказва изключително психически силен. Негов двигател са състраданието, което има в себе си, и яростната решимост да се сложи край на страданията, причинени от рак.

„Бях грубо събуден от чувствата, които обгръщаха онкологичната клиника. Имаше лица със смели усмивки и хора, които вече се бяха отказали да се усмихват. Имаше чувство на надежда и чувство на отчаяние. Не можех да си тръгна, знаейки, че тези лица и чувства ще продължат да съществуват. Някъде болката трябва да спре... и бях решен да стигна личния си предел за тази кауза”, казва Тери.

Преди операцията на крака му, неговият  треньор по баскетбол му носи списание, в което има статия за Дик Траум – първия човек с ампутация, завършил маратона в Ню Йорк. Тази история също отеква в младежа.

„Маратон на надеждата” - да дадеш кураж и да промениш света

Тери преплита усещанията си и замисля подробен план – как да премине през цялата дължина на Канада – от изток на запад, за да даде кураж на други пациенти с рак, да повиши осведомеността за заболяването, да събере пари за изследвания на рака и да дорпинесе за лечението на различните ракови заболявания. Така поставя началото на „Маратон на надеждата” през територията на Канада. Тери иска да промени света. Вярва, че той може да стане по-лек, по-безболезнен, по-съпричастен. Първоначално споделя целта си само с най близкия си приятел - Дъглас Алвърд.

През 1979 г. Тери започва интензивна и натоварваща тренировка за своя маратон. Тича с необичайна походка, при която оказва силен допълнителен натиск на здравия си крак. Това води до натъртвания в костите, мехури и болка. Фокс открива, че след около 20 минути от началото на всяко бягане обаче прекрачва прага си на болка и може да продължи с по-голяма лекота.

На 2 септември 1979 г. Фокс участва в шосейно състезание от 27 км в Принс Джордж. Завършва на последно място, десет минути зад най-близкия си конкурент. Усилията му са посрещнати със сълзи и аплодисменти от останалите участници.

След това бягане Тери разкрива своя плана на семейството си. Майка му първоначално се ядосва, но по-късно момчето усеща и нейната подкрепа.

„Той мислеше, че аз ще бъда един от първите хора, които ще повярват в него. А не бях. Аз бях първият човек, който го разочарова", спомня си тя.

В търсене на спонсори и едно “уголемено сърце”

Междувременно Тери изпраща писмо до „Канадското общество за борба с рака“, в което заявява намеренията си и моли да спонсорират неговия “Маратон на надеждата”. Първоначално получава отказ, но след като Тери намира и други спонсори, обществото също го подкрепя.

То обаче настоява Тери да предостави медицинско свидетелство от специалист по сърдечни заболявания, в което да се посочва, че е способен да бяга. Фокс е диагностициран с левокамерна хипертрофия – „уголемено сърце”, състояние, което се среща често при спортистите. Лекарите предупреждават Фокс за потенциалните рискове, въпреки че не смятат състоянието му за тревожно, а той им обещава, че ще спре незабавно, ако усети някакви сърдечни проблеми.

Тери се свързва и с корпоративни компании с молба да спонсорират обувки, микробус и други разходи по време на бягането му. Подкрепа му оказват Ford, Imperial Oil и Аdidas – даряват съответно кола за придвижване, бензин и маратонки. Тери отказва всякакви дарения от компании, които поставят условия, защото е категоричен, че никой бизнес няма да печели от неговата кауза. Семейството на Тери също допринася за финансирането, като провежда гаражни разпродажби.

Цел: Да събере 24 милиона долара - по 1 долар от всеки жител на Канада

Първоначално младежът се надява да събере 1 милион долара, след това се стреми към 10 милиона, а по-късно амбициите му са да достигне до 24 милиона – по един долар от всеки от жител на Канада.

Тери заявява, че ще пребори увреждането си и ще завърши бягането си - дори ако трябва да „пълзи” всяка последна миля.

„Сега хората ще знаят наистина какво е рак”, казва той.

Началото: Проливен дъжд и виелици

През април 1980 г. Тери Фокс поставя началото на “Маратона на надеждата”, като потапя изкуствения си крак в Атлантическия океан. Започва с островната провинция Нюфаундленд и Лабрадор. Всеки ден пробягва дистанцията на класическия маратон от 42 км. Неговият училищен приятел го придружава като шофьор на микробуса, в който превозват необходимите по време на бягането неща. През първите няколко дни Тери се изправи срещу проливен дъжд, виелици и липса на ентусиазиран прием. След това се движи през жега и влага. 

Всяка сутрин Тери тръгва в 4:30 часа и завършва последния си километър към 19 часа. Понякога с Дъг спят в микробуса си, защото не могат да си позволят място за нощувка. В някои дни стотици хора ги аплодират по пътищата, в други Тери е съвсем сам на пътя. 

Още в началото на своето приключение момчето се среща с Айседор Шарп, главен изпълнителен директор на верига хотели, чийто син е страдал от меланом. Бизнесменът подкрепя усилията на Фокс и му предлага храна и настаняване в своите хотели. Момчето е обезсърчено от ниските дарения, но Шарп заявява, че ще дари по 2 долара за всяка миля, която измине. Той използва бизнес контактите си, за да увлече стотици други компании да направят същото. 

На брега на Порт о Баски 10 000 жители даряват повече от 10 000 долара за каузата. 

“Обзалагам се, че някои от вас ме съжаляват. Недейте. Наличието на изкуствен крак има своите предимства - счупих си дясното коляно много пъти и не ме боли”, успява дори да се пошегува Тери.

Духов оркестър посреща националния герой

Когато стига до Монреал, остава там за няколко дни, за да пристигне в столицата Отава в Деня на Канада, надявайки се, че това ще допринесе за даренията. Тук той се среща с генерал-губернатора и министър-председателя и присъства на много игри като специален гост.

Торонто посреща Тери с възторжен прием, а някои публични личности тичат с него, сред тях е и играчът от НХЛ Дарил Ситлър. В този ден Тери събира дарения от над 100 000 долара.

„Доволен съм от набирането на средства, но съжалявам, че нямаме достатъчно време да говорим и да се срещаме с хората”, споделя той.

Когато стига до Онтарио, Тери вече се е превърнал в национален герой. Посрещат го духов оркестър и хиляди жители, които го чакат на улиците, за да го аплодират. Среща се с бизнесмени, спортисти и политици в усилията си да събере пари и прави публични изяви с тях. 

През тези 143 дни Тери бяга без почивен ден. Често страда от възпаления на краката и замайвания. Това обаче не го спира, продължава да се движи с неспиращи болки в глезена. Фокс отхвърля призивите да се подлага на редовни медицински прегледи и отхвърля твърденията, че рискува здравето си.

Ракът се завръща

На 1 септември 1980 г. край Тъндър Бей Тери получава болки в гърдите и пристъпи на кашлица. Продължава още няколко мили под аплодисментите и насърченията на хората, покрай които преминава. В един момент обаче не може да продължи и моли Дъг да го закара до болница. Ракът се е завърнал и се е разпространил в белите му дробове, след като се е спрял в повече от 400 населени места и училища, за да обясни защо е предприел бегаческия си поход.

Тери обявява новината за завърналия се рак на емоционална пресконференция на следващия ден. Заболяването е единственото нещо, което може да му попречи да стигне до Тихия океан. Неговото изявление олицетворява силата на човешкия дух. След което се прибира в провинция Британска Колумбия за по-нататъшно лечение, като по този начин слага край на своя маратон.

До този момент е събрал 1,7 милиона долара (чиято стойност към 2022 г. е около 5 милиона долара) за своята кауза. CTV Television Network решава да я продължи и организира набиране на средства, подкрепено от множество знаменитости. Само за 5 часа са събрани дарения още 10,5 милиона долара.

До април 1981 г. общата им стойност е 24 милиона долара (еквивалентни на 64 милиона долара през 2022 г.).

Подкрепа от цял свят

По време на лечението си Тери получава хиляди писма от цял свят, изразяващи подкрепа. Пощенски плик, адресиран до "Тери Фокс, Канада”, също е успешно доставен.

Състоянието му обаче се влошава. Всички канадци се молят за него, папа Йоан Павел II изпраща телеграма, в която съобщава, че също отправя своите молитви. 

Лекарите провеждат дори експериментални лечения в опитите си да спасят живота на Тери.

Надеждите на момчето да преодолее болестта и да завърши бягането си приключват девет месеца след последния му пробег.  Тери развива пневмония и изпада в кома. На 28 юни 1981 г. поема последната си глътка въздух – точно един месец преди да отбележи 23-ия си рожден ден.

Триумф на човешкия дух над несгодите

Знамената в Канада са спуснати наполовина - безпрецедентна чест, която обикновено се пази за държавници.

„Много рядко се случва в живота на една нация смелият дух на един човек да обединява всички хора в честването на живота му и отбелязването на смъртта му... Ние не мислим за Тери Фокс като за победен от нещастие, а като за човек, който ни вдъхнови с примера си и с триумфа на човешкия дух над несгодите“, казва тогавашният министър-председател Пиер Трюдо в свое изявления.

В края на живота си Тери Фокс получава множество отличия. През 1980 г.  е удостоен с „Сподвижник на Ордена на Канада“ и става най-младият човек, получил тази чест. През същата година печели и наградата „Лу Марш“ за спортист на годината.

Определен е и за нюзмейкър на годината – като личността, оказала най-голямо влияние в новините.

Каузата му продължава и до днес

След смъртта на Тери неговият „Маратон на надеждата” за набиране на средства за изследване на рака започва да се провежда всяка година и се превръща в международно събитие, в което участват хора от цял свят.

Днес в събитието се включват милиони участници в над 60 страни и то е най-големият еднодневен фонд за набиране на средства за изследвания на рак в света. Към 2022 г. около 850 милиона канадски долара са събрани в името на Тери Фокс. Създават и изследователски институт с неговите имена.

Канадският параолимпийски лекоатлет, активист и филантроп за хора с увреждания Рик Хансен, който въвежда Тери в отбора по баскетбол в инвалидни колички, е вдъхновен от неговия маратон и той самият се впуска в световно турне, наречено  Man in Motion. Хансен обикаля земното кълбо в инвалидната си количка и събира над от 26 милиона долара от 34 държави.

Вестоносецът Фидипид

За живота на Тери Фокс са направени два филма, „Историята на Тери Фокс“ и „Тери“. Първият е критикуван от семейството на Фокс за начина, по който е представен в него с гнева си, но вторият получава по-голямо признание.

Тери Фокс остава като една от най-значимите фигури в канадската история. Неговата решимост обединява нацията - хора от всички слоеве на обществото подкрепят бягането му, а споменът за момчето вдъхва гордост във всички региони на страната.

Канадската телевизионна водеща, актриса и режисьор Сук-Ин Лий  сравнява Тери с вестоносеца Фидипид - бегачът, който предава новините за победата в битката при Маратон, преди да умре, и твърди, че Фокс въплъщава най-съкровените канадски ценности - състрадание , отдаденост и постоянство.

Всичко е възможно, ако опитате

До последно Тери Фокс отказва да възприеме себе си за инвалид и не позволява на никого да го съжали. Смело заявява, че след загубата на крака си намира живота за много по-предизвикателен и възнаграждаващ.

„Иска ми се хората да разберат, че всичко е възможно, ако опитат. Мечтите са възможни, но само с опитите за тях”, казва Тери. 

Той споделя още, че благодарение на заболяването си е разбрал, че животът не е, за да го живеем егоцентрично, а за да се помага на другите.

Тери Фокс показва, че духът е по-силен от тялото, че съзнанието превъзмогва физическите блокажи, че животът продължава и след теб, а всеки е способен да остави своите светли завещания. Това се случва, когато излезеш от себе си и направиш няколко крачки към другите.