Една от любимите ѝ думи и може би тази, която най-добре описва същността ѝ, е „ритуал“. Тя се съдържа в името на ресторанта ѝ, създаден с любов като място за споделяне на емоции - iRituali, а сега блести и на корицата на първата ѝ кулинарна книга “Ритуали от моята кухня“. 
В тълковния речник думата „ритуал“ е описана като „определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия“. А за самата Ирина Тенчева ритуалите се случват всеки ден – дори в най-малките неща. Най-важното е да носят радост и удоволствие.

Доста отдавна очаквам издаването на кулинарната книга на Ирина Тенчева. Дори може би отпреди самата тя да реши да я напише. 
Защо? 
Защото Ирина е такъв естет и кулинарен ентусиаст, че още преди години, опитвайки гурме предложенията в ресторанта ѝ iRituali, съм се чудила защо не издаде своя книга с рецепти, която би била истински хит! 
Ето че книгата вече наистина е факт.

ИДЕЯТА

„Ритуали в моята кухня“ се появява на книжния пазар като еманация на една отдавнашна мечта на Ирина. 
Книгата съдържа кулинарни рецепти, лично изпробвани от нея, които Ирина вярва, че биха създали малък ритуал на радост у всяко едно семейство, което реши да си ги приготви вкъщи. 
Идеята за книгата се заражда по време на първия локдаун, през март 2020 г. Тогава всички прекарвахме много време, затворени по домовете си. Време, в което страхът и неизвестността ни караха да се чувстваме зле, да се притесняваме и да се чудим какво още по-лошо ни готви утрешният ден. 
В тази тежка за всички ситуация, затворени вкъщи остават и Ирина, съпругът ѝ Иван и четирите им деца. Ирина, като изкусна домакиня и човек, който знае как да събира фамилията заедно и да повдига духа им, започва да им приготвя често от своите специалитети. Иван ги заснема и заедно качват видеата и снимките в социалните мрежи.

„По време на първия локдаун започнах да публикувам някои лесни рецепти, които приготвях у дома, за да давам идеи за нови занимания на затворените в тази безумна ситуация домакини. Някои от тях ми писаха, че приготвянето на моята рецепта не може да е толкова лесно, колкото го описвам... Така реших да ги покажа на живо.“

Първата рецепта, която Ирина поства онлайн, е за ръчно приготвен хляб. И отзивите не закъсняват: „В нюзфийда ми заваляха снимки на пухкави ароматни хлебчета. После на бананови кейкове. После на други ястия. Седмица след седмица заедно с Иван готвехме на живо и си говорехме със зрителите, които готвеха с нас.“ 
След края на локдауна много хора започват да пишат на Ирина във Фейсбук с молба да издаде споделените рецепти, събрани под формата на книга. 
И искрата е запалена.

„В началото се смеех и приемах думите на шега. Никога не съм имала самочувствието на готвач, който може да учи някого на нещо. Но един ден супер спонтанно казах: "Добре, обещавам да я напиша!” Сама за себе си не успях да бъда стимул, но дадената дума пред толкова онлайн приятелки ме задължи да седна и да създам “Ритуали от моята кухня”.

ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Така започва събирането на най-прекрасните рецепти, което отнема на Ирина цели 9 месеца – точно толкова време, колкото една майка носи в утробата си своята рожба. 
Казват, че за един автор неговата книга е именно това – рожба, която носи под сърцето си и лелее месеци наред, докато тя не се появи на бял свят. Приключението увлича Ирина с пълна сила и тя започва да мисли само за него.
„Пишех по малко на различни места – у дома, в iRituali, в планината... Най-голяма част съм написала на морския бряг в Гърция“, признава тя. 
Ирина обаче съвсем не се ограничава само до избиране на рецептите. Всяка от тях е изпробвана и сготвена лично от нея, заснета от екипа на Моника и Едуард от Lemonade Photo Stories, и чак тогава добавена в книгата.

„Винаги горя в нещата, които правя. А когато създавам нещо ново, държа да извървя и преживея целия път и всеки етап от случването му. Така беше и със създаването на iRituali, където съм работила на абсолютно всички позиции – от кухня до зареждане. Така е и с книгата ми, за която написах и сготвих рецептите, организирах и участвах в снимките, направих концепция за кориците, заедно с издателите ми от Booktrading избирах дори хартията. Харесва ми да изследвам пътя, който преминават мечтите – от ума на човек, през обстоятелствата, “случайностите”, трудностите до материализирането им във физическото ни измерение.“

РЕЗУЛТАТЪТ

Броени дни преди излизането на книгата на книжния пазар у нас, Ирина я презентира пред огромната си аудитория във Фейсбук като „Нетипичната готварска книга“. Питам я защо използва именно това определение и кое е нетипичното в „Ритуали от моята кухня“:

„Използвах израза “нетипична” по-скоро за корицата, която повече прилича на лайфстайл списание, отколкото на кулинарен сборник. Заснехме я със Слав и Хубен у дома, в естествения ми “кулинарен хабитат”. Искаше ми се и чрез нея да отправя послание към дамите, които ще опитат рецептите ми: създаването на вкусни ястия е нещо, което всеки, който изпитва удоволствие, може да се справи! Отправната точка сте самите вие! Не забравяйте защо сте започнали да готвите, заради кои спомени и заради кого?! Щастливият миг на поднасянето, удовлетворението от резултата и най-вече радостта от качественото време, което сме прекарали сами със себе си в кухнята – бих искала да напомня, че това са елементи от ритуалите на всяка жена."
"В днешно време можем да открием рецепти за абсолютно всичко в интернет, но само вътре в себе си можем да направим фината настройка, която да ни дава добавена стойност на всяка минута, която прекарваме в кухните си (а за българските жени те са традиционно много). Надявам се да помогна за постигането на правилната нагласа в това отношение.“

За самата Ирина извършването на ежедневните ритуали, които ни носят радост и усмивка, е задължително и това е верую, на което е подчинен нейният живот:

„Защото вярвам, че почти всички преживявания в живота ни зависят от емоционалната украса, с която ги натоварим. Човешко е не само да обичаш, но и да си романтично влюбен; човешко е не просто да ядеш, но и да изпиташ многопластово удоволствие от ястието в чинията; човешко е не просто да стоиш на залез слънце на морския бряг, но и да преживяваш красотата и неповторимостта на момента... Ритуалите придават на наглед обикновената рутина доза вълшебство, заради което си мисля, че сме родени...“

А дали самата Ирина има най-любим ритуал в своя живот?

„Имам “ритуали” за различни случаи и състояния. Харесва ми простичкото удоволствие, когато стана рано сутрин, да си направя чаша гореща вода с капка етерично масло от лимон. И, независимо от сезона, да изляза по пижама с кучето ми, да поседна на стълбището и да гледам птиците и катериците, да усещам пробуждането на света...“

Много хора смятат, че извършването на постоянно повтарящи се действия, или ритуали, в ежедневието ни, е техника, благодарение на която намаляваме нивата на стрес до минимум, чувстваме се по-балансирани и позитивни. И се усещаме много повече в контрол над собствената си съдба. 
Когато обаче животът ни поднесе неприятна изненада като световната пандемия, всеки има нужда от опорна точка, която да му помогне да продължи напред без страх. 
В случая на Ирина, тя трансформира негативните усещания от случващото се в нещо позитивно – започва да пише свой кулинарен сборник. 
Но освен това ковид кризата я кара изцяло да преосмисли бизнеса си – създадения от нея ресторант iRituali, и да го промени така, че да отговаря на „новата реалност“.

„Да, ковид кризата ми показа нова възможност за развиване на ресторанта ми – с по-голяма грижа за преживяването на гостите ни, малко по-изтощително за мен, но често по-удовлетворяващо. Вече втора година iRituali работи четири дни в седмицата, ексклузивно за едно събитие на ден. Да бъдем домакини на нечий празник, за нас означава да създадем атмосфера, меню, музика, тема – всичко, по мярка на клиента ни. Все едно сте вкъщи, но още по-хубаво.“

Като много от selfmade хората и предприемачите, и Ирина вижда в кризите не само негативното, но възможностите, които ни дават.

„За мен кризите и в живота, и в бизнеса винаги носят в себе си потенциала за промяна. Въпрос на анализ и готовност е да я реализираш” – обяснява тя.

А относно бъдещето на ресторанта си в условията на световна криза, Ирина е по-скоро оптимистично настроена:

„Създадох iRituali със сърце и основният ми мотив за съществуването му е бил преди всичко обменът на внимание и хубавите преживявания на гостите ни и чак после – бизнес. Доколкото икономическите реалности позволяват да съществуваме, се надявам да ни има, докато виждаме смисъл и радост в това.“

СЛАДКО ЗА ФИНАЛ

Ирина Тенчева разкрива, че повечето рецепти, които е приготвяла в ресторанта (за радост на гостите ѝ), сега са включени в „Ритуали в моята кухня“. 
Някои нейни приятели дори ѝ казали да не го прави, защото така ще издаде тайните си на конкуренцията, но Ирина е категорична: „Аз вярвам в думите на Тери Пратчет, че “дори да знаеш как се случва магията, тя все пак остава магия”. Споделеността само прави всичко по-хубаво.“ 
Именно в този дух тя споделя с нас една от любимите си рецепти от книгата, която приготвя често на децата си в събота сутрин за закуска. Предлагаме ви я в оригинал по-долу в текста, с пожеланието да създадете свой ритуал на радостта още днес.

Провансалски сладкиш с круши:

Продукти: 
4 бр. круши 
2 яйца 
100 г захар 
¼ ч.л. (1 щипка) сол 
100 мл прясно мляко
3 с.л. олио 
150 г брашно 
1 ч.л. бакпулвер 

За заливката: 
100 г масло 
4 с.л. кафява захар 
1 ч.л. ванилова есенция 
1 яйце 

Приготовление: 
1. Разбийте добре яйцата заедно със захарта и солта. 
2. Добавете млякото и олиото и след разбъркване изсипете брашното. Бъркайте до хомогенизиране. 
3. Обелете крушите и ги нарежете първо на половинки, а после всяка половина на тънки 2-3 мм филийки. 
4. В намаслена и набрашнена кръгла тава с размер 28-30 см изсипете половината от тестото. Подредете крушите на 1-2 реда и ги залейте с останалата смес. 
5. Изпечете сладкиша за 30 минути в предварително загрята на 160 градуса с включен вентилатор фурна. 
6. Междувременно в малка касерола на слаб котлон разтопете маслото, заедно със захарта, докато последната се разтопи напълно. Когато това стане, махнете съда от печката и когато изстине дотолкова, че да можете да пипнете с пръст сладката мазнина, добавете ваниловата есенция и яйцето. Разбийте добре, докато сместа стане гладка и лъскава. 
7. Боцнете сладкиша на 9-10 места с нож и го залейте равномерно с маслената смес. 
8. Допечете за още 20 минути, докато получите златиста ароматна коричка. 
9. Когато изстине, можете да поръсите сладкиша с пудра захар. 
(от книгата „Ритуали в моята кухня“ на Ирина Тенчева) 

Снимки: Личен архив, Instagram

КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

Обичам вълнуващите истории – да ги търся, откривам и разказвам. Тези търсения винаги са ме водили на интересни места: от криминалния ресор до светската журналитика, от пиара до предприемачеството. Като истински SELFMADE човек продължавам да се усъвършенствам всеки ден и се стремя да бъда своята най-добра версия.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.