Дарин Маджаров е човекът, който направи ученето на дългите уроци лесно и приятно. Създателят на "Уча.се" е част от първия випуск на класацията „30 под 30“ към българското издание на Forbes през 2013 г.
В началото на юни той излезе на сцената на Teen Power 2.0 - мотивиращото събитие за тийнейджъри, което изкарва от зоната на комфорт и напомня за възможностите в живота.
То беше естествено продължение на успешното първо издание на семинара, който се проведе през юни 2021 г. Екипът, който стои зад него, иска да подкрепи и вдъхнови тийнейджърите в България. Затова организира срещи с хора с опит в различни сфери от реалния живот. Тeen Power оказва подкрепата, от която се нуждаят тийнейджърите във времената, в които живеем. Tази година наред с вдъхновяващите лекции имаше и много повече игри, награди и интересни уъркшопи.
Дарин Маджаров е първият лектор на събитието. Той попита присъстващите младежи колко от тях знаят какво искат да работят, като сам сподели, че на тяхната възраст е имал някакви представи за бъдещето, но те не са били категорични.
Какво искате да работите?
Всички в залата вдигат ръце. Последва втори въпрос към тийнейджърите - колко от тях искат да станат предприемачи. Тук ръцете са по-малко, но създателят на „Уча.се” сподели как според него човек разбира, че става за предприемач и какъв е пътят, по който минава.
Дарин разказа, че е искал да стане футболист, постоянно си го е представял, а в училище е гледал набързо да се справи с уроците, за да може да тренира. Съобразявал е всичко с тренировките си, дори е отказвал срещи с момичета.
Да не съжаляваш за пропуснатите мечти
Дълги години Дарин се посвещава на футбола, но след това решава, че е време да започне да учи. Подготвя се за изпити за чужбина и си дава сметка, че няма да успее да изживее футболната си мечта. Дарин знае, че като остарее, не иска да съжалява за мечтите, които е пропуснал.
Той отива да учи в Германия, посещава Jacobs University, където подготовката е толкова сериозна, че дори забравя за футбола. В един момент участва в приятелски мач с университетския отбор. Побеждават, а след това Дарин е извикан в друг отбор, тъй като много харесали играта му.
Българинът започнал да се оправдава, че има много уроци за учене и домашни за писане, подсъзнанието му обаче извикало мисълта за несбъднатите мечти и той попитал: „Кога и къде да бъда?”.
„Отидох и мечтата ми се възроди. Отново започнах да тренирам здраво – по два пъти на ден. В България има 3 лиги – А, Б и В. В Германия са 13 и стигнах до пета немска лига, което е полупрофесионално ниво. Много тренирах и много се раздавах, в един момент обаче си казах, че съм достигнал максималното от себе си. Дадох си сметка, че няма да бъде както съм си го представял – да стана футболист на световно ниво. Признавайки си това, изживях мечтата си до края. Разбрах, че първата работа – като футболист, която исках да имам, не е точно за мен и не се случва по начина, по който си го представях. Вярвах, че ще играя в първа лига, но видях, че нивото ми е за пета и там вече ми е трудно”, сподели Дарин.
Мога ли да взема четирите години за две?
Той разбира, че професионалният футбол не е за него и решава да се съсредоточи в ученето на „Електроника и компютри” и университета. Осъзнава обаче, че това което учи, не го пали особено отвътре.
„Казах си, че ми дава добра основа, но не е мечтаната работа, която искам да работя във времето”.
И с футбола, и с обучението Дарин разбира, че тези неща може да ги работи, но не по начина по който му се е искало да бъде и по който би се гордял.
По-късно Дарин заминава за Белгия, където следва докторантура в един от най-големите и стари университети в Европа.
„Селектираха ме три месеца, тестваха ме, преминах през 5-6 интервюта. Доста по-лесно си намерих гадже”, сподели създателят на „Уча.се”. Неговата област е „Възобновяеми източници на енергия”.
„Правех изследвания – четях, пишех разни неща, след което ги публикуваха. Програмата продължаваше 4 години, а исках да я направя за 2 или за 3 и да започна да работя. Струваше ми се много бавно. От университета обаче бяха категорични, че програмата е 4 години, а аз исках да свърша предвидената работа по нея по-рано. Справях се много добре, но не виждах ползата от труда си, кой чете публикациите ми след това? Как те помагат на света? Каква е практичната им стойност? За много хора това, което правех, е супер. Но за мен не беше. Видях, че и това няма да работя във времето, не ме жегваше достатъчно отвътре”, сподели Дарин.
Харесва ми, но как мога да го тествам върху другите?
„Докато бях в Белгия, ми се обади сестра ми от България, която беше в 10-11 клас и ме попита дали мога да ѝ помогна по химия. Съгласих се. Чувахме се онлайн и тя задаваше различни въпроси. После започна да ме пита и по математика, и по физика. Тя беше отличничка, чудех се как се справят тогава другите ученици, Забелязах обаче, че след като ѝ обясня нещо, тя го разбира, а след една седмица ми се обажда и ме пита отново за същото. Случваше се и в моменти, в които съм се разбрал да се видя с приятели и те ме чакат, кофти беше. Решихме да записваме сесиите, а тя след това да си ги пуска колкото пъти прецени. Така тя спря да ме търси повторно и само ми пишеше да ѝ направя нови неща по дадени теми. И аз ги правех.
Предприемаческата мисъл тогава ми каза – добре, помагам ѝ на нея и на мен ми харесва, но как мога да го тествам с други хора”.
Помолих сестра си да сподели видеата в групата на училището си, а след това започнаха да се свързват с мен и други ученици, които ми казваха, че клиповете много им помагат.
Получавах съобщения като „За първи път разбрах нещо за математика. Изкарах петица и майка ми ме похвали. Давай, прави още". Отговарях им обаче, че аз работя и не мога с такова темпо да подготвям материалите. Това обаче толкова много ме кефеше, че си направих програма.
Нямах търпение денят да започне
Ставах в 6 часа, записвах видео урок до 9 часа. След това отивах да работя, а в почивката на обед, докато се хранех, си подготвях следващия урок. Прибирах се, спортувах, записвах един урок и заспивах. Най-щастливите ми дни бяха събота и неделя, защото тогава не трябваше да ходя на работа и записвах по 5-6 видеа на ден. Направих много елементарна страничка тогава – най-най-първата версия на „Уча.се” и в момента, в който качвах клиповете, идваха коментарите: „Много помага”, „Искам още”.
Така разбрах какво искам да правя. Усеща се отвътре. Исках да бъда предприемач. Идеята ти не ти дава спокойствие, не ти дава да спиш. Нямах търпение да стана, за да започна да правя и следващите видеа, защото помагам на хората.
Около 3 месеца ги записвах сам. След това обаче в сайта започнаха да влизат все повече хора и искаха много неща. Един ден едно момче ми беше написало „Дарине, смотаняк пълен, ще ти счупя главичката, заради теб имам двойка”.
Основното ми притеснение беше да не допусна грешка във видеата, защото стотици хора учат от тях и мога да ги прецакам. Попитах какво е станало, какво съм объркал, а младежът ми отговори, че съм обещал да кача видео, а не съм го направил, пък той се подготвя само по тях. Имаше и други подобни съобщения. Казах „Това е супер яко! Толкова много помага на хората, че те искат да ме бият”. Това е най-добрата обратна връзка, която можеш да получиш.
Това беше и моментът, в който си казах, че съм открил нещото, което толкова ме зарежда и кефи, толкова помага на хората, че искам да го направя професионално.
Това се случваше през първата година от докторантурата ми в Белгия. Получавах заплащане от около 2000 евро, и то преди 10 години. Беше чудесно, пътят ми беше предначертан, но на мен не ми беше достатъчно”, споделя Дарин.
Подкрепата от близките на Дарин не е много голяма – да си зареже живота в Белгия, да се върне в България и да започне да прави клипчета (онлайн – преди 10 години) за ученици, които „не искат да учат”.
„Смееха ми се. Приятелите ми ми казваха, че повече никое момиче няма да иска да излезе с нас.
От друга страна моите родители, които по принцип са много подкрепящи, бяха дали десетки хиляди евро за моето обучение дотогава. Трябваше да им благодаря, че са ме изпратили в чужбина, но аз сега ще записвам клипчета. Всеки родител иска за детето си да не си прецака живота.
Настоявах да опитам, защото ако се получеше, щях да живея живота на мечтите си – шанс, който рядко получаваме”, разказа предприемачът.
Големите хора подкрепят, когато човек иска да бъде смел и да рискува
Дарин успява да убеди родители си, но след това трябва да разговаря и с ръководителя си в Белгия – един от най-авторитетните хора в страната, който дава съвети на немското правителство.
"Разказах му всичко, примрял от страх, а той ми отговори, че вижда как това свети в очите ми". „Заминавай и го прави. Това са предприемачите. Зарязвай тук нещата, отивай и се раздавай там”, ми каза професорът.
„Бях много шокиран, защото видях как големите хора в тези среди подкрепят, когато човек иска да бъде смел и да рискува много”, сподели Дарин.
Той се връща в България и стартира Уча.се, включва и други хора в проекта, с който представя уроците за училище на разбираем и интересен език. Намира инвеститори, които влагат средства в развитието на платформата.
100 милиона изгледани видео урока
„До момента има изгледани близо 100 милиона видео урока, а в началото почти всеки ми казваше, че няма да се получи, защото учениците в България не искат да учат. Когато стартирате по пътя си, постоянно ще ви говорят някакви неща. Много е добре да подбирате от кого какво вземате.
С видеата в България това го правихме 8 години, след което стартирахме в Румъния. Правим видеа и по учебните програми на Италия и Испания.
Това също е нещо, което никога не съм си представял, че ще правя. Как се случи?
Когато стана ясно, че у нас ще стартира дистанционно обучение в пандемията, ми се обади един от най-големите предприемачи в Румъния и ме попита какво ще правим в България. Обясних му за електронните дневници и презентациите, за потенциала да се справим”, разказа Дарин.
Мъжът в слушалката го прекъснал и казал, че в Румъния тези неща са абсолютно непознати.
„Слушах го и си мислех как това е невъзможно, защото Румъния е много по-голяма страна от нас и няма как да не е поела в тази посока на развитие.
С колегите бяхме толкова фокусирани в България, че въобще не бяхме обръщали внимание какво се случва с образователните платформи в другите страни. В Румъния наистина нямаше нищо, в много други европейски държави – също.
Продукт на световно ниво
Тогава разбрах, че в България имаме продукт на световно ниво. По време на пандемията се справихме с дистанционно обучение в Топ 3 на Европа. Докато тук учехте по някакъв начин онлайн, в Румъния на много места бяха във ваканция.
Видях, че можем да сме пример в света и от две години инвестираме много, за да направим световен продукт в образованието. Правим всичко това, защото искаме да живеем сред щастливи хора”, обясни Дарин.
Как един човек е щастлив?
„Когато по своя си път постига успехи. Как се постигат тези успехи – като трупаме умения и получаваме образование. Аз съм посветил живота си на това на колкото се може повече хора да дадем уменията, с които да успяват в живота”, допълни още той.
Дарин разказа и следната история от САЩ:
Учениците в един университет казали на преподавателя си, че при следващото контролно искат той да осредни оценката от оценките на всички и тя да бъде за всеки. На първото контролно средната оценка била 4. Тези с шестиците и петиците били ядосани, но тези с по-слабите оценки много се изкефили. На следващото контролно средната оценка била 3. Имало демотивирани в групата.
Никой вече не искал да учи и при следващото контролно всички имали двойки. Започнали да се нападат един друг, да протестират срещу професора.
„Светът не става така – да преминаваш между капките и някой друг да ти носи стойност, докато си живееш, без да правиш нищо. Ако искате да имате щастлив и хубав живот, трябва да се бачка. Няма как. Самите ние можем да избираме от коя страна да бъдем”, посъветва предприемачът.
„Разбрах, че искам да бъда предприемач, след като тествах различни неща и видях какво не искам да работя. Когато зарaботиш нещо, което наистина те кефи, то не ти дава мира.
Разумът или сърцето?
По пътя на успеха трябва да се следват и разума, и сърцето. Трябва да следим обратната връзка от обществото. Възможно е да разработваме проект, в който ни е сърцето, но клиентите да не го ползват. Какво правим тогава? Първо обаче остава сърцето, ако го няма него, човек не може да издържи на целия стрес и предизвикателство във времето. Когато сърцето ти е там, се пълниш с енергия”, поясни още Маджаров.
За срещите с инвеститори той подчерта, че е най-важно да се разпали техния интерес. Необходимо е да подадеш малко информация, която да разкрие картина пред тях.
“Инвеститорите търсят достатъчно луди хора, които силно вярват в идеите си и вече са направили първи стъпки. Когато видят тези две неща, повечето със сигурност ще ви дадат пари”, допълни Дарин.