СУЗИ И РЕНИ: ВСЕКИ МОЖЕ ДА Е SELFMADE, АКО ВЯРВА В СЕБЕ СИ

Selfmade ID непрестанно търси хората с градивна енергия, които се развиват и постигат целите си със собствените си усилия и вяра. 

Близначките Сузи и Рени, които се превърнаха в TikTok сензация, а за нас те са TikTок хегемони, напоследък са лицето на Selfmade ID в тази социална мрежа. 

Какво е тяхното начало, в какво семейство израстват, какво научават от него, каква разлика усещат между себе си двете сестри и какво ги обединява? Кога откриват своя емоционален заряд и изключителната си комуникативност? Кое ги насочва към пътя, по който вървят? Кои са най-големите им удовлетворения и какви грешки са допускали? Много искрено и емоционално Сузи и Рени споделиха света си в ексклузивно интервю за selfmade.id.

- Здравейте, Сузи и Рени! Да се върнем към началото на вашия живот. Какво беше детството ви?

Рени: Родени сме в София. Излезли сме на бял свят в седмия месец. Аз съм била 1200 грама, а Сузи – 1800. Израснахме в Габрово, в прекрасно и сплотено семейство, което винаги е било единно. Нашите родители са ни подкрепяли във всичко, което правим. Поставяха ни и граници, но и получавахме това, от което сме имали нужда. Били сме „принцесите” на мама и тате, те винаги се вслушваха в желанията ни. Преминали сме и през период, в който родителите ни не са имали финансова стабилност, но са правили всичко възможно със Сузи изобщо да не разберем, че изживяват някакви затруднения. 

Сузи: Аз съм имала 600 грама предимство при раждането ни, защото веднага след появата си Рени е свалила 500 грама и се е борела за живота си. Тя е войник.

- Това усеща ли се в характерите ви? Има ли разлика между вас двете?

Рени: Да, различни сме, но ние сме близначки и сме отгледани и възпитани така, че да разчитаме една на друга. Имаме общи интереси и гледаме в една посока. Две сме и се бутаме взаимно, винаги има някой, който да ти даде едно рамо. Това винаги ми е носело едно спокойно усещане. Сега много по-борбената е Сузи. За мен през годините постоянно говореха, че съм такава, няколко пъти за една година съм щяла да се удавя. Искали са да ми правят курбан… а Сузи навакса много повече. Тя е борбеният човек, аз съм този, който е зад нея и дава подкрепа. Зодия Стрелец сме, и двете сме пожар.

- С какво се занимават вашите родители?

Сузи: Докато бяхме малки, докъм осми-девети клас, родителите ни имаха собствена фирма за детско-юношеско облекло. Нашите гардероби бяха пълни с тези дрехи. Когато влязохме в пубертета, фирмата беше дадена под наем, тъй като мама искаше да обръща внимание на дъщерите си, за които този период беше тежък. По-късно тя стана директор на фирма за медицински колани, налакътници, колани за гръбнак, а баща ми имаше строителна фирма. 

Той построи сам нашата къща. Родителите ни също са selfmade, ние имахме техния пример. Винаги са ни казвали, че трябва да преследваме мечтите си и да вярваме в себе си. Още като бяхме деца, мама всяка година ни караше да си пишем целите и мечтите на лист, а след това да си го четем. Тогава не виждах особен смисъл в това, но след като спря да го очаква от нас, с Рени започнахме да го правим сами. Винаги са ни давали добър пример и са ни окуражавали за щурите мечти.

Когато поставихме началото на Suzie&Reni, се нуждаехме от различни реквизити и родителите ни помагаха, осигуряваха ни доста неща. По време на пандемията също имахме своите затруднения, а те бяха насреща. Изключително много сме благодарни, че имаме точно тези родители.

- Бяхте ли свидетели на техните колебания и скокове? Присъствали ли сте на разговорите им за бизнеса – дали да продължат, дали да спрат, какво да предприемат, да създадат ли нещо ново?

Рени: Не, никога не обсъждаха работните теми пред нас. Когато бяха с нас, искаха всичко да бъде прекрасно и перфектно и да не се смесва с емоции извън семейството. Искаха времето ни заедно да бъде споделено, тъй като работно бяха доста заети.

- Това не ви ли постави в сблъсък с реалния свят, когато се изправихте пред него?

Рени: Може да се каже, че аз лично съм изпитвала след това някакви затруднения. Ние не бяхме чували родителите ни да се карат, винаги са били на едно мнение за всичко пред нас.

В следващия момент със Сузи попадахме във връзки, в които мъжете мислеха, че могат да ни командорят, да не ни изслушват, да ни повишават тон. Бяхме изумени какво се случва. Търсехме Принца на бял кон, баща ни винаги е бил такъв за майка ни. Случвали са се и други ситуации, в които не сме имали необходимия опит, но в крайна сметка се учим в движение и по трудния начин. Тръгнали сме обаче от високо стъпало.

Сузи: Аз никога пък не съм усещала това, което описа Рени. Гледането през розови очила ми помага и до ден днешен. Има семейства, които доста са се карали, децата пренасят травмите от това, а по-късно попадат в проблемни връзки. Всяко нещо, което се случи, го приемам за урок, без да премислям, че съм била неподготвена за него. В крайна сметка извървяваме даден път, за да се поучим от грешките си. Знам, че дори в най-налудничавите цели, които си поставяме, и в най-екстремните предизвикателства, които поемаме, ще имаме успех. Ако не стигнем до такъв, приемам, че така е трябвало да се случи и не изпитвам разочарование. С пътя, който изминаваме, ние преоткриваме себе си. Хората около нас непрекъснато ни казват, че сме с розови очила, особено на мен. Рени вече малко ги е свалила надолу, гледа и от двете страни. Аз и до днес съм само с позитивно мислене. Ако някой ми каже, че нещо няма да се получи, винаги съм готова да го оборя, защото съм убедена в резултата, който целим. Когато с Рени тръгнем да правим нещо, хората около нас непрестанно се опитват да ни дават акъл. Аз не обичам да взаимствам от чуждия опит. Не се ли опаря сама по собствения си път, никой не може да ме убеди, че представена вече теория е вярна за нас. Всеки си има начин. Случвало се е да ни казват, че след две години Suzie&Reni няма да го има и трябва да се захванем с нещо друго. Ама тези хора не са на наше място и не могат да ни убедят в „изчезването” ни. Знам, че докато не сваля розовите си очила, всичко ще бъде перфектно.

- Имате ли цел и план за след две години?

Сузи: Имаме цел и план за след доста време напред. Когато постигнем някоя цел, си поставяме нова, за да има какво да гоним.

- Говорите ли за целите си, или изпитвате притеснения да ги изразявате предварително?

Сузи: Една с друга говорим. За някои неща споделям и с близки, но се е случвало да се опитват да ни опровергават. Затова не разказваме особено много за целите си. Просто накрая им натриваме носовете на всички. Вероятно се опитват да ни предпазят, но този тип предпазване за мен е неработещ. Сами трябва да стигнем до поуките от действията си.

Рени: Сами трябва да си счупим главите.

- Има ли конкуренция между вас двете?

Сузи: Състезанието между нас винаги е било спрямо килограмите. Докато бяхме ученички, Рени беше по-слабичката. Поради това аз започнах да тренирам, но вместо да отслабна, започнах да качвам още килограми. Постоянно сме били във вътрешно състезание коя да изглежда по-добре. Това беше мой комплекс и много исках да го превъзмогна. Обаче не получих шанс, защото всички бяха решили да ни различават по това, че „Сузи е по-едра”.

Рени: Ние със Сузи винаги си имаме вътрешно състезание. Дори и до днес, когато отида на плаж например, тя ми се обажда и ми казва: „Я, се прибирай! Ще станеш много черна…”. Следим коя е с по-дългата коса, коя е по-слаба. Това са измервания за външните черти. За вътрешните не правим състезания. Коя е по-добра? Тук съмнение няма – Сузи е по-добричката, аз съм по-лошата.

Сузи: Най-накрая! Тя си го призна. Имали сме състезание и за момче. Това беше много забавно, защото уж нямахме еднакъв вкус, а пък в някакви моменти се оказва, че имаме. Единственото нещо, за което не сме имали състезания, е било в училище, за знания. Рени винаги е била по-ученолюбивата. А аз просто имах късмет. Рени винаги си учеше, разказваше ми уроците, случвало се е и да излезе да я изпитат вместо мен. Благодаря ти, Рени! Някой ден ще ти върна жеста, обещавам!

- Откъде носите това чувство за хумор?

Сузи: Най-вероятно от баща ни. Той е много забавен. В Габрово имаме един лаф „Не хвърля по върбите”, което означава нещо като „лапнишарани”. Още от малки тате ни бъзика за всякакви неща, още от сутринта започва да го прави. По-рано много му се връзвахме, не разбирахме шегите му. Когато излезем някъде на ресторант, също изразява чувството си за хумор към всеки – шегува се със сервитьорите, с барманите. Понякога те не разбират, че е бъзик, гледат малко сконфузено, а ние с Рени припяваме: „Ааа, той се шегува… Шегува се…”.

Рени: Ще дам пример: Отиваме в Деветашката пещера, а там има ограждения, за да не влизаш по-навътре. Сложили са и обяснителна табела – заради прилепите, пише какво се случва с тях в посочените периоди. Казвам му го това на тате, а той: “Абе не е вярно това! Заблуждават хората само, защото един богаташ си оставя там виното.” Казва го с изключителна сериозност и аз задълбавам: „Ама вярно ли е това?”. А баща ми отговаря: „Да бе, не го ли видя? То се вижда! Върни се да видиш…”. Същевременно майка ми започва да крещи: „Лъжеее! Не му вярвай!”. И аз почвам да се чудя как наистина съм повярвала, че някой богаташ си държи там виното??? Цял живот е така. 

- Все пак в Габрово всички сте закърмени с чувство за хумор…

Сузи: Габровската книга за шеги е всичко друго, но не и смешна. В нея се набляга на пестеливостта, но сякаш пестят и от шегички в нея. 

Рени: Това е първата книга, която Сузи прочете в живота си, когато беше на 15 години…

Сузи: Ще ви прочета една шега между габровци:

• - Къде е венчалната ти халка?

• - Тази седмица я носи жена ми.

- А откъде идва енергията ви?

Сузи: Според мен от това, което мама е носила като енергия за нас. Според нея ние сме осмото чудо на света. Тя е преживяла спонтанен аборт с близнаци, преди да се родим ние. Много е искала деца. Енергията, която имаме с Рени, е и от начина, по който са ни отгледали заедно с баща ни. Ние сме силно обичащи живота, много комуникативни, създаваме връзки и приятели. Дължим го на тях… освен ако не е от зодията ни… или пък защото сме две и взаимно си даваме енергия.

- Когато сте на 16 години, отивате на обучение за аниматори. Разкажете за този период. Как родителите ви се осмелиха да ви пуснат?

Рени: Един ден просто съобщихме на мама: „Мамо, ние със Сузи искаме да отидем на морето и да работим като сервитьорки.” Тя беше изумена: „Сервитьорки?!? Там да ви смажат от работа някакви чичковци…”. Когато си наумим нещо със Сузи обаче, няма сила, която да ни спре. Затова мама беше решила да намери оферта, която да ни хареса повече от идеята за сервитьорството. Тя ни предложи да сме аниматори във фирмата на един габровец, когото познаваше. Тъкмо правеха обучителен период в комплекс „Елените” на морето, продължаваше две седмици и се танцуваше от сутрин до вечер. Заминахме веднага. Живеехме в нещо като общежитие. Имахме закуска, обяд и вечеря, но постоянно оставахме гладни и отивахме да търсим кроасани в магазинчето до нас. Бяхме около 30 човека в обучението, а се борехме за 3 места. Фирмата вече имаше екип от предходните години, който искаха да разширят. Имаше страшно много кандидати… и избраха мен и Сузи. 

Сузи: От всички момичета, участвали във всички обучителни периоди, само ние успяхме за 14 дни да научим всичките над 25 танца.

Рени: Ние още от малки танцувахме в шоу-балет „Магия” в Габрово. Участвахме в много концерти. Със Сузи имаме страхотна двигателна памет. Достатъчно беше да ни се покаже  малко, за да го направим. Повечето кандидатки се явяваха с народни танци, които са далеч от останалите стилове. Ние имахме опит с всякакъв вид танци и сложихме всички в малкия си джоб.

Сузи: Най-якото беше, че завършихме учебната година преди целия клас. Написаха ни оценките две седмици по-рано, защото мама беше казала: „Моите деца отиват да работят!”. Бяхме на морето до 10 септември, за да имаме няколко дни, в които да поемем въздух преди старта на новата учебна година, когато щяхме да започнем 10-и клас.

- Вашите родители не се ли преместиха да живеят на морето, за да ви наблюдават?

Сузи: През първите три лета те идваха ПОНЕ по шест пъти на море. Мама много искаше да чуе: „Не ни харесва, прибирайте ни!”. А пък ние я посрещахме със: „Супер яко е, мамо! Много ти благодарим! Супер готино е!”. Тя си тръгваше разочарована, а след това отново пристигаше с очаквания. От началото до края с Рени много се кефехме, а самият факт, че родителите ни ни имат доверие, а преди това не ни бяха ограничавали почти за нищо, ни даваше много кураж и съвест да не правим глупости.

- Съвсем ли пък не правехте глупости?

Рени: Със Сузи – 16-годишните "зрели жени", всеки петък след работа си хващахме автобуса до Слънчака. На „Елените” случайно видяхме, че едни познати от Габрово също работят в комплекса. В Габрово не сме си обелвали и дума с тях, обаче на „Елените” си бяхме “най-добри приятели”. С тях отивахме заедно в дискотека GRAND DE LUXE, където дънеше чалга. Откарвахме до 6.00 часа сутринта, когато пристигаше първият автобус обратно за „Елените”. Прибирахме се, за да се изкъпем, и отивахме на работа, без да сме мигнали. А в събота ни беше най-дългият ден и свършвахме работа в 00.00 часа.

Сузи: Тогава имахме съвсем други сили. Сега, ако направя това, нещата няма да се случат добре. Ако стоя на дискотека до толкова късно, до колкото тогава стояхме, няма да мога да стана преди 16.00 часа.

- Без почивен ден ли работехте?

Сузи: Всеки понеделник беше нашият почивен ден. Първо работихме на „Елените”, после на „Слънчев бряг” – за същата фирма, но в различни хотели. Тук мога да отбележа, че бяхме аниматори осем години. Това е най-яката работа. Дава ти възможност да се срещаш с различни хора, имаш постоянна комуникация. В повечето случаи екипът ти е супер готин, направен му е подбор. Танцуваш през почти целия ден. Енергията да си аниматор е страхотна – ти даваш от своята, а хората ти я връщат. Докато бяхме на „Елените”, където беше истинското място за анимация, имахме шоу програма всяка вечер. Събираха се по 200-300 човека в залата.  И когато в края извикваха имената ни с Рени, за да се поклоним, всички реагираха емоционално – викаха, ръкопляскаха… Имаме много хубави спомени от тогава.

- Задачата на аниматора е да създава настроение. За да я изпълните, вие самите трябва да сте в супер настроение. Как се поддържа това?

Сузи: Самото място имаше уникална енергия. Беше много красиво, работехме в екип, с който се обожавахме. 

Срещаш се с някого, той ти подарява една усмивка и след това цял ден ти си широко усмихнатият. Когато видиш как те гледат хората, как ти се радват и какви очаквания имат, вземаш от тази енергия и я връщаш през себе си. След втората година с Рени започнахме да се занимаваме и със спортно аниматорство. Водехме зумба, пилатес, стречинг и други занимания на басейна. Тогава се събираха по 100 човека, за да направят активностите с нас. Беше изключително зареждащо и няма как да не бъдеш позитивен.

- Малка сцена ли беше това за вас?

Сузи: За нашите години това си беше първата ни голяма сцена. Имахме възможност да бъдем постоянно на нея, можехме да се изявяваме по всякакви начини, всяка вечер. С Рени участвахме в повечето шоу програми, въпреки че бяхме сред най-новите в екипа. След това стояхме и зад самите хореографии.

Рени: Имахме и наше специално шоу, което бяхме направили с колегата ни Стефан.

Сузи: Нещата, които правехме, не бяха кой знае какво, но за нашите години и за това, което имахме нужда да вземем и да покажем и на себе си, беше много. Видяхме, че сме силно комуникативни и успяваме да създадем стойностни връзки, някои от които поддържаме и до ден днешен. Това го пренесохме като нещо ценно и продължаваме да си го пазим в нас.

- Как продължихте да развивате артистичността си?

Рени: Това беше първото стъпало, което ни отвори очите, и ни показа какъв е нашият път. Даде ни и много крила. След това започнахме да покоряваме и много по-големи сцени.

- Кога се случи онази съдбоносна среща с хореографката на балет FAME, за която често споменавате?

Рени: Ние вече бяхме на 19 години. Тъкмо бяхме завършили 12-и клас и през лятото ни предстоеше да се преместим в София. В “Слънчев бряг” много често излизахме. Имаше една дискотека, в която пускаха хип-хоп музика, на която много се раздавахме, почти всяка вечер ходехме там. Забелязахме, че има две танцьорки, които бяха наистина добри. А със Сузи, когато видим такива изпълнения, гледаме като хипнотизирани. Тогава от някакъв прилив на енергия, от атмосферата, със сестра ми също много се разтанцувахме. Тогава се появи Неци (Венцислава) – любимата ни все още хореографка. Тя ни забеляза и ни предложи да си поговорим. Искаше да се качим и ние на сцената. Бяха забелязали, че имаме тяхното излъчване, техните движения и започнаха супер много да ни се кефят. Тогава въобще не задълбочихме тази комуникация, но един месец след като лятото приключи, Неската ни се обади по телефона. Не можех да повярвам, разкрещях се в ентусиазма си. Покани ни на репетиция с балета си. 

Тогава ни каза, че имаме 4 дни, за да научим всичките хореографии за концерта на Глория в НДК, защото излизаме с тях на сцена. В тези 4 дни тренирахме по 10 часа. Много искахме да се включим и беше голям зор, докато научим всичко. Четири дни по-късно се появихме пред публика и получихме първия си хонорар от концерт. Бяха доста смешни пари спрямо това, което вземаме в момента, но и годината беше 2015-а. 

Сузи: Имаше една хореография, в която ни оставиха най-отпред. Няколко нощи не спах. Мислех си как, ако сбъркам, няма от кого да видя движенията. Рени беше в другия край на сцената, но можех да я наблюдавам само с периферното си зрение. Това не вършеше работа. Реших, че ще повтарям само тази хореография, с другите все някак щях да се оправя. Сърцето ми спираше, но в крайна сметка се справихме. Този концерт беше заснет и го излъчваха. Телевизия Planeta дори все още показва части от него.

Рени: Имаше период в живота ни, в който човек доста често можеше да ни види в клиповете, въртящи се по този канал.

Сузи: Нашият балет не работеше само с попфолк изпълнителите, работеше и с хип-хоп артисти. Танцували сме за Гери Никол, Тита, Криско, преди те да започнат да работят с балет „Нова”. Най-дългият ни ангажимент е бил с Гери Никол, около година я придружавахме на участия, всеки ден бяхме в различен град. Пътувахме и с нашата кола, пристигахме привечер, връщахме се обратно сутрин. Беше някаква лудница, защото тогава и учехме в НСА, бяхме студентки в трети курс. Пренасяхме се от университет на участие, от участие на университет, без да спим, но беше много вълнуващо. Мисля, че това беше първият момент, в който хората по-сериозно започнаха да ни забелязват. Бяхме „Близначките на Гери Никол”. Оттам дойде и моята идея да опитаме сами да станем по-разпознаваеми. Преди това много изпълнители искаха да вземем участие в техните изяви, тъй като с Рени сме много добри, можем само с един поглед да се разберем коя хореография ще направим заедно.

Рени: Със Сузи бяхме възприемани като великата двойка, защото дори да ни пратят някъде без подготовка, ще направим да изглежда така, че все едно имаме хореография на всяка една песен.

- В кои клипове сте участвали?

Рени: Първият клип, в който участвахме, когато дойдохме в София, беше на Фики. Участвахме в още един негов клип с Галена. Снимали сме се и в клипове на Мария, на Емануела, на Емилия, на Галена, на Десита, на Малчо, на Емил TRF, на Ballan и в още много.

В „Едно сърце” на Ballan хореографията е наша и ни има в 90% от кадрите. Това беше клипът в TikTok, на чийто танц 60 000 деца направиха своите изпълнения, мисля, че е бил и най-големият тренд в България на един саунд. 

При клиповете на попфолк изпълнителите има много тежка хореография, която учим по над 10 часа на ден в продължение на седмица (започваме от 13.00 часа на обяд и приключваме към 00.00 – 01.00 часа през нощта. Когато участват повече танцьори, се събираме в 19.00 часа и репетираме докъм 03.00 - 04.00 часа през нощта), а накрая, след монтажа на видеото, остава около 1/10 от цялата хореография, която сме направили. Не се набляга на синхрона, дори не се вижда колко хора сме. И ние сме: „Е, добре… Няма проблеми. Това е клипът, заради който не спах.” Освен това толкова бързо сменят кадрите във видеото, че въобще не се вижда кой участва в него.

- Вярно ли е, че през целия си живот несъзнателно следвате мечтата си да ви дават по телевизията?

Рени: Със Сузи, когато бяхме по-малки, като повечето деца слушахме чалга. Особено когато родителите ни имаха гости, обръщахме диванчето в хола, пързаляхме се на него, пускахме си музика и се забавлявахме. По телевизионните канали даваха и концерти, ние ги гледахме и си мислехме колко ли им е трудно на танцьорите, дали се притесняват. Винаги сме си представяли, че сме на тяхно място.

Сузи: Никога не гледахме певците, ние се вторачвахме в танцьорите зад тях – колко са много, колко са синхронни, колко еднакво са облечени, колко яко танцуват.  Няколко години по-късно и ние бяхме на тези сцени и видяхме, че не е лесно.

- TikTok ли е вашият връх?

Сузи: Засега повече като наш връх оценявам книгата, която написахме, а не толкова TikTok представянията ни. Но, да. В тази социална мрежа се появихме в най-подходящото време, защото тогава все още нямаше толкова популярни личности. 

След като създадохме профила си, за две седмици имахме вече 20 000 последователи, за шест месеца станаха над 100 000. На втория рожден ден на профила ни имахме вече 200 000 последователи, а скоро ще празнуваме 1 000 000.

Рени: Това е страхотно постижение и сме много горди с него, защото в България сме най-известните тиктокъри.

- Беше ли това прелом в живота ви?

Рени: През първата година със Сузи си имахме работно време, в което снимахме: понеделник – TikTok, вторник – забавни видеа за Instagram, сряда – видео за Youtube, в четвъртък си правехме снимки за Instagram, а в петък снимахме танцувални видеа, в събота и неделя почивахме. Сузи измисляше изцяло концепциите за скечовете, а аз се фокусирах върху танците, които да заснемем в петък. Това го правехме в продължение на година. Събирахме се към 11:00 часа и се занимавахме с това до 15:00 часа, за да имаме материали си за социалните мрежи. Трупахме последователи, но нищо повече. Инвестицията "време" не се възвръщаше. Не изкарвахме пари. Стигнахме обаче до едно ниво, след което вече имахме и своите печалби. Случи се след година и половина. Тогава с нас се свърза една жена, която произвеждаше клинчета. Тя поиска да работим заедно, даде ни да си изберем артикули от нейните дрехи и... никога повече не ни отговори.

Сузи: Първият хонорар, който взехме за едно Story, беше 50 лева. В него показахме мазила за почерняване. Това се случи през 2020 г. През август същата година започнахме да работим и със спортен бранд, дългосрочно. Междувременно вече имахме свой мениджър и направихме първата си кампания – за три видеа в TikTok, която беше на стойност 3000 лева.

- Така ли идва апетитът за повече работа и креативност?

Сузи: Така идва мотивацията да се захванем с повече кампании. Повече брандове вече проявяват интерес към нашия профил, към нашите лица. Много искахме да се докажем като инфлуенсъри, които наистина имат влияние сред аудиторията си, и да се харесваме и на брандовете. Това ни вдигна самочувствието – видяхме, че работата, която вършим, си струва. Прецизно подбирахме какво да рекламираме и си разпределяхме ангажиментите в разумни интервали един от друг, но имахме и период на сериозни проблеми. Няколко кампании, които трябваше да бъдат разпръснати в три месеца, се събраха в един. През ноември миналата година абсолютно всеки ден пускахме някаква реклама. Беше същински ужас. Отваряш профила на Suzie&Reni, защото искаш да откриеш нещо, в което да се припознаеш, а намираш рекламен каталог – продукти за дома, за дрехите, за напитки, места, на които да отидеш. Тогава много ни падна рийчът на профила – Instagram бута рекламните постове надолу. Осъзнахме, че втори път няма да допуснем да представяме толкова много брандове в рамките на месец. Намерихме си мярката.

Рени: Минахме през лакомията, за да се убедим, че не е нашето.

- Какво е присъствието ви в другите социални мрежи?

Сузи: Главните ни кампании за основно в Instagram. Там имаме над 250 000 последователи на базата на TikTok. Това за България е много. Това е по-работният ни профил, докато в TikTok повече се забавляваме. В Instagram трябва повече да съобразяваме с какво се снимаме – ако работим с даден бранд, не може да се снимаме с конкурентен. Това все още е мястото, в което много повече ми харесва да стоя. В Instagram си знам границата, докато в TikTok оставам с часове и няма излизане. 

Рени: В Instagram имаме и лични профили, които използваме за развлечение, с тях не влизаме в работни ангажименти, имаме си своето лично пространство. 

- Има ли битка с алгоритмите на социалните мрежи?

Сузи: О, да, има такива битки. Алгоритмите в момента са против криейтърите, в TikTok и в Instagram свалят много гледаемостта. Не се вманиачавам в това. Забелязвам периодите, в които имаме спад, но той не е само при нас, виждам, че така е при всички. С Рени не сме от хората, които следят денонощно как им върви гледаемостта на постовете и видеата. Никога не съм дебнела реакциите на снимките ни. Снимаме си спокойно, а от брандовете в повечето случаи остават много доволни. Когато създаваш нещо с готина енергия, то има готин успех. Забелязвам, че алгоритмите се променят, по гледаемостта на профилите ни. Не е необходимо да разцъквам Insights, за да разбера какво се случва. В момента, в който всичките гледания са в пъти по-малко, става ясно, че алгоритъмът отново е сменен. Ще дойде момент, в който пак ще се върне старият, винаги така се случва. Не се ядосваме на тези промени, подхождаме философски.

Рени: Аз понякога започвам да се притеснявам, но спокойствието на Сузи ми дава спокойствие и на мен. Тя следи повече нещата. Работата ни зависи от това колко кампании ще имаме за в бъдеще и дали ще ни харесат за нови проекти, когато видят, че рийчът ни е по-нисък. 

– Още от началото ли имахте свой екип?

Рени: Да, имахме си екип – един статив. И часовник, той дойде по-късно. Снимахме се, а след това отивахме да проверим дали сме в кадър. Ако евентуално сме останали извън него, снимахме отново. Имаме две приятелки, които много приятно експлоатираме, но вече и сами се справяме доста добре – и телефоните снимат по друг начин, вече може да виждаш какво снимаш. В повечето случаи аз предпочитам да обработвам видеата, защото знам как искам да изглеждат. Имам представи за тях, преди да ги заснемем. Можем да наемем човек, който да снима и обработва видеата, но ще отнема допълнително време всеки път да му обяснявам, а евентуално след това и да коригирам. Равнозначно е на това аз да снимам и аз да си обработвам.

Сузи: С други думи, обичаме да ни е трудно, не обичаме да си го правим лесно.

- Заедно ли живеете в момента?

Рени: Не. Аз живея с моя приятел, който вече ми е и годеник, приятел-годеник.

Сузи: А аз живея с моя приятел, към когото не вървят тиренца.

- Това затруднява ли събиранията ви и общите процеси?

Сузи: Не, дори е страхотно. Моят приятел е в Пловдив, а приятелят на Рени е в София и тя все още си е там. Аз също все още имам квартира в София, която пазя за евентуални по-дълги прибирания. От друга страна, когато съм в столицата за 1-2 вечери, винаги спя при Рени, а тогава нейният приятел-годеник спи в хола, на дивана. Миналото лято го прекарах цялото на морето, при Рени. Тогава моят приятел-негоденик идваше при мен. Но вече и аз си имам студио на морето при сестра ми, в Лозенец.

Рени: Животът ни е страхотен. Винаги намираме начин да сме заедно, дори да ни разделят градове. Сузи е страшен експериментатор и тя не иска да си хваща гадже от София. Първо беше с момче от Хасково, после от Велико Търново и Плевен, сега е в Пловдив. Винаги обаче намираме път една към друга и поне 2-3 дни от седмицата прекарваме заедно и си спинкаме една до друга. Задължително си имаме един наш ден.

Сузи: Освен в седмиците, когато Рени реши да замине за Малдивите или Египет, за Италия или за някъде другаде, където не ме взема. Това обаче вече няма да се случва. Разбрали сме се – влизам в куфара.

- Разкажете за общуването си с Николаос Цитиридис, имахте рубрика в неговото шоу.

Рени: Това беше страхотен експириънс, идеята беше на Сузи. Имахме контакта си с него, защото вече 3-4 пъти бяхме гостували, бяха ни канили за всякакви неща. Сузи се свърза с една от техните организаторки, а тя пък откликна, че те също са си мислили как можем да направим нещо общо. С екипа на Цитиридис се засякохме в един много прекрасен момент. Поканиха ни да си имаме рубрика. Снимахме всяка седмица, с по двама наши гости в един ден. Екипът си ги монтираше и ги качваше всеки четвъртък. Беше прекрасно изживяване, но вече излязохме от него, тъй като ни се разминаха пътищата и представите за работа напред. Сега ще продължим нашата кариера и развитие с профила нa Selfmade ID в TikTok.

Сузи: За мен това е много вълнуващо. При такива проекти знаем, че ще се виждаме с много нови хора. Ще говорим за готини теми, които ще обогатяват и децата в TikTok. За мен най-голямата цел при създаването на профилите ни бе да даваме добър пример на децата – да можем да ги мотивираме, да вярват и да мечтаят, да искат да са Selfmade, да вярват в това, което са, а не да искат да бъдат някой друг. Забелязвам, че в днешно време децата са доста комплексирани, доста депресирани, доста криво гледат на живота.

 А идеята на живота не е такава. Той е прекалено кратък, за да не правиш това, което ти носи щастие. Да правиш това, което те ощастливява, е най-прекрасният живот. Ние сме щастливи 24/7. Всеки трябва да гони целите си и затова Selfmade ID е още една крачка други хора да се докоснат до нас, но и до цялостната концепция и идея за Selfmade. Това е страхотен проект, в който всички трябва да повярват. Когато повярваме и в себе си, всички можем да станем selfmade.

Рени: Сузи, ти си страхотен мотиватор. Браво!

- Вече издадохме първата си книга Selfmade: Иван и Андрей – Братя по сърце. Как я възприемате?

Сузи: Иван и Андрей са от хората, на които от малки много се възхищавахме. Всеки един артист, който съм виждала по телевизията, е будел някакъв интерес у мен и се стремях да научавам все повече и повече за него. Това, че Иван и Андрей са постигнали толкова много, докато са били само двамата, го пренасям към мен и Рени. Ние сме само двете и трябва да постигнем много.

Рени: Запознавайки се с тяхната история – как се е развил животът им, как са се запознали в детството, училищните им моменти, имах усещането е, че все едно сме аз и Сузи. Докато четях началото на книгата, ми изскачаха спомени с нея. Иван и Андрей не са сядали на един чин, защото са се разсейвали взаимно. Ние със Сузи не седяхме заедно, защото се спуквахме от бой. Дори учителките не ни позволяваха да сядаме една до друга, защото влизахме в непрестанни спорове от типа на: „Този химикал е мой! Не, мой е! Върни ми го …”. Блъскахме се, раздавахме си юмруци. В училище цареше страхотна “сестринска любов”. Същевременно в училище толкова много се допълвахме в абсолютно всичко. Били сме толкова близки, колкото са Иван и Андрей. Те наистина все едно са братя, но родени от различни майки. Припознаваме се в тях. В selfmade историите всеки може да намери паралел със себе си.

- Какъв е подходът ви за позиционирането в TikTok на нашия бранд Selfmade ID?

Рени: Хубавото е, че можем да се разбираме във всякакви насоки за TikTok видеата, защото профилът е страхотен за мотивиращо съдържание. Можем да правим различни видеа дори от статии като „Как да изградиш по-добри навици”, или да се правят видеа с цел да се покаже един човек колко много е израснал, те могат да бъдат със снимков материал или моментни заснемания.  Можем да снимаме случайни хора по улиците и да ги питаме какво е променило живота им.

Сузи:  Ние имаме мотивация да направим товa за профила на Selfmade ID, защото си обсъдихме идеите с екипа и те ни казаха, че имаме пълна свобода да работим както преценим. Екипът се изкефи на всичко, което предложихме, сметнаха го за много креативно. Самият факт, че нямаме ограничения и рамки, които да спазваме, носи различно усещане. Естествено, ние не целим пошлото. Голям кеф е да снимаме постоянно, да си даваме идеите и да искаме истински хората да разберат за Selfmade ID. Selfmade позволява ние да се развихрим още от самото начало, защото екипът вярва в нас. Проектът е готин! Браво на Рени, че така се случиха нещата, тя е "виновна" за това.