94-тата церемония за връчване на наградите "Оскар" ще остане в историята не само с имената на големите победители и призивите за мир, но и с емоционалната реакция на един от отличените актьори. Преди да получи първия си „Оскар” – за най-добър актьор във филма „Методът Уилямс",  Уил Смит удари шамар на комика Крис Рок, който, след като бе излязъл на сцената, за да връчи наградата за документален филм, се пошегува с неговата съпруга.

Крис Рок сравни късо подстриганата коса на Джейда Пинкет-Смит с външността на Деми Мур във филма "Редник Джейн" и допълни, че няма търпение  да я види в продължението му.

Всъщност актрисата Джейда Пинкет - Смит страда от болестта алопеция, която е свързана със загубата на коса. Тя разкри публично диагнозата си през 2018 г. Джейда е говорила публично за страданието си още след като вижда първите кичури коса да падат в банята. Споделя, че е било ужасяващо и е треперила от страх заради оплешивяването. Подлага се на различни лечения, с които се опитва да спаси косата си, сред тях са и стероидни инжекции. По-късно Джейда обръсва косата си и казва, че се предава.

 

Призван съм в живота си да обичам хората и да ги защитавам

 

След коментара на Крис Рок на „Оскарите”, лицето на актрисата изрази видимо недоволство и неприязън, a атмосферата в залата бързо се промени. Уил Смит спря да се усмихва и отиде да удари силен шамар на комедийни актьор, а след като се върна на мястото си, продължи да изразява гнева си с думите: „Нека мръсната ти уста да не използва името на жена ми!”. 

За голяма част от зрителите на „Оскарите” поведението на Уил Смит е разочароващо и според тях той е реагирал прекалено пресилено към една шега. Други пък хвалят реакцията му и казват, че отдавна не са виждали мъж, който така самоотвержено да защитава жената до себе си.

Малко след инцидента Уил Смит грабна първия си "Оскар” – за превъплъщението си в образа на решителния баща на тенис шампионките Винъс и Серина Уилямс във филма "Методът Уилямс".

Част от речта си на сцената Уил Смит произнесе през сълзи и посвети на случилото се по-рано.

"Призван съм в живота си да обичам хората, да ги защитавам, да бъда до тях. Знам, че актьорите трябва да съумяваме да понасяме злоупотребите, да можем да търпим хората да говорят глупости за нас. В този бизнес трябва да можеш да търпиш хората да не те уважават и да се усмихваш, да се преструваш, че всичко е наред. Много ми хареса нещо, което Дензъл Уошингтън ми каза преди малко: "Когато си най-високо, внимавай, тогава Дяволът идва за теб." Изкуството имитира живота. Изглеждам като откачения баща, точно каквото казваха за Ричард Уилямс. Но любовта ще ви накара да правите откачени неща."

В края на речта си Уил Смит се извини на филмовата академия и на колегите си и помоли да го поканят отново. 
По-късно в профила си в Инстаграм актьорът поднесе публично извиненията си и към Крис Рок. 

"Насилието във всичките му форми е отровно и разрушително, поведението ми бе недопустимо Когато се шегуват с мен, това е част от работата ми, но шегата със здравословното състояние на Джейда ми дойде в повече, не можех да го понеса и реагирах емоционално. Искам публично да ти се извиня, Крис. Засрамен съм, действията ми не отговорят на представите за мъжа, който искам да бъда. В света на доброто и любовта няма място за насилие", написа Смит.

Реакциите на всеки са продължение на същността му. Каква е историята на Уил, която го е направила безкомпромисен към обидите?

 

Да носиш комедия въпреки тъгите

 

Уил Смит е роден е на 25 септември 1968 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания. Майка му Каролайн e администратор на училищното настоятелство, а баща му Уилард e ветеран от военновъздушните сили на САЩ и хладилен инженер. Уил има по-голяма сестра на име Памела и по-малки брат и сестра  - близнаците Хари и Елън. Родителите му се разделят, когато той е на 13 години.  

Комедията, която Уил носи в себе си, е подхранена в тъжното му детство. „Комедията унищожава всяка негативност. Невъзможно е да бъдеш ядосан, мразещ или агресивен, когато се смееш,“ казва актьорът, който в първата роля, която получава, превъплъщава тактиката си на оцеляване.

В детството си Уил живеел в страх от избухливия нрав на баща си, особено когато посягал към алкохола. В автобиографичната си книга „Уил” актьорът описва смесените емоции, които родителят му провокирал в него. „Като повечето синове и аз боготворях баща си, но същевременно с това той ме ужасяваше“, споделя Смит. „Когато бях на девет години, гледах как баща ми удря майка ми в главата толкова силно, че тя падна. Видях я да плюе кръв..." 

 

Поредица от извинения заради бездействие в детството

 

„Всичко, което постигнах оттогава – наградите и признанията, светлините на прожекторите и вниманието, героите и смеха, е фина поредица от извинения към майка ми за бездействието в деня, когато баща ми я биеше, а аз не можех да се намеся, защото бях страхливец”, казва Смит. Той вярва, че като най-голям брат в семейството е трябвало да направи нещо. Дълго след това Уил изживява падането на майка си на пода, моментът е постоянно пред очите му. 

Травмите са онези събития, които надхвърлят натоварването, което човешката нервна система може да понесе. Когато човек премине през тях, много често си обещава, че никога повече няма да попада в подобна ситуация. Обаче ако условията и действащите лица се преповтарят, ти си единственият, който може и трябва да реагира различно.

През годините Уил Смит пренася травмата, че не е успял да защити жената, която обича – майка си. Той прекалено дълго носи товара на неизразеното навреме и го превръща във вина. На церемонията на „Оскарите” актьорът даде израз на вътрешната си потребност да защитава, да не остава безразличен, да не премълчава.

Уил споделя, че когато баща му се е разболял от рак, е бил прикован в инвалидна количка, а той си е представял как ще го бутне по стълбите и ще му отмъсти за всичко, което е причинявал.

 „Като дете винаги съм си казвал, че един ден ще отмъстя за майка си... Спрях на върха на стълбите. Можех да го бутна надолу… Слава богу, че сме съдени по нашите действия, а не по нашите вътрешни изблици, предизвикани от травми”, споделя още актьорът.

Бащата на Уил никога не е плащал издръжка за децата си и дължал значителна сума пари – 140 000 долара, с лихвите и неустойките, които е натрупал. Бившата му съпруга не искала да направи каквато и да било отстъпка.

Смит прощава на баща си за травмите от детството и двамата заговорничат как да преведат дължимите пари. Така актьорът става първият човек в историята на Пенсилвания, който плаща сам собствената си издръжка.

Каква е обаче неговата история на развитие? Как успява да се оттласне от изживяванията в семейната среда и да се превърне в харизматичната личност, която познаваме от екрана?

 

Музика, телевизия, кино


 1 милион долара преди пълнолетие

 

Уил Смит посещава държавно училище във Филаделфия. Учителите го наричат „Принцът“, защото го намират за изключително очарователен. Смит бил доста добър по математика, приет е в престижна инженерна програма на Масачузетския технологичен институт (MIT). По това време обаче съдбата е определила различен път за Принца.
.

Когато е само на 12 г., Уил Смит се запознава на парти с Джефри Таунс - DJ Jazzy Jeff. Тази среща се оказва ключова за неговата посока. Уил тъкмо бил започнал да рапира, двамата стават големи приятели и спояват талантите си. Първият им сингъл “Girls Ain’t Nothing but Troublе” излиза през 1985 г. и става изключително популярен месец преди Уил да завърши гимназията. Двамата става известни в целия регион на Филаделфия и търсени в останалата част на страната. Възпяват ежедневните проблеми на съвременните тийнейджъри. С DJ Jazzy Jeff издават 5 студийни албума и печелят 4 награди „Грами”, сред тях е първото отличие, дадено за рап. Уил Смит печели 1 милион долара, преди да навърши 20 години.

Уил обаче не плащал данъци върху доходите си през 1988 и 1989 г. и от Службата за вътрешни приходи изискали 2,8 милиона долара данъчен дълг. За да ги изплати, през 1990 г. подписва с телевизионната мрежа на NBC за главната роля в новия ситком „Свежият принц от Бел Еър“. Дотогава Уил няма никакъв актьорски опит, спомня си нервността, с която се движи. Запомня всички реплики на всички герои във филма и не спира да ги повтаря. Споделя, че се е чувствал доста неловко пред камера и е полагал големи усилия, за да изглежда естествено. Сериалът се превръща в хит, Уил Смит започва актьорската си кариера и дори получава номинации за „Златен глобус”. 


В началото актьорът залага предимно на комедийни и екшън роли, преди да се ориентира към драмата. Участва в „Лоши момчета” (1995 г.) и в неговите продължения от 2003 и 2020 г., както в „Мъже в черно” (1997 г.) и в последвалите го два филма от 2002 и 2012 г. Другите му запомнящи се роли са в „Денят на независимостта", "Враг на държавата", „Аз, роботът”, „Хитч”,  „Аз съм легенда”, „Ханкок”, „Седем души”.

Два пъти е номиниран за „Оскар” за „Али" (2001 г.) и „Преследване на щастието" (2006 г.). 

“Мъжът в черно” вече е на 51 години, но не изостава от тенденциите – има над 60 милиона последователи в Инстаграм и участва в телевизионни предавания, в които се опитва да бъде напълно честен със зрителите. Той не крие, че семейният му живот не е перфектен и винаги е бил готов да коментира семейните динамики.


От любов: Плачех и се смеех неудържимо

 

Как Уил и Джейда преплитат пътищата си и успяват да съхранят любовта си?

Уил Смит и Джейда Пинкет Смит имат един от най-дълготрайните бракове в Холивуд, но са преживели множество възходи и падения през годините, откакто се ожениха.

Двамата се срещат за първи път през 1994 г., а започват да излизат заедно през следващата година. Женят се в навечерието на Нова година през 1997 г. Близо 20 години по-късно обаче Джейда признава, че съжалява, че е започнала връзката си с Уил, докато той все още е бил женен за бившата си съпруга Шери Зампино.

„Тъй като не разбирах брака, не разбирах и развода. Вероятно не трябваше да предприемаме на онзи етап стъпки за сближаване”, казва Джейда.

Уил и Джейда се срещат на прослушване на „Свежият принц от Бел Еър”. Тя се явява за ролята на приятелката на Смит във филма. Джейда не получава ролята, а Уил отглежда сина си със съпругата си Шери.


"Знаех, че не съм с човека, с когото трябва да бъда. Стоях в кабинката на банята, плачех и се смеех неудържимо. Джейда беше жената, която исках в живота си”, споделя Уил през 2018 г.

През юли 1998 г. тя и Уил посрещат първото си дете – Джейдън, а през 2000 г. се появява дъщеря им Уилоу.

Уил и Джейда често служат за модел в брака, но често трябва и да опровергават слуховете, че са се разделили. Понякога ги и потвърждават.

През 2015 г. актьорите не са заедно, а Джейда изживява авантюра със значително по-младия от нея певец Август Алсина.

 

Бракът не може да е затвор

 

Въпреки разрива в отношенията си, Уил и Джейда не обмислят развод.

 „Развеждал съм се и не мисля да го правя отново. Разводът не е бил опция за нас. Разделихме се в рамките на брака си и отново се събрахме. Тогава бяхме решили, че би било добре всеки да може да потърси щастието си извън връзката ни. Не само Джейда го е търсила в друг. Дадохме си взаимно доверие и свобода, бракът не може да бъде затвор. Не предлагам нашия път на никого, но безусловната подкрепа, която ние сме си давали, за мен е най-високото определение за любов. Трябваше да изградим връзката си отново, но с нови правила, и да я превърнем в нещо различно”, споделя Уил.

„Винаги съм казвала на Уил, че може да прави каквото си поискаш, стига да може да се гледа в огледалото и да се чувства добре от това, което вижда“, допълва Джейда.

През 2018 г. Уил заяви, че със съпругата му не са възприемат за женени, а по-скоро като партньори в живота, които са в едно пространство, и са наясно, че ще останат такива до края. Той допълни, че пътят до това усещане не е лек, но след него любовта е безусловна.

През юли 2020 г. двамата актьори отново изразиха позиция за неразрушимата си връзка. „Ние се движим заедно. Умираме заедно. Ще бъде „лош” брак за цял живот", пошегуваха се двамата, позовавайки се на цитат от филмовата поредица  „Лоши момчета”.

Когато Джейда обръсва главата си, Уил ѝ оказва пълната си подкрепа. Подкрепа, която видяхме и в нощта на „Оскарите”. Защото Уил вече знае каква е болката, когато не си защитил жената, която обичаш…


СНИМКА: FLICKR

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА

Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.