Преди няколко години Митко Петров избира да се представя с артистичния псевдоним Матео, след като майка му го вижда в свой сън с това име. На иврит то означава „великият дар на Бога”. Още от дете Митко Петров усеща в себе си божествения подарък, който е получил – музикалния си талант, за който трябва да се грижи, да възпитава и да развива, за да може един ден посланията му да достигат до другите и искрата да се разпростира. 

Selfmade проявлението на Митко Петров ни напомня, че всеки има свой талант, подарък от вселената, а неговото изразяване е равнозначно на сила, любов и свобода. Нямаме право да погубваме талантите си, те ни правят различни.

 

Правилната доза търпение

 

През 2021 г. Матео представя на сцена с бенд дебютния си авторски албум “Различният”. Поп изпълнителят стартира сам, без подкрепата на музикален продуцент или спонсори. Помага му правилната доза търпение. 

„Много хора са нетърпеливи. В началото, когато започнах да се занимавам с музика, аз също бях такъв – исках час по-скоро песните ми да излязат, да ги изпея на колкото може повече места.”

Животът обаче учи Матео на търпение. Определя себе си като изключителен работохолик и перфекционист и смята, че това са едни от силните му черти. Иска да дава най-доброто от себе си във всичко, с което се захване. Вярва и в оптимизма си. Въпреки трудностите, с които се сблъсква, той усеща, че все още се усмихва. 

 

Музиката е любов

 

Митко Петров е и вокален педагог. В проекта #MusicIsLove учениците му, заедно с него, изпълняват любими музикални хитове. С 14-годишната Елеонора записват “Минаваш през мен” на „Каризма” и „Safety Net” на Ариана Гранде , с 11-годишния Андрей – „Perfect” на Ед Шийрън, а с 10-годишния Даниел - „You Are The Reason” на Калъм Скот.

За Митко Петров музиката е любов, а светът спешно се нуждае от нея, от разум и смирение. Споделя, че музиката е неделима част от живота му откакто се помни.

„Винаги съм я обичал до такава степен, че дишам с нея”, казва изпълнителят.

Разочарование, което не изживява

 

Още в детската градина учителките на Митко оставят бележки на родителите му, в които пишат, че той е много музикално дете и виждат голям потенциал в него. Съветват ги да проверят при професионалисти музикалните му данни и да подкрепят музикалните му изяви.

Родителите на Митко се свързват с учителка в Бургас, но искат синът им сам да вземе решение дали ще се занимава с музика, не са претендиращо амбициозни и не го подтикват на всяка цена да го прави. След няколко урока Митко им споделя, че не харесва времето, което прекарва в обучение при учителката, която посещава, и го отписват от уроците. Момчето дава самостоятелен полет на музиката в себе си и като седемгодишен се явява на конкурс за млади изпълнители в първа възрастова група. 

„Бяхме три деца. Първо и второ място се дадоха на другите участници, а аз не бях удостоен по никакъв начин, все едно не участвах в конкурса, защото в журито беше учителката, от която се отказах”, спомня си Митко.

Въпреки този неуспех не остава никакво разочарование в него. Майка му му разказва, че въобще не е бил тъжен заради това, че не получил награда. 

„Бил съм изключително щастлив от самото излизане на сцена и от изявата си. Продължил съм да свиря на пиано и да си измислям песни. По никакъв начин тогава пламъкът, който е горял в мен, не е угаснал. 
По-късно през годините осъзнах, че нито един конкурс не може да бъде определящ за потенциала на едно дете. Аз, като преподавател в момента, не държа децата, с които работя, да ходят на конкурси. Искам това да идва от техните желания – ако се чувстват мотивирани и сами искат да излизат на сцена и да бъдат оценени, имат пълната ми подкрепа”, казва вокалният педагог.

Той завършва Музикалното училище в Бургас през 2012 г., където изучава класическо пеене и свири на обой, след това учи поп и джаз пеене в Нов български университет. В този период започва да излиза по-често пред публика, избират го да играе главна роля в два мюзикъла. Тогава Матео започва да представя и авторската си музика.

 

Песни от сънищата

 

„Още от дете пиша музика и текстове. Наскоро в дома си, в който израснах в Бургас, открих тетрадка, в която съм писал текстове за песни, когато съм бил на 7-8 години”, споделя Митко Петров.

През 2015 година излиза песента му „Без заглавие”.

„Това беше първата сериозна песен, с която бях забелязан от повече хора, отвори ми врати и възможности на музикалния пазар”, допълва той.

Тук отново сякаш е воден от трансцендентални сили, от божия дар, сънува мелодията и текста на песента. Когато се събужда, Матео ги записва на диктофона си, а след това с Юлиан Янев, с когото тогава работи, правят аранжимент на пиано. С тази песен излиза на сцена в Зала 1 на НДК и я изпълнява на живо с оркестър.

 „С музиката се чувствам жив. В песента “#21” казвам, че избирам да живея чрез музика, чрез нея променям картините, когато не се чувствам добре или се е случило нещо неприятно. С музиката си, с идеите си и с вдъхновението си мога да направя всичко по-цветно”, казва той.

Матео е готов да направи дует с всеки изпълнител, с когото е на една честота – много зависи от самата песен и от периода. Единствените му изисквания са той да бъде добър човек и да обича музиката със сърцето си. 

 

Глас в „Семейство Адамс 2”

 

Матео има и друга страст – анимациите. Уважава и цени това изкуство, проявява интерес и към озвучаването на филмчета. Обича да променя гласа си и да поставя тембъра си в различни роли. През 2020 г. вижда кастинг за глас за филма „Семейство Адамс 2”. Това е първият му опит за озвучаване на герой, а журито се спира на него сред хиляди претенденти от Австралия, Германия, Мексико, Швеция и ЮАР.

„Кандидатствах абсолютно на шега. Изпратих записите си 10 минути преди крайния срок, защото имах някакъв проблем с качването им в платформата.”

В конкурса могат да се изпратят шест реплики. Матео решава да изрази всяка от тях по различен начин, с различна интонация, с различно звучене. Два месеца по-късно с него се свързват по имейл от екипа в Калифорния и му казват, че гласът му е избран да влезе във филма.

„Бях изключително щастлив, радвах се като малко дете и от самото признание, че ме е оценил екип на това ниво”. 

 

„Различният”, който дава криле

 

Когато майката на Митко му споделя съня си за името Матео, той го усеща много близко до себе си. Оказва се, че то празнува имен ден на 16 ноември – датата, на която той е роден.

„Музиката проявява различна страна от мен самия, показва артиста Матео, който ми дава криле да вярвам, че музиката е най-силното оръжие в този свят. С нея посланията са много по-ясни и категорични, имат сила”, споделя още младият изпълнител.

„Моята музика и песните в дебютния ми албум са наистина различни една от друга. Те са за всяко едно настроение и житейско събитие в живота на човек. Когато творя, съм изключително искрен – всяка една песен е по моя музика, по мой текст и по лична история, която съм преживял. Никога не съм изпял песен, която не ми харесва или с идеята да бъде комерсиална и ще се превърне в хит. 
За мен музиката е нещо много лично, което искам да споделя с хората и според мен те оценяват тази искреност и се преоткриват в песните”, казва Матео.

За него песните са и вдъхновение, и сила в най-тежките моменти. Когато през 2020 г. губи баща си, усеща, че музиката е единственият начин да излезе от битката, в която е попаднал.

В деня, в който разбира за смъртта му, пише песента „Сила”, тя извира от него за 10 минути. 

„Няколко дни след това влязох в студио и никога няма да забравя този запис. Беше много емоционален, вкарах и болка, и гняв, и любов, смесица от емоции. Неслучайно реших тази песен да бъде първата в албума, защото смятам, че тя може да ме извади от негативни емоции, тя е моята сила. 

Радвам се, че много хора, които са преживели подобна загуба, са се преоткрили в текста на песента и също са намерили сила по някакъв начин от нея.”

 

Време, за да прецениш

 

Още след като завършва университета, Митко Петров, получава предложения да работи с деца и тийнейджъри. Казват му, че има невероятен подход и има на какво да ги научи. В един момент просто решава да опита.

Работи с деца в училище. Тези общувания му потвърждават, че мястото му не е само на сцената, където се чувства изключително щастлив и най-свободен Другата половина от него се запълва до цялост, когато е сред малките таланти. 

По време на пандемията взема решението да се занимава с преподаване. Дава си достатъчно време, за да прецени дали това му доставя удоволствие, да се фокусира в подхода си и в срещите си с децата. 

„Майка ми, Бог да я прости, беше големият ми тласък в тази посока. Тя много вярваше, че ще бъда добър учител и ментор. Аз не искам просто да казвам на децата как трябва да звучат и каква музика да пеят. Искам да направя от тях артисти. Приятел съм с всеки свой ученик, с който съм работил. Аз също се вдъхновявам в този работен процес, започнах да имам все повече идеи за музика, за развитие на талантите. Все повече ми се избистрят концепцията и мечтите за продуциране и лейбъл, за търсене на нови таланти. Смятам всичко това да го направя в скоро бъдеще. Вече работя в тази посока и имам свое място, където ще работя изцяло за реализацията на талантливи деца. Съвсем скоро ще обявя и прослушванията. Вярвам, че много красива музика предстои”, споделя Митко Петров.

 „За мен е изключителна привилегия, чест и удоволствие да бъда пример за децата, да ги вдъхновявам. Междувременно и аз запазвам детското в себе си.”

Да се възползваш от пандемията

 

Пандемията през последните две години отне условията за споделеност между артисти и публика. В професионален план като изпълнител Матео използва времето за творчество, пише музика, която предстои да представи с издаването на втория си авторски албум през 2022 г. Работи активно по създаването му, записва песни и се шегува, че трябва да спи в студиото, защото постоянно му изникват нови идеи и постоянно му се записва.

„В момента животът ми е на 100% музика. Фокусирал съм се и върху повече концертни изяви с бенда.”

Матео споделя, че се среща и с много трудности. Движи всичко сам чрез труда, който влага, и чрез работата с хора, които вярват в него и са му приятели. 

„Трудностите са ме направили човекът, който съм сега. Всяка трудност ме прави много по-силен, загубата на родителите ми беше най-големият удар. Към днешна дата мога да кажа, че желанието ми за правене на музика и да живея, е още по-голямо, защото знам те какво биха искали да правя – това е пътят, по който вървя. Искам да се гордеят с мен. И двамата си тръгнаха от този свят прекалено млади. Смятам, че въпреки всичко, най-доброто предстои.”
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА

Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.