Италия е имала и има много нестандартни футболисти, но малко са онези, които ще бъдат запомнени с действията си извън терена, въпреки значимите им успехи. Е, Марио Балотели е един от тях. Атлетът с ганайски произход е известен със своя буен нрав, а силните му години на нападател сякаш бяха безвъзвратно отминали.
Интерес у най-богатия футболен клуб в света
Той обаче отново се превърна в актуална тема в световния футбол. От 2021 г. Марио Балотели е част от турския отбор „Адана Демирспор“. След 3-годишно прекъсване той отново влезе в националния тим на Италия. През настоящия сезон играе силно, а това предизвика интерес и у най-богатия футболен клуб в света - „Нюкасъл“.
Очевидно "свраките" не се притесняват от бурното минало на Балотели на Острова. Там Супер Марио попадаше на първите страници на таблоидите по две причини – добри попадения на терена или сътворени бели. Понякога и заради двете едновременно.
Най-активният му период на и извън терена е именно от времето, когато носеше фланелката на „Манчестър Сити“. Може би Англия бе твърде скучно място за един прохождащ талант от Италия, чието трудно детство все още го преследваше. Но за ранните му години след малко.
Пакости между голове и жестове
На Острова Супер Марио влезе в ролята на Денис Белята. Направи всевъзможни пакости между головете и отличията. Първо се сби на тренировка със своя съотборник Жером Боатенг, след това запали фойерверки в банята си от скука, хвърляше стрели за дартс по юноши на „Манчестър Сити“, би се с меч в ресторант. Това са само малка част от проявите му.
Някак невинно по време на същия период показа фланелка след гол, чийто надпис гласеше „Защо винаги аз?“. Направи го в епицентъра на дербито на Манчестър („Манчестър Сити” - „Манчестър Юнайтед”), спечелено от неговия отбор с гръмкото 6:1. И с това си запази завинаги място в историята на голямото съперничество между "гражданите" и "червените дяволи". Успоредно с това впечатляваше и с красиви жестове сякаш, за да си противоречи сам на себе си. Преди мач с „Арсенал“ Лудата глава на италианския футбол се преоблече като Дядо Коледа, за да раздава банкноти от 20 паунда на случайни минувачи по улиците.
По време на престоя си в „Манчестър Сити“ нападателят даде и 1000 паунда на бездомен, след като спечели 25 000 в местно казино. Има и още - в друг от случаите Балотели пожела да плати бензина на всички, които в този момента зареждаха колите си на бензиностанция в Манчестър. Освен това играчът настоя резервоарите да бъдат пълни догоре.
През септември миналата година Марио се прояви и в Турция по своя си начин - вкара на „Бешикташ“, а след това отиде пред треньора на съперника Серген Ялчън, сочейки главата си с два пръста. Препратката бе към думи на наставника, заявил, че италианецът е „безмозъчен“. С тази подробност, че въпросната реплика бе от… 2013 година.
Марио, не пипай никого
Големият въпрос е защо Балотели е с толкова тежък характер. Дори свирепият Жозе Моуриньо признава, че не е могъл да го укроти по времето, когато работиха съвместно в „Интер“.
„Марио? Да, Марио. С Марио беше доста забавно – разказа преди време Жозе Моуриньо една от любимите си истории. - Бих могъл да напиша книга от 200 страници за времето ми в „Интер“ с Балотели. Но книгата не би била драма, а комедия. Помня веднъж, когато гостувахме в Казан в Шампионската лига. Нямах други нападатели, всички бяха контузени. Наистина имах проблем и Марио беше единственият. В 43-ата минута той получи жълт картон. На почивката отделих 14 от 15-те минути пауза в разговор единствено с него. „Марио, не мога да те заменя, нямам нападател на пейката. Не пипай никого. Играй само с топката. Когато я загубим, не реагирай. Ако някой те провокира, не реагирай. Ако съдията сгреши, не реагирай. Моля те, Марио. В 46-ата минута Балотели си изкара червен картон.“
Изоставяне в детството
И без да сме с диплома на психолог, можем да заключим, че всичко се крие в детството. Именно тогава са и тежките години на бъдещия национал на Италия, играл финал на европейско през 2012 година.
Едва 3-годишен, той е оставен в дом за сираци, въпреки че биологичните му родители са живи. Живи, но и крайно бедни. По това време Марио е диагностициран с преплитане на червата, а лечението не е по джоба на ганайските имигранти Роуз и Томас Баруа. Предстоящите операции и медикаменти са непосилни за младите родители и те се решават на най-лесната стъпка – да изоставят Марио.
Скоро след това той е осиновен от Франческо и Силвия Балотели. Именно на тях футболистът гледа като на истински родители, благодарен за живота, който са му дали.
През 2012 година Супер Марио вкара 2 попадения на Франция по пътя към финала на Европейското първенство. И след мача отдаде значимото на хората, които са го отгледали.
"Тази победа е за най-хубавата майка на света - моята! Надявам се, че за финала в Киев ще дойде и татко. Тогава ще вкарам 4 гола. Два за мама и два за него!", обяви с гордост Балотели.
Семейство Балотели води всеки уикенд осиновеното си дете при Роуз и Томас. Но не всеки път вратата на къщата им е отворена. Марио използва тези моменти, за да заздрави връзката с биологичните си братя и сестра – Ейнджъл, Инок и Абигейл. Роуз и Томас сякаш са забравили за сина си. До момента, в който той не се сдобива със световна слава. Тогава те предявяват претенции към него, атакувайки в медиите осиновителите му.
Невъзможност за овладяване на бунта
Марио не остава безучастен в настаналата семейна война и ги обвинява в търсене на облаги: “Предупредих ги, че трябва да уважават правото ми на личен живот. Те не ме послушаха. Ако не бях футболната звезда Марио Балотели, едва ли щяха да се сетят за мен.” Въпреки всичко, той се съгласява да се види с биологичните си родители.
Сега, вече на 31 години, нападателят сякаш изглежда с една идея по-улегнал. Но бунтът в него не стихва. Притъпен е, но не и овладян напълно.
В навечерието на Нова година Марио публикува снимка на багажник, пълен с фойерверки. Кадърът, качен като стори, бе адресиран до един от бившите му клубове, в който най-силно се бориха с тежкия му нрав.
„Сити, готови ли сте“, написа Балотели, с препратка към онзи следобед, в който подпали къщата си на Острова с пиротехника, а с това осигури заглавията на таблоидите в Англия, а и не само. Типична шега за италианеца, показал нагледно, че лудориите при него нямат край. Защо винаги той? Защото е Марио Балотели!
Снимки: Flickr
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
От доста години съм спортен журналист, старая се да бягам от традиционните клишета, съпътстващи любимата на милиони игра. Но, както във футбола, малшанс понякога ни оставя на сантиметри от гола. Животът продължава, важно е старанието, гледаме напред, всеки мач е финал.