Атлетът, който подобри световния си рекорд в маратона, изпада в почти медитативно състояние, докато тренира и се състезава.

Кенийският бегач Елиуд Кипчоге подобри с 30 секунди световния рекорд за маратон, който беше поставен от самия него в Берлин преди четири години. На 25 септември той измина разстоянието от 42,195 km за 2:01:09 часа.

„Краката и тялото ми все още са млади, но най-важното е, че умът ми също е свеж. Много съм щастлив, че счупих световния рекорд“, каза атлетът.

Световният рекорд за маратон при мъжете осем поредни пъти е поставян в Берлин. Бегачите предпочитат това трасе заради равнинния му характер.

Кипчоге отдавна е наричан най-добрият маратонец в света. През 2019 г. той пробяга разстоянието от 42,195 км във Виена за по-малко от два часа – дълго време се смяташе, че това е невъзможно. Резултатът му обаче не беше официално признат, защото беше постигнат в “лабораторни условия”. Но в този момент Кипчоге се превърна в икона в света на бягането.

И тази година атлетът пристигна с изключителен заряд на финала в Берлин. Той имаше време да прегърне треньора си, приятелите си, да позира за снимки и да размаха флага на Кения, преди вторият бегач да финишира 4 минути и 49 секунди по-късно.

Над 45 500 бегачи от 157 държави взеха участие в бягането в германската столица, което се проведе без ограничения за първи път от началото на пандемията.

„Най-важно за мен е вдъхновението, а не славата. Бягането не се обуславя толкова от краката. При него става въпрос за сърцето и ума”, казва Елиуд Кипчоге.

 Каква е неговата лична история и как превръща движението на краката си в свой selfmade път?

Документалният филм „Кипчоге: Последното предизвикателство” (Kipchoge: The Last Milestone), който излезе през 2021 година, проследява историята на атлета от тренировъчния му лагер в Кения до успехите му през последните години.

Детството определя неговите стремежи

Елиуд Кипчоге е роден в Кения като най-малкото от четири деца в семейството си. Той няма спомен за баща си, който починал в най-ранните му години. Кипчоге и неговите братя и сестри са отгледани от майка им, учителка в детска градина. Докато расте, Кипчоге осъзнава, че децата без баща не са ценени в кенийското общество. Иска да стане успешен, за да помогне на близките си си. Майка му е строга във възпитанието, показва на децата си стойността на упорития труд и самодисциплината. Първата работа, с която се захваща Кипчоге, е да събира мляко от местните производители и да го кара с велосипеда си до друг град – на 20 километра от дома си. За литър мляко той получавал 1 кенийски шилинг, или около 1,48 лева. 5 месеца пести, за да си купи първия чифт маратонки.

И още един фактор: учениците в Кения често бягат дълги разстояния, без да осъзнават какво правят, те просто нямат избор. Кипчоге тича всеки ден от дома си до училището и обратно.

„Вие не знаете, че бягате. Бягането просто е задължително“, казва Кипчоге.

Висок праг на търпимост на болка

 „Начинът, по който мислите за болката, е начинът, по който ще протича животът ви. Трябва да се подлагате на болка, за да успеете“, казва Кипчоге.

В кенийското племе календжин, към което Кипчоге принадлежи, момчетата се учат да устояват на болката от ранна възраст – имат специални церемонии по посвещение и обред за издръжливост на болка. Посветените често пълзят през коприва, обрязвани са и мажат лицата си с кал, която се оставя да изсъхне. Ако се появи пукнатина в калта, или бузата на момчето потрепне, то е етикетирано като страхливец, а след това е и заклеймено от общността. Кипчоге е известен с високия си праг на търпимост на болка – по време на състезания, въпреки изтощителните напъни, той се усмихва, вместо да прави гримаси. 

Вдъхновение от треньора

Кипчоге има силна връзка със своя треньор Патрик Санг. Той е силно впечатлен от него още като дете, когато Санг е елитен състезател. Малкият Елиуд се събирал с приятели пред черно-бял телевизор, за да гледа атлета на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Когато Кипчоге е на седем години, Санг печели среброто на 3 000 метра бягане.

През 2002 година, когато Кипчоге е на 18 г., решава да се свърже с него и го моли да му изготви двуседмичен тренировъчен план. По-възрастният мъж вижда неговия талант и иска да му помогне. Единственият проблем към момента е, че няма химикалка в себе си.

„Взех пръчка и написах плана за следващите 10 дни на ръката си. Прибрах се вкъщи и го прехвърлих на лист“, казва Кипчоге.

След това го посещава за нов. Така двамата установяват връзка, която съхраняват и до днес. Елиуд безусловно се доверява на Санг – прави ранни сутрешни тренировки на писта, дълги бягания на ръба на Рифтовата долина, посещава седмични тренировъчни лагери, през които остава далеч от жена си и децата си. 

Смирение въпреки успехите

Въпреки че Кипчоге се превръща в изключително успешен и известен спортист, чиито постижения го правят много богат, Кипчоге все още води обикновен начин на живот.

По време на лагерите си той не допуска разсейвания. „Настаняването ни предлага най-основните неща, но те покриват всичко, от което се нуждая“, казва атлетът. Мястото на тренировъчния лагер в кенийското селище Каптагат е заобиколено от яркооранжеви прашни пътища, а тревата вътре е буйна и зелена. Ако ги няма подредените маратонки в редица пред двете спални (една за мъже и една за жени), може да помислите, че сте пристигнали в будистко убежище. Когато репортерите пристигат в него, винаги се впечатляват от спокойствието и тишината му.

Лагерът приютява повече от 30 спортисти. Мъжете бегачи спят по двама в стая в основната сграда, имат телевизионна зала и стая за физиотерапия. Малка кухня и трапезария са разположени в задната част на лагера, а спортистите сами вършат домакинската работа. Дните минават в тренировки, хранене и почивка. Кипчоге се наслаждава на тишината в лагера, а в свободното си време обича да чете книги.

Седмичната му рутина е почти монашеска. От понеделник до събота всяка седмица бягането е религия.

Днес Кипчоге е милионер, но казва, че не разбира успешните хора, които са прекалено увлечени от постигнатата слава. Категоричен е, че никога няма да изостави семплия си начин на живот.

„Аз съм човешко същество и оставам такова. Парите ми стоят настрана, не работя с тях, държа ги в банката", казва атлетът.

Идеята на Кипчоге за “избухване” през уикенда е да отиде в малката си ферма, в която отглежда крави, овце и кокошки. „Той пристига на мотоциклета си, влиза, пазарува и си тръгва. Кипчоге е легенда, а е толкова скромен“, казва собственикът на местен магазин за храна на животни.

”Когато посетите животните, ви обзема спокойствие и умът ви се освежава”, споделя маратонецът.

Силата на групата

Въпреки че се състезава индивидуално, Кипчоге е съвършен отборен играч и тренировките като част от група са централни за неговия успех.

„Той превръща индивидуалния спорт в отборен спорт“, казва неговият мениджър Валентин Троу.

„100% от мен е нищо в сравнение с 1% от целия отбор“, твърди пък самият Кипчоге. 

Той вдъхновява хората около себе си и им служи за пример. На лагерите тренира и разтоварва с колегите си. Общите им забавления им позволяват да намалят стреса по време на подготовката си.

Поставя си малки цели по пътя към големия успех

По пътя към големите си цели Кипчоге си поставя малки предизвикателства за преодоляване. 

„Когато катерите дърво, се изкачвате клон по клон. Хващате всеки клон, за да тествате силата, след което продължавате нагоре.“ 

По този начин той смъква и от времето си на маратоните. „Във Виена се чувствах в кулминацията на своята кариера. Усещането, което имахме, не може да се замени с никое друго“, казва физиотерапевтът Питър Ндухиу. „Ако някой друг беше паднал под 2 часа за маратон, щеше да направи карнавал. А какво стори Елиуд? Той се върна в лагера, изпи чаша чай с отбора и започна следващата си подготовка.  Хората бяха полудели  и искаха да се срещнат с него. Елиуд обаче предпочете да мълчи, това е всичко. Нищо не може да наруши графика му, той няма да го позволи", казва още специалистът.

Дзен мислене

Сър Дейв Брейлсфорд, който е ръководител на проекта за изтичването на маратон под 2 часа, казва, че е Кипчоге има „невероятна физиология, невероятна ефективност и абсолютно невероятен ум“. Той акцентира върху дзен спокойствието на атлета, който изпада в почти медитативно състояние, когато тренира и се състезава. „Винаги казвам, че не бягам с краката си, а със сърцето и с ума си. 

Ако умът ви е спокоен и добре концентриран, тогава контролирате цялото си тяло”, казва кениецът.

Учи се от провалите

 „Провалът е част от живота, трябва да се поучите от него“, казва Кипчоге. 

Още през 2017 г. той се опитва да пробяга класическия маратон под 2 часа на пистата на „Формула 1” в Монца. Записва обаче време от  2:00:25 ч. и ясно дефинира основните причини, които са го възпрепятствали – не е консумирал достатъчно въглехидрати, времето е било леко влажно след дъжд и е липсвала публика, която да го вдига в трудните моменти. Кипчоге и екипът му коригират тези фактори във Виена през 2018 г. и кениецът се пуска в нов опит през октомври, когато температурата е 10°C, а влажността е ниска. Избират трасе в центъра на града, което е лесно достъпно за зрителите. Човек от екипа му събира бутилките с напитки, които Кипчоге консумира и изхвърля, за да претеглят до точност колко въглехидрати е приел.

Посланието на Кипчоге

"Искам да вдъхновя много хора и да им покажа, че всеки човек е безграничен“, заявява кениецът.

За него бягането е метафора за живота. Той иска да остави исторически пример за потенциала на човечеството, който да бъде еквивалентен на изкачването на Еверест или на кацането на Луната.

 „Да направя време от 01:59 часа на маратон, не се отнася само до личното ми представяне. Искам да покажа на фермера, че не е ограничен, или на учителката, че може да постигне добри резултати в училище…“.