Световният №1 в тениса Новак Джокович пристигна в Австралия за турнира в Мелбърн без задължителните две ваксини против COVID-19. И се заформи истинска сага, около която новините валят всеки час, а целият свят ги следи и коментира според разбиранията си за позволено и непозволено.
34-годишният Джокович се стреми към рекордна 21-ва титла от Големия шлем на сингъл. Той отказва да разкрие статуса си на ваксинация, като същевременно критикува публично задължителните ваксини. Правителството на щата Виктория обаче нареди всички играчи, персонал и фенове, присъстващи на Australian Open, да бъдат напълно ваксинирани, освен ако няма реална причина, поради която да бъдат освободени.
Към момента деветкратният шампион от Australia Open е победителят в ситуацията – той вече тренира на централния корт в Мелбърн, очаквайки решение на правителството дали ще бъде депортиран все пак от Австралия.
Факсимиле на документа от Института по обществено здраве в Белград показа пред съда, че Ноле е бил с положителен резултат за COVID-19 на 16 декември. Това бе основанието на властите да направят медицинско изключение за сърбина. Тестът доказа, че тенисистът е преболедувал коронавируса в период, който му дава право да влезе в Австралия. Само няколко часа по-късно обаче излязоха и публикации, че положителният му тест може да се окаже фалшив.
“В крайна сметка Ноле спечели, спечелиха също справедливостта и законът. Това е огромна победа за Новак, за семейството му и за целия свободен свят. Всички ние сме хора и имаме право да казваме какво мислим и да не страдаме заради мнението си”, заяви бащата на тенисиста Сърджан Джокович.
“Аз съм щастлив и благодарен за това, че съдията отмени анулирането на визата. Въпреки всичко, което се случи, искам да остана и да се опитам да играя на Australian Open. Дошъл съм тук, за да участвам в един от най-важните турнири, в който играем пред невероятна публика”, написа Джокович след освобождаването си.
Ноле е смятан е за един от най-големите професионални тенисисти на всички времена.
Когато си единственият, който е печелил всички турнири от Големия шлем, всички 9 турнира от сериите ATP Masters 1000, както и Финалите на ATP, носител си на 20 титли от Шлема и си изравнил вечната класация с Роджър Федерер и Рафаел Надал, можеш ли да се чувстваш силен и достоен играч във всички полета на живота?
Може би да, стига да си извървял пътя си, да познаваш волята си, характера си, психологията си, да знаеш как всички процеси се завихрят в теб и не си даваш право да бъдеш нищо друго, освен осъзнат човек с право на избори. Във всички форми на игра.
Кой е Новак Джокович преди тениса?
Ноле е роден на 22 май 1987 г. в Белград. Баща му Сърджан Джокович е сърбин от косовски и черногорски произход, а майка му Дияна Жагар е хърватка. Произхожда от спортно семейство – баща му, чичо му и леля му са професионални скиори. Баща му е и добър футболист и искал Новак да се занимава със ски или с футбол, „защото тенисът е повече за момичета”, но въпреки това синът му започнал да тренира тенис на четири години.
Детството на Новак е белязано от войната, бомбардировките, страха, инстинкта за оцеляване, търсенето на убежище, неяснотата. В тази ситуация правила няма, можеш единствено да се вкопчваш в живота и да се надяваш да оцелееш. Учиш се да контролираш не само тялото си, но и психиката.
Когато през 2020 година Джокович печели за осми път Australia Open, той споделя, че бурното детство, в което е трябвало да стои на опашка за мляко и хляб в разкъсаната от война Сърбия, го е накарало да жадува за успех.
Сърбинът е на 11 години, когато прекарва много вечери, укривайки се от бомбите на НАТО, валящи в бившата федерална република Югославия.
„Детството ми в Сърбия през 90-те премина през няколко войни. Беше трудно време. Имаше ембарго в нашата страна, където трябваше да чакаме на опашка за хляб, мляко, вода и други основни неща в живота. Това те прави по-силен и гладен за успех, независимо какво по-късно си избрал да правиш. Това беше моята изходна точка, произлязох от нищото. Със семейството ми преминахме заедно през житейските обстоятелства”, споделя Ноле.
Като дете Ноле тренира тенис всеки ден на различни места, според слуховете къде е възможно да паднат бомбите. Често е ужасен какво от случващото се и е поразяван от чувство на безнадеждност.
Когато сирените за въздушно нападение виели из целия град, момчето тичало по стълбите през нощта, за да се скрие в мазето на дядо си Влада. Хората се криели и в ъглите на съседна сграда, защото в техните домове нямало подходящо убежище.
„Беше първата или втората нощ на бомбардировките. Тъкмо щяхме да заспим, когато се чу огромна експлозия. Майка ми се изправи много бързо и си удари главата, а после падна в безсъзнание. Плачехме заради бомбите, а мама не реагираше. За щастие баща ми успя да ѝ помогне", споделя Новак.
„Събирахме си нещата и излизахме. Беше толкова шумно, не можехме да се чуем. Баща ми носеше братята ми, майка ми носеше други неща и тогава се подхлъзнах. Когато погледнах към сградата, видях самолетите, които летяха, изпускаха нещо и земята се тресеше. Това е един от най-травматичните образи, които съм виждал в детството си. Остава с мен.”
Войната оставя своя отпечатък върху съзнанието на тенисиста. В началото всичко му се струвало странно и страшно. В крайна сметка обаче той и близките му започнали да реагират на експлозиите като на нещо нормално. Това също се оказало смущаващо, но на съвсем различно ниво.
„Спомените ми за годините на войната и знанието откъде съм дошъл винаги ме вдъхновяват, мотивират ме да настоявам за повече. Това вероятно е една от причините, поради които намирам необходимата ми психическа сила, за да преодолявам предизвикателствата, когато се появят.Тогава определено не се чувствах добре. Не знаех какво ще донесе следващият момент. Опитвах се да се поддържам жив и психически, и емоционално", казва Ноле.
"Спомням си, че празнувах 12-ия си рожден ден в тенис клуба, в който израснах, и по време на песента за празника ми един самолет прелетя над нас."
Джокович вярва, че именно борбеността го е направила великия тенисист, който е днес.
„Провалът никога не е бил опция за мен или някой от семейството ми. Трябваше да оцелеем. Това укрепи характера ми”, подчертава сърбинът.
Той допълва, че бомбардировките са го ядосвали изключително много в годините на израстването му и че гневът дори му е помогнал в началото на кариерата му. За себе си вече е намерил начин да прости и да продължи напред, защото такава е неговата философия на живот.
„Използвах този гняв по начин, който ме подхранва да успея в тениса. Но това се промени. Тази емоция вече не е част от мен. Няма да забравя какво се случи, но в същото време не мисля, че е добре, ако заседнем в емоциите на омразата, гнева и яростта", обяснява той.
„Как е възможно големите държави да се обединят и да бомбардират малки държави, безпомощни хора на улицата, и да унищожават всичко? Не можах да го разбера. Няма оправдание за войната. Всички сърби все още сме белязани от онези години. Но аз работех върху себе си, върху емоциите си. Трябва да простиш. Единствено любовта може да те подхранва, а любовта е прошка. Това е моята житейска философия."
Новак Джокович усърдно следва философията на любовта през последното десетилетие. Може би това му помага и да се превърне в най-доминиращия играч в тениса. Философията на мира се е родила от насилствени и ужасяващи действия.
Сърбинът е споделял през годините, че открива в себе си невероятна прилика с вълците и дори ги усеща като свой духовен водач. Само че той не ловува на глутница като тях, а по-скоро се изправя срещу глутницата. Може би и заради това всичко около пандемията го отблъсква и не иска да я легитимира. Не иска отново гневът, че си оставен без избор, и то в мирен свят, да взема превес.
Когато е на шест години, Ноле е забелязан от Йелена Генчич, известна треньорка и търсач на таланти. Тя споделила на родителите на малкото момче, че след Моника Селеш, Новак е най-големият талант, който е виждала, и е „златен”.
Генчич по-късно също си спомня, че когато момчетата и момичетата излизали на тенис корта, забравяли за бомбите. Всеки ден тя избирала мястото за тренировка според това къде са бомбардирали предишната нощ – не вярвала, че ще се върнат на същото място.
Треньорката обяснявала на Ноле какво да прави, а той я слушал и я молел да повтаря отново. „Разбра ли ме?”, питала тя, а той казвал: „Да, но моля те, кажи ми отново.“ Според Генчич чрез думите ѝ Ноле се чувствал по-сигурен и защитен.
Тя му дала книги за по-големи деца – не само за тениса, но и за живота. Пускала му класическа музика и му обяснявала, че една такава творба е като тенис мач: „Започваш бавно и след това по-силно, по-силно, по-силно.”
„Увертюра 1812“ на Чайковски оставила особено дълбоко впечатление в 11-годишния Новак.
„Когато играеш мач, Новак, и не се чувстваш добре, спомни си тази музика и колко много адреналин имаш в стомаха и тялото си”, казала още Генчич.
Когато Новак навършил 12 години, тя осъзнала, че младият играч има нужда от по-добра конкуренция. Тогава го насърчила да кандидатства в тенис академията „Пилич“ в Германия. Ноле учи там четири години, като на 14-годишна възраст стартира международната си кариера.
Извън тениса образованието на Джокович приключва със завършването му на гимназия в Белград.
През 2006 г. сърбинът пробива в Топ 40 сред тенисистите. В този период той започва да излиза и с любовта на живота си – Йелена Ристич.
„Никога не съм ходил в университет. И до днес нося в себе си както желание, така и съжаление. Харесвам идеята да се образоваш и да бъдеш част от група студенти”, казва Ноле.
Когато си прекъснал част от своя път, усещаш необходимостта да гарантираш, че я има за някой друг. През 2007 г. той основава фондация „Новак Джокович”, с която помага на сръбски деца в неравностойно положение да получат качествено образование.
През 2010 г. тенисистът е диагностициран с непоносимост към пшеница, млечни продукти и домати, което обяснява озадачаващите му сривове по средата на мачове. Коментаторите тогава смятат, че това са състояния на астма. Оказва се, че е още една успоредна игра, от която ще трябва да излезе победител.
Да кажат на някого да спре да яде хляб и сирене и да намали доматите, не е най-добрата новина, когато родителите му притежават пицария. Ноле обаче се справя и с това.
Според Джокович стриктната диета без глутен има основна роля за титлите му от Големия шлем.
Д-р Игор Четойевич е специалистът, който му помага с диетата. Към нея се добавят и още няколко практики – насочване към внимателност, осъзнатост, прояви на доброта към себе си, изразяване на чувство на благодарност и правилно дишане. През годините Джокович казва, че молекулите във водата реагират на нашите емоции и на думите, които изричаме. За много хора изказванията му изглеждат комични, но когато знаеш какво ти носи тази съзнателност по пътя, по-скоро би искал да я споделиш, отколкото да я криеш.
А и публичните реакции нямат значение, когато си открил мира и хармонията в себе си. Не са ли те най-ценното, към което всеки се стреми? И всяка външна намеса, която не отговаря на нуждите ти, не ги ли застрашава?
Няколко месеца след първата си среща с д-р Четойевич, тенисистът се оказва непобедим. По-слаб, по-бърз и свеж, той печели три големи мача и общо 70 срещи, докато губи само шест.
През 2011 г., когато печели Australian Open, US Open и Уимбълдън, Ноле се навежда, за да изяде стръкче трева в All England Club след последната точка.
През 2012 г. побеждава Рафаел Надал в двубой от 5 часа и 53 минути на финала на Australian Open.
Джокович казва, че спечелването на големи титли е причината да продължи да играе тенис.
"Очевидно на този етап от кариерата ми турнирите от Големия шлем са тези, които ценя най-много. Те са тези, на които давам приоритет. Преди началото на сезона се опитвам да задам своята форма и да разчитам на умствените си и физически способности. Големият шлем е една от основните причини, поради които все още се състезавам и продължавам да играя цял сезон.”
Тенисистът е любител на чуждите езици, говори сръбски, английски, френски, немски и италиански.
Със състоянието си от 34,5 милиона през 2021 година Джокович заема 46-о място в класацията на „Форбс” за най-богатите атлети.
Днес Новак Джокович е добре известен със своето чувство за хумор. Той имитира колегите си тенисисти и споделя кадрите в социалните мрежи. Мария Шарапова се смее как световният №1 „развява” коси като нея.
Сърбинът твърди, че дължи голяма част от успеха си и на красивата си съпруга Йелена. Двамата имат две деца – Тара на 4 години и Стефан на 7 години. След завършването Йелена работела в петролна компания. С успехите на Новак на корта обаче я напуснала, а днес е успешен предприемач и главен изпълнителен директор на фондацията „Новак Джокович”.
Благодарение на организацията децата в предучилищна възраст от бедните райони в Сърбия имат шанс да учат и играят в безопасна, творческа и възпитателна среда. Фондацията учи децата и да обичат и уважават себе си, другите и света. През 2020 година е помогнала за изграждането на 2 предучилищни заведения – в сръбските села Вайска и Любиш, където вече над 100 деца ще имат достъп до ранно образование.
През 2012 г. Джокович е обявен за хуманитарист на годината в наградите на ATP.
Семейство Джокович подкрепя и битката на Сърбия срещу COVID-19, дарявайки 1 милион евро за закупуване на вентилатори и медицинско оборудване в подкрепа на болници и лечебни заведения.
Снимки: Instagram и Flick (Tatiana)
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.