На 1 декември Уди Алън навършва 87 години. Той е определян за един от най-плодотворните и талантливи режисьори на съвременната епоха. Холивудският критик Роджър Ебърт нарича Уди Алън „истинското съкровище на западното кино”.
Американският актьор и сценарист впечатлява през годините с невероятния си хумор, с който изразява чувствата и емоциите си. Той оставя на света множество филми и театрални творби, които въздействат със своята непринуденост и нестандартен подход. Неговите жанрове са различни – от драматични сатири до черна комедия. За повечето от своите филми Алън черпи вдъхновение от литературата, философията, психологията, юдаизма, европейското кино и Ню Йорк. Уди оставя следи и като комик, драматург и джаз музикант.
Уди Алън е роден в Бронкс като Хѐйуд Алън в семейството на бижутера и келнер Мартин Конигсберг и Нети Конигсберг, която е счетоводителка в семейния магазин. Детството му не е нещо особено забележително - бурните отношения на родителите му и темпераментният характер на майка му се отразяват на личността му.
Семейството му има еврейски произход - бабите и дядовците му са имигранти от Русия и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски, а родителите му са родени в Манхатън. Уди има по-малка сестра на име Лети (родена през 1943 г.), която става продуцент на много от филмите му.
Уди сменя различни училища и образователни институти, преди да постъпи в гимназията. Той не се интересува от учебната програма и показва по-голям интерес към извънкласните дейности. Въпреки че неговият остър ум и пронизителен хумор стават причина за огромната му популярност, той първоначално впечатлява съучениците си с изключителния си талант в играта на карти и фокусите. Страстно отдаден е и на бейзбола.
Още в гимназията Хейууд прави впечатление с шеговитите текстове, които пише, най-често монолози, и за мнозина той вече е изграден хуморист. На 15 години вече е станал популярен комик. Шегите му, публикувани в местен вестник, му носят около 200 долара на седмица, доста голяма сума за тийнейджър.
На 17 години Алън законно променя името си от Хейууд на Уди, за да не попада постоянно на прицел за подигравките на другите деца от различна раса и вяра по време на летните лагери.
Кариерата му започва през 1954 г., когато помага за сценариите на телевизионното шоу на Ед Съливан.
Алън често скача от един проект на друг, когато усеща, че му е омръзнало. През 1961 г. дебютира в стендъп комедията и се отличава с остроумието, лаконичността си и ударния характер в подредбата на думите. Изгражда образ на невротичен и интелектуален млад комедиант. Участията му в нощните заведения и телевизията стават все по-редовни.
Уди е човекът, който прави монолозите и стендъп комедията по-известни от традиционните вицове. Comedy Central го класира на четвърто място в списъка на „100-те най-велики стендъп комедианти на всички времена“.
Уди започва да пише и разкази, а след това става драматург, сценарист и режисьор.
През 1977 г. неговият филм „Ани Хол” е отличен с четири награди "Оскар". Лентата предизвиква раздвижване в развлекателната индустрия и поставя стандарта за съвременната романтична комедия. Филмът е класиран под номер 35 в "100-те най-добри филма" на Американския филмов институт и под номер 4 за "100-те най-добри комедии".
Следващият му филм „Манхатън”, който излиза през 1979 г., също жъне своите успехи.
През 80-те години на миналия век комедиите на Уди Алън добиват по-мрачни оттенъци с философските си нюанси. През 90-те години обаче се връща към по-леките си филми, а в края на десетилетието Алън отново преминава към по-тъмни сатирични тонове.
През 2011 г. филмът му „Полунощ в Париж“ спечели одобрението на критиците, а през 2012 г. в „До Рим с любов” той се върна в актьорството.
Уди Алън е страстен фен на джаз музиката, поради което тя се вписва в много от филмите му През 60-те години на миналия век той се качва дори на сцената и има своя група в Ню Орлиънс, с която свирят на концерти и фестивали.
За изключителния си принос към киното Уди Алън е номиниран 23 пъти за Американската филмова академия "Оскар", а 4 пъти грабва статуетката.
От 18 номинации, 9 пъти е печелил наградите БАФТА и дори получава почетната стипендия на британската академия за работата си.
12 пъти е номиниран за наградите „Златен глобус” и три пъти е бил отличаван с тях. Той също така е горд носител на няколко награди за цялостно творчество.
Три от любимите теми на Уди Алън са свързани със секса, смъртта и Бог. Вижте размислите му за тях:
„Не се страхувам от смъртта. Просто не искам да съм там, когато се случи.”
„Не знам въпроса, но сексът определено е отговорът.“
„В следващия си живот искам да живея отзад напред – да се събудя от смъртта, а след това да бъда в старчески дом, чувствайки се по-добре всеки ден.”
"Животът не имитира изкуството, той имитира лошата телевизия."
“Разликата между секса и любовта е, че сексът облекчава напрежението, а любовта го причинява.”
“За теб аз съм атеист. Но за Бог съм лоялна опозиция.”
„Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си.“
„Сексът мръсен ли е? Само когато се прави както трябва.”
„Бог мълчи. Сега трябва да го направи и човекът.”
"Единственото ми съжаление в живота е, че не съм някой друг."
„Мъжете се научават да обичат жената, която ги привлича. Жените се научават да изпитват влечение към мъжа, в когото се влюбват.”
„Не съм антисоциален. Просто не съм социален.”
„Не мога да слушам повече Вагнер... Започвам да изпитвам желание да завладея Полша.“
„Ако се окаже, че има Бог... Най-лошото, което ще кажем за него е, че всъщност той не успява.”
„Ако не се проваляте от време на време, това е знак, че не правите нищо особено.“
„Можеш да доживееш до 100 години, ако се откажеш от всички неща, заради които би поискал да живееш до 100.”
„Вярвам, че има нещо, което ни наблюдава. За съжаление, това е правителството.”
„Увереността е това, което имаме, преди да разберем проблема.“
„Ако Исус се върне и види какво се прави в негово име, никога няма да спре да повръща.“
„Сексът без любов е безсмислено преживяване, но що се отнася до безсмислените преживявания, то това е адски добро.“
„Животът е пълен с мизерия, самота и страдание – и всичко свършва твърде рано.“
„На този свят има два вида хора - добри и лоши. Добрите спят по-добре, но лошите умеят да се наслаждават много повече на будните часове.”
„Само ако Бог ми даде някакъв ясен знак! Като например да направи голям депозит на мое име в някоя швейцарска банка.”
„Не се ожених за първото момиче, в което се влюбих, защото между нас имаше огромен религиозен конфликт. Тя беше атеист, а аз бях агностик.”
„Ами ако нищо не съществува и всички просто сме нечий сън?”
„Бисексуалността веднага удвоява шансовете ви за среща в събота вечер.”
„Работата на художника не е да се поддаде на отчаянието, а да намери противоотрова за празнотата на съществуването.”
„Мразя реалността, но все пак това е най-доброто място, на което можем да си вземем хубава пържола.”
„Сърцето иска това, което иска.”
„Разчитате твърде много на мозъка. Мозъкът е най-надцененият орган.”
„Как мога да вярвам в Бог, когато миналата седмица ролката на електрическата пишеща машина захвана езика ми?”
„Ако Бог съществува, се надявам да добро извинение.”
„Не мислете за смъртта като за край. Мислете за нея като за наистина ефективен начин да намалите разходите си.”
„Моите филми са терапия за изтощителната ми депресия. В институциите хората плетат кошници. Аз правя филми.”
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.