Във времена, в които многомилионните трансфери са неделима част от футбола, а ПСЖ отхвърля оферта на стойност 220 млн. евро за своята звезда Килиан Мбапе, трудно можем да си спомним за годините, в които великата игра далеч не бе толкова комерсиална.
Сега е различно, самите играчи мечтаят да получат тлъсто парче от пая, а зад тях стоят агенти, усложняващи допълнително процеса. Преговорите за нов договор се проточват с месеци в търсене на най-добрата оферта, а емблемата на фланелката вече не е толкова важна за сметка на милионите, стоящи зад потенциалния нов отбор.
В дебелата книга на Цар футбол трудно могат да бъдат проследени всички сделки по света, дори в рамките на един трансферен прозорец. И все пак някои са успели да намерят място в историята и без да бъдат астрономически, рекордни, внушителни.
В случая те са по-скоро гастрономически.
Играчите, които бяха закупени срещу продукти, могат да се гордеят, че се открояват на фона на всички останали, срещу чиито имена стоят само и единствено цифри в евро, долари или левове.
Футболът е велика игра, чиято крайна цел е отбелязването на един гол повече от противника. Понякога това е и на цената на килограм телешко например.
СЛАДОЛЕДЕНИЯ ХЮ
„Манчестър Юнайтед“ си върна Кристиано Роналдо и това предизвика трус в световния футбол, но десетилетия по-рано на „Олд Трафорд“ привличаха играчи срещу… сладолед.
Хю Маклинахан или просто Хюи акостира при „червените дяволи“ благодарение на два фризера от студеното изкушение. Крилото на „Стокпорт“ поема към дъждовен Манчестър, след като клубът му закъсва финансово и се нуждае спешно от постъпления.
Луис Рока, помощник-мениджър в „Юнайтед“ и собственик на бизнес със сладолед, дарява два пълни фризера за събитие, организирано за набиране на средства за клуба. В замяна бившият тим на Димитър Бербатов получава Маклинахан, който впоследствие изиграва 116 мача на „Олд Трафорд“, а трансферът му и до днес е сред най-култовите в света.
БУРЕ С БИРА
В Англия две неща са на почит от феновете – футболът и бирата. Двете вървят ръка за ръка, а историята на това „приятелство“ датира поне от 1921 година.
Тогава Ърни Бленкиншоп от селски футболист става играч на „Хъл Сити“. Новият му клуб не може да се похвали със сериозни финансови възможности, затова прави офертата към скромния „Кудуорд Юнайтед“ с една идея по-неустоима – 100 паунда и буре с бира.
Бранителят продължава да впечатлява на Острова и скоро след това прави име в „Шефийлд Уензди“, изиграва и 26 мача за Англия.
През 1934 година „Ливърпул“ плаща богато за Бленкиншип – 5 000 паунда, което дори в днешно време си е адски много бира.
ПАРЧЕ МЕСО
Предходните две истории датират отпреди близо век, но следващата ни отвежда в братска Румъния.
Годината е 1998-а, а Любо Пенев току-що е призовал онези, които не го харесват, да „духат супата“. В същото време в северната ни съседка Йон Раду сменя клубната си принадлежност, а в касата на досегашния му отбор „Жиул“ (Петрошани) влизат… два тона телешко и свинско.
Новият му клуб „Валчеа“ е в четвърта дивизия, а президентът на продавача обявява, че месото ще бъде продадено, за да се изплатят заплатите на играчите.
СКАРИДИ
През новия век футболът също става свидетел на кулинарен трансфер.
През 2002 година норвежкият третодивизионен „Виндбярд“ продаде Кенет Кристенсен на местния съперник „Флекерой“ за 75 кг скариди, колкото е теглото на футболиста.
15 КИЛОГРАМА НАДЕНИЦА
Футболът си е футбол, но храната си е храна. Трудно е да устоиш на предложение, включващо 15 кг наденица. И тя, подобно на бирата, е тясно свързана с футбола – все пак е сред най-добрите мезета за пиво.
В случая Мариус Чоара не се гордее с факта, че бе оценен на 15 кг наденица, за да премине от УТА (Арад) в еквадорския „Регал“ (Хорния). Но това все пак стана факт.
Самият футболист не успя да преглътне подигравките, а също и да погледне трансфера от исторически ъгъл, и скоро след това пое към Испания, за да започне работа във ферма. Вероятно е подготвял месо, което по-късно е използвано за… е, сещате се.
„Трябваше да дадем седмична дажба от наденицата на нашия клуб, за да си осигурим румънеца“, обявиха тогава от еквадорския клуб за детайлите по трансфера на Чоара.
Години по-късно тази сделка продължава да е със статут на една от най-любопитните, а хората са го казали много отдавна – лоша реклама няма.
Снимки: Pixabay
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
От доста години съм спортен журналист, старая се да бягам от традиционните клишета, съпътстващи любимата на милиони игра. Но, както във футбола, малшанс понякога ни оставя на сантиметри от гола. Животът продължава, важно е старанието, гледаме напред, всеки мач е финал.