- Гласовитата Пламена е родена на 28 март 1989 г. в град Горна Оряховица.
- Учи във Велико Търново, а по-късно завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Музикална педагогика с поп и джаз пеене“
- Финалист във втория сезон на Music Idol
- Участва в конкурса за българска песен за „Евровизия 2011“ с песента „Без теб“
- Издава десетки сингли на българския и румънския пазар
Младата певица разкрива как е успяла да се пребори с коварното хранително разстройство, за да се върне още по-успешна и бляскава на музикалната сцена, а вече и като вокалистка на световноизвестната група SNAP.
Често за Пламена съм чувала да казват, че тя е момичето, което може да изпее всичко. В това се убедиха меломаните и любителите на риалити предавания, когато я гледаха във второто издание на Music Idol. Именно там Пламена демонстрира, че умее да се справя еднакво добре с българската народна музика и с най-сложните песни на Уитни и Марая. За момичето с ангелския глас сякаш всичко бе възможно и изглеждаше, че я очакват най-големите сцени и най-ярките прожектори.
Самата Пламена обича да казва за себе си, че не иска да я слагат в никакви рамки. За нея музиката се дели на добра и лоша и не смята, че трябва да има други категории. Ето защо решението ѝ от близкото минало да се изявява в двата стила – поп и попфолк, скандализира тези, които изцяло отричат лекия жанр.
„Имала съм много големи предизвикателства в живота си. Да съм сред първите, които се изявяваха в двата стила, беше едно от тях. Сега вече много други го правят. Но тогава музиката беше поставена в рамки и беше скандално от поп певица да преминеш в една от най-големите фирми за попфолк. А да им поставиш условие, че ще правиш музика и в двата стила, беше просто нечувано. Някак хората винаги искат да ти лепнат етикет“, казва Пламена.
Някъде по това време, заявявайки се като артист, тя започва да става твърде взискателна към себе си, към визията си, към начина, по-който я виждат останалите.
Без да усети, започва все повече да контролира храненията си и приетите калории. И в началото е доволна от резултата: започва да сваля килограми бързо, а всеки килограм надолу, показан на кантара, ѝ носи удовлетворение, макар и мимолетно.
„За всеки, страдащ от анорексия, тя започва по различни поводи. Някои момичета не се хранят единствено заради идеята да са слаби. Аз винаги съм била суетна, но не до такава степен, че да се разболея от анорексия. Отначало ме беше срам, че съм стигнала дотам, и споделих това на психолога, когото посещавах. Той ми каза, че анорексията е болестта на най-чувствителните хора. При мен тя се прояви като автоагресия, породена от депресия. Когато не съм щастлива и доволна от случващото се в живота ми, винаги търся вината в себе си. Станах много контролираща и строга към самата мен. И така започна всичко.“
Със следенето на всяка приета калория, жестоките ограничения и изтощителни тренировки, на които се подлага, килограмите на певицата започват да летят надолу.
И скоро Пламена стига критичните 38 килограма – тегло, подходящо за малко дете, но не и за млада жена. во и полезно съдържание.
„Аз не осъзнавах, че имам проблем – спомня си днес Пламена. – Но една от моите приятелки го видя и ме заведе “хитро” на психолог. Без да ми казва къде отиваме. Съответно аз направих психолога луд. Защото тогава не осъзнавах, че имам проблем.“
Да се измъкнеш от хватката на коварното хранително разстройство не се случва лесно. Нито пък за една нощ. Не се случва и ако нямаш кой да ти подаде ръка. Защото момичетата, страдащи от заболяването, нямат сили да се справят с него.
„В един момент спираш да мислиш кой знае колко. На мозъка ти му липсват толкова много вещества... В депресия си, не мечтаеш, не планираш. Започваш да получаваш бели петна в паметта си, изнервен си, тялото те боли... – разказва певицата, преминала през този ад. – Да се излекувам на първо място ми помогна Бог! В такъв момент виждаш кой до теб е истински и кой не е. Защото аз бях станала нетърпима. Бях се затворила в себе си и всеки опит на приятел да бъде до мен биваше увенчаван от лошо отношение от моя страна. Не исках никого. Отблъсквах всички. И така останаха само истинските хора до мен. Благодарна съм на моята приятелка Траяна за това, че не подмина проблема ми. И се възхищавам на майка ми за силата ѝ. Само тя си знае какво ѝ е било. В България няма много добри специалисти по хранителни разстройства, а на страдащите от анорексия и булимия им е нужна специализирана помощ. Благодарна съм на всички лекари, които тогава работиха с мен, и най-вече на Дафина Йотова, която бе до мен от началото на лечението ми до края“.
Психолозите винаги казват, че за да се излекуваш, първо трябва да признаеш, че имаш проблем.
„Това според мен е най-важният етап на оздравяването – осъзнаването и приемането на проблема. После идва решението да се отървеш от него и да бъдеш здрав – казва Пламена. – Това е дълъг процес. Правиш крачка напред, после се връщаш назад, стоиш на едно място… Важното е да не се отказваш. Последният етап е да започнеш да водиш нормален живот. Но той е и най-трудният, защото бивши анорексици, както и бивши алкохолици, няма. Винаги може да се върнеш назад. Затова в живота имаме свободна воля да живеем както искаме. Просто аз направих избора да живея добре.“
Пламена преминава през изключително тежка битка. Битка, в която крайната награда не е нещо материално, нито пък признание за положените усилия. Наградата е нейният живот.
„Може да звучи смешно, но по време на първия локдаун дори качих 3 кг! И по никакъв начин не ми дойде мисълта да се уморя от глад, или да повръщам – признава Пламена. – Осъзнах колко повече се обичам и харесвам отпреди. Как имам друго отношение и уважение към храната. Променил се е дори вкусът ми към нея. Както казваше една от лекарките ми: “Не гледай на храната като на враг, а като на лекарство! Ние сме това, с което се храним!” А със спорт и хубава храна всичко си идва на мястото, ако ти е толкова важно какво показва кантарът.“
Днес целият кошмар, за щастие, е останал зад гърба ѝ, но тя се опитва всячески да помага на други момичета, страдащи от анорексия и булимия.
„Темата за анорексията не ми е любима, но по съобщенията, които получавам в социалните мрежи, виждам, че е много актуална сред момичетата. Затова говоря публично за нея – за да мога да бъда полезна на засегнати от това заболяване. Аз съм голяма късметлийка, защото участвах в програма, която се занимаваше с хранителни разстройства, и включваше помощ от различни специалисти, които наистина са отдадени на работата си. Тази програма вече я няма, защото финансирането ѝ е спряно. В нашата страна не се обръща внимание на хората с хранителни разстройства, а трябва, защото това е реален проблем“, казва певицата.
По-силна и по-мотивирана от всякога да гони целите и мечтите си, днес Пламена се радва на главозамайващ успех!
Избрана е за вокалистка на SNAP и то от самия Turbo B, което ѝ отваря много нови врати и поставя пред нея възможности, за които много български изпълнители могат само да си мечтаят. Ето как се случва всичко:
„С Адриан Ралчев, по-известен като Румънеца, и едни прекрасни фолклорни музиканти имаме музикален проект, който се казва Folkustix. Правим най-големите световни хитове на 90-те, но с български фолклорни аранжименти, изсвирени на живо. Звучи уникално различно. Първата ни песен с клип беше Colour Of Love на SNAP, с оригиналния вокал и лично участие на Turbo B. Запознах се с Turbo B покрай проекта. Тази година той взе участие на Spice Festival в Бургас. Нямаше вокалистка и Румънеца ме попита дали искам да пея с Turbo B на този концерт. Аз, естествено, се съгласих с огромно вълнение! Трябваше да науча песните им за около 4 дни, което ме притесни малко, но се справих. Turbo B хареса моето представяне и ми предложиха да стана вокалист!“, щастлива е Пламена. „Turbo B и SNAP са направили хитове, които и до ден днешен се слушат. За мен това е нещо наистина прекрасно в музикален план! Нямам търпение за нов концерт, защото тръпката да пееш тези песни и да застанеш до Turbo B е неописуема!“
Докато се случва всичко това, Пламена успява и да запише дуетна песен и да снима клип с певеца Деян, с когото ги свързва дълбоко приятелство.
”Пак да си тук” е най-новата ми песен, а Деян, който е мой дуетен партньор в нея, е и най-добрият ми приятел в живота. Познаваме се от повече от 18 години. Бяхме деца и се запознахме на музикалните конкурси, на които се явявахме тогава. Вместо конкуренция, между нас се зароди едно прекрасно и силно приятелство. От много време си говорехме, че искаме да направим обща песен и свободното ни време заради пандемията се оказа прекрасен повод за това. Песента е много истинска и изживяна!“ Точно като на кино, какъвто е животът на Пламена. „Понякога филмът е латиноамерикански сериал, друг път романтичен, но гледам да не става драма“, смее се тя.
След всичко преживяно, тя гледа на себе си като на истински SELFMADE човек. Защо?
„Защото винаги съм имала смелостта и личната сила да отстоявам себе си и възгледите си в среда, която цели да те вкара в матрицата и да те претопи. И когато се е налагало да вземам големи, рискови решения и да променям хода на музикалната си кариера, пак съм избирала да го направя – да рискувам, а не да стоя удобно в зоната си на комфорт и да чакам.“
Снимки: личен архив, Instagram
КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
Обичам вълнуващите истории – да ги търся, откривам и разказвам. Тези търсения винаги са ме водили на интересни места: от криминалния ресор до светската журналитика, от пиара до предприемачеството. Като истински SELFMADE човек продължавам да се усъвършенствам всеки ден и се стремя да бъда своята най-добра версия.