ПЕТЪР ЙОРДАНОВ - БЪНИ: МУЗИКАТА Е МОЕТО ЛЕТЯЩО КИЛИМЧЕ

Има моменти в живота, които, без да подозираме, преобръщат посоката ни на развитие. Петър Йорданов-Бъни свири на инструменти от цял свят, а с тях обикаля света. Музиката променя живота му, а той променя облика на музикалната сцена у нас.

Съосновател е на група “Оратница”, свири в различни формации, сред които „Тъпани и гайди”, Acoustic Soul jazz band, „Основно ветрове”. Стои зад проекта BunyVerse, в който обединява в едно шоу всички вълшебства на ударните инструменти. Успява да ги запише и да създаде цялостна музикална картина с помощта на loop station.

Организира концерти, фестивали, групови свирения, работилници и презентации. Композира музика за представления на Народния театър „Иван Вазов” и театър „Българска армия”, участва на театралната сцена и с изпълнения на живо.  

Жонглиране на 4 работните места и срещата с една тарамбука

В момента има около 40 инструмента. Интересът му към музиката не се проявява в детството, както често се случва при музикантите. Идва в по-зряла възраст с една тарамбука, която хваща в ръце, докато изразява гражданските си позиции. След този момент музикалното му развитие е непрекъснат процес, а музиката се превръща в неговото летящо килимче.

„Първият инструмент, който си купих, беше една тарамбука. През 2007 година имаше протест срещу застрояването на Карадере и Иракли. В Борисовата градина бе организирана 24-часова музика като част от протестните събития. Много се впечатлих от хората с ударни инструменти, които се бяха събрали. Чаках известно време, за да се освободи някой инструмент, на който да се пробвам. А когато опитах, много ми хареса, запалих се. Дори си нараних пръстите от много свирене след порива от емоции, който бях почувствал в мен. 
После започнах да събирам пари, за да си купя инструмент. След това и за втори, и за трети. Тогава жонглирах на 4 работни места, нито едно от тях не беше свързано с музика. Започнах едно по едно да ги напускам, усещах, че ми трябва повече време за музиката. Последната работа, която запазих за около 5-6 години, беше като IТ съпорт. Държах се в нея до момента, в който реших да вкарам цялата си енергия в новата си страст”, споделя Бъни.

След това започва конструирането на selfmade-същността – да твориш, да създаваш, да намираш, да се свързваш, да проявяваш, да бъдеш в синергия, да представяш, да надграждаш, да организираш, да обединяваш. 

Безкрайно обогатяване: Африкански джембета, австралийското диджериду, перуански кахон

Петър Йорданов намира за интересни различните инструменти, на които свири. Усеща различния тембър на всеки. През годините многообразието в колекцията му расте.

Започва с африканските джембета, опознава тъпана, записва се на уроци по барабани и ксилофон. По-късно към уменията си прибавя и свиренето на хандпан – метален инструмент, който прилича на летяща чиния и по онова време се намира изключително трудно. 

„Вече не е така, но тогава майсторите в света, които изработваха ръчно хандпан, бяха само няколко. Те получаваха заявки от цял свят и човек трудно можеше да се дореди. Да притежавам този инструмент, за мен беше 5-годишен блян. Цената му също беше доста висока.”

Бъни открива австралийското диджериду, за което се предполага, че е най-древният духов инструмент в света. Използва перуанският перкусионен инструмент кахон, свири на африканска калимба и овал.

Всичките инструменти са му любими, няма някой, който да предпочита. И до днес пази топъл сантимент към първата си тарамбука, но с времето се учи да ги пуска и да не се вкопчва само в един. Вярва, че така може да развива различни музикални умения и да се среща с нови инструменти.

Музиката – да присъстваш единствено в момента

През годините усеща, че музиката променя вътрешния му свят.

„Отваря ми нови врати и хоризонти и в съзнанието, и в житейския ми път. Благодарение на музиката съм обиколил доста държави в почти всички посоки на света, на различни континенти. Музиката е като летящо килимче. Отразява се и емоционално, различните инструменти повлияват различно. Когато човек свири на диджериду, например, използва диафрагмено дишане. Действа като дихателна практика. Аз лично свиря на него от здравословна гледна точка. Ударните пък разпалват огъня и енергизират. Хандпанът действа изключително релаксиращо. Инструментът много често те пренася някъде другаде и достигаш вътрешен мир – както когато катерачите се катерят по скали или стени, те не могат да мислят за нищо друго. Присъстват само и единствено в момента. Или като в света на рибарите, които са пуснали плувката и чакат. Това е както момент на застиване, така и постигане на точка на балансиране. Понякога, докато свириш, губиш представа и за времето. После се чудиш колко часа са минали.”

Свирене на остров и изграждането на връзка – началото на „Оратница”

В първите години от музикалното си развитие Бъни участва в сформирането на няколко групи, втората или третата сред тях е „Оратница”. 

„С момчетата се засичахме на различни фестивали – като гайдарското надсвирване в родопското село Гела, кукерския събор в Широка лъка. Имало е събирания, на които сме се засичали и четиримата, без да сме се познавали и уговаряли. Събирал ни е интересът ни. Започнахме да се организираме заедно и да експериментираме, с нас е имало и други хора.
В един момент аз започнах да поемам ангажименти за йога практики. Получих предложение да събера формат, с който да отидем на един остров в Гърция и да бъдем нещо като музикален съпровод по време на йога заниманията, включени в програмата. 

Предложих на момчетата, с които през 2009 година сформирахме „Оратница”. Отидохме заедно на гръцкия остров. 

А когато сте заедно на един остров и свирите всеки ден, се установява хубава връзка”, споделя Бъни.

И в база на Гестапо под земята

С „Оратница” обикалят много места по света. Едно от тях, което Бъни никога няма да забрави, е ботаническа градина в Малайзия, където музиката извира сред маймуни и други екзотични животни. Свири на кораб във водата в Русия, който се клатушка през цялото време заради много силен вятър. В Чехия прави музика в нещо като бункер под земята – оказва се база, която е ползвало Гестапо по времето на Хитлер. 

В България също е посещавал интересни места. На фестивала край Беглика свирят на сцена, която е във водите на язовира, нещо като изкован сал. Когато адреналинът се вдигал и свиренето ставало по-динамично, салчето започвало да лъкатуши. 

Сега му предстои пътуване до Словакия, където ще свири в красива катедрала, заедно с виолончелистката Магдалена Петрович, с певицата Нина Николина и с нейния хор „Магическите гласове”.

География на музикалното изразяване

На фестивалите по света, които Бъни посещава, се събират групи от целия свят, от интересни държави. Хората свирят различно според географските ширини. В Малайзия правят нещо като експеримент – събират по един вокалист от всяка група. Дават им задача да направят нещо съвместно. На следващия ден е ред на перкусионистите. Тогава се вижда на сцената как всеки носи своя характер, бит и култура и повлиява на цялостното звучене.

 „Музиката е най-универсалният език в света. Без да се разбираме чисто лингвистично, като говор, с музиката успяваме да общуваме по интересен начин”, допълва Бъни.  

Домът на инструментите

Инструментите му са трудни за съхранение, най-малкото заради обема си. Доскоро той ги е разпръсвал както в различни репетиционни зали в София, така и в дома си, но от няколко месеца има място, на което може спокойно да ги държи. Като част от организация Петър Йорданов участва във възобновяването на таванско, подпокривно пространство, което е било изключително неприложимо. С много усилия, работа и средства успява да го превърне в репетиционна и в момента там държи всичките си инструменти.

Споделя, че свири всеки ден. Репетициите за него са ежедневие, казва, че свиренето е като спорта – ако искаш да поддържаш форма, трябва да се упражняваш и да полагаш усилия. Има и периоди, в които пропуска дни, но те са по-скоро рядкост.

Трудностите са много

„Трудностите са постоянни, това е борба. Има ги както при мен, така и при доста колеги, с които разговарям. Виждам, че и доста хора в музикалната среда отпадат. В последно време не толкова, но имаше период, в който постоянно мислех как трябва да се върна към конвенционалната работа, която имах. С музиката е трудно да се оцелява финансово. Пазарът в България не е като в САЩ или Англия, трябва да си много гъвкав, креативен и да работиш много, за да задоволяваш нуждите, които имаш. Непрестанно трябва да измисляш начини да реализираш това, което правиш, без да са необходими компромиси. Ако се върна на работа, която не е свързана с музиката, тогава музикалните ми умения ще отидат на заден план. Когато успееш да преборваш трудностите, идват щастието и удовлетворението”, споделя музикантът.

„Фолклор в джоба”

Петър Йорданов-Бъни участва в разработването на приложението „Фолклор в джоба” – Folklore in the pocket. Средствата за него са намерени от Национален фонд „Култура” и лични финанси. То вече е налично за „Епъл” и „Андроид” и на този етап от развитието си предлага 12 урока.

„Приложението все още е в началния си стадий. Посято е едно семенце, което тепърва ще се развива. Това също е трудна и скъпа инвестиция, която изисква време. Гледаме го като зародишче, което ще разцъфва.

Към момента в приложението има фолклорни уроци по гайда, тъпан, тамбура, гъдулка и кавал. Има и три урока по пеене от различни области на България – неделински двуглас, от граовския регион и от родопския край. Различни певици показват техниките на пеене в съответните фолклорни области. Има два урока за хоро, показват се конкретните стъпки на танцовите изпълнения. В приложението има опцията да се солират отделните инструменти, когато свирят всички заедно, например да може да се чуе само партията на кавала или пък само партията на тъпана. Много хора, когато слушат музика, не могат да разграничат кой какво свири, а би било полезно да опознават инструментите. Желанието ни е да включим вътре много уроци от различни изпълнители, да стане като база данни, която да се споделя между хората. Имаме и идеята всеки да може да качва песни – когато посети някое село и чуе пеенето на местна баба, например, да обогати съдържанието. „Фолклор” е международна дума, която означава „народна мъдрост”, имаме амбициите в приложението да добавяме и международен фолклор, да не е само българският.

Нова посока в пандемията

Петър Йорданов-Бъни участва с правене на музика за Народния театър „Иван Вазов” и театър „Българска армия”. В „Българска армия” е участвал на живо в пиесата „Саломе”, в Народния театър – в представлението „Калигула”. С него трябва да пътува за Япония, липсата на ваксина заради имунно заболяване обаче не му позволява да тръгне. Обучава свой колега да заеме партията му. Участва и в други театрални представления – с композиране на музика и свирене на живо. Сред тях са „По жицата”, „Серафим” и „Шибил”. 

„Това е една различна посока, която аз много харесвам – да сътворявам музика по дадена поръчка, независимо дали е представление, реклама или филмче. Това е ново предизвикателство и умение, което развих по време на пандемията, когато нямаше възможност за концерти. Съсредоточих се и развих необходимите качества в музикалното продуциране.

Усещането, когато си на театралната сцена и на сцената, поставена за музика, е съвсем различно.

„В театъра аз съм едно елементче от цялата картина, там много повече са засилени речта, движението и ефектите на декора. На концертите акцентът е изцяло върху музиката. Много харесвам различните видове сцени и изпълнения.”

Бъни споделя, че обича да свири и на улицата, въпреки че не го е правил последните 2-3 години. За него усещането там е съвсем друго. 

„Минават хора, които са разнородни и различни – от деца до възрастни. Тогава оценката за това, което правиш, е различна.”

Предстоящи концерт и фестивал

На 24 февруари Бъни ще свири с групата „Основно ветрове” в Камерна зала на „Национален студентски дом”.

„В този формат сме с двама братя – Емрах и Реджеп, които музицират на изключително високо ниво и много се радвам, че можем да свирим и с тях. Мултиинструменталисти са, а процесът с тях е много красив.”

В момента Бъни участва и в подготовката на "Хандпан фестивал", който ще се проведе на 9 април в София.

„Това е много интересен инструмент, защото може да свири едновременно ритъм, мелодия и хармония. Ударните инструменти могат да свирят само ритъм, а тромпетът, например, само мелодия, акордеонът свири и мелодия, и хармония. Хандпанът съчетава и трите компонента. Досега правехме събития в Родопите с него, които се наричаха HangOut Rhodope. В рамките на няколко дни обучавахме хората как да свирят.

Концепцията за фестивала в София остава същата – хората да добият повече знания за този инструмент и да опитат да свирят на него.

След това изнесените обучения в Родопите също ще продължат. Аз започнах да внасям тези инструменти в България. Това е друго направление, над което работя усърдно. Трудно е това мултиплициране – често захващам няколко неща и нишката понякога се губи.”

Когато я има страстта и отдадеността обаче, нишката се превръща във всеобхватна материя, която има способността да преплита хора, събития и емоции. Защото има кой да я сплита – Петър Йорданов - Бъни.