От дете Цвети - Уарда усеща необяснимо влечение и силен интерес към арабската култура и  език. Никой в семейството ѝ не е свързан с тях, не е посещавала далечните екзотични държави, но всеки път нещо в нея трепва, когато чуе арабска реч и арабска музика, и винаги става да танцува. Влечението ѝ просто не може да бъде потиснато и Цвети му дава размах и мащаб, изграждайки selfmade пътя си. Превръща интересите и страстта си в професия. 

Днес тя е професионален танцьор и преподавател по ориенталски танци, за нея те са любов и начин на живот. През 2013 година с колежката си Милена Виденова създават Ориенталско парти НУР - най-голямото арабско парти в България. Преди дни се проведе неговото осмо издание. 

През 2017 г. Цвети поставя началото на международния фестивал HEZZ YA WEZZ, който включва шоу програми, семинари с най-известните имена от световната ориенталска сцена, конкурс и парти. Той се провежда и през 2018, и 2019 г., но пандемията прекъсва неговото развитие. След двугодишната пауза, фестивалът ще се проведе отново през ноември тази година. 

През 2018 г. Цвети открива и свое танцово училище, в което преподава на различни нива – от начинаещи до професионалисти. Канят я като преподавател и гост-съдия на различни фестивали в чужбина, води и семинари в различни държави: в Украйна, Гърция, Сърбия, Германия, Русия, Италия. За първи път тази година ще преподава и в Египет.

От 2020 г. преподава и арабски език в своя център Warda Oriental Dance and Culture.

Как едно момиче успява да реализира себе си, как развива страстта си и как започва да я припалва и в другите? Писателката Силвия Кристъл казва, че „Приказката в живота трябва да си я създадем сами. Да изберем най-вълнуващата роля и да я изживеем със страст.” Именно това прави Цвети.

Впечатлява се от танците в сериал

През 2004 година тя е сред запалените почитатели на бразилския сериал „Клонинг”, който се излъчва в българския ефир. 

„Повече от половината от епизодите бяха снимани в Мароко. Главната героиня не спираше да танцува ориенталски танци и нямаше сила, която да ме накара да пропусна серия”, спомня си Цвети. 

„Повече от половината от епизодите бяха снимани в Мароко. Главната героиня не спираше да танцува ориенталски танци и нямаше сила, която да ме накара да пропусна серия”, спомня си Цвети. 

Още от първи клас тя учи френски език, родителите ѝ вярват, че той ще отвори повече врати пред нея. Записват я в училище с ранно изучаване на езика, а плановете на семейството са Цвети да продължи образованието си във Франция. Тя не проявява особено влечение към френския, но старателно го изучава.

Приета е в 18-о училище „Уилям Гладстон”, което дава възможност за изучаване и на източни езици – японски, китайски, арабски и корейски. 

Започва сама да изучава вкъщи арабски език

Цвети е във френската паралелка, но една сутрин в 9-и клас се събужда със силното желание да учи арабски език. Купува си учебник от книжарницата и започва да се занимава сама. Тогава открива сериала „Клонинг” във Vbox и гледа още веднъж всичките 250 епизода. Родителите ѝ са скептично настроени към желанието за арабския, тъй като от дете Цвети се захващала с най-различни неща, които бързо ѝ омръзвали. 

„Бях балерина и баскетболистка, занимавах се е и с народни танци, и с актьорско майсторство, с кукловодство, пеех в хор. Майка ми и баща ми се смееха, докато мислеха, че това е поредното ми мимолетно увлечение.”

„Бях балерина и баскетболистка, занимавах се е и с народни танци, и с актьорско майсторство, с кукловодство, пеех в хор. Майка ми и баща ми се смееха, докато мислеха, че това е поредното ми мимолетно увлечение.”

Цвети обаче показва постоянство, не спира. И без да е имала учител, след година моли баща си да я премести в арабската паралелка. Той е доста шокиран, но в крайна сметка я приемат с приравнителен изпит – успяла е сама да усвои материала, който децата са изучавали две години. По това време заедно с баща си започва да пътува и до различни държави. 

„За българите арабският език е изключително труден. Пише се отдясно наляво, буквите нямат нищо общо с нашите, приличат на йероглифи, граматиката е напълно различна. Има букви, които са трудни за произнасяне и други, които са невъзможни”, споделя Цвети.

Подарък от съдбата

След като завършва училище, иска да следва „Арабистика” в Софийския университет. Като второ желание записва „Връзки с обществеността”. Не успява да влезе мечтаната специалност, но се оказва, че това е добър подарък от съдбата, защото има достатъчно време творчески да преследва интересите си. По-късно разбира, че студентите по арабистика не разполагат с никакъв личен живот и посвещават всичките си години в университета единствено на обучението си, учат постоянно, за да не изпуснат материала.

„Ако и при мен се беше случило така, нямаше да имам възможност да поема по танцовия си път. Явно съдбата се беше намесила”, споделя Цвети.

През 2019 г. тя се дипломира успешно като PR-специалист, като дипломната ѝ работа е посветена на историята на египетските танци и арабската култура.

Вижда дълбочина и разнообразие

През 2010 г. Цвети посещава Египет и силно се впечатлява от танцьорка, която вижда там. Дълго пренася образа ѝ в спомените си и решава, че това е нейното призвание и ще го последва. В България открива рускиня, която преподава, доста по-модерно, ориенталски танци. Така поставя началото на професионалното си развитие. Обучава се около година при нея и нейната асистентка, която днес е партньор на Цвети и заедно организират събития.

За първи път отива на фестивал чужбина в Гърция, а на него присъстват доста добри преподаватели. Вижда в дълбочина колко са богати и разнообразни ориенталските танци, какъв е техният фолклор и какви са модерните стилове. Така Цвети посреща 19-я си рожден ден, а в България ориенталските танци все още не са намерили своята ниша.

Цвети се връща силно впечатлена и осъзнава, че иска да се занимава с ориенталските танци много по-сериозно. Посещава преподаватели в България, пътува и за фестивали в чужбина.

В края на 2013 г. Цвети печели първия си златен медал на фестивала Oriental Passion в Атина. В следващите две години продължава да тренира активно, а многобройните изяви в заведения ѝ помагат да се усъвършенства.

Покана за участие във фолклорната трупа на Казафи в Египет

Две години по-късно в Полша, докато танцува на стара арабска песен, я забелязва един от най-известните преподаватели в тези среди – Мохамед Казафи. Той се впечатлява от танца на Цвети и я кани във фолклорната си трупа в Египет – Kazafy Troupe. 

“Meчтала съм да бъда в тази формация, но никога не съм очаквала това да се случи, още по-малко да ме покани самият Казафи. Тогава леко си повярвах, че нещата може и да ми се случат, че вратите започват да се отварят, и започнах още повече да действам в тази насока.”

В следващите няколко години Цвети се изявява на ежегодни спектакли на Kazafy Truope в Атина – и като солист, и в група. Учи се от Казафи и посещава сертификационния му курс за преподаватели. Друг неин основен учител е Ранда Камел, една от най-известните съвременни египетски танцьорки, прочута със своята сложна техника. От 2016 г. Цвети посещава Египет всяка година по 2 пъти – за интензивния курс с Ранда Камел през зимата и за фестивала Raqs of Course през лятото. По този начин тя черпи директно от извора информация и знания за египетските танци, обичаи и език.

Българката посещава и почти всички европейски държави, в които се провеждат обучителни фестивали с египтяни. Това са по-изгодните опции, тъй като Египет е скъпа дестинация за пътуване.

От 2017 г. обаче Цвети има възможността да се обучава и по-активно в Египет и влиза в дълбочината на ориенталския танц.

„Да се обучаваш от египтянин в Италия, Испания и Полша например, е полезно, но да се обучаваш до египтяни в тяхната среда, е много по-сериозно и безценно”, казва тя.

Успява да завърже и изключително много контакти, които ѝ помагат за организирането на фестивала HEZZ YA WEZZ. Кани едни от най-големите имена в световен мащаб.  

„Ти вече си Уарда”

Цвети не настоява да има артистичен псевдоним. Името ѝ обаче е трудно за произнасяне от чужденците, а за арабите още повече, тъй като в техния език не присъстват първите две букви от името ѝ – „ц” и „в”. Чува всякакви негови производни, трудно е и да го запомнят. Така тя започва да се представя като Уарда, което на арабски означава роза или цвете. По време на фестивал в Египет един от организаторите ѝ казва: „Не се представяй като Уарда. Ти вече си Уарда”. Всички започват да я наричат така, а арабското ѝ име се превръща в неин псевдоним. 

Оказва се, че Цвети е популярна повече в международен план. 

В пандемията концентрира енергията си, за да се позиционира и в България

Тогава решава да концентрира цялата си енергия, за да развие нещо и тук, тъй като пътуванията стават невъзможни. Отваря своя зала, в която преподава ориенталски танци, прави пазар за костюми и аксесоари. Започва повече да се промотира и тук и да предлага автентична програма. Успява. 

Вече организира и туристически екскурзии до Египет – „Пътувай с Уарда”, които нямат танцова насоченост. Те се провеждат от туристическа агенция, а Цвети е придружител и лице на групата. След дни ѝ престои второ пътуване, на което ще придружи българи в страната на фараоните в рамките на седмица. 

Два месеца в Египет – танцуване на кораб по Нил

След като групата си отиде, Цвети ще остане още месец и половина и за първи път ще танцува на кораб – по Нил, и ще се опитва да поеме и участия при програми в хотели.

„Винаги ми се е искало да го направя. При последното ми пътуване преди два месеца бях забелязана от една дама, която ме покани да танцувам на кораб. Преди 10 години аз се запалих по ориенталските танци, докато гледах ритмите на професионална танцьорка, също на кораб с оркестър. Ще се концентрирам върху себе си, ще практикувам езика. Ще завърша престоя си с два фестивала, като на единия ще бъда преподавател. Не знам какво да очаквам, подготвила съм се и за хубави, и за лоши моменти. Египет е доста различна държава от нас, която има своите плюсове и минуси, разбира се”, споделя Цвети.

Тя е била в Египет вече повече 20 пъти. Споделя впечатленията си за многобройна и пренаселена държава, която никога не спи, а кипи. 

„Постоянно се чува музика. Не употребяват алкохол заради религията си и успяват да го заместят с музика и танци. От най-ранна детска възраст всички слушат музика и танцуват, Египет е държавата на танците. Там има голямо уважение към по-възрастните. Децата слушат родителите си – говорим за зрели хора, които имат изключителен респект към родителите си и никога не им опонират. Подкрепят се взаимно, не са индивидуалисти като повечето европейци, а са общности, в които държат един на друг. Подценяват обаче чужденците и понякога злоупотребяват с тях финансово. Бедността също се забелязва”, казва Цвети.

Прави ѝ впечатление, че има грешна представа за арабите у нас. 

„Често в нашето съзнание те присъстват като хора с ниска хигиена. А всъщност са изключително чисти, впечатлена съм от хигиената в техните държави. Според мен това идва от религията им: трябва да се молят по 5 пъти на ден, а преди всяка молитва – да се измиват. Къпят се по 5 пъти и държат на чистотата, не съм виждала по-чисти кухни в ресторанти от техните”, допълва още тя.

Разбира колко е силна

Ориенталските танци показват на Цвети колко е силна. Когато започва да се занимава с тях преди 10 години, хората ги възприемат като кючеци и гледат несериозно на тях. 

„Някои ми се подиграваха, други бяха загрижени за мен и ми обясняваха как си пропилявам енергията, вместо да се занимавам с нещо градивно, че толкова години съм учила езици, как може да стана танцьорка? Загубих и доста контакти. Много мои съученици ми пишеха, за да ме попитат дали не се срамувам да се показвам по сутиен. Така се представя модерният вариант на танца, а има и много други носии, не всеки ориенталски танц е с разголено коремче и сутиен, има и затворени костюми. Хората обаче се бяха съсредоточили в „лошата” част от образа."

 Цвети никога не се е притеснявала от сценичното си облекло. Започва на 17 години, когато тийнейджърите от нейното поколение ходят доста разголени и по улиците. Пред публиката е с пола до земята и се вижда само корема ѝ.

„Това е сценичен костюм. Ако някой се съмнява, нека посети един урок или един спектакъл, за да се убеди, че правим изкуство”, споделя Уарда и добавя: "Трудно можех да сформирам и връзки със срещуположния пол, защото мъжете ме поставяха в ситуация да избирам – или тях, или танците. Напред обаче ме движеха страстта и отдадеността. По този начин разбрах, че съм силна. Вече нямам такива проблеми, дори хора, които тогава ме осмиваха, сега ми пишат и ми се обаждат, за да изразят възхищение къде съм стигнала.” 

Безусловната подкрепа на родителите 

Цвети е благодарна и за подкрепата на семейството си, много нейни колежки не са я имали.

„Майка ми и баща ми инвестираха в моите уроци. На 17 години бях ученичка и нямах свои доходи. След време започнах сама да покривам разходите си. Тяхното присъствие и помощ обаче остана. Идват на мои концерти, продават билети, баща ми седи понякога като контрола – проверява кой се е регистрирал и кой не. Тези хора активно участват в живота ми и до днес. Това също ми помага да съм силна. Ако те не гледаха към страстта ми по този начин, щеше да ми е много по-трудно да го направя”, казва тя.

Цвети продължава да мечтае. Иска ѝ се ориенталските танци да станат още по-популярни в България и хората все повече да ги харесват и припознават. Иска и да продължава да отваря вратите в световен план и да върви към нови хоризонти като преподавател.