От началото на ноември 2022 година известната журналистка Надежда Василева е част от екипа на bTV Radio. В следващите редове ще ви разкажем част от нейната selfmade история, свързана с журналистиката, поклонническия преход Ел Камино, визитите ѝ в Япония, работата ѝ по отразяването на конфликтите в Близкия Изток и професията в медиите.
Като част от екипа на музикално-информационната радиостанция всеки делник Надежда води авторското публицистично предаване "Важното, казано на глас", където заедно гост коментатори и експерти анализират актуалните обществени теми от деня, голяма част от които са с политическа насоченост.
Каква подготовка е нужна, за да покриеш толкова широк спектър от теми и какъв е денят на един журналист от водеща медия като bTV Radio?
Selfmade – личният стремеж да се усъвършенстваш
Повече от 15 години Надежда Василева е била политически репортер, което ѝ дава възможността да съпоставя движението на политическите сили и техните лидери в държавата ни. Засиленият ѝ интерес в тази сфера, в комбинация с ежечасното следене на новините, ѝ дават възможността бързо да анализира ситуацията и умело да представя на слушателя един обективен опис на случващото се. Благодарение на богатия си опит в България и чужбина Надежда е придобила способността с лекота да предразполага събеседниците си и да провежда съдържателни разговори. Тя притежава магистратура по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски", преминала е през различни специализации и квалификации в чужбина, дори има умения за професионално видеозаснемане. Както знаем обаче, "занаят се краде", а този личен стремеж към развитие ние наричаме selfmade.
Другото предаване в програмата на bTV Radio, в което участва Надежда – „За града“, се излъчва от 15:00 до 18:00 часа и в него се редуват като водещи с Лили Ангелова, Георги Митов и Светослав Николов. Голямото времетраене им дава възможност да предоставят актуална информация, но и да канят интересни гости извън политиката и да обсъждат разнообразни теми, които вълнуват слушателите. Това са срещи с успешни личности от различни сфери, които са постигнали много – музиканти, художници, писатели, актьори, пътешественици – и българи, и чужденци, които гостуват у нас по различни поводи.
"Тези хора правят изключителни неща, за които много често не остава достатъчно място в новините. Имаме време за съдържателни разговори и влизаме по-дълбоко в историите им. Това е прекрасно, но изисква водещият да е достатъчно добре подготвен и да има широки познания и интереси", разказва Надя Василева.
Опит, натрупан през 20 години
„Започнах да работя още през студентските си години и от първи курс имахме стажове в различни медии“, разказва Надежда. „Учех се от най-добрите в професията, специализирах телевизионна журналистика и посетих обучения в едни от най-големите медии и телевизии в САЩ. Била съм на обучения към Европейската асоциация на обществените телевизии, където преподавателите са от ранга на BBC, ARD, водещи френски телевизии, и на практика виждах не само как работят колегите в България и какви са стандартите тук, но и какъв е международният опит"
казва Надежда Василева и споделя, че се чувства много добре сред колегите си в bTV Radio. Техният професионализъм е една от причините да приеме предизвикателството да работи с тях.
“Братя по оръжие“
Надежда Василева повече от 15 години е била парламентарен репортер.
Всички наблюдаваме съревнованието между репортерите чий въпрос ще бъде чут, на чий въпрос ще отговорят... И всеки си е задавал въпроса как се вирее в тази конкурентна среда?
„За хората извън нашата професия трябва да кажа, че освен професионални качества се изисква и огромна физическа издръжливост. Особено ако отразяваш конфликтни ситуации и инциденти у нас или в чужбина. Работният ден на репортера понякога продължава много часове. Дори и ако отразяваш работата на парламента. Имала съм случаи да отида там в 7:30 сутринта, да се включа в сутрешния блок, в обедни новини, в следващи емисии новини и предавания, в централни и късни новини, и да остана да следя заседанията, които понякога продължават и след полунощ. Представете си това да се повтаря в няколко последователни дни, а по време на кампании и докато се състави кабинет – със седмици и дори месеци наред. Конкуренцията с колегите действително е голяма, всеки от нас се опитва да получи отговор на въпросите си и да намерим различната гледна точка. Въпреки постоянното съревнование с другите медии, поддържаме изключително добри отношения, защото на терен, в оперативната работа, сме "братя по оръжие".
Битката за почтена журналистика
"През последните 20 години, откакто аз практикувам професията, медийната среда в България много се промени. Когато започвах, беше коренно различно – като журналистическа общност, гилдия, стандарти. Тогава обаче обстановката и политическата среда бяха по-различни. Провеждала съм интервюта с политици, които са изключителни лидери в своите държави. Постепенно в политическия жаргон навлезе този тип говорене, което цели да скандализира аудиторията и не се съсредоточава толкова върху политическите тези и върху сериозните послания на партиите. Нападките, личните обиди излязоха на преден план. Вече всеки ден в парламента се случва конфронтация, която измества акцента от сериозните теми в дневния ред. Това влияе и на образа на политиците, и на медийната среда. През последните години журналистите допуснаха едно по-грубо отношение от страна на някои политици, което аз лично не толерирам и смятам, че гилдията като цяло трябва да се противопостави на подобно поведение. Не приемам и това, че журналисти могат да влязат в отношения с хора на власт, могат да изпълняват техни желания, да се съобразяват с тях. Към мен лично никога не е имало опит за политически натиск и намеса. Като цяло обаче обстановката, в която колегите работят, не е благоприятна и много от тях ежедневно влизат в надпревара с политиците, дори за да получат отговор на въпросите си."
Рефлексът на журналиста
Медийният човек винаги е на работа, той е готов да направи репортаж дори и по време на лични пътувания. Ето защо когато Надежда тръгва по маршрута Ел Камино от Южна Франция до Сантяго де Компостела, тя е с камера в ръка – иска да разкаже на хората за всичко интересно, което ще ѝ се случи. Историите са навсякъде, срещаме ги всеки ден, но журналистът не ги отминава. По поклонническия път в Испания тя среща най-различни хора и е сигурна, че това е едно от чудесата на Камино. Такава е историята на свещеник, когото тя вижда, облечен в расо и с кръст, с раница на гърба.
"Срещнах го в малко селце и реших, че не върви по пътя, а си живее там, че то е неговото място. Оказа се, че е пилигрим. Ако не се заговориш с такъв човек, няма как да разбереш историята му, ти просто ще го отминеш. Бил е мениджър в голяма компания, имал пари и комфорта да пътува, но не се чувствал щастлив в корпоративния свят. Решил да се откаже от тази позиция и да стане свещеник, отец Андрей се казваше. Изпратили го да служи в малко селце в Русия... Но там станал пожар и къщата му изгоряла. Хората се събрали и му построили нова, по-голяма и по-хубава. Имал стар, счупен телефон и често енориашите му не успявали да се свържат с него, затова му купили нов, показа ми го. И обобщи: "Когато загубиш всичко, може да получиш много повече, отколкото си имал преди." Такава философска реплика би прозвучала кухо, ако зад нея не стои личен опит, ако не е плод на осъзната мъдрост, но изказана от отец Андрей, тя тежеше на мястото си.
Пилигримите носят със себе си специални паспорти, в които им поставят печати от различни места по пътя. Отец Андрей носеше два такива паспорта. Мина ми през ума, че има нещо нередно в това и го попитах защо са му два паспорта. Отговорът беше разтърсващ: "Вторият е за дъщеря ми, тя почина, когато беше на 6 години. Обещах си да извървя Ел Камино и заради нея." И ми показа снимки на момиченцето.
Това е нашата работа – да срещаме хора и да говорим с тях. Докато изминавах Камино – близо 900 километра пеша, от срещите с толкова много хора и от обстоятелствата, които ги съпътстваха, разбрах и се убедих, че човек е там, където трябва да бъде" – категорична е Надежда Василева. И обобщава: "Аз съм срещала всякакви хора – от бабите на село, до политици, премиери и президенти на различни държави, снимала съм дори императори. От всеки можеш да получиш история, просто трябва да знаеш как да извадиш най-доброто от хората, които срещаш."
От Близкия Изток до Япония
Надя Василева смята за подаръци от съдбата пътуванията до различни точки на света, благодарение на които е натрупала професионален и житейски опит.
Отразявала е събития в Близкия Изток, спомня си първото си посещение там.
"Стигнахме до едно градче близо до Ивицата Газа, хората живееха във военни условия, постоянно се стреляше и падаха ракети. Имаха известяваща система, която осигурява 15 секунди за реакция, преди да падне ракетата. Случваше се и посред нощ. Беше невероятно как семейство с деца се буди и за 15 секунди е в бомбоубежището.
Отразявахме и конфликтите между палестинци и израелци по повод решението на Доналд Тръмп да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим. Снимахме сблъсъците на хората, които излизаха от джамиите след петъчната молитва. Бяхме и във Витлеем, който беше опустял точно преди Коледа, навсякъде имаше следи от битките и липсваха обичайните за това време на годината туристи. Един от моите филми, свързан с отношенията между израелци и палестинци – „Азбука на тъгата“, който снимах сама с камера, спечели награда от фестивал за военно документално кино. Той показва историята на бивш израелски военен, който разказва какво са правили израелските войници в палестинските територии, тоест говори срещу своите, срещу себе си. Разхождахме се по местата в Хеброн, където това се е случвало, беше разтърсващо. В такава обстановка ние, хората от мирния свят, осъзнаваме чисто битовите си свободи и привилегии, например че можем да преминаваме по улиците, без да ни искат документите и да ни проверяват багажа. Самата стена между израелските и палестинските територии, чисто визуално, е силен символ, тя онагледява как животът на местните се дели на "преди" и "сега". На места тя е минала между домовете на роднини или близки приятели и ги е разделила. И сега, за да се видят, трябва да изминат километри, за да стигнат до пропускателен пункт. Освен с обикновените хора, се срещнахме и с дипломати, които са водили преговори през годините. Реално тези, обикновените хора, са потърпевшите от конфликта, от цялата ситуация... но всичко зависи от дипломатите."
Три пъти е посещавала Япония, за да работи. Мъдростта, че човек е там, където трябва да бъде, се потвърждава и през историите, свързани със Страната на изгряващото слънце.
"За първи път трябваше да пътувам по една програма на японското Външно министерство – разказва Надежда Василева. Подадох всички документи и кандидатствах, одобриха ме. И на следващата сутрин разбрах, че е станало голямото земетресение с цунами, което причини огромни щети и атомната централа във Фукушима пострада, загинаха хора, много сгради бяха унищожени. Пътуването ми пропадна, но можеше да се озова там и в момента на земетресението. Година по-късно пътувахме до тези места, видяхме щетите от бедствието. На втория етаж на едно училище все още стоеше надписът SOS, видяхме разрушени къщи, говорихме си с хора...
По време на едно от пътуванията посетих и резиденция на императора с градина, направена по строги правила и изисквания. При влизането не можеш да я видиш цялата, тя се разкрива постепенно. Аналогията с човешкия живот е впечатляваща – ако знаем какво ни очаква утре, няма да ни е интересно и няма да се вълнуваме при всеки нов етап. Има място, където императорът е сядал, за да наблюдава Луната. Обаче не е гледал директно към небето, а е съзерцавал отражението ѝ върху специално поставен камък. Всеки детайл е на своето си място и всички се свързват като в поезия. А растенията са подбрани така, че да не цъфтят по едно и също време, за да не отнемат от красотата на тези до тях, да не се сблъскват, за да не се нарушава хармонията. Ако няма кой да ни разкаже и покаже, ние, европейците, трудно бихме достигнали до философията им."
Ако нейният живот е книга...
В края на нашия разговор Надежда ни споделя за скорошно интервю.
"Понеже сме в края на годината, когато е времето на обзора на събитията и равносметките, един от хората, с които разговарях, беше писателят Георги Господинов, който направи интересен анализ, прочит на годината като книга", разказва Надежда. "Трябва да подбереш интересните събеседници и да си достатъчно добре запознат с това, което са постигнали, за да можете заедно да разкажете най-любопитните неща на хората, които ви слушат. Нищо не става лесно, но пък е удовлетворяващо, когато чуеш: "Хубаво беше интервюто! Научих много нови неща."
В тази връзка идва и нашият въпрос: Ако твоят живот беше книга, каква щеше да е?
"Ако описвам живота си, ще го направя в сборник от разкази, групирани по теми, по държави и по преживявания. Ако ще е роман, текстът ще е динамичен, ще се преплитат сложни сюжетни линии. Ако ще е филм, ще е сериал. Но навсякъде главната героиня ще е журналистка с доста динамичен живот, която много работи и много пътува по света" – усмихва се Надя Василева.
МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА
Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.