МАРИЯ ЕНЧЕВА – ЗА ИНТЕРИОРНИЯ ДИЗАЙН С ЛЮБОВ

Всяко пространство е жив организъм, убедена е победителката в конкурс за млади таланти

Мария Енчева е на 22 години и изразява постоянен стремеж към изящното и красотата в детайлите. Съвсем наскоро се дипломира като специалист по “Индустриален дизайн” в Националната художествена академия, а малко преди това е обявена за победител в конкурс за млади таланти в сферата на интериорния дизайн. 

Заданието на NovaCity D-Zine Competition е да се направи проект на реален обект – апартамент от 129 кв. метра, предназначен за семейство с деца. Кандидатите, които се оказват над 100, разработват проектите си в рамките на два месеца. 

Мария Енчева е отличена с първа награда и сумата от 5000 лева.

Журито, в състав от 7 водещи архитекти и дизайнери - архитект Добромир Добрев от NovaCity Group, Вяра Желязкова от I/O Architects, Трифон Пеев от 3Arch Design, Юлиян Пиперов от StudioPiperov, Валери Маринов от Студио Fimera, Светослав Тодоров от Studio Mode и Анастасия Живаева от Chaos, оценяват модерната визия, въздействието, функционалността, оригиналния и нестандартен подход.

Мисията на конкурса е да мотивира студентите по “Интериорен дизайн” и “Архитектура” да покажат знанията си, да натрупат практически опит, да научат повече за реалната професионална среда и да имат досег със специалистите в областта. Така се затвърждава и необходимата ранна връзка между образованието и бизнеса - фактор за повече бъдещи качествени специалисти.

Мария Енчева има ясна визия за бъдещето си. Открила е какво иска да прави и мечтае някой ден да има фирма за интериор и да произвежда лимитирани серии мебели, изпитва възторг от въздействието на светлината и при досег с изящните изкуства, а след няколко месеца ѝ предстои да замине по програмата „Еразъм” за Амстердам, където ще допринася за разработването на проектите в архитектурно студио.

Тя успява да спечели журито на конкурса с таланта си. Има колебание между първото и второто място, но индивидуалният почерк определя победителя.

Концепция на проекта – изграждане на хармоничност

„Апартаментът, който трябваше да обзаведем, бе с много чупки и с много динамична вътрешна конфигурация. Опитах се да „уеднаквя” пространството и да запълня липсите в него, така че да се получи естествена линия и да изглежда по-минималистично. Масово в българските жилища има прегради и различни изпъквания, които не знаем защо са там. Исках да лиша апартамента от тази динамика и да го направя по-хармоничен. Това бе едно от основните изисквания, които сама си заложих.

Исках да изградя една балансирана стилистика за всяко помещение, а не във всяко помещение стилът да бъде различен. Целях да има хармонична представа за целия апартамент и когато стаите се гледат отделно, да се възприемат като част от едно цяло. В това се проявява и смисълът на интериорния дизайн – да изградиш хармоничния аспект на помещението. Много наблегнах и на играта на светлина и сянка, играта с материалите. Това са много важни неща, за които смятам, че хората трябва да обръщат повече внимание”, споделя Мария.

“Помещението в което са събрани трите зони в едно – всекидневната, трапезарията и кухнята, е много ключов момент в интериорния дизайн, защото всяка зона трябва да има своята идентичност, а в същото време да е свързана с другата и да съществуват като един организъм. Успях да го постигна с добавянето на акцентни и фокусни точки. Кухнята е изградена в черно, а акцентната точка е естественият камък, който е положен. Всекидневната е по-динамична, с повече цветове, вкарва повече енергичност. Трапезарията е като преходно пространство между двете, има дърво и кожа и е в по-неутралната гама.

Когато изградих това пространство, продължението към другите стаи се получи естествено. Бях положила вече основните елементи и единственото, което трябваше да направя, е да ги разпределя равномерно. Със стилистиката на френския и италианския модернизъм вкарах малко повече грандиозност на мебелите и артикулите, които са вътре. Те са по-пищни и по-големи и сигурно не всеки би ги сложил в апартамента си, аз смятам обаче, че това придава допълнително удобство и уют. Вкарах динамичност в пространството, но и някакво равновесие. Моят принцип е да има по-малко неща, но по-пищни, грандиозни и изящни”, допълва победителката.

При разработването на проекта тя не става от компютъра 2-3 седмици и не споделя на никого с какво се занимава.

“Не исках да се сблъсквам с очаквания. Исках да остана в своята чиста енергия, без етикети. Родителите ми виждаха, че нещо се случва, но и те не попитаха. Понякога се затварям по този начин и не искам нищо на накъсва креативния ми процес. В един от последните дни на крайния срок изпратих готовия си проект. Въобще не очаквах, че толкова много хора ще са участвали в него. След около седмица се свързаха с мен, за да ми кажат, че съм една от десетте номинирани. Бях започнала вече да се готвя за дипломирането си и това известяване ме извади от равновесието, в което се намирах”, споделя Мария.

Дни след награждаването си в конкурса, тя се дипломира в Националната художествена академия с проект, в който залага на осветителните тела. Тях е адаптирала и в една от сцените от  обзавеждането на апартамента на Nova City. Успоредно е разработвала и двете концепции.

Възторг от светлината

„Изпитвам възторг от светлината и от нейното влияние върху хората. Във всеки един аспект от живота ни съществува светлина – дали ще е някакво вярване, или чисто физически. Светлината влияе изключително осезаемо на всяко живо същество и всеки един елемент. Повлиява дори на външния вид. Исках да създам акцент за осветление за домашното пространство. Създадох три осветителна тела и отново вложих много любов, а финалът беше прекрасен”, казва дипломантката.

Тя „съживява” осветителните тела с вдъхновението и концепцията за водата и нейната лечима сила. Използва форми, които всеки ден виждаме в ежедневието си, за да създаде усещането, че новото нещо, с което се срещаме, всъщност вече ни е познато - сфера, полусфера и конус. Подбраните материали внасят лекота и елегантност и напомнят на камъчетата, които срещаме по морето, и на перличките.

„В полусферата имаше сфера, а това пък напомня на раковините и мидите. Когато светят, те оживяват пространството”, казва дипломантката.

Как Мария открива твореца в себе си и как развива отношението си към детайлите през годините?

Тя е родом от Стара Загора, но никога не е живяла там, защото семейството ѝ постоянно се мести. Първите години от живота си Мария прекарва в Асеновград, след това за кратко живее в София и отново се връща в града на виното. Когато е в пети клас, Мария и семейството ѝ заминават за Солун, където остават три години.

Романтичност и лекота от френската култура

„Баща ми е военен и заради работата му постоянно трябваше да се местим. Това може би ми е взело много, но и много ми е дало – учех се на адаптивност, на гъвкавост, запознавах се с нови култури. В Солун се докосвах до един по-различен свят, въпреки че и Гърция е на Балканите и имаме някои сходства. Гърците обаче се славят със своите изящни изкуства още от Античността.”

В Солун Мария учи във френски лицей, в който всичко се преподава на френски език. 

„Френската култура носи в себе си романтичност и лекота. Френският беше първата ми любов, а дизайнът е втората. В момента те се припокриват, защото черпя вдъхновение от френския и италианския модернизъм. В онези години се запознах с френската култура, а в момента прилагам погледа, който разгърнах за нея”.

Да усещаш с цялото си същество

На  14 години Мария и семейството ѝ се връщат в София, а тя още от малка е наясно, че ще изучава дисциплини, свързани с креативност и артистичност. 

„Още в началните класове имах силно влечение към изкуството. Рисуването беше любимият ми предмет. В семейството ми има тази жилка, дядо ми е бил художник. За жалост не съм имала възможността да го познавам, но се чувствам много близка до него. Смятам, че от него съм наследила креативността, с която разработвам проектите си”, споделя Мария.

Преди да замине със семейството си за Солун, тя ходи на частни уроци по рисуване. 

„На 12 години открих какво искам да правя. Минах, разбира се, през различни фази – мода, дизайн, но мисля, че стигнах до правилното за мен”, споделя момичето.

Така творчеството се превръща в начин на живот за Мария, в ежедневие. Не го насочва само към работните процеси, дори когато приготвя храната си, я аранжира естетически за себе си.

„Опитвам се всичко да направя по начин, по който ми идва отвътре – да го усещам с цялото си същество. Когато действам инстинктивно и изведнъж видя крайния резултат, сама се изненадвам – не съм усетил как е излязло от мен. Има мисловен процес, обмислям рационално, но всичко е като електричество между проекта и мен самата. Влияем си взаимно – аз променям него, но и то променя мен”, споделя Мария.

Тя има силно влечение и към фотографията, която също ѝ помага за концепциите, идеите и композициите.

Да обзавеждаш яхти и самолети

В 12-и клас Мария решава, че иска да се занимава с интериор и екстериор на луксозни превозни средства като самолети и яхти. „Бях се вдъхновила от един българин, когото гледах в едно телевизионно предаване. Той правеше тапицерии на автомобили, на яхти и подобни неща. Оттам започнах да проучвам къде мога да се докосна с тази индустрия, която обхваща много широк спектър, и видях, че в Националната художествена академия има специалност „Индустриален дизайн”, което не е точно същото, но специализациите след това са по-тясно свързани. Кандидатствах и в Техническия университет. Приеха ме и на двете места, но избрах Академията, за която се подготвях с огромно желание и постоянство. Първите две години ми дадоха голям тласък в тази сфера.

В Академията получих особена сетивност, която може би на друго място нямаше да намеря. Развивахме я 4 години. Това е много чист процес – интуитивен, но и мисловен – защото трябва да следваме принципи и пропорции. След това тези принципи ги изнасяш в интериорния дизайн, в графичния дизайн. Има линия, по която да се движи целият процес и не са самоизключващи се”, казва още младият талант.

Мария завършва тази учебна година с лични успехи, които ще помни цял живот, и с благодарност към хората около нея, които са я насочвали. 

Сега иска да си даде глътка въздух, за да се понамести, защото е творец и знае, че бързите обороти изхабяват душата.  Напълно наясно е, че е стъпила на своя път, а тепърва ще осъществява още от своите selfmade проявления.