МАРГАРЕТ ТАЧЪР - АМБИЦИЯ И НЕПРЕКЛОННА ВОЛЯ

На 11 февруари 1975 г. Маргарет Тачър става първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания. Тя е първата жена, заемала поста на министър-председател в Европа, като го ръководи три последователни мандата - от 1979 до 1990 г. Тачър е най-дълго управлявалият премиер на Острова след 1827 година.

Остава в историята като „Желязната лейди”. Съветската преса ѝ дава това определение след силна антикомунистическа реч, която Маргарет произнася през 1976 г., още преди да е стъпила сериозно в политиката. През годините е водена от непреклонната си воля. Още в детските ѝ години се запалва искрата на политическата амбиция и тя не се отказва, докато не я реализира.

Тачър ускорява еволюцията на британската икономика от етатизъм към либерализъм и се превръща в най-известния британски политически лидер след Уинстън Чърчил.

Тя става основател на нов икономически курс – "тачъризъм", с който Великобритания успява да победи икономическата криза през края на 70-те и началото на 80-те години, а британците скъсват с психологията на „общото благополучие“, според която държавата трябва да осигурява живота им. 

„Желязната лейди” е последователна, амбициозна и непоколебима. Кое предопределя тези нейни черти в характера? Тя не само е selfmade лидер, но и показва как selfmade-политиките могат да бъдат успешни и променящи.

Разрухата на войната и храна за хората

Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в английския град Грантъм. Тя е второто дете в семейството на търговци от средната класа и набожни методисти. Сестра й Мюриъл е с 4 години по-голяма от нея. Баща им Алфред Робъртс е член на градския съвет в продължение на 16 години, за кратко е и кмет на Грантъм. 

Когато Маргарет се ражда, градът все още се възстановява от Първата световна война. В онези години се раждат малко деца – много мъже са воювали на фронта. Бащата на Маргарет силно се интересува от случващото се по света. От малка тя обича да го слуша как работи и това запалва искрата ѝ за влизане в политиката. Когато е на 10 години, Маргарет помага в изборния процес.

Докато Маргарет расте, нараства и страхът от нова война, която наистина настъпва – Втората световна война избухва през 1939 г., когато тя е на 14 г. 

Маргарет вижда както разрушителните сили на държавните политики, така и какво е да правиш нещо за живота на другите.

В онези години много хора са останали без работа, нямат пари. Родителите на Маргарет имат магазин за хранителни стоки и понякога тя помага зад гишето. Баща ѝ е бакалин, а майка ѝ – шивачка. Семейство Робъртс раздава храна за хората в нужда заедно с църквата, в която служат. Маргарет посещава неделните служби. Тя израства във време, в което светът е завладян от хаоса на войната, животът е труден, но хората в града ѝ си помагат и много се гордеят със страната си. 

Среда на дискусии и политическа ангажираност

Тогава се излъчват и първите телевизионни програми във Великобритания. Маргарет обаче предпочита киното и често го посещава. Много е развълнувана в деня, в който в дома ѝ пристига първото радио. Прибира се с тичане от училище. Цялото семейство прекарва вечерите си в слушане на любими програми – викторини, комедии и новини. Израства в среда на дискусии и политическа ангажираност.

Училищата, които Маргарет посещава, се намират далече. Всеки ден тя изминава няколко километра до тях и обратно до дома си.  Прилежна и усърдна ученичка е. На 18 години влиза в Оксфордския университет и записва да учи химия, предмет, който обича. Маргарет печели първите си избори, когато в университета е избрана за президент на студентската консервативна асоциация.

След дипломирането си работи като химик-изследовател, но истинският ѝ интерес е политиката и тя не го изоставя.

Нарастваща популярност и визионерски устрем

През 1950 и 1951 г. се кандидатира за парламента в доминирания от лейбъристите избирателен район на Дартфорд, използвайки лозунга „Гласувайте с право, за да запазите това, което е ляво!“. 

Не се доближава до победата, защото повечето гласоподаватели в Дартфорд подкрепят Лейбъристката партия, но покачва гласовете за консерваторите. Маргарет е най-младата жена кандидат в страната, красива е и нейни снимки са публикувани в много вестници, популярността ѝ нараства.

Именно в Дартфорд тя среща и бъдещия си съпруг – Денис Тачър. Той е по-възрастен от нея и е участвал във войната. Имат силна връзка и от него получава огромна подкрепа във всичко, което прави. През 1953 г. се раждат близнаците им Марк и Карол. 

Маргарет винаги е била решителна и упорита. Две години по-рано е решила да се обучава за адвокат, защото смята, че това ще ѝ помогне в политическата кариера. Явява се на изпити за адвокатска колегия в началото на 1954 г. Специализира данъчно право и междувременно търси други райони, в които да се кандидатира за парламента. Оказва се трудно и защото много консерватори смятат, че жените с малки деца не трябва да правят кариера. 

След многократни опити през годините Тачър е избрана за кандидат на консерваторите в район Финчли, в северен Лондон, а през октомври 1959 г. става депутат.

„Тачър, крадецът на мляко“

Следва стабилно издигане в партията. Тачър заема различни постове, става парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, главен говорител на опозицията по въпросите на образованието и държавен секретар за образованието и науката в консервативното правителство на Едуард Хийт. Докато е член на кабинета на Хийт елиминира програма, която предоставя безплатно мляко на учениците. Предизвиква буря от спорове и подтиква опонентите в Лейбъристката партия да крещят „Тачър, крадецът на мляко“. Тачър спомага за разширяването на училищата, за да направи образованието достъпно и за децата от работническата класа. След като Хийт губи двe последователни явявания на избори през 1974 г., Тачър, макар и ниско в партийната йерархия, е единственият министър, готов да го предизвика за партийното ръководство. С подкрепата на консервативното дясно крило тя е избрана за лидер през февруари 1975 г. и  започва 15-годишен възход, който променя облика на Великобритания.

„Тачъризмът”, преобърнал Великобритания

Тачър води консерваторите до решителна изборна победа през 1979 г. след поредица от големи стачки през предходната зима (т.нар. „Зима на недоволството“) при правителството на Лейбъристката партия на Джеймс Калахан. Като министър-председател, представляващ новото енергично дясно крило на Консервативната партия, Тачър се застъпва за по-голяма независимост на индивида от държавата, прекратяване на предполагаемата прекомерна намеса на правителството в икономиката, включително приватизация на държавни предприятия и продажба на обществени жилища на наематели; намаляване на разходите за социални услуги като здравеопазване, образование и жилища; ограничения върху печатането на пари в съответствие с икономическата доктрина на монетаризма; законови ограничения за синдикатите. Терминът „тачъризъм” започва да се отнася не само до тези политики, но и до определени аспекти от нейния етичен възглед и личен стил, включително морален абсолютизъм, яростен национализъм, ревностно зачитане на интересите на индивида и борбен, безкомпромисен подход за постигане на политически цели.

Основното въздействие на първия ѝ мандат e икономическо. Наследявайки слаба икономика, тя намалява и премахва някои правителствени разпоредби и субсидии за бизнеса. По този начин изчиства производствената индустрия от много неефективни фирми, но същевременно спира работата и на много безупречни и силни предприятия. Следва драматично увеличение на безработицата през следващите години. Инфлацията се удвоява само за 14 месеца до повече от 20 процента, а производствената продукция рязко спада. 

Прогнозите след първия ѝ мандат са за тежко поражение и те биха се сбъднали на изборите през 1983 година, ако не са два фактора – войната на Фолкландските острови (1982) между Великобритания и Аржентина и дълбоките разделения в Лейбъристката партия.

"Ако целиш да си харесван, трябва да си готов на компромис с всичко по всяко време и има риск да не постигнеш нищо."

Борба със синдикатите

Тачър печели изборите за втори мандат убедително. Тя обещава да ограничи силата на синдикатите, които водят страната до застой от шест седмици през зимата на 1978-79 г. заради стачки. 

През 1984 г. Националният съюз на миньорите започва национална стачка, за да предотврати затварянето на 20 въглищни мини, за които правителството твърди, че са непродуктивни. Стачните действия продължават година, а миньорите се връщат на работа, без да спечелят нито една концесия.

"Не познавам никой, който е достигнал върха без усилена работа. Това е рецептата. Може и да не ви закара до върха, но ще стигнете доста близко."

Десетилетието на консерватизма

Фолкландската война осветява най-значимите ѝ международни отношения с американския президент Роналд Рейгън. Двамата заедно превръщат 80-те в десетилетието на консерватизма, споделят обща визия за света, според която Съветският съюз е зъл враг, който не заслужава никакъв компромис. В Африка Тачър ръководи организираното създаване на независимо Зимбабве през 1980 г. 

Опълчване срещу Европейската общност

Втората половина от мандата на Тачър е белязана от неугасими противоречия относно отношенията на Великобритания с Европейската общност. През 1984 г. успява, на фона на яростна опозиция, да намали драстично приноса на Великобритания към бюджета на Европейската комисия. След третата си изборна победа през 1987 г. Тачър заема все по-враждебно отношение към европейската интеграция.  Съпротивлява се на „федералистичните“ континентални тенденции както към единна валута, така и към по-дълбок политически съюз. От нейната традиционно проевропейска партия редица висши министри напускат кабинета.

Въвеждането на обществен данък през 1989 г. води до улично насилие, а тонът на Тачър става все по-остър. Среща противопоставянето на консервативните членове на парламента през есента на 1990 г. На 22 ноември Тачър обявява оставката си като лидер и министър-председател на Консервативната партия, проправяйки път на Джон Мейджър.

Политическа активност и след пенсионирането си

При пенсионирането си Маргарет Тачър остава политическа сила. Тя продължава да влияе върху вътрешната политика на Консервативната партия (често за ужас на Мейджър), а „тачъризмът” оформя приоритетите на Лейбъристката партия. До изборите през 1992 г. Тачър остава член на парламента и влиза в Камарата на лордовете. Тя продължава да говори и да изнася лекции, особено в Съединените щати и Азия. Учредява своя фондация за подкрепа на свободното предприемачество и демокрация, особено в новоосвободените страни от Централна и Източна Европа. През 1995 г. става член на Ордена на жартиера.

През 2002 година Тачър спира публичните си изказвания след поредица от леки инсулти. Дъщерята ѝ Карол разкрива в мемоарите си от 2008 г. A Swim-On Part in the Goldfish Bowl, че майка ѝ е проявявала симптоми на прогресираща деменция от 2000 г.

„Желязната лейди” напусна този свят на 8 април 2013 година, оставяйки Великобритания с нов самоизваян облик.