Кралицата на ски алпийските дисциплини Линдзи Вон днес празнува 38-ия си рожден ден.
Тя остава в историята с несломимата си воля, постоянство и титли. Казва, че са необходими много упорит труд, отдаденост и вяра в себе си, за да постигнеш успех.
През 2019 г. Линдзи се оттегля от състезателната си кариера, но отваря друга глава в живота си и днес се развива като предприемач. През декември същата година тя обявява партньорство с международната спортна луксозна бутикова марка YNIQ (след като сама се свързва с нея) и днес е един от акционерите на базираната в Швеция компания. Линдзи се превръща в нейно рекламно лице и започва да пуска новите продукти чрез профила си в Instagram.
„Модата и оборудването винаги са били важни за мен на и извън пистите. Развълнувана съм да се присъединя към креативния и далновиден екип на YNIQ . Тяхната страст към качеството, иновациите и стила напълно съвпада с моята визия за това какви трябва да бъдат луксозните очила“, казва Линдзи.
Марката не само разработва, но и проектира артикули, които са ръчно изработени в Италия. Патентовала е и технологията, която използва за производството на продуктите си.
Нетното състояние на Линдзи се изчислява на 12 милиона долара, но през годините тя е показала, че е човек, който има желязна воля и постоянен стремеж към растеж. Днес Вон полага всички усилия да се учи от опита на другите, за да подобри своя бизнес нюх.
Първата работа в живота на Линдзи е да полага грижи за децата в квартала си. Сменя пелените на по-малките си съседчета, за което получавала доста добро заплащане.
Линдзи посочва, че от карането на ски ѝ помогнало в това да се превърне в бизнесдама. Но едновременно с това пък баща ѝ я е научил да вкара бизнес мисленето в ските и да бъде много повече от спортист. Нейна основна мотивация винаги е била да „върви бързо”.
Линдзи споделя, че се възхищава много на актьора Дуейн Джонсън, който е започнал със 7 долара в джоба си, а е създал цяла империя.
Нека си припомним пътя на успеха на една от най-великите скиорки:
Линдзи Вон е родена на 18 октомври 1984 г. в столицата на американския щат Минесота - Сейнт Пол. Има норвежки корени, двама братя и две сестри.
Тя оставя своя отпечатък в историята на ските с 82 победи в състезания за Световната купа. Има три медала от Зимни олимпийски игри и осем медала от световни първенства. Вон е една от шестте жени, спечелили състезания от Световната купа във всичките пет дисциплини на алпийските ски - спускане, супер-G, слалом, гигантски слалом и комбинация.
От равнините на Минесота до върха на планината Олимп
Линдзи продължава страстта към пистата на семейството си. Баща ѝ е бивш младежки национален шампион по ски.
Когато е на 2, неговият бивш треньор - Ерих Сайлър, ѝ дава и първи професионални уроци. На три години се спуска с баща си и дядо си по леките склонове на Минесота.
Когато Линдзи е на 7 години, вече е карала ски и в Колорадо и Орегон. В продължение на години се подлага на няколкочасови пътувания с влак, за да взема уроци в Ski Club Vail (SCV) - програма за алпийски състезания, която обучава млади и амбициозни скиори над 6-годишна възраст. През 1995 г. – когато е на 10, на промоционално събитие Линдзи се запознава със златната олимпийска медалистка Пикабо Стрийт.
На 11 години Линдзи и майка ѝ се местят в Колорадо за зимата заради тренировките ѝ. Останалата част от семейството им ги последва, оставяйки всичките си приятели в Минесота, и усядат за постоянно.
Програмата в Ski Club Vail има строги правила, според които скиорите трябва да се обучават и да развиват уменията си в предизвикателни терени и трудни условия. Линдзи получава уроци от треньори, които ѝ помагат да усъвършенства техническите си умения.
През 1999 г. Уил Макдоналд и Линдзи са първите американски атлети, спечелили слалома за кадети в италианския Trofeo Topolino di Sci Alpino. Вон избухва на международната ски сцена. Треньорката на 15-годишната Линдзи обича да гледа изпълненията ѝ. Тя се възхищава на любовта ѝ към скоростта и невероятното ѝ умение да следва линията на падане.
Момичето прави своя дебют на Световната купа на 16-годишна възраст - на 18 ноември 2000 г. в Парк Сити, Юта. На 17 дебютира на Зимните олимпийски игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити и се състезава както в слалом, така и в комбинация, осигурявайки си шесто място.
Травми, счупвания и бързи завръщания
През 2003 г. Линдзи печели сребърен медал в спускането на Световното първенство за юноши в Пюи-Сен-Венсан, Франция. През януари 2004 г. завършва трета в спускането на Световната купа в Кортина д’Ампецо, Италия. Същата година тя печели и сребърен медал в спускането на Алпийското първенство на САЩ в Mount Alyeska Resort.
През 2005 г. в Италия Линдзи печели общата титла за Световната купа и стана втората американка, удостоена с най-много победи в спускането след Тамара Маккини през 1983 г. Линдзи грабва и комбинираната титла от шампионата на САЩ по алпийски дисциплини (спускане и слалом) през 2008 г.
На Зимните олимпийски игри през 2006 г. Линдзи завоюва второто най-добро време в първия тренировъчен манш, но катастрофира във втория тренировъчен манш за спускане на 13 февруари 2006 г. в Сан Сикарио, Италия. До този момент е определяна за фаворит.
Тя е транспортирана с хеликоптер до Торино и е хоспитализирана. Линдзи смята, че си е счупила гръбнака и че с кариерата ѝ е приключено. Подложена е на лечение за натъртване на бедрото. Два дни по-късно се връща на пистата, за да завърши осма в състезанието.
Заради смелото си представяне е отличена с наградата „Олимпийски дух на САЩ“, след като събира гласовете на американските фенове, бивши олимпийци и колеги спортисти.
През 2007 г. преди състезанието по слалом на Световното първенство през 2007 г. дясното коляно на Линдзи е контузено по време на тренировка. Така сезонът ѝ приключва 4 седмици по-рано. Тя обаче успява да завоюва сребърни медали в спускане и супер гигантски слалом.
По-късно същата година Линдзи се жени за американския скиор Томас Вон, с чиято фамилията остава в историята на ските. (Двойката се разведе през 2013 г.)
На Световното първенство през 2009 г., проведено във Вал-д'Изер, Франция, Линдзи става първата жена, спечелила световната титла в супер-G. В комбинацията тя печели спускането и почти завършва втора със забележително представяне в слалом. По-късно обаче е дисквалифицирана.
През декември получава наранявания на ръката си след падане по време на откриването на гигантския слалом от Световната купа, но продължава да се състезава. Въпреки контузиите си, в Австрия печели три поредни състезания - две спускания и супер-G.
През 2009 г. Линдзи е наградена с наградата Skieur d’Or от членове на „Международната асоциация на ски журналистите“ за нейното звездно представяне в предходните сезони.
Линдзи планира да се състезава във всичките пет алпийски състезания за жени на Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г., но получава сериозно натъртване на пищяла си по време на тренировка седмица преди спусканията. Болката е непоносима. Заради топлото време обаче много алпийски събития бяха отложени и това дава време на Линдзи да се излекува и възстанови.
През 2010 г. Линдзи е отличена с две награди „Спортистка на годината" – едната ѝ е присъдена от Олимпийския комитет на Съединените щати, а другата от Laureus. На 14 януари 2010 г. Линдзи е обявена и за Спортист на годината в Колорадо. "Асошиейтед прес" също и връчва този приз.
На Световното първенство през 2011 г. в Германия получава мозъчно сътресение. Въпреки това записва участия в две дисциплини и си осигурява седмо място в супер-G и сребърен медал в спускане.
Кореспондент на олимпийските игри в Сочи
Следват още множество контузии, травми, транспортирания с хеликоптер и победи. Линдзи показва, че духът ѝ е несломим, въпреки страданията на тялото си. Заради контузиите си пропуска няколко сезона, като през 2014 г. по време на възстановяването си работи като кореспондент NBC News, отразявайки Зимните олимпийски игри в Сочи, Русия.
Тя се връща към пистата през декември 2014 г. и един месец по-късно печели 63-ото си състезание за Световната купа в кариерата, за да счупи рекорда за най-много победи за скиорка в Световната купа за всички времена.
През март 2016 г., малко след като печели 20-ата си титла от Световната купа в кариерата си, тя чупи крака си и се оттегля от сезона. През това време публикува книгата си Strong Is the New Beautiful: Embrace Your Natural Beauty, Eat Clean, and Harness Your Power.
Вон се завръща през януари 2017 г. и през следващия месец печели бронзов медал в спускане на световно първенство. На 32 години тя става най-възрастната жена с медал в историята на това състезание.
В свободното си време тя обича да бъде със семейството и кучетата си, голф и тенис за забавление. Тренира от 6 до 8 часа всеки ден, 6 дни в седмицата, през лятото. Посещава фитнеса, ходи по опънато въже, кара колело за издръжливост, а в тренировките си на закрито прави специални упражнения за реакции.
Ясно намерение - да счупи рекорда от 86 победи на Световната купа
Линдзи е решена, че няма да се пенсионира, докато не счупи рекорда на Ингемар Стенмарк от 86 победи на Световната купа. През ноември 2018 г. обаче получава поредна контузия на коляното си. Линдзи се завръща към ските през януари за Световната купа в Италия, но признава, че физическата болка е твърде голяма за понасяне и обяви намерението си да се оттегли след Световното първенство в Оре, Швеция, независимо от резултатите си.
През 2018 г. Линдзи заяви, че няма да присъства на приема в Белия дом, ако спечели златния медал на Олимпийските игри и отказа да представлява президента на САЩ на събитието. Беше категорична, че олимпийците представляват народа на страната, а не президента. В Пьонгчанг, Южна Корея, тя изравнява шесто място в супер-G за жени и спечели бронз в спускането.
Тя спечели още един бронз и в спускането на Световното първенство през 2019 г., а 10 февруари 2019 г. обяви края на състезателната си кариера. Същата година излиза телевизионният документален филм Lindsey Vonn: The Final Season.
Линдзи е определяна за една от най-красивите спортистки в света. Била е на кориците на изданията People, Women’s Health, Fitness, Sports Illustrated, Glamour, ESPN и TV Guide.
През годините Вон се утвърждава като истинска спортна икона. Тя е посланик на първите Зимни младежки олимпийски игри в Инсбрук през 2012 г., а след това продължава да споделя своите изпитания и да вдъхновява последните поколения зимни спортисти.
През 2020 г. Вон е домакин на риалити шоуто The Pack, в което кучета и техните собственици се състезават в различни предизвикателства.
Жените могат да преместват планини
Линдзи вон иска да даде на жените по света увереността да преместват планини.
Нейната фондация е благотворителна организация, която предоставя академични и спортни стипендии на студенти и помага на децата да открият силните черти в себе си, за да си осигурят стабилен и сигурен живот.
Нейната фондация се фокусира и върху укрепване на общността, като обръща индивидуално внимание на момичетата и тяхната роля – помага им да израстват като спортисти и ги обучава като личности.
Ски кариерата на Линдзи я е научила никога да не се предава. Тя иска да използва опита си и да помага на момичетата да следват мечтите си и да бъдат готови да завладеят света.
Ето и някои от нейните цитати:
„Следвай мечтите си. Ако имате цел и искате да я постигнете, тогава работете усилено и направете всичко възможно, за да стигнете до нея. Един ден тя ще се сбъдне.”
„Когато паднеш, веднага се изправи. Просто продължавай, продължавай да се опитваш.“
„Намирам сгъването на прането за много релаксиращо.“
„Красиво и секси е да бъдеш силен.”
„Невероятно е. Животът се променя бързо и в положително посока, но само ако му позволим.”
„Трудно е да давам съвети на скиорите, ако не знам как карат ски, но мисля, че най-важното нещо в карането на ски е да се забавляваш. Ако се забавлявате, тогава всичко останало ще ви бъде лесно.”
„Ако се страхуваш, никога няма да се насладиш на живота.”
„Хората смятат, че всичко в живота ми е перфектно. Но и аз се боря като всички останали.“
„Имам състезателна рутина и екип от хора, които ми помагат. Изградила съм си навици и вярвам в себе си. Намерила съм баланса в живота си.”
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.