Познавате ли хора, които имат цел? Голяма цел, дългосрочна. Тя е точката „Б“, до която искат да достигнат в бъдещето, след години. Тези хора гледат към някакъв хоризонт и сякаш знаят за живота си малко повече от другите, обърканите. Знаят, че трябва да градят себе си, за да постигнат мечтата. Работят с удоволствие. Приемат пречките като част от пътя. И чакат своя час. Подготвят се за битки, лишенията не ги плашат.
Усещате ли силата на хората, които имат цел? Те не залагат на късмета, не чакат чудото, което ще ги заведе до мечтата. Защото знаят, че чудото е в тях самите и се нарича мотивация.
За Катрин Тасева точката „Б“, голямата цел, са олимпийските игри. Тя върви към тях през целия си съзнателен живот. Представя себе си като обикновено момиче, което е сбъднало една от най-големите си мечти съвсем наскоро – на Олимпиадата в Токио. И продължава живота си по нормален начин.
Като всеки голям спортист и тя е имала трудни моменти, в които е била на кръстопът.
„Случвало се е да се колебая дали да не прекратя кариерата си. Но тогава идваха на помощ семейството, приятелите, треньорите, целият екип, който работеше с мен. Има много хора, на които се възхищавам. Вдъхновяват ме не само спортисти, харесват ми хората, които остават здраво стъпили на земята, независимо от успехите си, които помагат и са истински. Може би това е най-трудното, когато си вкусил победата, успеха и славата. Трудно е да се съхраниш.“
Катрин е 12-годишна, когато влиза в Националния отбор по художествена гимнастика. И дори не осъзнава какво ѝ се е случило.
„Просто бях захласната по любимия спорт и исках да тренирам по цял ден, мислех само за това – спомня си тя. – По-късно осъзнах, че представлявам България и нося голяма отговорност.“
Може би точно тази страст към процеса я спасява от главозамайването. Признава, че никога не се е чувствала привилегирована и „избрана“. Тренировките я учат на дисциплина.
„Мога да нося отговорност. Спортът ме изгради като личност – благодарна е на съдбата си Катрин. – Била съм и на върха, претърпявала съм и поражения. Стараех се да не слизам от високото, да поддържам ниво и да съм сред медалистките на всяко състезание. Имах добра кариера.“
ЖИВОТЪТ Е МИГ
След повече от година тя вече успява да говори и за болезнената загуба – през юли 2020 от този свят си отива дългогодишният ѝ приятел, борецът Николай Щерев.
„Беше неочакван и тежък момент в моя живот. Бяхме преминали през затварянето заради пандемията, когато животът ни спря, когато не тренирахме, не излизахме... Бяхме шокирани, не знаехме какво се случва. Стояхме си вкъщи и мърдахме, доколкото е възможно. Не казвам „тренирахме“ – мърдахме.
С Николай се разделихме в края на март 2020-та, за да мога да се подготвям спокойно за олимпиадата. Бяхме постоянно на лагери, затворени, не контактувахме с никого извън екипа. Спазвахме строго карантината и тренирахме зверски, защото все още не знаехме, че игрите в Токио ще бъдат отменени.
После дойде периодът, в който се чакаше решението дали ще има олимпиада. Беше трудно за всички спортисти, за психиката ни – толкова месеци да сме затворени, по лагери, и да не знаем какво ни предстои. И тогава се случи това с Ники...“
Николай Щерев загубва битката с вируса на COVID-19 на 15 юли 2020 година.
В този тежък момент Катрин прави това, което умее най-добре – тренира.
„Успях да се събера, явно имам устойчива психика. До мен имаше и хора, които ми даваха кураж. Неговото семейство ме подкрепяше, и до ден днешен поддържам контакт с тях, прекрасни хора са. Много са ми помагали, на много неща са ме научили. Моментът беше тежък за всички, много хора страдаха. Всеки намира свой начин да преодолее подобна ситуация, моят начин беше да се концентрирам в работата си. Тренирах, просто тренирах... защото работата ми беше да съм гимнастичка от Националния отбор на България. Имах само една цел – олимпийските игри.“
ДА СТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ
Голямата цел е осъществена – Катрин е на олимпиадата в Токио през 2021 година. Този форум е най-големият връх в кариерата на всеки спортист и след него Катрин Тасева решава да прекрати състезателната си дейност.
Вече си има и нова цел – ще работи като треньор. Казва, че новото поколение гимнастички ѝ дава надежди за успех: „Има много млади и качествени хора, които искат да останат в България и да работят тук, така че съм сигурна, че заедно ще сбъдваме мечти.“
И понеже и Катрин е от това поколение, я молим да разкаже малко повече за детството си. И как човек се учи да преследва голямата си цел.
„То премина в спортните зали, започнах да се занимавам с художествена гимнастика още на 3 години в Пловдив, където живеех със семейството си. Наложи се да се разделим, когато ме приеха в Националния отбор. На 12 години вече живеех сама, в пансион. Делях стая с още две момичета, едната беше Невяна Владинова. Тя ми е най-добрата приятелка и до днес. Благодарна съм, че се случи така, защото станах самостоятелна и отговорна, свикнах да се справям с какви ли не ситуации. Не съм изпадала в кризи, макар че ми се е искало да съм със семейството си по празници или на почивки. Но щом си национален състезател, не можеш да си позволиш много неща. Почивката е 10 дни в годината, празниците са ограничени.“
Катрин Тасева е от новото поколение гимнастички, които не са живели в спартанския режим, за който сме чували от техните предшественички. Все пак постоянно ѝ се е налагало да се ограничава, предимно с храната. „Винаги съм спазвала диети, режими, но не си представяйте, че съм живяла с по една ябълка на ден. Сега има достатъчно диетолози, които ни съветват как да се храним. Имало е и прегрешения, разбира се – качваш два килограма, после ги сваляш. Но не сме припадали от глад и лишения, вече не е възможно някой да се държи така със спортистите. Не е и нужно."
"Ние сами си носим отговорността да сме във форма, защото си имаме цели и сме избрали как да вървим към тях. Работата е най-добрата терапия и най-добрият мотиватор.“
Снимки: личен архив, Instagram
МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА
Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.