Романтичният филм "Билет до рая", в който Джулия Робъртс и Джордж Клуни - едни от най-обичаните герои на Холивуд, отново си партнират, се превърна в хит по киносалоните.

Сюжетът разказва приключението на двама разведени родители, които заминават заедно за сватбата на дъщеря си на остров Бали, където тя бързо се е влюбила в местен младеж.

Джорджия (Джулия Робъртс) и Дейвид (Джордж Клуни) откриват, че искрата помежду им още не се е изгубила, докато се опитват да възпрепятстват венчавката на момичето си, защото смятат, че неговият живот трябва да има друга посока на развитие.

Робъртс и Клуни, които са дългогодишни приятели, споделят, че са направили 80 дубъла на сцената с целувката. В 79 от тях са избухвали в смях. Сценарият на филма, на който и двамата са продуценти, е написан специално за тях.

Двамата имат доста общи филми зад гърба си, сред които “Бандата на Оушън” (2001) и “Бандата на Оушън 2” (2004), “Самопризнанията на един опасен ум” (2002) и “Пулсът на парите” (2016). 

Да се заразиш със “семейната болест”

На 28 октомври една от най-красивите усмивки на Холивуд празнува своя рожден ден. Джулия Робъртс става на 55 години! Тя е родена в Смирна – град в американския щат Джорджия през 1967 г.  Нейните родители - Бети Лу и Уолтър Грейди Робъртс, са актьори и драматурзи, които се запознават при участията си в една и съща театрална постановка. В семейството децата са 4 – Джулия, Ерик, Лиза и доведената им сестра Нанси.

Родителите им редовно организират семинари по актьорско майсторство и писане, а децата присъстват на семейните театрални постановки.

„Родителите ми имаха театрално училище в Атланта, наречено Actors and Writers Workshop. Един ден на майка ми се обади съпругата на Мартин Лутър Кинг - Корета, и я попита дали децата им могат да бъдат част от училището, защото им е трудно да намерят място, в което да ги приемат. Отговорът на майка ми беше „Разбира се, елате“. Всички станахме приятели и си помагахме взаимно”, спомня си Джулия.

През 60-те години чернокожите деца не са имали възможността да общуват с бели деца, особено в училище за актьори. Споменът на Джулия показва широкроеността на семейството ѝ, липсата на предразсъдъци в дома ѝ  – условия, в които талантът може да процъфти.

Бети и Уолтър се развеждат през 1971 година и с това приключват и театралните работилници, но Джулия и Ерик вече са заразени от "семейната болест" – както майка им нарича актьорството. Двамата показват интерес към сценичните изкуства още в ранна възраст.

Джулия остава с майка си, свири на кларинет и мечтае да стане ветеринарен лекар. Докато съзрява обаче, тя осъзнава истинското си призвание и тръгва по пътя си на актриса. 

През 1985 г., след като завършва гимназия в Смирна, Джулия се присъединява към сестра си Лиза Робъртс в Ню Йорк. Брат им Ерик по това време вече е утвърден като актьор.

От продавачка на маратонки до “Златния глобус”

Красивото момиче започва да работи като модел и да продава маратонки. Един ден докато върви с брат си и приятелката му по улицата, срещат техен познат, който се оказва агент на таланти. Той насочва Джулия към актьорската кариера и тя започва да се обучава в курс за актьорско майсторство. 

Джулия стига до първия си пробив в телевизията, а след това благодарение на актьорския си потенциал и до големия екран. 

Бори се за прослушвания и дебютира в романтичната комедия „Удовлетворение” през 1988 г. По същото време се снима и в „Мистична пица” и с ролята си в този филм привлича вниманието на критиците.

През 1989. звездата на Джулия изгрява ярко с участието ѝ в комедийната драма „Стоманени магнолии”. Тя е отличена за първи път със „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля. През следващата година получава втора статуетка - "Златен глобус" за филма "Хубава жена" в категория  "Най-добра актриса - филмов мюзикъл или комедия".  Славата на Робъртс расте, а лентата показва, че тя е в киното, за да остане. Следват хитови продукции като „Майкъл Колинс“ (1996), „Сватбата на най-добрия ми приятел“ (1997), „Мащеха“ (1998), „Булката беглец“ (1999), „Нотинг хил” (1999).

През 2000 г. Джулия Робъртс печели „Оскар“ за участието си в „Ерин Брокович“ в категорията „Най-добра актриса“. Същата година печели и „Златен глобус“, „Наградата на БАФТА“, „Изборът на критиците за филмови награди“, „Наградите на Гилдията на екранните актьори“, „Наградата за развлечение в блокбъстър“ и няколко други награди за същия филм.

Първата жена в Холивуд, която иска заплатата на мъжете 

За ролята си в „Ерин Брокович“ Робъртс поиска да ѝ бъдат платени 15 милиона долара, запълвайки разликата в заплатата, която до този момент съществува в заплащането на мъжете и жените актьори.

„Когато работя, работя много здраво. Винаги съм готова. Идвам навреме. Подготвена съм. Щастлива съм. Играя с цялата си същност. Така че, покажете ми парите”, заявява Джулия.

Тя получава 25 милиона долара за ролята си във филма „Усмивката на Мона Лиза“ и през 2005 и 2006 г. е най-добре платената актриса в Холивуд.

Опра Уинфри пита Джулия дали се вълнува около маркетинговото представяне на този филм, а актрисата ѝ отговаря без суета:

„Тази част не ми харесва. Не съм добра в това. Предпочитам да обръщам внимание на това, че всеки може да е мил с другите. Преди всичко беше по-възпитано и не толкова по-подло. Днес бизнесът е променен. Спомням си, че можех да отида на премиера, облечена в небрежен топ. Сега трябва да си перфектен и невероятен във всяко едно отношение, или ще ти се подиграват”.

Актриса попада на страниците на таблоидите. “Лос Анджелис е град на шоубизнеса, а аз съм знаменитост. Трудно е, защото звярът трябва да бъде нахранен. Има едно голямо колело от снимки и статии, което се върти наоколо и вие сте приковани към него”, заявява тя.

През 2013 г. следва нова поредица от отличия за участието ѝ във филма „Август: Окръг Осейдж“.

Вслушва се в инстинкта си при избора на роля

Джулия Робъртс споделя, че избира ролите си изцяло по инстинкт, а единствения път, в който не се е вслушавала във вътрешния глас, е съжалявала. Тя отказва да сподели коя роля я е разочаровала, но допълва, че преживяването не е било толкова лошо, просто не се е чувствала на мястото си.

„Понякога хората смятат актьорите за марионетки, защото всички останали вземат решенията вместо нас. И наистина, единственото нещо, за което може да имате претенции, е това в коя роля да влезете”, казва актрисата.

Според нея това, което има да се случва, ще се случи, „независимо дали седите до телефона разтревожени и притеснени, или не”.

Лошите  изживявания отпадат

Джулия Робъртс споделя, че не пази лошите изживявания, те сякаш просто отпадат от съзнанието ѝ, помни избирателно. Когато разказва някоя история, тя преминава през приятната част от нея, а приятелите ѝ напомнят „Въобще не беше така. Тогава ти плака толкова много”. И Джулия си спомня и казва „О, Боже, наистина беше така”.

Тя смята, че понякога големите уроци е хубаво да се повторят отново, защото създаването на филми не е ракетна наука. 

„Става въпрос за общуване и отношения с непознати, които се събират, за да видят дали могат да се разбират хармонично, продуктивно и творчески. Това е предизвикателство. Ако сработи, ще усетите колко е фантастично и как ви повдига. Когато не работи, е почти също толкова завладяващо. Непрестанно ще се питате защо не работи. Какво в личностите поражда противоборството? Кое създава страховете? Не съм сладка като пай всеки ден в работата си. Но със сигурност я приемам като радостна отговорност”, казва Джулия.

Семейството е най-прекрасното нещо

Списание People я определя за "Най-красивата жена в света" рекордните пет пъти. Любопитно е, че на конкурс за красота в гимназията тя дори не става подгласничка.

През 1993 г. Робъртс се омъжва за певеца Лайл Ловет. Бракът им обаче е краткотраен и двойката се развежда две години по-късно.

На 4 юли 2002 г. Джулия отново каза „Да” - на оператора Даниел Модър. Двамата се срещат на снимачната площадка на „Марсианецът”,  заедно са и до днес и се радват на трите си деца - близнаците Хейзъл и Финей и по-малкия си син Хенри.

 "Да си пишем бележки на ръка, е нещо, което с Дани винаги сме правили”, споделя актрисата.

"Животът, който изградих с моя съпруг, животът, който изградихме с нашите деца, това е най-прекрасното нещо", казва още тя.

Джулия проявява интерес към индуизма и дори преименува децата си с препратка към индуски богове - Хейзъл става Лакшми, Финей като Ганеша, а Хенри е кръстен Кришна. 

През годините Джулия Робъртс активно участва в множество благотворителни кампании.

.

Ето някои от красивите мисли, които актрисата споделя:

„Приятелят ми постоянно ми казва, че трябва да притежавам неща. И така, първо си купих кола. И тогава той заяви, че трябва да си взема къща. „Защо къща?“, попитах. „Е, трябва да имаш къде да паркираш колата“, отговори той.”

 „Вярвам, че двама души се свързват със сърцата си и няма значение какво правят, кои са и къде живеят. Границите и бариерите просто не съществуват, ако на двама души им е писано да бъдат заедно.”

„Знаете, че е любов, когато всичко, което искате, е човекът, когото обичате, да бъде щастлив – дори ако не сте част от неговото щастие”.

„Да обичаш това, което правиш, е тайната на всичко.”

„Ако обичаш някого, го изкажи веднага на глас. Иначе моментът просто ще мине покрай теб.”

„Предпочитам да имам 30 минути, в които се случва нещо невероятно, отколкото цял живот, в който няма нищо особено.”

„Истинската любов не идва при теб, тя съществува в теб.”

„Всички сме се счупвали в някакъв момент. Прощаването, както на себе си, така и на другите, ни помага да продължим напред.”

„Ключът към красотата е винаги да гледаш някой, който наистина те обича.”

„Не само добрите учители оформят живота ни. Понякога липсата на такива също е от значение. Да бъдеш игнориран, може да бъде също толкова значимо, колкото и да бъдеш възхваляван.“ 

„Не се ядосвам много често. Рядко си изпускам нервите. И когато го направя, наистина има сериозна причина. Обикновено живея с голяма лекота. Приемам нещата по много щастлив и забавен начин.”

„Не бих се снимала гола във филми. Да играя с дрехите за мен е представление, без такива – ще бъде документален филм.

„Винаги можем да използваме повече доброта в живота си, точно сега обаче моментът е наистина добър, за да си припомним, че е важно да изостряме сетивата си за доброто”.

„Остроумието е ключът към сърцето на всеки. Кой не обича да се смее?”

„Жените не са рехабилитационни центрове за зле възпитани мъже. НЕ е наша работа да ги оправяме, променяме и възпитаваме. Жената има нужда от партньор, а не от проект.”

„Когато хората си тръгват от вас, просто ги пуснете. Съдбата ви никога не е свързана с някой, който ви напуска. Това не означава, че тези хора са лоши, а че тяхната роля във вашата история вече е приключила.”

„Иска ми се отново да съм малко момиче, защото ожулените колене зарастват по-лесно от разбитото сърце.”

„Когато цялата тази слава дойде за първи път, имаш усещането, че те удря гигантска вълна. Изпадаш в паника. Успокояваш се, когато успееш да проследиш докъде може да стигне.”

„Хората обичат скандала и драмата. Те премахват слоевете, за да видят какво наистина има по-надълбоко, и ще направят всичко – както за да го измислят, така и за да го получат.”

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА

Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.