В света на футбола историите за бедни деца, станали скъпоплатени звезди, са безброй. Голяма част от тях идват от Южна Америка, където първо са ритали боси на плажа, а след това са се превърнали в любимци на целия свят. И все пак тези истории се различават една от друга – всеки върви по свой път към футболния Еверест.
Сега натам се е запътил уверено Жоржиньо – халфът на Италия, който е сред 30-те номинирани от „Франс футбол“ за нов носител на „Златната топка“.
Сърцатият футболист е роден в Бразилия, но играе за Италия. В рамките само на 2 месеца това лято вдигна над главата си първо купата на Шампионската лига – трофея, за който мечтае всяко дете, а след това триумфира на Евро 2020.
Никой друг играч не може да се похвали през настоящата година с подобен звучен успех, самба на съдбата с италиански привкус.
Скоро след това УЕФА му връчи награда за футболист на годината за сезон 2020/21. Сега полузащитникът мечтае открито за друг индивидуален приз, този на „Франс футбол“, същата тази „Златна топка“, която през 1994 година бе в ръцете на нашия Христо Стоичков.
Все по-осезаемо се говори, че националът на Италия е фаворит за престижната награда. Самият той не крие амбиции, че иска да се нареди до имена като Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Мишел Платини, Йохан Кройф, Зинедин Зидан и редица други легенди, в чиито витрини гордо седи отличието.
През есента Жорже, както го наричат най-близките му, стана и първият чужденец от 1960 година насам, носил капитанската лента на „Скуадра адзура“.
Далеч преди да стане професионален играч, Жоржиньо се радвал на много различен стандарт на живот. 20 евро – точно толкова е стискал в ръката си талантът от Имбитуба. С тях е карал цяла седмица, но не в родната Бразилия, а във Верона, където е търсил ранно развитие на своя талант.
На Апенините го отвежда неговата майка Мария Тереза. Именно тя е най-силният му мотиватор. Тя организира първите му тренировки още по плажовете в Бразилия, тя решава, че развитието му в Италия ще е по-добро и ще има шанс от по-рано да бъде забелязан от европейски клуб.
„Живеех с 20 евро на седмица, които получавах от моя агент – разказа наскоро халфът на „Челси“, – същият, който ме беше открил. Винаги ги харчех за едни и същи неща: пет евро за обаждане до семейството ми в Бразилия, още няколко за шампоан, дезодорант и паста за зъби. През уикендите харчех останалото в интернет зала, за да разговарям с приятели и семейството ми по MSN. Понякога, когато наистина исках да се почерпя, отивах на главния площад във Верона и си купувах млечен шейк в McDonald's. Струваше едно евро. Пържени картофи? Бургер? Забрави, човече! Тези ястия бяха за богатите деца. След това сядах на стълбите в ъгъла на площада и просто... гледах. Гледах как хората идват и си отиват. Гледах птиците и туристите, и просто оставях мислите ми да се скитат. Така прекарвах съботните си следобеди."
По това време талантът е на 13 години, а скромните пари са от първия му договор.
След това е ясно – „Верона“, „Наполи“, „Челси“. Избухването обаче е под ръководството на Маурицио Сари. Именно страстният пушач усеща, че Жоржиньо не е като останалите.
„Той има нещо специално, той е рядък вид футболист. Интелигентен е, вижда неща, които другите не могат.“
Думите на италианеца са потвърдени и от Томас Тухел, настоящия мениджър на „Челси“: „Заслужава да спечели „Златната топка“. Той е умен играч и съм щастлив, че съм негов треньор.“
Сега Жоржиньо изкарва много повече от 20 евро на седмица. По-точно – 110 хил. паунда.
Но не е забравил нито за първите житейски уроци от своята майка, нито за онези 20 евро, с които пое към футболния Еверест.
Снимки: Instagram
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
От доста години съм спортен журналист, старая се да бягам от традиционните клишета, съпътстващи любимата на милиони игра. Но, както във футбола, малшанс понякога ни оставя на сантиметри от гола. Животът продължава, важно е старанието, гледаме напред, всеки мач е финал.