ИВО ТАНЕВ: УСПЕХЪТ Е ГОЛ ВРЪХ

Познаваме го като шоумен, телевизионен водещ, водещ на събития и рекламен консултант. Напоследък е и вносител на най-чистото Омега 3 масло от Норвегия. Но тези #selfmade проявления се случват с Иво Танев, след като кариерата му на оперен певец е прекъсната. За нея той се е подготвял години наред, учил е и е мечтал, изградил е солиден репертоар и е постигнал първите си успехи.

РАЗБИТИ МЕЧТИ

"През 1996 година издадох албум, заявих себе си на оперната сцена. Получих доста покани за сериозни ангажименти, имах подписани договори. И през 1997 година дойдоха индикациите, че се случва нещо неприятно. Гласът ми трудно и бавно се възстановяваше, започна да изчезва. В началото не можех да пея на следващия ден след концерт, после вече ми трябваха два дни почивка, после станаха три... Обикалях лекар след лекар и никой не успя да ми постави точна диагноза."

Иво Танев започва да се пренастройва, работи като водещ на телевизионни предавания и шоу програми, но периодът е мъчителен и пълен с неизвестности. И продължава цели 13 години, в които се редуват надежди за оздравяване и нови проблеми. 
Докато в един ден на 2010 година гласът му напълно секва. 
"Месеци наред можех само да шепна... За човек, който си изкарва прехраната с гласа, това е истинска трагедия." 
Психиката му рухва, той вече не намира смисъла да живее... Така се стига до деня, в който Иво написва прощалното си писмо до своите близки. Всичко е замислено до най-малки подробности, планът трябва да бъде изпълнен същата вечер, остават няколко часа.

"Без да знае, Веселин Маринов ме спаси тогава. Обади се, за да ме свърже със свой приятел, търсел кой да му организира юбилейно фирмено парти. Човекът се обади след малко и аз се ангажирах с тази мисъл, започнах да пиша сценарий... Всичко се случи буквално в последния момент."

Историята е разказана от Иво Танев в книгата му "Урок за мъже", която беше издадена от Milenium преди няколко месеца и предизвика голям интерес. В нея са и спомените му за времето от началните години на демокрацията, в които Иво е принуден да работи какво ли не, за да издържа семейството си.

СПОСОБЕН НА ЖЕРТВИ

Иво Танев е преминал през много проверки на духа. Когато идва демокрацията, в началото на 90-те, следват криза след криза, а той винаги намира начин да се справи с безпаричието.

"Работех в строителството, не подбирах. Каквото има и ме викнат – наемах се, за да спечеля някакви пари, вече имах жена и дете и бях отговорен пред тях. Но в един период и такава работа не се намираше. До Съдебната палата, където сега е ресторант „Хепи“, беше своеобразната борса за строители и всяка сутрин идваха предприемачи, за да наемат няколко човека за ден или два. За пореден ден обаче мен не ме цаниха. И тогава, притиснат от крайната нужда, се сетих, че мога да се пробвам като уличен музикант. Взех китарата и отидох в подлеза на НДК. В България още я нямаше културата на уличните артисти, само един гайдар свиреше пред ЦУМ. По онова време гледаха на нас като на просяци. Застанах пред един магазин, тогава подлезът беше като мол, с най-лъскавите стоки. Изгониха ме. Преместих се, изгониха ме и оттам – отблъсквал съм им клиентите. Но все пак спечелих някакви пари и отидох и на следващия ден, и на следващия... Не само че не им гонех клиентите, ами ги привличах и развеселявах, затова взеха да ме канят да застана пред магазините им. Започнаха да се конкурират за мен и направиха график – къде да свиря ден след ден, за да е справедливо за всички. Търпях какви ли не унижения, идваха мутри и ми отмъкваха парите, но понасях всичко, защото бях отговорен за семейството си. Аз съм аналогов човек и имам сърце, а не калкулатор. Пожелавам на всеки да си има толкова любими хора, че да е способен на жертви заради тях."

ПРОРОКЪТ ДО ТЕБ

С кого ли не се е случвало да търси знаци за бъдещето си, да се моли за прозрение, а да не обръща внимание на "пророка" до себе си, на човека, който му дава добър съвет? И Иво Танев го осъзнава, но чак след години. 
Една от многото му професии е шофьор на такси. Веднъж при него по случайност се качват Стефан Данаилов, Цветана Манева и Явор Милушев. А после Ламбо започва да го вика винаги, когато има нужда от превоз, стават приятели, кани го на гости в дома си. В един от разговорите им Стефан Данаилов го съветва да се насочи към актьорска кариера. Ето за това Иво Танев съжалява и до днес:

"Не го послушах, когато ми каза: "Обичай си операта, слушай си я, но ела при мен!". Беше страхотен познавач на хората, оказа се прав във всяка своя дума."

ОСВЕН ДА РАБОТИШ, ТРЯБВА И ДА ЖИВЕЕШ

"Животът ми протече така, че започнах много да се вглеждам в знаците, натрупах доста мъдрост. Отървах се от свръхамбициите си, отървах се от работохолизма си. Хората се хвалят: "Аз съм работохолик!". Ти си болен човек, приятелю, това не е за хвалба... Освен да работиш, трябва и да живееш. "Живей с вяра и с мяра, ако искаш да си щастлив", така ме учеше моята баба. Късно осъзнах тази мъдрост и късно я приложих, но все пак успях. През последните години ми дойде акълът и се промених напълно. И започнах да се харесвам. Вглеждам се, вслушвам се, интересувам се от хората около себе си. Важно ми е какво не одобряват в мен, даже си записвам критиките им. И лека-полека се отървавам от дълговете си към околните – като поведение, като отношение. Имам още много трески за дялане, разбира се. Но се отказах да променям другите и започнах да променям себе си. Така се живее по-хубаво, в мир със себе си."

Иво все пак е запазил своята непримиримост и когато види неправда, реагира на нея. Смята, че е като камъче в обувката – боде този, с когото не е съгласен. И не иска да променя тази част от характера си. Но вече го прави по-дипломатично, по-благо.

ДА СИ БЛАГОДАРЕН Е НАСЛАДАТА ОТ ЖИВОТА

"Бил съм и несправедлив в реакциите си. Но пък винаги съм се извинявал. От дете съм научен на уважение и да се поправям, защото съм "къс фитил" и бързо се паля. И като усетя, че съм наранил някого, отивам да го прегърна, не губя време в размисли кой е крив и кой е прав. Извинението и благодарността са висши прояви на човешката душа", убеден е Иво. "Да си благодарен е насладата от живота. Също не бива да забравяме да похвалим човека, който го заслужава, защото това е храна, похвалата е като дъждовната вода за цветята – дава ни живот. И е като въздуха за птиците – дава ни крила. Като насърчим някого, всичко около нас става по-красиво, атмосферата се разведрява. За жалост хората са скъперници и е по-вероятно, ако попиташ някого: "Харесва ли ти това, което направих?", да чуеш: "Ами... горе-долу, става."

"Тук, в България, често казваме: "А, знам го този, Иво Танев!". Е как ще ме знае някой, който нито веднъж не е срещнал погледа си с моя поглед, не е поговорил с мен, не ми е усетил душичката и енергията? Никога не съм си позволил да квалифицирам някого, без да го познавам лично. Дори когато съм коментирал в Big Brother, не съм правил генерални заключения за даден човек, обсъждал съм само ситуациите, в които е бил поставен. Аз не слагам печати. А се е случвало с мен да се отнасят така. Не се сърдя, това би било загуба на време. И съм се чудил как е възможно хората в едно семейство да мълчат, да не си говорят с дни и седмици. Е добре, днес сте се скарали, но ако утре с този човек се случи нещо? Нещо фатално, след което вече няма да можеш нищо да му кажеш... Нали ще ти тежи тази вина, ще остане дълго. Защо не се изясните още сега, защо не се разберете честно и почтено, ами млъкваш като най-големия глупак?"

УСПЕХЪТ Е ГОЛ ВРЪХ

"Трябва да умееш да поемаш провала, за да стигаш след това до успеха. Когато си на върха, си по-уязвим. Успехът е гол връх, на който вее отвсякъде" – споделя истините, до които е достигнал Иво Танев. "Когато за първи път усетих популярността, аз не си вярвах. И не се "облажих", макар че имах голям хит в попфолка – "100 марки". Канеха ме на участия, но в репертоара си имах само евъргрийни и канцонети, а това не се търсеше по заведенията. И до ден днешен не знам нито една сръбска песен. Бях с Глория на едно участие наскоро и тя ми предложи да изпеем "Йорговани". "Не я знам" – викам, а тя не можеше да повярва. Та в ония години пак така ми се чудеха, като отказвах ангажименти. Нарочват ме за чалгаджия, а аз никога не съм се припознавал в тази музика. Направих хубави запознанства с прекрасни хора в тези среди, но това не беше моята музика."

"Но участвах в концерти, клиповете ми се въртяха и хората започнаха да ме разпознават, усещах едно ново отношение. Обаче никога не съм се самозабравял, това могат да го потвърдят и моите близки и приятели. За миг дори "слава не ме е удряла у глАва", аз обичам този израз, той е на Момир Попович, мой добър приятел и собственик на "Рейнбоу Плаза", на която аз съм управител. Той често ми е казвал на сръбския си език: "Ивчо, внимавай, мое момче, да не те удари слава у глава!". И аз съм го спазвал, много съм се наблюдавал, имам такъв самоконтрол. А познавам доста хора, които не издържаха на популярността и станаха смешни и жалки. Мислят се за по-специални, за невероятни личности. И след толкова години вече си знам кои са задници и кои са свестни хора. При нас в залата са гостували световни звезди, огромни, които се държат толкова човешки, толкова сладко, без никакви претенции. И са идвали някакви наши, които ме питат: 
– Ний сме VIP, къде ви е вип-а? 
За такива имам следния отговор: 
– Във VIP-а предлагаме столове за четири човека. 
– Как така? – учудват се.
– Ей така, обръщаме стола и четири човека сядате – на всеки крак по човек."

С УСМИВКА, ПЕСЕН И ШЕГА

Питам го имало ли е сутрини, в които се е събуждал като победител, със сладката мисъл "Успях! Получи се точно както го исках!".

"Когато празнувахме 25-ата годишнина от нашата сватба, жена ми стана и каза нещо много интересно – отговаря Иво Танев. – Ще вметна, че с нея сме преминали през проблеми, раздели, събирания... Но думите ѝ бяха: "С Иво сме заедно от млади. И за толкова години аз не го видях сутрин да се буди в лошо настроение. Още не си е отворил очите и започва с шегите."

"Аз не го бях осъзнал, за мен това е естественото ми поведение. И когато съм бил на дъното, пак така съм се държал. Аз се радвам например, че съм се прибрал вкъщи, че съм си взел душ и вече мога да се отпусна. Ама се радвам, истински. Мисля си за хубавите неща, които са ми се случили през деня... и се радвам. Ако вече сте си помислили, че съм някакъв странен чешит и малко ме пере сачмата, спокойно, и аз си го мисля! Сутрин ставам и съм изпълнен с енергия, нито кафе ми е нужно, нито разсънване. И когато нямах глас, пак се шегувах. Може би това ме съхранява. Свиря на китара, пея, композирам музика, пиша текстове за песни, правя скечове, разказвам вицове... аз съм си one man show по рождение."

СЛАДКО Е

"Успехът... аз не се смятам за много успял, понеже си мисля, че можех да постигна много повече. Но пък това ми е било отредено. Ако се налага да го опиша... сладък е. Сладко е да ти признават постиженията, да те разпознават, да имат добро отношение към теб. До ден днешен ме спират хора, които са спечелили от "Треска за злато" и настояват да ме почерпят. Попадал съм в заведения, в които собственикът забранява да си платя сметката. Зареждал съм на бензиностанция за 60-70 лева и са отказвали да ми вземат парите... редовно ми се случва и до днес да ме разпознават и да се радвам на такава обич. Но това не е успехът."

УСПЕХЪТ НЕ Е В ЍМАНЕТО

Иво Танев е сигурен:

"Успехът не е в ѝмането. Той е в удовлетворението, в чистата съвест, че си направил най-доброто, на което си бил способен. Винаги съм осигурявал високи доходи на екипа си, в нашия бранш те получават най-високите възможни, никой не е плащал повече от мен. Ето това е успех – да работиш по 15-20 и повече години с едни и същи хора и те да са доволни. Ѝмането дава спокойствие, но то е за момента, нищо не е постоянно и гарантирано в този живот. Радвал съм се и на това – да мога да си позволявам нещата, които обичам да правя. Но не съм бил алчен да обиколя целия свят или да карам най-скъпите коли. Приятели ми се чудеха: "Можеш да си позволиш Audi, BMW или Мерцедес, защо караш "Октавия"?" Но за мен си беше радост да имам точно такива коли, аз не обичам да парадирам."

"И много се дразня, като чуя някой да казва: "Те работят за мен!". Не, всеки работи за себе си, а ти работиш с тях. Покажи им, че са свободни, дай им крила да полетят. Ако имат самочувствие, ще работят по-добре, ползата ще е обща. Огромна грешка на предприемачите е да гледат на персонала си като на крепостни. Така хората не са щастливи, вадят лошата си страна. А ако си позволиш те да са доволни, това е част от успеха. При мен не са напускали от неудовлетвореност. Човещината е моят успех, а не господарското отношение. И предпочитам да давам, затова и в пандемията издържахме и те пак са си около мен. Е, все пак ги подбирам и те заслужават доверието ми. Луксът не е околосветското пътешествие, лукс е да си човечен, да даваш и да пазиш достойнството на хората около себе си."

А как успява да поддържа вярата и мярата си ден след ден? 
Иво Танев има тайна и за това: "Не гледам как живеят другите, не се сравнявам с тях. Имам си своите критерии и по тях измервам успехите си." 

Снимки: Личен архив

МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА

Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.