Историята на Грег Берланти е за осъзнаването на себе си, за приемането, че си различен, че можеш да бъдеш отхвърлен и че ще трябва да пренасяш себе си във всичко, което правиш. В детството си и в колежа той живее с огромно чувство за самота, а като възрастен се бори, за да покаже реалния живот на хомосексуалистите на телевизионния екран. Чрез професионалното си развитие намира онази свързаност със света, която винаги му е липсвала.

Грег Берланти е сценарист, продуцент и режисьор. Според класация на списание „Тайм” той е сред 100-те най-влиятелни хора в света.

Пренася ритъма на историите от детството си

Роден е на 24 май 1972 г. в Ню Йорк, има италиански и ирландски произход. “Ние бяхме италианци в града на белия американски елит”, казва Грег. Според него семейството му не се справяло толкова добре, колкото 90% от общността. 

Израства през 80-те. Докато бил малък, Грег често чувал баща си да се обръща към него с „Грег, мръдни главата си!“, защото блoкирал телевизионния екран. Определя майка си за „първия си агент”. Още от 12-годишна възраст той представял куклено шоу на рождени дни на по-малки деца, а майка му договаряла заплащането му. „Тя не се интересуваше, че с това не ставам по-популярен и че децата ми се подиграват. Тя беше видяла бъдещето ми много преди аз да го осъзная”, споделя Берланти. 

Тогава той се свързва с театъра, а по-късно го изучава в Северозападния университет, който завършва през 1994 г. Осъзнава обаче, че актьорството не е неговото амплоа и се отдава на драматургията.

Берланти пренася ритъма на историите, които използва при писането на куклени скечове в детството си, в процеса на писане на телевизионни сценарии. 

Днес никой друг не разбира като него телевизионната програма. Като продуцент той успява няколко пъти да счупи рекорда за продукциите, зад които стои в ефир. 18 негови продукции се излъчват едновременно по американските телевизии.

Берланти отдава необходимото внимание на различните, на онези, които често трябва да премълчават. Личните му каузи се преплитат в телевизионните сериали, които създава.

Дори да попаднеш на пустинен остров – винаги можеш да пишеш

„Израснах, осъзнавайки, че като гей мъж съм различен от повечето хора около мен. Винаги съм се чувствал част от средата, в която съм бил, но нещо от мен беше навън и просто наблюдаваше какво се случва. Не знам дали това се дължи непременно на моята сексуалност, или на потребността ми да бъда разказвач и писател. Мисля, че много писатели се чувстват така. Мисля, че много хора, които се чувстват „различни“, знаят какво имам предвид. Да разказвам истории, беше начин да осмислям живота си", споделя Берланти.

"Независимо в каква ситуация си, винаги можеш да пишеш. Ако попадна на пустинен остров, ще се върна с история. Най-мощната сила на всеки е да осъзнае какъв е личният му глас, той може да промени живота му”, казва още той.

Първата страстна целувка между мъже в праймтайма на телевизията

Чувствителността на Берланти кулминира в създаването на няколко важни етапа за представянето на ЛГБТИ общността по телевизията – първата телевизионна целувка за гейове, първият телевизионен гей брак, първият гей супергерой, първият черен супергерой, първият гей черен супергерой и първата водеща лесбийка.

През 1998 година, когато е само на 26, Берланти влиза в екипа на сценаристите на телевизионния сериал „Кръгът на Доусън”. Бързо се издига от щатен сценарист до изпълнителен продуцент. Когато застава начело на екипа, изпитва неувереност и се обажда една неделя на баща си, който е бизнесмен, с молба да го преведе през кратко обучение на управлението – как да наема и уволнява хора и как да управлява бюджета. „Това беше стръмен, стръмен път“, казва Берланти по-късно с усмивка.

В „Кръгът на Доусън” показват първата страстна целувка между мъже в праймтайма. По-късно Берланти споделя, че ако това не се е случило, щял да се откаже от мястото, което заемал. В много интервюта той споделя колко важно е било за него да бъде въведен гей герой на екрана. Допълва, че в началото е имало съпротива и неувереност.

„Когато започнах с „Кръгът на Доусън”, зрителите много се вълнуваха кой с кого се събира, веднъж месечно получавахме писмата им, преглеждахме ги и се впечатлявахме как човек от затвора ни е писал с любопитство и страст дали Джоуи ще остане с Пейси или с Доусън. Сега, с бързите медии, е много различно.”

Телевизионният шоумен на годината

На 32-годишна възраст той вече е режисирал и първия си игрален филм „Клубът на разбитите сърца: Романтична комедия”. През 2006 г. създава Berlanti Television като своя продуцентска компания.

През 2006 г. по ABC излиза сериалът „Братя и сестри”, продуциран от Берланти, в който за първи път се представя в телевизионни ефир законен брак между един и същи пол.

През 2007 с телевизионния сериал „Мръсни, секси пари” по ABC е представен и първият транссексуален герой в праймтайм на телевизия.

Той често разработва гей сюжети, сюжетни линии за абортите, сюжетни линии за СПИН.

Известен е с работата си в телевизионните сериали „Мъртва точка”, „Евърууд”, „Политически животни” „Ривърдейл”. През 2018 г. Берланти режисира гей романтичната комедийна драма „С любов, Саймън” – която има приходи от 66 милиона долара в световен мащаб. През същата година подписва с „Уорнър Брос” най-скъпата продуцентска сделка, която е правена в телевизионен сезон. Той е изпълнителният продуцент на сериала „Смразяващите приключения на Сабрина” по „Нетфликс”, който залага на свръхестественото и ужасите и е базиран на едноименна поредица от комикси.

През 2022 г. Берланти получи високото отличие за постижения за забележителното си въздействие върху телевизията като изкуство. През 2019 г. той е обявен за „Телевизионен шоумен на годината“ от Международната гилдия на кинематографите. Получавал е наградата „Патрон на артистите“, наградата за изключителен филм за „С любов, Саймън“ – от GLAAD, американска неправителствена организация за наблюдение на медиите, основана в знак на протест срещу клеветническото отразяване на ЛГБТ хората. Номиниран е от Гилдията на режисьорите за изключителни режисьорски постижения в телевизионния ефир. Получава наградата „Сатурн” за „Светкавицата” – за най-добър адаптиран телевизионен сериал за супергерои.

Списъкът на отличията му е много дълъг. 

Смелост за супергероите и удоволствие от личната каузаИзбор и поредица от разговори

Американската телевизионна критика го представя като гениален човек, който постига безпрецедентни резултати, благодарение на две свои отличителни черти – никой не е проявявал толкова смелост при представянето на супергерои на телевизионния екран и никой не е пренасял личната си кауза в професионалните си реализации с толкова голямо удоволствие.

Грег Берланти вдъхва нов живот на обичани в миналото комикси. „Стрелата” и „Светкавицата” се превръщат в телевизионни хитове с напрегнат сюжет и умело подбран актьорски състав. В техните вселени като нови сериали влизат „Легендите на утрешния ден”,  „Супергърл”, „Батуоман”,  „Черната мълния”, „Супермен и Лоис“.

„Невинаги съм водил битки, понякога е било въпрос на избор и на поредица от разговори. Ирис Уест в телевизионния сериал „Светкавицата” и Джеймс Олсън в „Супергърл” никога не са били чернокожи в комиксите. Исках да осъвременя комиксите, с които растях и които обичах, и те да отразяват обществото, в което живеем сега. Добавяли сме герои афроамериканци гейове и бисексуални, за да може всеки човек в реалния свят да се чувства представен и да намира себе си. Това беше фокусът зад камерата през последните години.”

Всички неща, които правех като дете, които бяха странни, се превърнаха в мейнстрийм.

Берланти е споделял, че започнал да осъзнава своята сексуална ориентация, когато станал на 14 години, но по това време обществото свързва хомосексуализма със СПИН. „Ако кажех на хората, че съм гей, те веднага щяха да си помислят, че ще умра. Никога не бях срещал гей в моята общност, не бях виждал и по телевизията.

Протегнатата ръка, която не приема, но променя живота му

Тогава Берланти става свидетел на момент, който променя живота му. „Пресичахме улицата и имаше поход срещу СПИН. Това беше първият път, когато вдигнах поглед и видях мъже, държащи се за ръце. Очевидно много хора бяха ядосани и имаха право да бъдат“, споделя  Берланти.

„Един мъж пресичаше улицата и протегна ръка към моята. Не я приех, помислих, че ако я хвана, родителите ми ще разберат тайната ми. Така че не направих нищо. Ще помня този момент и този мъж до края на живота си. Години по-късно все още се надявах да имам смелостта да живея като себе си – да изляза и да бъда такъв, какъвто съм“, казва Берланти.

Той споделя със семейството си, когато е на 22 години.

От 2013 г. Берланти е във връзка с футболиста Роби Роджърс. На 18 февруари 2016 г. двамата посрещат първият си син чрез сурогатно майчинство, а на 31 декември 2016 г. сключват брак. На 13 май 2019 г. Берланти и Роджърс посрещат дъщеря си Миа.

Никой да не говори за мен, просто да си върша нещата

„Някой ми каза преди много време: „Избягвайте публичността на всяка цена, освен ако сама не идва при вас. Само тогава тя ще бъде тласък." И до днес избягвам червените килими. Предпочитам никой никога да не говори за мен и просто да си върша нещата. Аз съм интроверт. В Инстаграм обаче ми е интересно, особено сега, когато имам деца. Публикувам някои забавни неща с тях, защото си мисля за гей момчетата, които стоят някъде и се безпокоят какво ще се случи с тях и дали ще се почувстват някога нормално”, казва Берланти.

Благотворителност – за да има различни и хуманни разказвачи

През 2020 г. Берланти дарява 2 милиона долара чрез своята организация Berlanti Family Foundation на университета, който е завършил. Това помага за увеличаване на преподавателския капацитет и броя на предлаганите курсове в катедрата по Радио/телевизия/филм. Берланти също така дава дарение на програмата за драматургия.

Той иска да насърчи следващите поколения да бъдат „хуманни, различни и смели разказвачи“. 

Берланти е и член на борда на Fuck Cancer, здравна организация, работеща за ранно откриване и превенция на рак. 

Грег Берланти се нуждае от време, за да събере парченцата в себе си, нуждае се от време, за да сподели картината с другите, но когато се свързва едновременно както с гласа и същността си, така и с външния свят, започва неговият selfmade път – да покаже палитрата на човешките отношения, да я разкаже в преплитащите се сюжети на телевизионните сериали, защото те често имитират реалността, а чрез тях реалността понякога се преживява по-лесно. Грег Берланти невидимо е хванал ръката, която му е била протегната на улицата, а днес се надява хората по-лесно да могат да се държат за ръце.