ГЛОРИЯ ЕСТЕФАН - ИСПАНСКАТА МАДОНА, ЧИЙТО ЖИВОТ Е ИЗПЪЛНЕН С ТРАГЕДИИ

Глория Естефан е музикална икона. Определят я като кралицата на латино попа и скромната, испанска версия на Мадона. Тя е още автор на песни и актриса.

Когато е едва на 16 години, се присъединява към група Miami Sound Machine и с това поставя началото на музикалната си кариера. В нея среща ѝ бъдещия си съпруг Емилио Естефан, а двамата са заедно и до днес.  

През годините Глория се превръща в един от най-продаваните соло изпълнители, номинирана е 12 пъти за наградите „Грами”, а три пъти грабва статуетката. Към момента нетното ѝ състояние се оценява на 500 милиона долара.

През 80-те и 90-те години на миналия век песните на Естефан се превръщат в хитове, а през 2015 година тя и съпругът ѝ продуцират мюзикъл на Бродуей - On Your Feet!, който включва популярни песни на Miami Sound Machine и разказва историята на Глория и Емилио - двама души, които вярват в таланта си и един в друг, превръщайки се в международна сензация. Мюзикълът се поставя и до днес и дори в момента обикаля на национално турне в Америка.

Въпреки успехите, които завоюва в живота си, Глория Естефан се сблъсква още от ранна възраст с много предизвикателства, които често изглеждат непреодолими.

Нека проследим личната ѝ история, за да разберем по-добре нейната selfmade същност.

Бягство от Куба и посещения в затвора

Глория Фахардо е родена на 1 септември през 1957 г. (и днес става на 56!) в Хавана, Куба, когато страната се управлява от президента Фулхенсио Батиста. По това време баща ѝ работи като бодигард на първата дама Марта Батиста. Междувременно вече е започнала кубинската революция и режимът на Фидел Кастро поема властта през 1959 г. Бащата на Глория става политически затворник – събитие, което певицата никога няма да забрави, въпреки че по това време е само на две години. 

Тя споделя в свои интервюта спомените си от моментите, в които е ходила да види баща си в затвора заедно с майка си и баба си.

Три месеца по-късно той е освободен, а семейството бяга във Флорида. Там бащата на Глория се присъединява към подкрепяната от ЦРУ „Бригада 2506” - паравоенна група, съставена от кубински изгнаници, живеещи в Маями, която се опитва да нахлуе в Куба и да свали Кастро. Групата обаче преживява своя провал, а таткото отново се превръща в политически затворник.

„Майка ми постоянно ме влачеше в молитвени групи. Беше много напрегната и се опитваше да скрие, че плаче. Твърдеше, че баща ми работи във ферма, но аз знаех, че е в затвора. Ясно си спомням броеницата, която премяташе в ръцете си“, разказва Глория пред британското издание „Гардиън”.

След като нейният баща е освободен за втори път през 1962 г., той се завръща в Америка, присъединява се към армията на САЩ, премества семейството си в Тексас, а след това отново заминава - този път да се сражава на фронта във Виетнам.

Отговорност за другите и желание за пълен контрол на живота

Като дете Глория обича да пише поезия и ходи на уроци по класическа китара, но ги намира за досадни. По това социалният ѝ живот почти отсъства, усеща тежестта на отговорностите и открива освобождаване в музиката. Въпреки че музиката играе много важна роля за нея като тийнейджърка, тя не подозира, че някой ден ще стане популярна музикална звезда.

„Докато растях, баща ми не беше наоколо, а когато се върна, срещата беше всичко друго, но не и щастлива. Беше много болен, тъй като беше развил множествена склероза, започна да губи способността си да говори и да предопределя решенията си", разказва певицата.

Тогава тя е само на 12 години, но се превръща в болногледачка на баща си. 

„Майка ми трябваше да работи, а баща ми беше голям човек - висок над 180 см и с тегло над 90 килограма. Опитваше се да отиде до банята, но падаше. Аз трябваше да намеря начин да го изправя. Беше ми много трудно, защото аз никога не съм имала истинска връзка с него, грижех се за мъж, когото не познавах”, казва Глория.

Музиката се превръща в бягство от ежедневието. Момичето се затваря в стаята си с часове и просто пее. Иска да плаче, но отказва да го прави... Предпочита да пее за забавление и да изживее своя емоционален катарзис ".

„Мислех си, че грижите за баща ми ще продължат вечно. Той обаче почина, когато бях на 19 години”, споделя Глория.

Този период ѝ дава голям тласък. Тя не само изпитва волята си през тези години, но и се амбицира.

„Докато се грижих за него, аз се страхувах някой ден да не съм в същото безпомощно състояние и да нямам възможност да контролирам живота си. Исках да имам пълен контрол и бях готова да се боря с волски сили за него”, казва певицата през „Дейли мейл”.

Трансформацията на една дебела тийнейджърка

След смъртта на баща ѝ, тя се трансформира с ежедневни двучасови тренировки и строга диета.

„Бях дебела тийнейджърка с една голяма вежда, огромни бузи и две групи вместо крака. Успях да сваля 40 кг”, казва Глория.

По това време тя се запознава с Емилио Естефан, който е мениджър на продажбите на ром Bacardi. Той е и ръководител на музикалната група Miami Latin Boys, който свири популярна латино музика. Бандата няма вокал, а инструменталистите от квартета се редуват да пеят. 

Емилио чува гласа на Глория за първи път на сватба, на която и двамата са поканени. Няколко седмици по-късно той настоява тя да поема ролята на вокалистка на групата. Глория приема, но пее само през уикендите, защото все още посещава университета в Маями. Година и половина по-късно групата променя името си на Miami Sound Machine и записва първия си албум  - колекция от диско-поп оригинални балади, изпяти на испански. 

Покоряване на музикалните класации

След няколко месеца професионалните отношения на Емилио и Глория се превръщат в лични и през септември 1978 г. те се женят. Синът им Найиб се ражда две години по-късно, горе-долу по времето, когато Емилио напуска работата си в Bacardi, за да работи на пълен работен ден с групата.

До 1980 г. бандата е подписала договор с Discos CBS International - базираното в Маями испаноезично подразделение на CBS Records. Между 1981 г. и 1983 г. Miami Sound Machine записват четири албума на испански език, съставени от балади, диско, поп и самби. Песните им се превръщат в хитове по целия свят - особено във Венецуела, Перу, Панама и Хондурас, но се радват на малко признание в Съединените щати.

Първият северноамерикански хит на The Miami Sound Machine е от първия английски албум на групата - Eyes of Innocence (1984). Диско сингълът "Dr. Beat" се изкачва на върха на европейските денс класации.  Песента "Conga" става първият сингъл, който разбива едновременно поп, денс и латино класации на Billboard.

През 1985 г. бандата издава албума Primitive Love, записан изцяло на английски език и това поставя началото на поредица от хитови сингли. 

Предстоят големи турнета и концерти на стадиони с 40-хилядна публика. Видеоклиповете им се завъртат по MTV и VH1 и Miami Sound Machine се превръща в една от хитовите групи в САЩ.

Да се връщаш към корените

Естефан постепенно се превръща в звездна атракция. Въпреки популярността на групата сред англоговорящите слушатели, Глория и Емилио никога не забравят своите кубински корени. Заглавието на албума им от 1989 г. - Cuts Both Ways, свидетелства затова. Глория композира част от музиката и пише текстовете на повечето от песни, участва в планирането и продукцията. Песента "Oye Mi Canto" ("Hear My Song") съперничи на "Conga" по своята привлекателност.

Да се срещнеш с най-големите си страхове

Глория Естефан може да остане напълно парализирана

На 20 март 1990 г. светът на Глория се обръща с главата надолу. Тя, семейството ѝ и групата им пътуват между концертите по заснежен път в Пенсилвания, когато автобусът им е блъснат отзад от ремарке с влекач, а самият той се удря в колата пред него. Глория се събужда от рязкото извиване на тялото си.

Съпругът ѝ Емилио получава малки порязвания и синини, а синът им Найиб е със счупена ключица. 32-годишната Естефан има счупен прешлен близо до центъра на гръбнака. Това притиска гръбначния мозък и причинява изтръпване на краката. Глория е можела да остане напълно парализирана.

„Беше толкова иронично. През целия си живот се страхувах именно от това, защото израснах, полагайки грижи за баща си, който не можеше да разчита на себе си. А в следващия момент и аз бях осакатена”, разказва певицата.

Прогнозите на лекарите са, че тя вероятно до края на живота си ще трябва да ходи много внимателно и едва ли някога ще успее да се върне на сцената.

„По 6-7 часа на ден се подлагах на рехабилитация. Исках да предотвратя това, което казаха, че е неизбежно – да прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка“, казва Естефан.

Чудотворно завръщане - като изкачване на Еверест

Благодарение на продължителните терапии, силната си решителност и подкрепата на семейството и феновете си, Глория Естефан прави това, което мнозина смятат за чудотворно завръщане.

По-малко от година по-късно Естефан прави силно емоционално завръщане на телевизионните Американските музикални награди: „Все едно едновременно изкачих Еверест и взех наградата Пулицър“. Междувременно  стартира едногодишно турне, за да рекламира албума, с който отново се заявява - Into the Light.

Майчинството е сила, забременяването - невъзможно

През годините Глория показва своята отдаденост на майчинството, акцентира върху връзката с децата и ролята ни като родители. Като майка на едно дете, тя желае да има още.

Лекарите обаче ѝ казват, че това най-вероятно ще бъде невъзможно. След инцидента тя е загубила женската си енергия, тялото ѝ е покрито с белези, усеща го като чуждо.

Успява бавно да преодолее новите травми, а през 1992 г. медицинският екип около нея ѝ казва, че опитите за ново забременяване може да започнат. Оказва се обаче невъзможно - ударът от автобусната катастрофа е причинил изместване на една от нейните фалопиеви тръби. Певицата се подлага на нова операция и терапия от инжекции, а през 1994 г. ражда дъщеря си Емили.

През следващите четири години Глория издава четири албума и предприема световно турне. Стиловете на албумите се редуват от латино до поп. След като записва платинения албум Destiny през 1996 г., Глория започва високотехнологично световно турне, наречено Evolution. Всяко шоу започва с окачен глобус, движещ се над публиката, от който излиза певицата. 

Трагедия и във водата

През септември 1995 г. се случва нова трагедия в семейството на Глория . Докато плават във водите на Маями Бийч с Емилио, с което отпразнуват издаването на нов албум, двама младежи се удрят в моторната им лодка. Единият от тях пада и попада във витлата на наетия от тях плавателен съд. Загива на място. Семейство Естефан дълго се бори със спомените от тази трагедия.

Творческият размах на таланта

През 1998 г. Глория продължава да комбинира поп, денс и латино ритми в своя 12-ти албум - gloria!. Тя също участва в специалния концерт на VH1, Divas Live заедно със Селин Дион, Арета Франклин, Шаная Туейн и други. Концертът събира пари за финансиране на музикалното обучение в началните училища. Включването ѝ в това събитие утвърждава нейната позиция сред най-добрите певици в музикалната индустрия.

Глория Естефан успява да реализира още от своя творчески талант. Написва две книги с картинки за деца – „Вълшебно мистериозните приключения на булдога Ноел” (2005) и „Приказката за съкровището на Ноел” (2006).

На 18 септември 2007 г. Естефан издава 90 Millas, почит към музиката на родната й Куба, която включва колаборация с музиканта Карлос Сантана. Това е нейният 29-и албум като цяло и 11-и студиен солов албум.

През 2008 г. Естефан се появява епизодично в телевизионното състезание American Idol , а през същата година с Емилио си сътрудничат и по готварската книга Estefan Kitchen, която включва традиционни кубински рецепти. 

През 2017 г. Естефан е сред петимата артисти, обявени за носител на наградата на „Център Кенеди” - годишна награда за инструментална музикална композиция.

Ето и някои от вдъхновяващите мисли на Глория Естефан:

“Никога не знаем какво ни е подготвил живота, но вярвам, че има моменти, които са ни предопределени”.

„Любовта е постоянен източник на вдъхновение, изненада и учудване”.

„Трябва да почувстваме болката преди удоволствието, само тогава можем да ги различим.”

„Трябва да преживеем болката от провала , само тогава можем да усетим удоволствието от успеха.”

“Тъжната истина е, че възможността не чука два пъти. Можете да отложите нещата за утре, но утре може никога да не дойде.”

“Съмнявам се, че Фидел някога ще се върне на власт. Мисля, че той бавно отива към великото отвъдно. Твърде бавно. . . можеше да си отиде отдавна.”

“Майка ми беше източник на сила. Тя ми показа, че независимо колко труден може да бъде животът, могат да направя всичко.”

“Не ви препоръчвам да работите с партньора си, трудно е. Трябва да има истински баланс. Трябва да знаете кога да спрете да бъдете мениджър и да станете съпруг. Не мога да се прибера вкъщи и да се оплача на съпруга си от моя мениджър.”

“Повечето артисти, когато слизат от сцената, се прибират в самотна хотелска стая. Аз отивах при семейството си. То бяха там - преди шоуто, по време на шоуто и след него. Беше страхотно. Никога не бих го направила по друг начин. Не можех да пропусна да отгледам децата си.”

“Ние подпечатваме съдбата си с изборите, които правим.”

“Тайната на дългия брак е да бръснете краката си всеки ден… Това показва, че все още ви е грижа.”