Джони Деп спечели съдебното дело срещу бившата си съпруга Амбър Хърд. Осъди я за клевета и ще трябва да получи от нея 15 милиона долара обезщетение. Феновете на актьора отпразнуваха развоя на процеса като победа, а самият той сподели, че е останал в него заради децата си – дължал им е истината.

През 2018 година Амбър Хърд пише статия за The Washington Post, в която описва себе си като "публична фигура, подложена на домашно насилие". Не беше споменато име, но според Джони Деп тази статия се е отразила на актьорската му кариера и участието му в нови филми.

Скандалът отнема от блясъка  на актьорския му образ и зрителите вече не се наслаждават пред екраните, без подсъзнателно да се появява у тях въпросът „Този човек бие ли жени?”.

Актьорът заведе дело срещу бившата си съпруга за 50 милиона долара, а тя от своя страна предяви контраиск за 100 милиона долара с мотива, че репутацията ѝ е била накърнена.

Шест години по-късно съдът постанови , че изявленията на Амбър за брака ѝ са „фалшиви“ и създават „клеветнически внушения“, различни от това, което е Джони Деп.

Десетки свидетели дадоха показания, сред които бодигардове, холивудски мениджъри, агенти, експерти от развлекателната индустрия, психиатри, лекари, приятели и роднини.

Закрила и отдаденост

Актьорът беше подкрепен и от бивши свои половинки като Уинона Райдър и Ванеса Паради – майка на децата му. Те споделиха, че винаги в присъствието на Джони са се чувствали защитени, срещали са спокойствие и отдаденост.

"Идеята, че той е човек, проявяващ насилие, е най-далечното нещо, което Джони може да бъде. Абсолютно никога не е проявявал насилие към мен и не съм виждала да проявява такова към някой друг. Той е истински добър човек – невероятно любящ , изключително грижовен, защитаваше ме. С него се чувствах в безопасност”, споделя Уинона Райдър пред съда.

Процесът получи силен медиен отклик и бе съпроводен от кампания #JusticeForJohnnyDepp в социалните мрежи. Двамата актьори преминаха публично през интимни моменти в брака си, а Джони се върна в трудното си детство, за да разкаже, че насилието е нещо, което дълго го е преследвало, от което е избягал и не би се върнал в дните си.

„Преди шест години моят живот, животът на децата ми, животът на най-близките ми хора, както и животът на хората, които много, много години ме подкрепяха и вярваха в мен, бяха завинаги променени. Само за един миг.”

Това заяви в свое изявление Джони Деп минути след като съдът обяви решението си. Актьорът не присъстваше в съдебната зала, а Амбър Хърд, облечена в черно, изслуша доклада с поглед, насочен към земята.

Последваха множество негативни коментари срещу нея, срещу поведението ѝ, и упреци, че е лъжкиня и манипулаторка. Същевременно Джони Деп се превърна в еквивалент на справедливост и отстояване на личността.

Какъв е пътят на актьора, кои са споменатите трудности в детството му и как той успява да се справи с тях, да ги надживее и да не ги пренася като тежест през годините, за да постигне успехите в кариерата си? 

Преживява ужаса на детството, пропада, опира до дъното, сам се изтласква от него, спасява се с музиката и среща добрия шанс в лицето на приятел. Оттам насетне животът му е възход и касови образи в киното. Трансформира липсата на принадлежност към семейството в младите си години в пълноценна свързаност с децата си.

Потомък на чероките

Джони Деп е роден на 9 юни 1963 година в американския град Оуенсбъроу, Кентъки. Той е най-малкото от четирите деца в семейството. Има брат и две сестри.

Баща му Джон е строителен инженер, а майка му Бети е сервитьорка. Семейството започва да нарича най-малкото момче Джони, за да го разграничи от баща му.

Най-ранният му детски спомен е за улавянето на „светещи същества, които са едновременно очарователни и красиви“. 

Джони, брат му и сестрите му имат силно изразени етнически черти, за които Джони казва, че идват от неговото ирландско, немско и „господ знае какво“ потекло. Той е сигурен в индианския си произход. Неговата прабаба, която доживяла 102 години, била 100-процентов представител на племето чероки.

Джони е близък с до дядо си, когото обичал да нарича „Лапа лапа“. Докато бил още много малък, ходел с него да бере тютюн на полето и да слуша непрестанните му истории.

Джони трудно преживял смъртта на дядо си, успял да го направи с вярата в свръхестественото, тъй като усещал неговото присъствие близо до себе си. Чувства го и до днес, особено в трудни моменти.

Постоянна смяна на дома, липса на принадлежност

Семейство Деп се премества във Флорида, когато Джони е на 7 години и те живеят почти година в хотел, преди баща му да си намери работа.

В интервю пред Опра Уинфри актьорът казва, че е сменял дома си „може би 40 пъти“, докато стане на 15 години.

„Майка ми обичаше да се движи много, краката ѝ горяха. Тя не можеше да се установи никъде задълго. Веднъж се преместихме от къщата, в която живеехме, в съседната. Този начин на живот беше нормален за нас, ние просто не знаехме, че може да има друг.“

Вече като възрастен, всеки път, когато приготвял куфара си за пътуване, изживявал особени емоции. Връщали  го към постоянните местения, към времената на нестабилност и несигурност.

Майка, която замеря с пепелници и удря с токовете на обувките си

В хода на процеса срещу Амбър, Джони сподели, че майка му често е прибягвала до насилие и че първите години от живота му са били изпълнени с такова. Нейният образ е тираничен, а същевременно жената се бори и със суицидното си поведение.

„Физическо насилие, психическо насилие... Беше постоянно. Никога не знаехме какво ще се случи. Майка ми беше толкова жестока, колкото човек може да бъде в същността си”, казва актьорът.

Докато майката биела децата си, баща им, който не можел да овладее ситуацията, често в гнева, обидата и объркването си започвал да хвърля разни предмети.

Такива хвърчали и от ръката на майката. Тя често замеряла с пепелници, удряла децата си в главата, понякога използвала токовете на обувките си или дори слушалката на телефона.

Те инстинктивно се предпазвали, когато майка им преминавала покрай тях, защото не знаели какво ще последва.

Бащата на Джони го наричал „Едноокия”, защото като малък детето било подложено на операция за корекции на зрението, а след това, докато се възстановявал от нея, трябвало да носи лепенка на едното си око. Зрението му остава лошо, поради което му се налага постоянно да носи очила.

„Обидите в семейството ми бяха начин на живот. Свикнал съм с тях”, казва Деп.

Баща, който налага с колан по заповед на майката

Той определя баща си като „наранено момче, което иска да се разплаче и най-вече да се измъкне”, като „мил“, „срамежлив“ и „стоик“, но се случвало и той да го бие с колана си по заповед на майка му.

През 1997 г. Деп  разкрива пред списание Hello!, че когато е бил на 12 години, родителите му постоянно се карали.

През 1978 г., когато актьорът е на 15 години, баща му решава, че вече не може да търпи атмосферата вкъщи, опакова си куфарите и напуска семейството си една сутрин, излизайки за работа.

Това се оказва травматична и повратна точка в живота на бъдещия актьор. Майка му изпаднала в „дълбока, тъмна депресия“ и направила опит за самоубийство.

Джони поема отговорността да се грижи за нея и да бъде по-зрелият емоционално в дома.

Бети се омъжила повторно за мъж на име Робърт Палмър, когото Деп по-късно описва пред USA Today като „наистина готин човек“, който „прекара около половината от живота си в затвора“.

Насочване към нищото и извисяване от музиката

Като тийнейджър Джони става по-непокорен и започва да експериментира с наркотици още на 14-годишна възраст. Пред 1994 г. той споделя пред списание People Magazine, че е започнал да пуши на 12-годишна възраст, на 13 е загубил девствеността си, а на 14 е вземал всякакъв вид дрога. По това време започнал да унищожава „почти всичко, което може”.

Чувствал се като странно дете, което иска да бъде едновременно Даниел Бун и Брус Лий.

Постепенно се изключва от останалата част от семейството си и намира утеха в музиката.

Чичо му бил проповедник и имал евангелска група, която свирела в църквата. Джони харесвал изпълненията им и се вслушвал в думите, изричани от подиума: „Елате и бъдете спасени!“. 

Момчето било впечатлено как вниманието на тълпата може да бъде привлечено от ефекта на музиката. Получил още едно музикално влияние от брат си Дани, с когото споделяли една стая. Брат му бил почитател на рок музиката и „срещнал” Джони с Ван Морисън, „Кис” и Боб Дилън. 

Най-малкото момче в семейството ставало все по-диво и откривало убежище в измисления свят, който създавал сам, докато се очаровал от безразсъдството и опасността. 

„Имах вече китара и всеки ден след училище се заключвах в стаята си, не правех нищо друго, освен да свиря, докато заспя“, казва Деп.

Заедно с приятели прокопал тунел за бягство в двора на къщата, в която живеел. Имал план да изкопаят тунел за бягство и от стаята си до задния двор.

В училище Джони бил аутсайдер, живеел с чувството, че никъде не принадлежи. Постоянно си докарвал проблеми, а когато един от учителите му опитал да го засрами, Джони си смъкнал панталоните в израз на бунт.

Джони е отстранен от училище. С приятелите си кисне ризи в бензин, а след това ги запалват в опит да имитират музиканта Джийн Симънс, който бълва пламъци от устата си. При един от тези експерименти пламнало и лицето на Джони.

Бъдещият актьор започва да вижда себе си в низходящата спирала, в която е попаднал. Вижда, че другите деца, които се намират в нея, бързо се насочват към нищото.

Решава, че трябва да забави темпото и показа забележителна зрялост в способността си да предвиди бъдещето, до което поведението му може да го отведе. 

Съдбовна среща с Никълъс Кейдж и първи роли в киното

На 16-годишна възраст Джони се впуска в преследване на музикалните си мечти. Започва да свири с малки гаражни банди и създава първата си група, която нарича Flame. Част е от група Kids, през 1983 г. се премества заедно с нея в Лос Анджелис. Там среща Лори Ан Алисън, която работи като гримьор, докато той се бори като музикант. Двамата сключват брак. Съпругата му е близка приятелка с актьора Никълъс Кейдж и го моли да организира среща на Джони с режисьора Уес Крейвън. Кейдж насърчава Деп да опита в актьорството.

През 1984 година той прави своя филмов дебют. Участва в „Кошмари на Елм Стрийт”, а през следващата година се развежда с Лори.

След края на снимките на филма Джони използва парите от хонорара и за първи път в живота си отива на уроци по актьорско майсторство в Loft Studio, Лос Анджелис. Джони Деп успява да получи малка роля във филма на Оливър Стоун „Взвод“ (Platoon), който по-късно е отличен с „Оскар”.

Въпреки че постепенно се насочва към актьорската професия, той не престава да свири през свободното си време заедно с групата Rock City Angels. 

Малко по-късно Джони получава предложението за телевизионния сериал 21 Jump Street („Внедрени в час") – криминален полицейски сериал, изпълнен с мистерии, но го отхвърля, защото смята, че е по-добре да се снима в киното. Ролята е дадена на друг, неуспехът на първите снимки обаче насочва отново авторите на сериала към Деп. Този път той приема, но с уговорката, че ще се снима само в продължение на година.

Изиграва главната роля на младия полицай Том Хансън, който често влиза под прикритие в гимназиите и колежите, за да хване проблемни младежи. Филмът се превръща в хит и бележи скока на Джони от обикновен тийнейджър към популярността. Той остава във филма не една, а три години.

През 1990 г. Деп напуска поредицата и се снима в мюзикъла комедия „Ревльото” на Джон Уотърс. В него Деп е млад бунтар, който с поведението си непрестанно протестира срещу несправедливата екзекуция на родителите му, докато рокендролът се заражда.

По същото време се снима и в „Едуард Ножиците“ на режисьора Тим Бъртън. В тези два филма Деп показва актьорския си диапазон. С втория започва дългата работна връзка между актьор и режисьор. Джони се включва в поредица от негови филми.

През 1994 година участва в „Ед Ууд“, през 1999 г. – в „Слийпи Холоу”, през 2005 година – в „Чарли и шоколадовата фабрика”, и озвучава нещастния младоженец в зловещия анимационен филм „Булката труп”.

В тези години Джони Деп се снима още в „Новият Дон Жуан“, „Мъртвецът“, „Дони Браско”, „Страх и омраза в Лас Вегас”, в „Дневникът на едно пиянде”, „Деветата порта”, “Дрога”.

Влиза в изключително различни една от друга роли

В края на 90-те Джони Деп е един от най-популярните кино актьори, а през следващите години  доказва, че може да влиза в изключително различни една от друга роли.

През 2003 г. изиграва един от най-култовите и касовите си образи. Той е капитан Джак Спароу в „Карибски пирати: Проклятието на черната перла” – образ, вдъхновен от китариста на „Ролинг стоунс” Кийт Ричардс, а след това участва в продълженията на поредицата.

Тази роля носи първата номинация за „Оскар” на Деп. През следващата година отново е номиниран за най-добра мъжка роля за участието си във филма „Пътят към Невърленд“ (2004), а през 2008 г. получава третата си номинация – за филма "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт".

За тази роля грабва първия си „Златен глобус”. Следват още култови роли, изпълнени със страст и отдаденост, както и множество отличия. 

През 2017 г. Деп е отличен със званието "Любима икона в киното", присъдена от People's Choice Awards, а през 2021 г. е удостоен с наградата "Доностия" за цялостно творчество на кинофестивала в Сан Себастиан, Испания.

През 2010 г. е Лудият шапкар в адаптацията на „Алиса в страната на чудесата”, а по-късно същата година си партнира с Анджелина Джоли в трилъра „Туристът“. 

През 2011 година озвучава хамелеона, който винаги е нащрек за екшън и приключения, в  анимацията „Ранго”.По-късно участва в звездния актьорски състав във филма „Убийство в Ориент Експрес”, базиран на романа на Агата Кристи от 1933 г. 

Паралелно с ролите, изпълнени със страст и отдаденост, актьорът е и в своите любовни връзки.

През 1990 г. Джони Деп се сгодява за Уинона Райдър, любовта им продължава три години, но не стигат до брак. След това в продължение на 4 години жената до него е моделът Кейт Мос.

Най-устоялата във времето любов е тази с френската певица и актриса Ванеса Паради, връзката им продължава 14 години. Имат две деца – Лили Роуз Мелъди Деп и Джак Джон Деп III.

През 2012 г. Джони започва да се среща с Амбър Хърд. Запознават се при снимките на филма „Дневникът на един пияница“ (2011). Сгодяват се през 2013 г. Женят се през февруари 2015 г. и се развеждат през юни 2016 г. Отражението на тази връзка продължава и днес.

Джони Деп е пример как можеш да излезеш от ужаса на условията, в които растеш, как можеш да продължиш да вървиш по пътя си въпреки началото.  Неговата selfmade идентичност е в осъзнаването, че не бива да пропадаш. 

В интервю за Rolling Stone през 2013 г. Деп споделя: