Дженифър Лопес е една от най-успешните жени в света на музиката. Тя е актриса, танцьорка, дизайнер и продуцент. Успява да достигне върховете в кариерата си с ясното съзнание от дете, че един ден иска да стане супер известна. Тя не се примирява пред правилата на семейството си, чупи стереотипите и предначертанието на произхода си, за да последва личния си порив – към киното, танците и музиката. Наследницата на пуерторикански имигранти, родена и израснала в Бронкс, придобива световна слава, защото вярва, че може и иска да го покаже на всички.

 

Нито един латиноамериканец не бива да лети толкова високо

 

Дженифър Лопес е родена на 24 юли в семейството на компютърен техник и детска учителка. Още от дете започва да ходи на уроци по пеене, а на 7-годишна възраст започва да се изявява. Докато расте, родителите на Джей Ло често ѝ напомнят, че работата е основна ценност и насърчават трите си дъщери да правят представления вкъщи, за да стоят далеч от неприятности.

В училище тренира гимнастика, член е на училищния отбор по софтбол и се състезава на лекоатлетическата писта на национални първенства. 

Докато е последна година в гимназията, Лопес научава за филмов кастинг, който търси тийнейджърки за малки роли. Явява се на прослушване, а след това участва в нискобюджетния филм „Моето малко момиче“ (1986).

В интервю пред списание „Ролинг Стоун” Дженифър споделя, че ясно си спомня момента, в който си е дала сметка, че иска да направи нещо далеч по-голям от ограниченията на Бронкс. Тогава е около 8-годишна и лепи плакати на латино групата „Менудо” по светлорозовите стени на стаята, която дели с по-малката си сестра Линда. Завладява я усещането, че иска да постига големи неща, да се прочуе, а в себе си носи вече доказан състезателен дух. За родителите ѝ обаче това е „глупава идея” и „нито един латиноамериканец не бива да лети толкова високо”.

 

Лошото отношение на майка ѝ – подготовка за големия свят

 

Често пред огледалото Джей Ло си представя, че е Рита Морено в „Уестсайдска история”. Първата ѝ работа е да мете коса и да почиства мивките в козметичен магазин, собственост на семеен приятел. Когато е на 15 години продава неправомерно парфюми в „магазин зад бензиностанцията“.

Майката на Джей Ло Гуадалупе също е мечтала да стане актриса. Често чувала, че прилича на Натали Ууд. Животът обаче я завърта до раждането на три деца и продажбата на домакински продукти срещу допълнителни пари. Тя очаква дъщерите ѝ да се отличат, но също иска да ги накара да осъзнаят своите ограничения, за да не останат разочаровани. Дженифър Лопес споделя, че в дома им често майка ѝ ѝ е посягала.

„Тя беше тази, която ме запозна с мюзикълите и въобще с музиката. Аз съм артист заради нея. Но също успявах да преживея трудности и препятствия, да оцелея в света на шоубизнеса, защото майка ми не се държеше добре с мен и ме научи да излизам цяла от ситуациите. Не мисля, че е осъзнавала за какво ме подготвя, но го направи."

 

Танци на пълен работен ден – големият разрив в семейството

 

Дженифър Лопес има примерно поведение, каквото очакват родителите ѝ, докато навърши 16 години. Тогава започва да се среща с Дейвид Крус, момче от квартала, което я придружава на бала. Често прекарват времето си заедно, а понякога тя остава в дома му. Гуадалупе се притеснява Дженифър да не забременее. Джей Ло започва да се измъква през прозореца на втория етаж на къщата им, а завръщането изисква скрито използване на стълба. 

Отношенията с родителите ѝ се пропукват още повече, когато Дженифър ги информира, че е напуснала колежа, за да се посвети на танци на пълен работен ден. 

„Те определено имаха своите съмнения. Аз също бих ги имала. За да си представиш, че някой става известен, тогава означаваше той да намери контакт с велик продуцент. Да израснеш в район като Бронкс, да мечтаеш за нещо по-голямо, означава само да се подготвяш за разочарования“, споделя Джей Ло.

 

Спи на дивана в студиото, в което тренира

 

Лопес напуска дома си завинаги, след като набързо прибира най-необходимото в чантата си и заминава за Манхатън. За известен период спи на дивана в студиото, в което тренира. Издържа се от участията си в малки концерти, похапва пица и италианска паста в чаша.

Освен с танците Дженифър поддържа допълнително фигурата си във фитнеса. Наричат я „La Guitarra“, защото тялото ѝ има извивките на китара.

Дженифър си проправя път чрез танците и обикаля Европа в продължение на пет месеца. По-късно получава работа в Япония, където е танцьор, певец и хореограф на шоуто Synchronicity.

 

Първи голям пробив и номинация за „Златен глобус”

 

В началото на 90-те се присъединява към момичетата в телевизионната поредица In Living Color, което е първият ѝ голям пробив. През първата ѝ седмица в шоуто обаче едно от момичетата ѝ казва, че е са отложили предвидена фотосесия, защото чакали Дженифър Лопес да отслабне. Тя не се демотивира. Започва да ходи на уроци по актьорско майсторство и разбира, че има истински талант. Снима се във видеоклипове на Джанет Джаксън и на дуета „Ню Кидс он дъ Блок”. Участва в телевизионни предавания и няколко нискобюджетни филма.

Явява се на кастинг за ролята на певицата Селена в биографичен филм за нея. Успява! Джей Ло е избрана сред 22 000 други жени, а изпълнението ѝ и носи номинация за „Златен глобус”. Тя става първият латино актьор, който печели повече от милион долара за роля. В рамките на няколко години играе с Робин Уилямс в „Джак” (1996), в „Кръв и вино” (1996) с Джак Никълсън и в „Извън контрол” (1998) с Джордж Клуни. 

Въпреки процъфтяващата си филмова кариера Дженифър усеща колко ѝ липсва да пее, да танцува и да общува с публиката.

Няма други намерения освен да стане супер звезда

 

Докато е стъпила на по-утвърдения си кино път, Джей Ло решава да запише албум. Един от музикантите на Селена ѝ предлага песен, която да използва като демо. Този ход се оказва блестящ. Първият албум On The 6 – кръстен на линията на метрото, която Лопес взема, за да стигне от Бронкс до Манхатън, става тройно платинен и продава повече от 8 милиона копия по целия свят. „Тя не беше в силна позиция тогава, но беше работен кон, целенасочен и устремен към своя успех. Щеше да стигне до там по един или друг начин. Не мисля, че тя е имала други намерения освен да бъде световна суперзвезда”, казва близък на Джей Ло от 90-те.

„В началото не беше много добра, но се развиваше“, споделя Мария Кристенсен,  която стои зад песента Waiting for Tonight.

„Всички в звукозаписното студио смятаха, че тя е човек, който никога не се предава. Ако е необходимо да се композират вокали, да се направят и сглобят поредните записи, Джей Ло ще работи усилено и ще пее отново и отново. Тръгваше си, когато умората вече не ѝ позволяваше да ходи."

 

Дупка в маратонките: Осъзнаването на промяната

 

Вторият албум на Дженифър Лопес – J. Lo, излиза в седмицата, когато филмът „Сватбеният агент” (2001) оглавява бокс офис класациите в Америка. Никой друг не е държал тези два слота едновременно.

Джей Ло участва в повече от 30 филма и има 9 албума, представя световни турнета, участва като съдия в American Idol, има няколко линии за дрехи и парфюми, както и множество партньорства с компании за грижа за кожата. В рамките на година е на кориците на 46 списания. Нейната музика помага за превръщането на латино поп звученето в мейнстрийм. Създава продуцентската компания Nuyorican Productions, защото иска да вземе филмовата си кариера в свои ръце, а не да очаква да ѝ предложат ролите, за които все още мечтае. 

Въпреки номинациите си за „Златен глобус”, все още не е печелила такъв, нито е номинирана за „Оскар” въпреки почти всеобщия консенсус, че е трябвало да бъде.

Джей Ло си спомня и момента, в който си е дала сметка, че животът ѝ се е променил завинаги - една нощ в края 90-те, крачела из апартамента, в който била отседнала в хотел в Лондон, взирала се в много чифтове дизайнерски обувки, подредени до стената, а в съзнанието ѝ изникнал споменът как имала дупки в долната част на маратонките си като тийнейджър.


„Просто си казах: Нима това се случва? Живея ли в приказка? И не ставаше дума за състоянието, което трупах. Ставаше дума за промяната. Хотелският апартамент беше по-голям от къщата, в която израснах. Много по-голям.“

Дженифър свиква с охолния живот, но усещането за принадлежност другаде сякаш остава. „Мисля, че съм аутсайдер. Винаги имам чувството, че изскачам от дъното. Винаги. Винаги съм се чувствал така, сякаш съм човекът, който не трябва да бъде в стаята. Така се случва, когато си пуерториканец от Бронкс и си жена.  Не познавах никого в бизнеса, но си казах „Майната му, просто ще опитам! Ще вляза в киното и музиката.”

 

Докато отново дойде моментът

През годините Джей Ло често е била омаловажавана заради произхода си, ставала е обект на расистко отношение и не се радва на пълноценното усещане за красота, каквото би имала една „бяла жена”. Обществените предразсъдъци пробиват и връзката ѝ с Бен Афлек преди години.

Има и период, в който е в процес на развод с Марк Антъни, продажбите на албумите ѝ са слаби, а тя вече е преминала 40-ата си годишнина и никой не иска да я включи в нов филм. Тогава мениджърът ѝ ѝ каза: „Не, не можеш да направиш нищо в момента. Нека не правим никакви движения. Нека просто изчакаме, докато дойде отново времето за работа."

 

Да разбереш себе си

 

През годините Дженифър Лопес посещава и психотерапии, споделя, че е станала много по-духовна след появата на децата си. Казва, че често се моли и повтаря утвърждения през целия ден, като: „Аз съм цяла. Аз съм добра. Обичам вселената. Вселената ме обича." Разказва за сутрини, в които усеща сърцето си, изпълнено с благодарност. За нея е много важно да разбере себе си.

„Първата любов не те учи какво е любов. Учи те отношението, което получаваш от майка си и баща си, от емоциите на тяхното присъствие. След това, като възрастен, ще се връщаш в тези моменти, за да изчистваш моделите, които пренасяш в собствените си връзки”, споделя Джей Ло.

Нейните родители се развеждат, когато тя и сестри ѝ са вече големи. „Майка ми направи най-доброто, на което беше способна. Когато мисля така, е по-лесно да преодолея наказанията, ударите и всичко, което се случваше. Аз не искам да отглеждам децата си по този начин.”

През 2011 година списание „Пийпъл” избира Дженифър Лопес за най-красивата жена в света. Тогава тя коментира, че красотата е баланс между ума, тялото и духа. И припомня, че трябва да правим нещата, от които се чувстваме щастливи. „Като жени сме склонни да се раздаваме. Грижим се за много хора и забравяме да се погрижим за себе си".

 

Грижата за себе си понякога означава да последваш мечтите си, независимо от гласовете на обезсърчаване, които чуваш наоколо. А тогава идват selfmade успехите.

 

„Осъзнаваш, че няма правила. Съществува само това, което чувстваш, че е подходящо за теб. Защото ти си човекът, с когото трябва да живееш в края на деня. Всеки път, когато съм се противопоставяла на вътрешните си пориви и инстинкти, се озовавах не където трябва."

СНИМКА: Flickr.com

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА

Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.