Слушателите на радио N-JOY добре познават гласа ѝ – Доменика Димитрова чете новините на всеки кръгъл час. Някои хора са я виждали и на живо, в различни инициативи на медията. Доменика приема предложенията на екипа за всякакви "извънкласни" дейности с отворено сърце и голям ентусиазъм, защото е емоционална и предизвикателствата я привличат. Усеща радиото като прекрасна възможност да изрази на едно място всичко, което прави, мисли и чувства. Убедена е, че Radio N-JOY ѝ дава перфектните условия да се развива като журналист и професионалист в по-тежката област на политиката и в по-леката, забавна част от работата, когато представя музиканти и тяхното творчество.

На сцената и с микрофон в ръка

Появите ѝ на сцена са свързани с различните кампании, които радио N-JOY организира, например „Отново на училище“. Инициативата в подкрепа на младите артисти и в чест на началото на учебната година е и дебютът на Доменика, която е водеща на събитието, заедно с Инспектор N-JOY.

"До този момент бях държала микрофон в ръцете си, но винаги съм била скрита – дали като радиоводещ, дали като войсовър, винаги е имало някаква преграда между мен и хората, които слушат. За първи път застанах пред публика, за мен беше голямо предизвикателство да преглътна притесненията си. Беше интересно, каузата беше значима. Дадоха ми възможност да покажа, че имам желание да се занимавам и с различни неща от четене на текстове, въпреки че това е основната част от моите занимания."

Друг вид сцена и поле за изява Доменика Димитрова намира в интервютата с музиканти, които прави за радио N-JOY. Особено ценна за нея е емоционалната връзка, която се създава по време на разговорите.

"С радио N-JOY работата наистина е песен, защото екипът е  вдъхновяващ. Дава сцена за изява, оценява и отчита положените усилия. А това е много важно за човек като мен, който има някакъв професионален опит, но иска да гради винаги повече и да опитва нови неща. Те наистина ми помагат."

Да владееш интонацията

Доменика Димитрова чете новини вече девет години. Началото на кариерата ѝ е в радио Алма Матер – Classic FM, на честотата на Софийския университет. Натрупаният опит ѝ показва силата на думите, но и колко голяма е ролята на водещия за представянето на всеки детайл.

Доменика не може да променя новините – те са такива, каквито са. Интонацията, с която ги чете, е инструментът на нейния позитивизъм и на стремежа ѝ да ги направи по-разбираеми за слушателите. Развила е умението си да интонира в многобройните дублажи, които прави през последните осем години. Неин учител в професията на войсовър е Живка Донева, дъщерята на Доньо Донев.

"В такъв тип работа трябва да си много бърз – имаш сценарий, трябва да вкараш репликите директно в устата на визуалната актриса, която хората виждат. Тъй като аз озвучавам детски, игрални и анимационни филми, се налага моментално да се адаптирам, моментално да хващам актьорската игра. И още нещо важно – да говоря правилно и много бързо. Впоследствие направих един актьорски курс при Петър Върбанов. Не съм актриса, не съм завършила актьорско майсторство. Завърших "Педагогика на масова и художествена комуникация" като бакалавър, и "Реторика" като магистър. Това беше изцяло позитивно за мен и ми даде нов поглед не само към работата – актьорската игра е чаровна и в живота. Тя дава няколко основни методологии за справяне с част от ежедневните проблеми" – признава Доменика.

Професионалните умения и отглеждането на две деца

Доменика Димитрова е майка на две деца – момчета на 1 и на 4 години. В семейството им четенето на книжки е цял спектакъл, героите се представят от мама с различни тембри и специфики в произношението и емоциите. В по-сериозните моменти, когато се налага да се скара за нещо, да е по-авторитетна, тя си служи също с актьорски похвати. Едно е сигурно: на децата им е интересно в присъствието на мама.

Доменика се грижи и за друг тип преживявания. Често отива с по-големия си син в "дивата" част на Борисовата градина, където има само дървета.

"Опитвам се да го науча, че да ти е скучно, не е страшно и че мозъкът не е направен да бъде активен 24/7. Насърчавам детето само да се справя със скуката, да се разнообразява. Или да свикне с мисълта, че в тези пет минути на него наистина ще му бъде скучно и аз няма да мога да му предложа нищо по-различно."

Гръцко потекло и български принос

Доменика е наследничка на гръцки род по майчина линия, а дядо ѝ Христос Арванитидис, по-известен като Цири, има принос към българската култура – той е оператор на много известни игрални филми, като „Васко да Гама от село Рупча“.  Нейните баба и майка също са работили в киното.

"Когато завършвах 12 клас, майка ми ме попита: „Какво искаш да правиш оттук нататък?“. И аз казах: „Моля те, не искам да ставам нито журналист, нито актриса!“

Доменика кандидатства медицина с идеята да стане съдебен медик, но съдбата ѝ е отредила друго. Не я приемат и следва педагогика и реторика. Така, от една страна, придобива педагогически и психологически знания и култура, а от друга, се запознава със спецификите на работата с глас.

Свръхенергията на Доменика

"Може да ви звучи смешно, но аз наистина съм като Обеликс, който е паднал в казана със свръхсила – аз съм паднала в казана със свръхенергия. Моят ден започва много рано, свършва много късно и през цялото време съм пълна с енергия и с желание да работя, да рисувам, да спортувам, да се грижа за децата. Може би, ако питате съпруга ми, с човек като мен се живее трудно, защото постоянно искам нещо да се случва. Но откакто имаме деца, се уча на търпение. Преди години живеех с настройката, че ако положа усилие, трябва веднага да видя резултат. Вече проумях, че борбата се води всеки ден и търпението е това, което те тласка напред. Колкото по-търпелив си и колкото по-усърдно работиш, толкова по-голям резултат ще получиш."

Личната философия на Доменика Димитрова

Доменика често препрочита Казандзакис, а за „Алексис Зорбас" казва, че това е една от най-ярките книги, които са част от живота ѝ, най-много поуки е взела от нея.

„Например, не е нужно носът винаги да е вирнат към небето, независимо какво можеш и какво правиш. Достатъчно е да вдъхваш доверие, да имаш харизма, но тя да е така добре облечена, толкова плахо да се прокрадва, че хем да показваш самочувствие, хем то да не накърнява достойнството на другия човек.

Не понасям и ролята на жертва. Независимо каква е ситуацията, важно е как ще погледнем на нея. Приемам трудностите като обстоятелства, които са там, за да ме научат, а не за да ме спират.

И всъщност това е философията, която следвам. Не позволявам на моментните емоции да окажат силно влияние над мен. Обичам предизвикателствата, а в професионален план радио N-JOY ми предостави възможност именно да изляза от комфортната си зона. За някои хора това би било по-скоро пречка, но за мен е стълба. Стълба, която просто трябва да се постарая да изкача, да положа усилие, да науча нещо ново. И да се кача на следващото стъпало. Това е моята философия за живота."

Selfmade и битката с рутината

"Като изключим възпитанието и образованието, много голяма част от мен е selfmade" признава Доменика. "Честно казано, не мога да кажа, че водя битка със себе си постоянно, не. Но водя битка с рутината в заобикалящата ме среда, която по някакъв начин се опитва да ме сложи в кутията. А пък на мен все ми се иска да изляза. И да взимам повече, и да давам повече. Да показвам повече, и да научавам повече. Например, често чувах: „Е, как сега, с две деца, с куче (което е 40-килограмова немска овчарка, а имам и котка), къде си тръгнала да работиш?“. Ами за мен това е тласъкът, който ми е нужен в живота. Тласъкът, който ме вади от кутията. Смятам, че selfmade е до голяма степен начинът ми на мислене. Това е, което и в професионален, и в личен план ме бута нагоре, постоянно."

 СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И bTV MEDIA GROUP

МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА

Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.