Дийн Карнасис е един от най-издръжливите хора на планетата. Известен е като „Ултрамаратонецът“ и „Перфектният човек“, който може да тича безкрайно дълго. На 44-годишна възраст участва в 50 маратона (всеки от 42,195 км) в 50 поредни дни през 50-те американски щата. Пробягва 560 км в продължение на 3 денонощия, без да спи. Състезава се при 50-градусова жега в няколко поредни издания на ултрамаратона Badwater в „Долината на смъртта” (това е най-трудното състезание в света). Участва в първия и единствен маратон до Южния полюс при минус 25 градуса по Целзий. 11 пъти завършва състезанието Тhe Relay – бягане от 320 км от Калистога до Санта Круз. За 75 дни изминава близо 5000 км между западния и източния американски бряг – от Дисниленд до Ню Йорк, като всеки ден бяга между 65 и 80 км. За едно денонощие успява да изтича 238 км на бягаща пътека, издигната на двуетажна платформа на „Таймс Скуеър”. Преплува залива на Сан Франциско. Бяга стотици ултрамаратони на всичките седем континента.

Има множество отличия за издръжливост, атлетичност, приключенство и сила на духа. Списание „Тайм” го обявява за един от 100-те най-въздействащи хора в света. 

Автор е на бестселъри за бягането. Разказва универсални истории за предизвикателствата, които преборва, и за намирането на сили, когато мислиш, че вече са свършили. Неговите книги са вдъхновения, мотивация, планирания и целенасоченост.

„Постиженията на Дийн, неговите истории, неговата упоритост, неговите съвети и неговата мъдрост вдъхновяват читателя да осъзнае, че всичко е възможно, ако вярва в себе си, че е необходимо само да имате смелост и да тичате със сърцето си”, коментира Дейв Макгилъври, един от директорите на Бостънския маратон.

Дийн Карнасис е предприемач и инвеститор и е в борда на няколко стартиращи компании, сред които NIX Biosensors, OutFit и Speedland.

Далеч от седенето на дивана и монотонното преминаване на дните

Казва, че тичането го прави щастлив, носи му допълнителен смисъл, чрез него изследва същността си, изследва съзнанието си, изследва възможностите на тялото си. Тичането го държи далеч от седенето на дивана и от монотонното преминаване на дните.

Около 30-ия си рожден ден Дийн Карнасис преживява екзистенциална криза. Наясно е, че не живее живота, който някога си е представял, че ще има. Реализирал се е професионално – работи като маркетингов изпълнителен директор във фармацевтична компания, има щастливо семейство, но нещо му липсва във вътрешния свят, нещо, което се опитва да запълни с честа употреба на алкохол и прекомерни хранения.

Дийн отбелязва 30-ата си годишнина със солидна почерпка. Разказва, че започнал вечерта с бира в бар до дома си в Сан Франциско, а след това продължил с шотове текила. Привлекателна жена отишла към него и това не била съпругата му. Дийн си представял ежедневието си – заемал ръководна позиция в голяма компания, подписвал поредните сделки… В онази вечер му се поискало да повърне, успял да устои на женското внимание и да излезе от бара, за да стигне до къщата си. На задната веранда намерил чифт стари маратонки. Останал по тениска и боксерки, завързал връзките си и започнал да бяга. 

Изтрезнял в Дейли Сити, около 25 км по-късно, в четири часа сутринта. Дийн осъзнал, че въздухът е хладен, стои без панталони, усеща все още вкуса на текилата и се чувства нелепо. Но също и че отдавна не се е забавлявал толкова много. Затова решил да продължи с бягането.

Когато слънцето изгряло, Карнасис бил изминал вече 48 км. Дал си сметка, че в него има неизразходван резервоар и сякаш изживял религиозно тайнство. 

В онази нощ Дийн се преродил като бегач на дълги разстояния. Повече от всичко друго искал да разбере докъде може да стигне. Но точно в онзи момент трябвало да направи нещо друго – да спре и да се обади на съпругата си от телефонен автомат. Час по-късно тя го намерила на паркинга на 7-Eleven, а той припаднал в колата на път за вкъщи.

Тази история е от август 1992 г. През следващите десетилетия Карнасис изпитва границите на човешката издръжливост при бягане. Още в първите години получава спонсорство от North Face, появява се в „Късното шоу на Дейвид Летърман“ и на кориците на десетки списания. Първата му книга и договор с North Face му генерират достатъчно приходи, за да издържа семейството си.

Карнасис открива бягането още като дете, но го забравя в историята на собствените си стъпки.

Тича 64 км до дома на баба си дядо си, когато е на 12 г.

Роден е на 23 август 1962 г. в Лос Анджелис, Калифорния, родителите му са от гръцки произход.

Дийн започва да тича целенасочено още в детската градина, забавлява се по пътя към вкъщи. До трети клас участва в организирани състезания по бягане, а на 11-годишна възраст обикаля райони като Гранд Каньон.

На 12-ия си рожден решава да измине 64 км с бягане – до дома на баба си и дядо си, без да казва на родителите си. Искал просто да се разнообрази.

„Тичането до вкъщи от детската градина е в един от най-ранните ми спомени“, споделя Карнасис. „Обичах да тичам като младеж, бягах крос-кънтри като първокурсник в гимназията. Спечелихме първенството на лигата и реших, че това е един връх в бегаческата ми кариера, който ми е напълно достатъчен. Отказах се, изоставих бягането… до 30-я си рожден ден”, споделя Карнасис, шегувайки се, че обвинява текилата за преоткриването на тичането.

Той има и бегачески пример в семейството си.

Баща му тича на маратона в Лос Анджелис. На финала обаче той се озовава в медицинската палатка, трепери, правят му интравенозни вливания в ръката. През цялото време Дийн се чудел как може някой да си самопричинява това и знаел, че той самият никога няма да пробяга маратон. Тази история вероятно му е повлияла, но не по начина, по който тогава е мислел.

Трудните неща очароват

Ако има добър вкус, изплюй го

Днес Дийн признава, че трудните неща го очароват. „Комбинирането на бягане с приключение ме вълнува по уникален начин. Малко други неща в живота ми го правят. Бягането е само част от предизвикателството. Планирането, осъзнаванията и влизането от едни процеси в други също имат толкова важна роля“, споделя той.

Карнасис е известен и с това, че си поръчва храна – джънк фууд, докато бяга. Колата за доставка го очаква някъде по трасето, а той презарежда енергийния си запас с мазнини.

През годините обаче диетата му става много по-здравословна.

„Не ям храна, която не мога да откъсна от дърво, не мога да изровя от земята или не мога да уловя с ръцете си. Така че – без нищо обработено или рафинирано. Моят ментор беше Джак Лалан. Веднъж той ми каза: „Ако е направено от човек, не го яж. Ако има добър вкус, изплюй го”, споделя Дийн.

Харесва ореховите масла и кокосова вода, за която смята, че го хидратира много по-добре.

Карнасис не настройва алармата си за ставане сутрин. Позволява на тялото си да определя от колко сън се нуждае – понякога спи по 8-9 часа, в други нощи – по 5-6.

Безкрайна енергия за нещата, които обичаш

Той не се концентрира върху ежедневен километричен пробег. Бяга между 110 и 200 км седмично.  

„Някои дни са с по-малък обем от бягане, преминават по-леко, други са по-трудни, по-дълги и концентрирани”, споделя той.

Медицински екипи правят изследвания върху организма на Дийн. Те доказват, че той е изключителен – физиологично, биохимично и психически. Някои тестове сочат, че той не произвежда млечна киселина по време на тренировки.

Самият Дийн смята, че може да бяга вечно, защото го прави за удоволствие. „Имаш безкрайна енергия за нещата, които обичаш.”

„Винаги съм се интересувал повече от по-дългите разстояния. Пробягах 50 маратона в 50 щата за 50 дни, последният от тях беше в Ню Йорк и го направих за 3 часа. Създаден съм повече за издръжливост, отколкото за скорост", смята Дийн.

Бягането като огледало

На 58-годишна възраст Карнасис продължава да предизвиква себе си – иска да бъде своята най-добра версия, а бягането му позволява непрекъснато да се самоизмерва и самосравнява.

Според него дори правенето на лицеви опори и бърпи поддържат добрата форма в дните, в които бягането отсъства.

Карнасис съветва хората да фокусират 90 процента от времето си върху това, което е най-важно за тях.

„Склонни сме да се съсредоточаваме в дребни задачи, да се отдаваме на излишни разсейвания. Бъдете дисциплинирани, за да не попаднете в този изкусителен капан”, казва Дийн. 

Той допълва, че се уморява само когато седне.

Споделено създаване на спомени

В последната си книга A Runner's High: My Life in Motion, която излиза през 2021 г. Дийн разказва за емоциите, които той и семейството му изпитват в продължение на три десетилетия, правейки всичко заедно. Съпругата и синът му го подкрепят по пътищата, които изминава. 

"Тази подкрепа беше в основата на моята бегаческа кариера. Те бяха заедно с мен от самото начало, създадохме заедно толкова много спомени. Нищо от това, което направих, не мога да да си го представя без тях", споделя ултрамаратонецът.

Въпреки всичките години на мъдрост, Карнасис показва в книгата, че все още може да взема необяснимо глупави и потенциално опасни решения – като да не се е подготвил с достатъчно вода за 100-километрово състезание в горещините.

Поставянето на малки цели – просто продължавай да се движиш

Дехидратиран под слънцето и насинен от падания, Карнасис успява да продължи, повтаряйки вътрешната си матра: „Просто продължавай да се движиш“.

„В такива моменти не бива да мислиш колко далеч трябва да стигнеш, това е много демотивиращо. Не бива да мислиш за нищо друго, освен за следващата си стъпка“, казва той.

Тази стратегия използва и при пробягването на 50-те последователни маратона през 2006 г. Спомня си, че след 19-я маратон едва е можел да стане от леглото сутринта, камо ли да мисли за още едно разстояние от 42 км.

Поставя си малки цели в рамките на следващите моменти – да отиде до мивката в хотелската стая, да завърже едната обувка, после другата, а след това някак си да стигне до стартовата линия. 

„Това са бебешки стъпки, но всяка от тях ви придвижва към целта ви, дори да ви изглежда невъзможно да я видите реализирана”, казва Дийн.

По време на бяганията си той слуша аудиокниги. Докато тича от западния до източния край на Америка, за 75 дни дни успява да чуе 50 книги.

Дийн обича да опитва нови неща в привидно изглеждащото еднообразно бягане.  Понякога тича бос по плажа или по лекоатлетическата писта. Решава бос да изтича и цял маратон. Краката му се справят, но усеща стъпалата си премазани.

За да се подготви за изпепеляващата жега на „Бадуотър”, Карнасис бяга в парка при 30-градуса, облечен в ски екип върху вълнен пуловер. 

Историята на Дийн Карнасис показва, че понякога човек може да се чувства неудовлетворен от подредения живот, който има, защото всеки ден пренася със себе си неизразена енергия, несподелен потенциал и не е стъпил в обувките на своето selfmade проявление. Историята на Дийн показва, че когато намериш това, за което си създаден, дори в извънземните предизвикателства се влиза с лекота. 

Ето някои от най-вдъхновяващите цитати на ултрамаратонеца:

„Ако не можете да бягате, ходете. Ако не можете да ходите, пълзете. Просто продължавайте напред и никога, никога не се отказвайте." 

„Бягам, защото ако не го правех, щях да бъда монотонен и мрачен и да прекарвам твърде много време на дивана. Тичам, за да дишам въздуха на отворените пространства. Тичам, за да изследвам. Тичам, за да избягам от обикновеното. Тичам..., за да се насладя на пътуването. С тичането животът става малко по-интензивен. Харесва ми." 

„Някои търсят комфорта в кабинета на своя терапевт, други се отправят към кръчмата на ъгъла, за да се удавят в халбата си с бира, аз избрах бягането като своя лична терапия.“

„Хората ме смятат за луд, защото се подлагам на мъчение. Смятам, че е точно обратното. Някъде във времето сякаш объркахме комфорта с щастието. Достоевски беше прав за страданието. То е единственият път към осъзнаването. Сетивата ми са най-ангажирани в моментите на болка. В безизходицата има магия." 

 „Повечето мечти умират с бавна смърт. Те са заченати в момент на страст, с перспективата за безкрайни възможности, но често избледняват и не се преследват със същата интензивност на сърцето, както при първото им осъзнаване. Бавно, едва доловимо, мечтите стават неуловими и ефимерни. Хората, загубили мечтите си, стават песимисти и циници. Те чувстват, че времето и отдадеността, изразходвани за преследване на мечтите им, са били пропилени. Емоционалните белези остават завинаги." 

„Как да тичате ултрамаратон? Издуйте гърдите си, поставяйте единия крак пред другия и не спирайте, докато не пресечете финалната линия.”

"Болката е начинът на тялото да се отърве от слабостта." 

 „Не съм роден с някакъв особен талант. Никога не съм бил естествено надарен за нещо. Винаги трябваше да работя върху това. Единственият начин, по който можех да успея, беше да се старая повече от всеки друг. Упоритото постоянство е това, което ме преведе през живота и бях полуприличен. Бягането на големи разстояния беше единственото, което можех да предложа на света. Други може да са по-бързи, но аз мога да продължа повече. Най-силното ми качество е, че никога не се отказвам.” 

„Искате силна, стабилна връзка, която може да преодолява дистанциите? Запознайте се с маратонките си.” 

„Убихме душите си с комфорт, вместо да търсим удовлетворение и постижение." 

„Като бегач мога да правя това – да тръгна по пътека и да не спирам с усещането, че „утре” сякаш го няма, да бягам, докато проблемите ми избледнеят под краката ми и светът отново стане нов."