Асен Блатечки е преминал през периоди, в които е работил какво ли не в името на оцеляването. „Много пъти съм стигал дъното по всякакви начини – и в работата, и икономически, и емоционално, но не съм се отчайвал, не съм се предавал и не съм си казвал „край, свърши се, аз съм дотук!“, категоричен е популярният актьор.
Като младеж заедно с баща му правят семейна работилница, в която се налага да въртят здраво чуковете, защото са притиснати от безпаричието.
По-късно, в периода на мутрите, за кратко е бодигард в култов бар в столицата. Докато работи там, не му се налага нито веднъж да използва сила, защото всява респект само с появата си.
Асен е имал и предложения да се включи в новопоявилите се тогава силови групировки, но устоял на изкушението да взима много пари, защото вече бил избрал твърдо попрището на артист.
Каленият му от каратето и житейските изпитания дух му помага да не се предаде и по време на най-трудния период за българския театър през 90-те години, когато актьорите на сцената понякога са повече от зрителите в салона.
Борбеният му характер му дава сили и с днешна дата, когато изпитанията за хората на изкуството не са по-малко.
ДЕТСТВОТО
Асен израства в спортно семейство, баща му е бил гребец, а двамата му дядовци са имали професионални успехи в бокса и плуването.
Като дете той също спортува активно, но сцената го привлича неудържимо и решава да стане актьор.
Приет е от раз във ВИТИЗ, а веднага след завършването му го канят в трупата на „Сълза и смях“, където прави много запомнящи се роли.
Участието в два от филмите на Стефан Командарев му носи признание и извън границите на страната ни. За ролята си в „Съдилището“ той печели наградата за най-добър актьор на Осмия международен филмов фестивал в Прищина. За същата роля Асен взима и отличие от международния кинофестивал See a Paris във Франция.
В последните години Блатечки жъне успехи и като режисьор.
Любими на театралните фенове стават неговите постановки „Побъркани от любов“, „За мишките и хората“, „Смях в залата“, „Роберто Зуко“, „Вик за любов“, „Истинският запад“, „Горещо“, „Когато котката я няма“ и „Емигранти“.
ТРАМВАЙ „ЖЕЛАНИЕ“
„Трамвай „Желание“ е филмът, който оказва най-силно влияние върху Асен. Той гледа за първи път шедьовъра на Елия Казан, когато е още малко момче. Особено силно го впечатлява Марлон Брандо в ролята на Стенли Ковалски и той се превръща за него в символ на свободата, мъжествеността и непокорния дух.
В ученическите си години Блатечки се колебае между желанието да бъде като Стенли Ковалски или да стане художник. Талантът му да рисува бил ярко изразен, но да стои по цял ден самотен в ателието му се видяло твърде отшелническо занимание, което го отказало от тази идея.
Марлон Брандо си остава негов идол и до днес, а ролята на Стенли Ковалски е единствената, която някога си е мечтал да изиграе. Асен е привлечен не само от гениалните сценични превъплъщения на Брандо, но и от неговото бунтарство – от това, че той не се подчинявал нито на режисьорите, нито на продуцентите и често напускал снимачната площадка без обяснения.
Харесва му дори историята, че Брандо отказва да си направи пластична операция, когато счупва носа си при сбиване с шампион по бокс.
Асен също е непоправим бунтар и оставя своя незабравим отпечатък във всяка една от ролите, които прави на сцената или на екрана.
УРОЦИТЕ ОТ КАРАТЕТО
Асен не крие, че като ученик доста се биел с връстниците си. Хормоните в него бушували и често го вкарвали в проблеми и неприятности, от които понякога се прибирал със синини и рани.
Всичко това се променя, когато започва да тренира карате. Всекидневните занимания в залата и бързите успехи, които постигал в състезанията, го освободили от гнева и безсмислените улични битки.
„Тренирах много, само това ми беше в главата и всяка година ставах шампион по карате – до 92-ра, когато ме приеха във ВИТИЗ. Бойните изкуства възпитават в упоритост, трудолюбие, самообладание, самоувереност и в това да можеш да губиш и приемаш загубата“, категоричен е Блатечки, който успява да стане четирикратен шампион на България в този спорт.
Каратето го научило и на безценното умение да владее емоциите си и да не позволява те да вземат връх над разума.
Буйният младеж разбрал, че победите в спорта и в живота се постигат само с цената на много труд и упоритост.
Актьорът живее според принципа, че никога не трябва да се отказваш и с постоянство можеш да постигнеш целта, която си си поставил. Същото упорство и всеотдайност той влага и в професията си.
Сбъднатата му мечта е филмът „Бензин“, в който той е не само актьор и режисьор, но и съпродуцент. В екипа си Асен успява да привлече дори холивудската звезда Майкъл Медсън и световноизвестния музикант Съли Ерна.
В КЛАСА НА МАСТЕРА
Мачото на родната сцена признава, че дължи почти всичко в професията на своя преподавател в НАТФИЗ – проф.Стефан Данаилов, който също носеше пожизнено етикета на секссимвол и любимец на жените.
„Той ми даде „а“-то и „б“-то в работата, в отношенията към хората, към професията и към себе си – как да се пласираш в пространството. Много важни практически неща дължа на него“, откровен е Блатечки.
Първата среща между двамата, която е на приемния изпит в Академията, не минава така гладко. Асен дори е на път да се размине с мястото в класа на Стефан Данаилов заради прекалената си самоувереност.
„Когато завършвахме, Мастера ми вика: „Аз щях да те скъсам на приемния изпит!“ Попитах го защо, а той: „Хората, дошли на изпит, се вълнуват, от това им зависи животът, а ти ми се разхождаше все едно си си у вас! Как може да си такова перде?!“, разказва с усмивка за този момент тъмнокосият актьор.
ДА „КРАДЕШ“ ЗАНАЯТА
„В тази професия има занаят, който трябва да се научи задължително, за което съм много благодарен на Стефан Данаилов, а всичко останало е колко ти умееш да крадеш, както се краде всеки един занаят!“, директно споделя тънкостите в актьорлъка Блатечки.
Сред артистите, от които той се е опитал да „открадне“ от занаята са Наум Шопов и Тодор Колев, които определя като абсолютно уникални и единствени.
„Наум Шопов беше явление в българския театър. Такова величие, пък аз имах късмета да играем пет години заедно в една пиеса на Галин Стоев. Ходех на абсолютно всяка негова репетиция, за да го гледам, след това работихме заедно и в едно представление, на което той беше режисьор. Много сме си говорили с него, оставали сме по цяла нощ да си говорим и много неща научих“, издава възхищението си пред колоса на театралната ни сцена Блатечки.
Той си признава, че се е опитвал да „открадне“ всичко възможно и от други велики родни актьори, сред които са Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Ивайло Христов, Ицко Финци, Асен Миланов, Асен Кисимов, Петър Слабаков и Никола Анастасов.
БЕЗ СУЕТА
Противно на очакванията, титулуваният като секссимвол актьор изобщо не е суетен и много рядко се поглежда в огледалото. Той гледа с насмешка на определенията за него – „секссимвол“ и „красавец“.
В потвърждение на това е фактът, че често избира роли, в които неговият герой е твърде далеч от подобни категоризации, а понякога е дори тяхна противоположност.
В режисираната от него постановка „Когато котката я няма“ Асен играе плешив, пълен и невзрачен чичко, но публиката и почитателките му са луди по него и в тази роля и често го изкарват на поредица от бисове.
Актьорът не крие, че обича именно такива роли, които го изкарват от клишето „секссимвол“, или „лошо момче“, и с които може да покаже различна част от себе си.
Обича по същия начин да предизвиква и колегите си, като им дава персонажи, с които да изненадат себе си. Дори собствените им майки сигурно не биха познали Калин Врачански и Невена Бозукова-Неве, преобразени до неузнаваемост в режисираната от него постановка „Горещо“.
РАБОТОХОЛИК И ПЕРФЕКЦИОНИСТ
Покрай дългите локдауни и времето, прекарано без любимата професия, Асен изпада в депресия за известно време. Харизматичният актьор признава, че за първи път му се случва подобно нещо, защото по принцип е много активен и погълнат от своите професионални проекти и дори не са му минавали подобни мисли.
В тези няколко месеца без ангажименти обаче разбира какво е да седиш на едно място и да нямаш желание за нищо. Той си признава, че по принцип не обича да почива и дори на най-хубавото място издържа точно 24 часа, преди да му се прииска отново да се захване с работа.
Асен осъзнава, че е голямо щастие, че неговата професия му носи удоволствие, удовлетворение и смисъл, защото много хора нямат този късмет.
Силвия Лулчева, която участва в постановката на Блатечки „Когато котката я няма“, се шегува, че той е такъв перфекционист и толкова взискателен в работата си като режисьор, че именитата ни треньорка Нешка Робева е като негова скромна ученичка.
Яна Маринова също е впечатлена от работата на Асен като режисьор.
„Той знае при кого да действа с по-кадифена ръкавица, при кого – не. При мен е наясно, че не се плаша лесно и затова е по-директен. Неговите представления работят като перфектно смазан швейцарски часовников механизъм“, разкрива подробности от творческия процес с Блатечки красивата актриса.
БЕЗ РОЛИ В ЖИВОТА
Асен е от актьорите, които не обичат да играят роли в живота. Държи да е максимално естествен. Такъв е и в любовта и откровено си признава, че не знае как се сваля жена и никога не го е правил. Не се е правил на някой друг и не се е опитвал да впечатли обекта на чувствата си със заучени реплики, фрази или цитати. За него още при запознанството става ясно дали с дадена жена ще се получи нещо, или не, и няма смисъл да се преструваш на нещо, което не си – всичко е химия.
В общуването с приятелите си Асен също никога не играе роли и е щастлив, че голяма част от най-близките му хора са същите още от детските години. Един от тях е вокалът на БТР – Наско, с когото са съученици. Двамата дори седели на един чин, а когато веднъж Наско решил да избяга от къщи, се укривал за няколко дни при най-добрия си приятел Асен. С днешна дата двамата си остават все така близки и винаги могат да разчитат един на друг, а звездоманията им е чужда.
Снимки: Instagram
СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА
Дълги години съм тренирала художествена гимнастика и лека атлетика. Спортът ме научи на дисциплина и целеустременост. Срещите и интервютата ми с някои от най-големите ни спортисти и хора на изкуството ми показаха, че успехът никога не е плод на случайност, а идва при тези, които са го извоювали.