Странно име носи нашият герой – Алпер. Толкова е странно, че не му е нужен псевдоним. Ако се беше родил Иван Иванов дали нямаше да си го измисли?
„Истината е, че много пъти съм искал да се казвам точно Иван Иванов или Георги Георгиев, когато бях дете, защото името ми ме правеше различен. А едно малко момче се опитва да е като всички, да е в групата – признава той.“
Алпер е достатъчно любознателен, за да потърси корените или символиката на името си. Има такова име във френските традиции, има и в турските, но как точно е станало негово, не знае:
„Искало ми се е да попитам майка ми защо ме е кръстила така... Но те с баща ми се разведоха, когато бях съвсем малък. И оттогава не съм я виждал.“
Представя се така: Аз съм Алпер Чочев, на 27 години, зодия Дева. Роден съм в Севлиево и прекарах голяма част от живота си там. Преди няколко години реших да се занимавам с актьорско майсторство и дойдох да си търся късмета в София. Играх в театър. И започнах да правя някакви неща в Интернет, където можех да достигам до много хора и да ги забавлявам.
„Идеята ми е простичка, но пък се приема толкова добре, че достигнах до големи имена. Всеки от гостите ми е преминал през трудности, бил е аматьор в началото, а после е постигнал върхове. Разбрах за себе си, че тайната на успеха е в постоянството, да не спираш да работиш върху себе си. И аз много трупам покрай тези хора. Благодарен съм за възможността да ги срещам отблизо. Всеки епизод е голяма емоция, няма да забравя как подскачах, виках и тичах из къщи, когато Галена прие да ми гостува. Какво ли не правих от радост, защото не можех да повярвам на тази малка победа.“
Галена е последният гост в първия сезон на предаването. „Тя е голяма жена, има класа, а кариерата ѝ е уникална. Но малко хора знаят за пътя, който е извървяла. Подготвях се две седмици за интервюто си с нея.“ Всъщност „Реакции“ се ражда случайно, когато решават да пробват с добрата му приятелка Диона как ще се получи подобен разговор. „Казах си, че жив или мъртъв трябва да направя 14 епизода, защото предаването с Диона се прие много добре.“
Започва да кани приятелите си, като всеки път си поставя по-висока цел. И така до десетия епизод. „Вече трябваше да пробвам със звездите. Страх-не страх, започнах да им пиша, да звъня, да пробвам. Лазар Ангелов ми отказа. И тогава аз най-искрено и човешки го помолих:
„Дай ми шанс! Дай ми два часа от живота си! Ако не ти хареса, няма да го качим в канала ми.“ Това беше големият ми пробив. Лазар Ангелов е българинът с най-много последователи в социалните мрежи, уникален човек и спортист. Отношението му беше невероятно, покани ме в дома си, подаде ми ръка, даде тласък на предаването ми. Това видео беше ключът, с който достигнах до много хора и те видяха потенциала на „Реакции“.
Досега са му гостували и 100 Кила, Папи Ханс, Криско, Тото, Лъчо, Алисия, Ути Бъчваров, Константин... списъкът е дълъг.
Алпер смята, че силата му е в неговата нормалност, в липсата на претенциозност. И в уважението му към гостите. „Ако ви заведа в Севлиево и видите при какви условия съм израснал, ще разберете колко много значи за мен да съм ютубър и да се срещам с тези хора. Благодарен съм за всичко. Аз нямам специално образование, даже диалектът ми се усеща, а те приемат поканите ми и правим нещо позитивно. Затова искам да кажа на публиката: „Ето, хора, виждате ли, че може? Има шанс за всеки! Светът е добър.“
СВЕТОВЕТЕ НА МЕДИИТЕ
Преди „ерата Интернет“ официалните медии формираха възприятията ни за света и той беше по-компактен – новините и събитията се възприемаха еднозначно и хората казваха „прочетох го“ като категорично доказателство за истинност. Сега има такова изобилие от алтернативни медии, че сякаш живеем в различни светове. И можем да си избираме позиции, които взаимно се изключват, според авторитетите, които следим и зачитаме. Пример е отношението към пандемията – хората се групираха на „ваксъри“ и „антиваксъри“, все едно живеят на различни планети. Но да оставим тежките теми. Медията на Алпер кара хората да се усмихват, да се смеят, да се заливат от смях.
„Хуморът е най-важен – категоричен е водещият. – И аз, като всяко дете и тийнейджър, съм имал периоди на съмнения и депресии. Но чувството ми за хумор винаги ме изваждаше от тях.“
В семейството тип „Татко и аз“, в което израства Алпер, животът е изпълнен с какви ли не трудности. Баща му го отглежда съвсем сам и често преживяват кризи. Но проблемите им си остават вкъщи. Щом е сред хора, баща му грейва, шегува се и кара другите да се почувстват добре.
„Чудех се откъде взима сили, като виждах как ги забавлява и им дава любовта си, защото знаех, че сърцето му се къса отвътре – спомня си Алпер. – И исках да съм като него, да съм толкова приятен за хората, въпреки проблемите. Да ги карам да се отпуснат и да се усмихнат, поне докато са с мен.“
МЕЧТАТА „ПОЛИЦАЙ ИЛИ ВОЕНЕН“
В живота на Алпер има няколко повратни момента, но решаваме да не разказваме за всичките сега. Ето историята за неговото selfmade превъплъщение.
„Баща ми смяташе, че за мен ще е най-добре, ако съм в армията или полицията – държавна работа, доста потребности са ти осигурени, имаш си заплатата, знаеш си пътя, по който ще вървиш. И аз също го исках, за мен баща ми беше най-големият авторитет. Той настояваше да спортувам и така ме предпази от алкохол, наркотици и всички опасности за момчетата. Тренирах постоянно, и то сериозно, футбол, волейбол, бокс, фитнес. И бях здрав, във форма, подготвен за приемните изпити в Симеоново.“
Кандидатства, но не го приемат на два пъти. Тогава решава, че ще се пробва за военен.
Минава всички изпити във Военния университет във Велико Търново, оценките му са отлични и вече е сигурен, че ще бъде приет и ще премине петгодишно обучение за офицерски чин. Баща му е горд с него, Алпер е щастлив. Готвил се е с години и смята, че армията е неговото бъдеще. Последни са медицинските тестове. А последен от тях е очният преглед. И точно тогава се случва непредвиденото – лекарите установяват, че има далтонизъм.
„Аз виждам цветовете поотделно, но когато са в обща картина, не мога да ги отделя. И ако противникът се е скрил в храстите, например, няма да го различа, а това би било фатално в бойна обстановка.“
Така, вече вкусил успеха, на последната стъпка Алпер не е допуснат да следва. Слагат му червен печат и това е краят на мечтите му за военна кариера.
„Няма да забравя как ревах тогава. Бях на плаца, а светът потъваше под краката ми“ – спомня си той.
Две седмици по-късно се случва и нова беда – Алпер катастрофира, докато пътува в колата на приятел. Не е пострадал физически, но психиката му се срива и той изпада в депресия.
„Твърде много стрес ми се насъбра, не знаех какво ще става с мен. Бях на 20 години и в пълна безпътица.“
СЛЕД ЛОШОТО ВИНАГИ ИДВА ХУБАВО
Спасението идва неочаквано, като във филмите. Като ученик Алпер е участвал в постановките на градския самодеен театър на Севлиево. И точно в този критичен момент, няколко дни след катастрофата, му се обажда режисьорът Никола Узунов, който го кани за главната роля на Манчо в постановката „Вражалец“ по Ст. Л. Костов.
„Репетирахме всеки ден и аз участвах с голямо желание. Целия си живот пренесох в театъра. На премиерата присъстваха 500 човека, получих бурни аплодисменти, залата направо избухна, когато излязох да се поклоня. Видях как баща ми се просълзи... И тогава се запали искрата, това беше моят selfmade момент, моята промяна започна. Ако бях станал военен, нямаше да открия свободата да правя каквото искам и да казвам каквото искам, да радвам толкова много хора. Предложението за тази роля беше чудото в моя живот, то го преобърна.“
Оттогава той не е влизал в периоди на депресия, защото знае, че след неприятностите ще дойде радост и че всичко се случва, защото трябва да се случи. На това му казват „да намериш себе си“.
„А знаете ли колко малко хора успяват да го направят това „да намериш себе си“? И знаете ли колко хубав щеше да е животът, ако всички работеха това, което обичат? – възкликва Алпер. – Щяхме навсякъде да срещаме усмихнати хора. Ето, аз до последно бях сервитьор, но отивах на работа като на едно малко представление, там се научих да импровизирам. Клиент ми подава шега, аз му я връщам и на масата става весело. Забавлявах хората, забавлявах и себе си, а те оставяха бакшиш, от който моят живот се подобряваше. И ме хвалеха пред шефа, който ми вдигаше заплатата. Това е пример как се затваря кръгът, когато правиш нещо с желание и всички са доволни.“
В екипа на предаването му всички работят с желание. А той е благодарен, че е намерил иновативна, но проста идея – всеки се забавлява, когато разглежда старите си снимки. И всеки обича да говори за себе си. А Алпер Чочев затваря кръга, като се грижи и на гостите, и на публиката да е забавно. Разбира се, провокацията е в основата на неговото поведение пред камера. Каква е тайната гостите му да я приемат?
„Хората са широко скроени и приемат качествения хумор. Старая се да ги представям по готин начин, но залагам главно на самоиронията, винаги започвам шегите със себе си. Така показвам, че не им мисля лошото. Най-добре се чувствам, когато гостът ми каже: „Ей, много се забавлявах, скъсах се от смях!“.
Каква е тайната на успеха му? Не се взима на сериозно. Прочел е някъде, че е хубаво да си останеш малко аматьор. И е приел това правило. Ето защо и не бърза да постига много в кариерата си на водещ.
„Не искам да прескачам стъпала по пътя на израстването. Веднъж се опитах и паднах, даже се върнах с няколко нива надолу. Затова сега се старая да съм спокоен. Не искам главоломен успех, който да ме свари неподготвен. Има си време за всичко, нужни са знания и опит. Просто обичам това, което правя, и не звездея. Вслушвам се в съветите, които ми дават, не пропускам нито един коментар в социалните мрежи. Шегувам се много със себе си, защото енергията се променя, ако се вземеш на сериозно – започваш да се сърдиш, да капризничиш."
Снимки: личен архив, Instagram
МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА
Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.