Той е само на 20, а вече развива бизнес с протеинов сладолед. Продуктите се предлагат в Paradise мол и няколко фитнес вериги и търговски мрежи. Александър е деен, усмихнат и амбициозен млад човек, който е разбрал какво иска от живота още като дете. Срещаме се с него в мола, за да ни разкаже за предизвикателствата и успехите по пътя към осъществяването на своята мечта – IcePro.
- Kак реши да се занимаваш с бизнес?
Още докато ходех на училище, исках да имам мой бизнес, мислех къде да работя. Една от първите ми идеи беше да имам ресторант за бургери, но за начало се пробвах да приготвям храна за съучениците си – предоставях им меню, от което си избраха например сандвич с авокадо и яйце, пилешка пържола и ориз… такива неща. Имах 3-4 клиента. Рисувах и картички за празници като Коледа и 8. март. Предлагах ги на всичките си приятели във Facebook. Сериозен бизнес за милиони! (смее се)
- Завършил си Немската, може би най-престижната гимназия в София, но не си продължил образованието си. Как взе решението да не отидеш в университет?
Винаги съм бил отличник, даже ходех по олимпиади и международни състезания по математика, но не намирах смисъл в това. Не ми харесваше. Не виждах как математиката ще ми помогне в живота. В 11. клас ми стана нещо и ми писна от всякакви учебни предмети – вместо да си следвам мечтата и да правя бизнес, аз решавам задачи по математика. Това е много абстрактна наука, не виждах как ще я приложа в живота, освен ако не стана учител по математика. Всички ме натискаха да уча – родителите ми, съучениците ми. Казваха: “Ти най-големият неудачник ли ще бъдеш, да не продължиш в университет? То си е престижно.” Мислеха, че се шегувам, но като минаха няколко месеца след завършването, се убедиха, че не говоря празни приказки.
- А всъщност идеята за IcePro ти хрумва в 11. клас. Как стана?
- Участвах в състезание на Тийноватор (програма за създаване на стартъп клубове в българските училища). Преди концепцията за IcePro имах друга идея, която бях подготвил да представя. Вечерта преди състезанието обаче се сетих за протеиновия сладолед. Забърках в една кофа мляко, протеин и подсладител. На другия ден отидох на състезанието с тази кофа сладолед и неочаквано го спечелих.
Нямаше друг участник с прототип на идеята си. След моята презентация 30 човека се наредиха на опашка, искаха да си купят от сладоледа. Вече имах клиенти!
- Къде е IcePro днес?
Идеята ми дойде преди близо 3 години, но развивам компанията активно от около година, защото в началото беше само концепция.
Днес имаме щанд в Paradise Center, имаме фризери в две фитнес вериги, предлага се в няколко физически магазина и онлайн в Еbag.bg.
- Ако сега си срещнеш 17-годишното си Аз, какво би му казал от гледната си точка днес?
- Да си следва пътя, не бих му казал да промени нещо. Научил съм уроците си от изминатия път досега и не съжалявам за нищо.
- Казваш, че тепърва стартираш, а какво следва в близко бъдеще за теб и твоя бранд?
- Фокусите за тази година са няколко. Преди всичко работим над дистрибуцията, за да се предлага сладоледът на все повече места и да е достъпен за все повече хора. Стартирахме и франчайз програма – предоставяме възможност на хората да отворят свой IcePro обект и да станат представители на марката за определен регион в страната. Много сериозно работим и върху маркетинга и изграждането на бранда.
- Сам ли правиш всичко това? Имаш ли съмишленици, партньори, съветници?
- Със сигурност е трудно да правиш бизнес съвсем сам, дори невъзможно, ако искаш да го правиш в голям мащаб. Аз все още нямам много опит, все пак съм само на 20 години. Затова се съветвам с хора, които имат повече опит в бранша, дават ми съвети, но аз си движа бизнеса оперативно.
- А как гледат близките ти на твоето начинание?
- Първо гледаха с недоверие, защото го избрах пред образованието, нямах и никакъв опит. Никога не ме е интересувало какво ще си кажат хората – ако се интересувах, сега нямаше да има IcePro. Не съм си поставял за цел да доказвам на когото и да било, че мога да се справя. Не е и задължително да се справя. Мога да се проваля, това не е проблем. Дори и да се проваля, пак ще е много хубаво, защото ще съм научил нещо.
Но близките ми вече виждат, че няма да се откажа и че ми се получава. Затова и вече ме подкрепят все повече и повече, с всеки изминал ден.
- Подценявали ли са те, защото си млад?
- Да, със сигурност. Например наскоро бях на изложение на сладолед в Италия, където част от хората ме гледаха странно, първо защото съм млад. Освен това бях с брандирана тениска и суитшърт, както обикновено, а повечето от изложителите бяха официално облечени, с костюми. Усещам недоверие, но е нормално.
Това обаче никога не ме е демотивирало, не съм си мислил, че трябва да изчакам или че съм твърде млад.
Какво да чакам? Да остарея? Да свърши животът? Не. Ако не действаш сега, няма кога.
- Как минава един твой ден?
- Работя, много рядко си взимам почивка. Всеки ден е различен, с нови трудности, с нови неща за научаване. Ходя до склада, правя доставки, имам бизнес срещи, продавам сладолед на щанда в мола… каквото се налага да бъде свършено – правя го.
Работата е най-важна за мен, това е моята мечта. Освен нея, важен е и спортът. Шест години бях състезател по плуване и сега продължавам любителски с него, а също ходя и на фитнес.
- Има ли нещо, което си научил от спорта, но си пренесъл и в бизнеса?
Може би постоянството. Ако тренираш днес, няма да видиш промяна, но резултатите ще дойдат след време.
В бизнеса е същото – може много време да даваш, преди да получиш нещо, 1-2-3 месеца, 1 година, 2 години не получаваш нищо, обаче идва времето да получаваш в пъти повече, отколкото би спечелил, ако си наемен работник.
- Какви предизвикателства си срещал по пътя си?
- Всеки ден има някакви препятствия. Най-големите предизвикателства в бизнеса са да нямаш познания и опит, да нямаш хора и да нямаш пари, а когато си нов, не притежаваш нито едно от тези неща. Ако имаш контакти, това може да реши проблема с парите и с опита. Аз нямах нито едно от трите, когато започвах, и все още ги нямам. (смее се)
Началото е най-трудно, защото нямаш нищо, поне в моя случай. Трябват ти много пари, особено за този бизнес, фризерите и машините за сладолед са много скъпи. Най-евтината фабрична машина за сладолед струва 100 000 лева.
- Има ли някой известен предприемач, на който се възхищаваш?
- Не. Чел съм биографиите на известните предприемачи, гледал съм филми за живота им, но те не са в моята сфера, те продават тотално различни неща.
Предпочитам да се вдъхновявам и да уча от хората около себе си, няма нужда да са известни, но е важно да са успешни в това, което правят. Пример за такъв човек е Пламен Медаров, който стои зад успешния бранд Brain Foods – веган марка за здравословни снакинг продукти и алтернативи. Той винаги е насреща за мен, дава ми съвети и ми помага по много начини. Голям пример е за мен.
- Как намираш мотивация да продължиш в трудните моменти?
- Просто не се отказвам, защото това е нещото, което искам да правя. А когато видиш резултат – искаш още и още. Това е бизнес лакомията! (смее се) И малките успехи ти дават сила да продължиш.
Не се притеснявам да се проваля, аз нямам какво да изгубя.
Повечето хора искат да заложат на сигурното – искат държавна работа, добра заплата. Но истината е, че дори да рискуваш и да се провалиш, не си изгубил нищо, получил си опита и знанията. Моите съученици ще излязат от университета на 23 години. Аз на 23 може да нямам пукнат лев, но и те няма да имат. Те ще имат диплома, няма да имат пари и няма да имат опит. Аз може и да нямам пари, няма да имам диплома, но ще имам много опит. А съществува и друг вариант – да съм доста успешен.
ЙОХАНА АНГЕЛОВА
Вдъхновението може да дойде под много различни форми, но нищо не те кара да се замислиш така, както личната история. Те са силни, упорити, адаптивни, визионери и мечтатели... Нека ви разкажа за #SELFMADE хората.
Коментари
Добавете коментар