Нейната история е история за завръщането, за силата на духа, преследването на страстта и преодоляването на страховете. Бетъни Хамилтън се превръща в синоним на вдъхновение. А животът ѝ – в послание за решителност, вяра и надежда.
Вяра в Бог и вълните
Когато се ражда на 8 февруари 1990 г., над дома им на Хаваите изгрява двойна дъга. Има двама по-големи братя - Ноа и Тими. Семейството им е отдадено на доверието в Бог и сърфирането в океана. Родителите на Бетъни я качват на дъската още преди да навърши пет години и малкото момиче успява лесно да се увлече по вълните. От най-ранна възраст тя също се свързва с Бог чрез истории от Библията, които родителите ѝ четат.
През 1998 г. Бетъни участва в първото си истинско сърф състезание Rell Sunn Menehune Surfing Championships на Оаху, и печели двете дивизии - на къса и дълга дъска. Постигнало първия си състезателен успех, момичето знае, че иска да бъде професионален сърфист.
Когато е на 9 години, Бетъни получава първото си голямо сърф спонсорство от компаниите Rip Curl (за облекла) и Tim Carroll Surfboards (за дъски). През следващите няколко години тя стремглаво се издига нагоре в класиранията за аматьори, като успява и да спечели няколко събития.
Искам да стана най-добрата сърфистка
Бетъни проправя свот път на супер звезда. Дъската е нейният живот и тя е решена да положи всички усилия, за да се превърне в най-добрата сърфистка. Сутринта на 31 октомври 2003 г., когато е на 13 г., момичето претърпява тежък инцидент. Тогава отива да кара сърф край плажа „Тунелс” в Кауай с най-добрата си приятелка и нейните брат и баща.
Докато лежи на дъската си във водата, Хамилтън внезапно усеща силен натиск върху лявата си ръка и придърпване за няколко секунди. След това вълната отминава. Първоначално момичето не чувства болка, но забелязала, че водата около нея е станала червена, шокираните ѝ приятели виждат, че лявата му ръка е откъсната почти до рамото. Оказва се, че Бетъни е била нападната от над 4-метрова тигрова акула. Загубила много кръв, по път за болницата тя усеща цялостно изтръпване. Един от парамедиците тогава прошепва в ухото ѝ „Бог ще се погрижи за теб”.
Губи 60% от кръвта си
Любовта надделява над страховете
Лекарите казват на родителите на Бетъни, че шансовете ѝ да оцелее са много малки. Но тя смело се бори срещу всички прогнози. След загуба на 60% от кръвта и няколко операции, тя е стабилизирана и освободена няколко дни. След инцидента момичето носи своите травми, но не им позволява те надделеят над любовта му към сърфа.
Повечето хора вероятно никога повече не биха влезли в океана, след като в него са погледнали смъртта в лицето. Бетъни не позволява инцидентът да я нарани емоционално. Вместо да живее в страх от водата до края на живота си, тя се връща към сърфа само три седмици след като е губила ръката си.
Използва специално изработена за нея дъска - по-дълга, по-дебела и оборудвана с дръжка за дясната ръка. С времето сърфистката се научава да използва стандартно оборудване.
Първа национална титла
На 10 януари 2004 г., по-малко от три месеца след срещата ѝ с акулата, Бетъни участва в състезание. Ясно е осъзнала, че загубата на ръката ѝ няма да попречи на професионалните ѝ амбиции. Същата година печели наградата ESPY за най-добър завърнал се спортист и e отличена с приза „Изборът на тийнейджърите“. А в рамките на две години грабва и първата си национална титла по сърф.
По-късно през 2004 г. Хамилтън пише за преживяванията си във връзка с нападението на акула и чудотворното си възстановяване в автобиографичната книга Soul Surfer: A True Story of Faith, Family, and Fighting to Get Back on the Boar“. Книгата се превръща в бестселър на New York Times, а през 2011 година историята от нея е представена и във филма Soul Surfer.
През 2005 г. Бетън получава и награда за смелост от Спортната академия на Съединените щати.
Вярата на Бетъни е нейният стожер и източник на по-висша истина, надежда и сили. На 17 години тя реализира мечтата си да сърфира професионално и до ден днешен е активен състезател. Печели множество състезания, получава много признания и спонсорства по пътя си.
Да обгрижваш бебе с една ръка
През 2012 година Хамилтън започва да се среща с пастора Адам Дъркс и става негова съпруга година по-късно. В началото на 2015 г. тя съобщава, че е бременна и ще редуцира натоварения си график. Тогава започва да изнася лекции на събития и в църкви. Дори по време на бременността си обаче Бетъни сърфира до пет часа на ден, за да поддържа форма. На 1 юни същата година се появява синът ѝ Тобиас, а тя се връща на дъската само два месеца след раждането.Майчинството с една ръка обаче се оказва изпитание.
„Да обрижваш гърчещо се бебе с една ръка, да сменяш памперси и да го преобличаш, може да бъде наистина голямо предизвикателство. Когато оставаме сами, аз нямам избор. Тогава се замислям как съм се справила с живота си досега. Просто се приспособявам и адаптирам към различни неща, особено към неща, които са много по-лесни с две ръце. Намирам своя начин. Това прилагам и в грижите си за бебето", казва Бетъни.
Вдъхновение за другите
През 2014 г. тя се състезава в сезон 25 на The Amazing Race и завършва на трето място. Същата година става първа на събитието Surf n Sea Pipeline Women’s Pro.
През 2016 г. способността на Бетъни да вдъхновява, достига нови висоти, след като побеждава шесткратен световен шампион на Световната сърф лига.
Преодолявайки някои от най-трудните предизвикателства и неуморно преследвайки своята страст чрез вяра, Бетъни се превръща в един от водещите професионални сърфисти на всички времена. През 2017 г. е вписана в Залата на славата на сърфиста, а Асоциацията на сърф производителите (SIMA) я обявява за „Жена във водата на годината!“
Бетъни успява да докосне голям брой хора по света с посланията си за вяра, благотворителни усилия и цялостен дух.
През годините Хамилтън продължава да пише вдъхновяващи книги и помага за продуцирането на успешни филми, разказващи историята на нейния живот. Участва и в популярни телевизионни реалити програми, сред които „20/20“, „Добро утро, Америка“, „Шоуто на Опра Уинфри“ и „Шоуто на Елън Дедженеръс“.
През март 2018 г. тя ражда втория си син – Уесли, издава две нови книги, излиза премиерата на филма ѝ Unstoppable и е отличена от Surfer Poll за най-добро видео представяне.
Бетъни има свой блог, като през 2019 г. поставя началото на онлайн курса Unstoppable Live, с който дава кураж и помага на другите да се свържат с личните си сили, да преодоляват препятствията и да живеят с удовлетворение. През 2020 г. 2500 човека преминават през него, a Бетъни забременява с третото си дете.
Тя стои и зад организацията с нестопанска цел Friends of Bethany, която има голям брой последователи в социалните медии.
Историята на Бетъни Хамилтън доказва, че провалът и отчаянието никога не могат да ни достигнат, ако решимостта ни да успеем е достатъчно силна.
Най-известните цитати на необикновената сърфистка вече са променили живота на много хора по света. Нейните мотивационни мисли, поговорки и идеи са пълни с емоции, вярвания и страст. Когато Хамилтън говори, всички слушат.
Споделяме някои от тях:
„Смелостта не означава да не се страхувате. Смелостта означава, че не позволявате на страха да ви спре. Смелост, саможертва, решителност, ангажираност, издръжливост, сърце, талант. Ето от какво са направени малките момичета.”
“Възможността да се обърна към Исус след атаката на акулата ме запази жива.”
“Да си креативен върху вълните, е предизвикателство. Всеки създава изкуство по свой начин.”
“Да присъстваш, означава да живееш истинския си живот, да го приемаш такъв, какъвто е, и да се възползваш максимално от него. Премахнете постоянния порой от разсейвания, за да можете наистина да присъствате с хората и нещата, които са най-важни.”
“Състраданието може да ни накара да правим невероятни неща и да ни даде перспектива.”
“Страхът е нещо, което наистина може да възпре всички ни от различни неща в живота. Важно е да забележите какви са вашите страхове и да се опитате да ги победите.”
“Намерете своето „защо”. Постигайте целите си. Живейте всеки ден пълноценно.”
„Прошката беше най-голямата сила за в брака ми.”
„Бог наистина е планирал нещо по-голямо за мен. Това, което всички трябваше да направим, беше да се доверим... и да повярваме.”
„Бог ни даде сила и единство, за да преодолеем всички тези неща, които не знаехме, че ще се случат.”
„Бог има много повече да даде, отколкото светът има да предложи.”
„Вместо да се съсредоточа върху това, което не харесвам в тялото или ограниченията си, избирам да съм благодарна за забележителното тяло, което имам.”
„Да имаш възможност да се учиш от другите, е привилегия, за която съм искрено благодарна. Обичам да попивам всичко, което моите треньори и ментори ми казват. Ако имам един съвет за вас днес, той е – позволявайте да ви обучават”.
„Начинът, по който действаме, когато никой не ни гледа, оформя кои сме. Изборите, които правим зад затворени врати, и ежедневните действия, които предприемаме за нашето бъдеще, оформят нашия живот, доверие и вяра.”
„Толкова съм възхитена от живота си. Преживях много и научих много. Чувствам се много благословена с всичко, което мога да правя - особено с това, че мога да сърфирам. Опитвам се да просто да бъда най-добрия човек, който мога да бъда, и ако това променя живота на другите хора, то е страхотно”.
„Не знам какво правят другите момичета, преди да излязат в жегата, но за мен рутината е доста проста: Моля се. Моля се за безопасност за всички и се моля бъда на точното място в точното време.”
„Не претендирам, че знам защо лошите неща се случват на добрите хора, но знам, че Бог има тези отговори и понякога ни ги показва”.
„Всъщност не искам хората да ме търсят за вдъхновение. Искам да бъда знак по пътя, който сочи към Небето.”
„Всяка секунда от живота си питам „Защо аз?”, но не го правя с негативни чувства, като „Защо ми се случи това ужасно нещо?“. По-скоро питам „Защо Бог ме избра и какво има предвид за мен?“
„Според мен акулите са красиви същества и не мисля, че трябва да спрем да ходим в океана заради тях.”
„Струваше си да загубя ръката си, ако това помага на други хора да намерят надежда в Бог.”
„Не бих променила случилото се с мен, защото тогава щях да имам две ръце, но не и шанса да прегърна всички хора, които срещнах по пътя си.”
„Доволна съм от начина, по който изглеждам, и нямам нужда от ръка, за да бъда красива.”
„Животът много прилича на сърфирането. Когато попаднете в зоната на удара, трябва веднага да се върнете обратно, защото никога не знаете какво има над следващата вълна. Ако имате вяра, всичко е възможно.”
„Любовта към сърфа ми помогна да преодолея страха си от акулите.”
„Трудно ми е да опиша радостта, която изпитах, след като се изправих и яхнах вълна за първи път след атаката. Бях невероятно благодарна и щастлива. Малката частица съмнение, която понякога ми казваше, че никога повече няма да мога да карам сърф, изчезна”.
„Любовта е по-голяма от цунами, по-силна от всеки страх.”
„Моята приятелка Сара казва, че мога да бъда гласът на Бог. Обикновено въртя очи, когато го изрича, защото ако бях Бог, никога нямаше да избера себе си да говоря от негово име на хората”.
„Когато хората ме питат какво означава за мен вярата ми в Христос, отговарям с една дума – всичко! Това беше вярно преди и след нападението на акулата”.
„Не всички сме перфектни. Всички ние имаме нещо, което смятаме, че не е наред с нас, но всичко, което е необходимо, е малко любов.”
„Ние не израстваме, когато нещата са лесни. Растем, когато сме изправени пред предизвикателства.”
„Падаш от коня и се качваш обратно.”
„Вашият външен вид не определя кой си.”
ДЖЕЙН ДИМИТРОВА
Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.