Как един тийнейджър за миг става герой? 

Предлагаме ви откъс от биографичната книга на рапъра 100 Кила “Свободен“, издание на Catch a Story.

Строяхме RnB Club на Южния плаж във Варна, в края на месец май. Бях на 18 години, още не бях издал албума. И гледам, един с костюм бяга, а след него – момиче. Казвам: 
 - Момчета, този нещо е гепил. 
Защото... какво прави с костюм на плажа, макар и в края на май? И гледам да го пресрещна, обаче не тичам, защото виждам, че ще излезе на плочките, където сме ние. 

И тръгвам бавно натам, за да му пресрещна пътя. 

Виждам, че той изглежда повече ужасèн, все едно момичето иска да го набие. А тя крещи нещо след него. И чувам: 
 - Хора, приятелката ми се дави! 
Газ! Аз тръгвам, тръгва и още едно момче. Скочихме едновременно във водата, но беше страшно. Приятелят ми направи 5-6 хващания и направо се обърна и излезе. Подейства ми обезкуражаващо, по-добре да не беше скачал, щях да знам: 

Сам си, куче, мачкай! 

И аз увeхнах малко. 
Погледнах към небето и се помолих: „Господи, Исусе Христе, моля ви, оставете ме! Още не съм си издал албума... Трябва само да извадя момичето. Моля ви, направете един компромис, само ще я дръпна и се махам от туй море!“

Имаше мъртво вълнение и супер бързо теглеше навътре. 

Стигам я и си викам: „Сега ако се паникьоса, край, уби ни и двамата!“ И я разпознавам. Беше от една компания, много красива, но никога не сме си говорили, не сме се поздравявали. Нямах време да ѝ обяснявам, само ѝ извиках: 
 - Сега внимавай да не ме потопиш! Ще те хващам отзад и ще те хвърлям. И като паднеш, драпай колкото сила имаш, поне да останеш на едно място. 
Хвърлях я безброй пъти... Много тежко вадене! 40 минути не мога да изляза от водата. Накрая, вече като бяхме до брега, хвърлиха въже, ама вълнението го размяташе наляво-надясно. След десетия опит го хванах, излязохме. На брега бяха бащата на Шамара, Гетов, Тони Чадъра, спасителите бяха дошли. То май месец, още нямаше много хора на плажа, 

но паниката беше голяма… 

Бяха извикали линейка, беше пристигнала, чакаха ни. Имало е време за всичко. Момичето започна да кашля, заеха се с нея. А аз легнах на пясъка, бях грохнал. И шокиран. Казах на бащата на Шамара: 
 - Бат' Славе, дай една цигара! 
Млад пушач... А той: 
 - К‘ва цигара бе?! Дробът ти сега се е отворил на 300, не става да пушиш! Не ме прегледаха. Занимаваха се с момичето. Попитаха ме добре ли съм. Аз, като видях лекар, скочих и такъв: 
 - Много съм добре! Чао! Лека вечер! 
Запалих към къщи. Прибрах се, легнах и заспах. 
Събудих се към 10:30 и отидох в бара. Там всичките ми авери – пияни. 

Майката и бащата на момичето дошли и оставили няколко бутилки водка. 

Момчетата ми разправят: 
 - Като разбраха, че те няма, казаха: „За него са.“ Ама ние ги отворихме. 
 - Честно ли? – викам. – И аз изтървах? 
Така че не можах да се почерпя. Обаче преди 2-3 години на едно мое парти дойде сестра ѝ. И каза: 
 - Кила, аз съм сестрата на тази, дето я спаси от удавяне. Знаеш ли колко пъти сме плакали със сестра ми и сме си казвали, че ако не беше ти, тя нямаше да е жива. Сега има две деца и се радва на живота. 
Имам особено чувство към онова момиче, заради всичко, което преживяхме. Бяхме малки и двамата, аз на 18, тя на 17 години... 

Не бяхме готови за такава борба, но оцеляхме. 

Морето знаете ли колко е по-силно от две 18-годишни деца? То е по-силно от кораби, от „Титаник“! И много готино ми стана, че се обади сестричката, защото ние с това момиче не сме се виждали оттогава. А бих се радвал, защото емоцията беше неописуема, когато бяхме само двамата в онази борба. 

Беше едно от най-страшните ми преживявания, в Топ 3 влиза. Другото е като се качвах на хинапа в двора, за да го обера и да продавам, страх ме е от високо. Човек става герой за миг. Тогава даже не го мислех, но 

с годините осъзнах, че се е случило нещо много готино. 

Даде ми урок, даде ми да знам: ей, човече, може да не си супер герой, но имаш силата да влияеш за живота на хората. Със сърце. Бум – скачаш! Казваш: „Няма да умираш! Вадя те!“ Бум! 
Може би всеки един доктор го е изпитвал след успешна операция. Когато има тежък случай и пациентът оцелее, той си казва: „Аз току-що го оправих този човек!“ И се радва. 

С това момиче сме имали карма. 

Това е една история, която ми даде много вяра. Вяра в себе си. Вяра, че мога да се намесвам в живота на хората.  

Снимки: личен архив

МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА

Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.