100 Кила е доказано име в българската хип-хоп култура, артист с неподражаеми тембър и flow, шесткратен носител на наградата Най-добър рапър.

Не крие произхода си, нито че е живял в крайна бедност. Явор Янакиев знае какво е да се бориш за оцеляване. Познава и опиянението от успеха, еуфорията от докосването до мечтата. Но между тези състояния е извървял огромен път на осъзнаване. Житейската му философия може да бъде усетена добре в биографичната книга „Свободен“, издание на Catch a Story. Предлагаме ви откъс от нея:

    Годината е 1996-та, в ерата на видеата и на видеокасетките под наем. Отивам на гости на братовчед ми Данко, който тренира земна гимнастика и е един от най-откачените хора, които познавам. И решаваме да гледаме карате филм, който аз ще взема. Видеотеката е срещу сладкарница, обаче е затворена и на вратата е сложена бележка с най-разтегливото понятие: „Ще се върна след 15 минути.“ Кратка преценка ми позволява да осъзная, че ако отида до братовчед ми и се върна, ще минат точно 15 минути. Така че решавам да седна на стъпалата и търпеливо да изчакам продавачката. Докато чакам, един мъж се появява от сладкарницата. Аз съм мургав, беден и явно не му изглеждам добре. Оглежда ме и казва: 
     - Ей... горкото момченце! 
    Влиза в сладкарницата и след малко пак се появява, носи парче торта, за мен... 

    Веднъж започнах да разказвам тази история в телевизионно предаване, но бързо съобразих, че ще разстроя аудиторията с нея. Затова ѝ лепнах happy end – с усмивка довърших как съм взел тортичката и съм я изял... Не беше така! 
    Ето я истината: ...

    Човекът протегна ръка, но аз не взех чинията с тортата. Беше ме приел като едно циганче, което няма какво да яде! 
    И много ме обиди, защото разбрах, че ме е преценил по външния ми вид.

    Нещо повече: осъзнах, че винаги така ще ме приемат. Разплаках се и тръгнах да се прибирам. 
    Като ме видя такъв, братовчед ми се развълнува, почувства се отговорен, понеже беше по-големият. 
     - Абе какво ти направиха?! – попита. 
     - Един човек ме помисли за гладен циганин и ми даде тортичка! 
    Братовчедът беше импулсивен... Затича се на момента, нахлу в сладкарницата, грабна един стол и преби човека.
     Тогава разбрах, че съм сбъркал, като съм се обидил – човекът ме беше почерпил с добро чувство. Но по-голямата ми грешка беше, че съм разказал за обидата си. 
    Братовчед ми с бесни викове и крясъци им обясняваше: 
     - Така не трябва да се прави! 
    Човекът, със супер умиление, отговаряше: 
     - Ама аз не исках да го обидя, исках да го почерпя една торта... 
    Стана ми ясно, че братовчед ми е страшно луд. Стана ми ясно също, че хората ще ме таксуват за ром ей така, от бегъл поглед. И това ме притесни силно. 
    Обаче се почувствах облекчен, когато набиха човека с тортата. 

    *** 
    На всеки, който ми говори за различия, ще кажа: Добре дошъл на планетата Земя, бро! Освен теб тук има хора от много, много други етноси. Какво те прави различен, щом ти си човек? 
    По времето на случката с тортата съм имал предразсъдъците кой как ще ме приеме, в тази възраст едно дете силно се безпокои дали ще има приятели. И повече съм се притеснявал заради бедността си, не заради произхода си. 
    Предубеденият съм бил аз, защото не съм имал опит и самочувствие, улавял съм прояви на пренебрежение и в мен са се натрупвали обиди. 

    Случката с тортата е пример за тлеещо напрежение, което може да се отключи от най-невинна проява, в конкретната ситуация – от едно добро намерение, което аз изтълкувах погрешно, защото имах натрупани травми. Към днешна дата аз нямам такива комплекси. Затова ще се представя така: Аз съм 100 Кила – наполовина българин, наполовина ром, наполовина тюрк, наполовина египтянин, наполовина евреин, наполовина индианец, но горд гражданин на Република България, която е пълноправен член на Европейския съюз, и горд жител на планетата Земя. 
    Докато тази книга излезе, може вече да имаме контакт с извънземните, знае ли човек? А когато пък кацнат, всички различия между земляните ще отпаднат и ще се разделим на две – те (извънземните) и ние (човеците). И няма да ни интересува етнос, раса, пол, сексуалност, език, религия и всякакви там признаци на нещо си. 
    Най-важното ще е да се научим как да живеем с тях на нашата планета. 

    Един път организирах концерт във Видин, наех Спортната зала, точно преди Коледа. Казах си: „Това е най-бедната част на България, нека ги зарадвам хората. Колкото дойдат, толкова.“ Започна концертът, имаше стотина човека. Обаче това направи партито – спрях се да пея лично до всеки и съответно се снимах с всеки един от публиката. След края идва едно дете и ме дърпа за ръката: 
     - Извинявай, 100 Кила, да те питам нещо! 
     - Да, мойто момче? 
     - Ти циганин ли си? 
    И аз стоя и го гледам. Този въпрос от години не ми го бяха задавали. Отговарям спокойно и с любов: 
     - Аз съм българин. И не е важно кой каква раса е, а какъв се чувства и какво прави. Ако живеех в Австралия, щях да се чувствам австралиец и да спазвам техните закони, техните традиции. Щяхме с приятелите ми за Коледа да си колим кенгуру и да гоним змии от обед до вечер за хубава фигура. Ей такива работи щях да правя, австралийски. И щях гордо да надигам австралийска бира и да викам: „Австралиец!“, наподобявайки малко Бай Ганьо. Приятелю, не е важно дали си роден циганин, ескимос, африканец или азиатец. Важното е какъв се чувстваш. 
    Говоря му така, а си мисля: „Ей какво си нетактично... Кой те възпита така?“ И в този момент детето казва: 
     - А-а-а... Питам, защото аз съм циганин. 

    Човекът търсел близки контакти! 

    Ами... и аз ги търся. И започвам книгата с разказа за две недоразумения, защото те показват колко съм се променил през годините. В тази книга 

    не очаквай да застана на позицията на травмирания, 

    не очаквай да се оплаквам от отношението на хората. В нея ще четеш за любов, за желания, за грешки, за грехове, за приятелства, за професионални срещи и раздели, за борби и победи. 
    Но това е просто един етап от живота на 100 Кила – човек, който се развива постоянно и утре вече ще е с нови мечти. Илън Мъск набира космически туристи. Ако изкарам парите, ще се запиша, да изрежа един куплет и в Космоса, мечтая го! 

    Снимки: личен архив, Instagram

    МАРГАРИТА ЛОЗАНОВА

    Познавам вдъхновението от новите идеи и съм готова „да скоча“ в начинание с много неизвестни. Рискувала съм. И понякога ми се е получавало. Рутината съсипва човека, затова я избягвам, доколкото е възможно. Устроена съм в събитията и хората да виждам позитивното, също като SELFMADE личностите, които са във фокуса на нашата медия.

    Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
    Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.