Мария Донева е поет, автор и преводач на детски книги, а също и драматург. От 2010 година участва в проекта „Джазът пее на български”. Тя е от онези вълшебни разказвачи, които напомнят за лекотата, игривостта, цветността и радостите, които можеш да откриваш в бита на ежедневието си. В  нейните стихове не присъстват тежките амбиции на забързания свят, заради които често орязваме част от същността си и забравяме малките радости. Мария Донева случва чудеса от думи, с които всичко оживява. 

Нейното Selfmade-проявление е в опазването на собствената си автентичност, в грижата за душата, на която винаги трябва да ѝ бъде леко, за да твори, в изразяването на чувствата, в знанието и умението винаги да се връщаш към себе си, когато леко си се отклонил.

 

Любовта в детството

 

Психолозите казват, че съзнанието ни се формира в детството. Когато си израснал в градини на любов, след това е по-лесно да даваш любов.

Мария Донева е родена в Стара Загора. Споделя, че в детството си винаги се е чувствала обичана, закриляна и добра. 

„Хубаво си живеехме всички заедно – с майка, татко, баба, дядо и сестра ми, която е по-голяма от мен с почти 6 години. Баща ми е от село Бяло поле и често ходехме там. Помагахме – кой с каквото може според възрастта си. Аз не съм ходила на детска градина, защото мен ме гледаше Майка Мими – моята баба, кръстена съм на нея. Тя се казваше Марийка и когато мен са ме кръстили Мария, тя известно време не е говорила на майка и татко, защото е очаквала, че ще нося нейното име. Сега можех да съм Марийка Донева. Тя много ме обичаше и много се грижеше за мен. Като погледна назад, виждам, че определено съм била любимото ѝ внуче. 
Беше пространство на любов. Все някак изпреварващо ме възнаграждаваха и изпреварващо ме обичаха. Стараех се да оправдая всичко, което изразяват към мен. Баща ми (може би по това приличам на него), ако не каже на майка по 20-30 пъти на ден, че я обича – за нейна досада, но и скрито задоволство, няма да е той. И аз много обичам да изпитвам обич и да я изразявам, а когато нещо не е хубаво, предпочитам да си го премълча”, разказва писателката.

Още като дете Мария започва да описва света около себе си в стихове. А когато изследваш света, изследваш и себе си… В осми клас издават първата ѝ стихосбирка. В нея има любовни стихотворения и други, които обръщат внимание на природата, има и тъжни, и весели. Тя помни, че центърът „Знаме на мира”, който е посещавала, е насърчавал талантливите деца във всякакви области – изкуства и спорт, имало е кръжоци, класове, отбори, техническо и научно творчество. Дава си сметка и колко обгрижено е било нейното поколение.

„Участвах във всевъзможни конкурси. Мисля, че докато си малък и млад, е хубаво да го правиш. На моята възраст вече не е много удачно да кандидатстваш, за да търсиш одобрението на определени хора, сега не ми е интересно. Е, ако ми кажат "ето ти тази голяма награда", разбира се, че няма да я откажа.”

 

Думите умножават и хубавото, и ужаса

 

Мария Донева не обича да чете книги, в които се говори за ужаси и престъпления. Припомня, че през последните месеци са излезли много книги за Аушвиц. Тя самата обаче би прочела историческа книга за мрачните години на концентрационните лагери и войната, за да не забравя човечеството и в нейно лице за тях. Но този тип книги не ѝ носят наслада, защото иска чрез изкуството да лекува душата си, а не да я разболява. Вярва, че това, което пише, е в този дух.

„Във Война и мир има всичко, цял свят. Но не може всеки да пише за всичко – има и тъжни книги, и смешни книги, за всяка книга има момент и читател”, споделя Мария.

Имат ли думите способността да пророкуват? Носят ли своя енергия и трябва ли да внимаваме, когато си служим със словото? Според Мария Донева, когато говорим за събитията, по някакъв начин ги предизвикваме. 

„Когато говорим за нещо, без да го осъзнаваме, малко по-късно то се случва. След това си мислим, че сме го отгатнали. Важно е да говорим за хубавото и да го ценим. Когато споделяме хубави неща, те се умножават. Ако видиш някакъв ужас и го опишеш, стават два ужаса – веднъж в реалността и веднъж в това, което си написал. Зависи какво цели човек. Понякога чрез говоренето и писането той се лекува. Изразява лошите събития, които са му се случили, и по този начин намира помощ. Приема ги. Свиква с тях, осъзнава ги и започва да търси изход от ситуацията.” 

Да бъде леко

 

Мария Донева е била учителка по български език и литература, но не се е чувствала добре в тази роля. За нея е непоносимо да се налага над някого – да го кара да прави нещо, което не иска. Също толкова непоносимо ѝ е нея да я карат против волята ѝ за нещо.

Не може да приеме, че трябва да натрапва насила книгите и литературата, които тя толкова много обича.

„Няма как, когато в един випуск преподаваш на 6 паралелки – на 130-140 ученици, всеки от тях да бъде луд по литературата... и по мен.” 

За Мария тогава сякаш се отключва моментът на насилие, „който е абсолютно двустранен, а другата страна е по-силна, най-малкото заради числеността си”. Признава, че това за нея е било голяма мъка, очаквала е, че децата ще я мотивират да бъде още по-знаеща, още по-интересна и още по-щедра на споделяне.

„Бях две години в ада и се махнах. Учителите са много важни и значими личности, много силни и вдъхновяващи, аз аз уви, не бях. Можеш да дадеш, но не можеш да накараш отсрещната страна да си вземе.”

През 2010 година Мария Донева създава блога си като пространство за споделяне, а малко по-късно започва да шие играчки.

 

Да останеш автентичен

 

Мария Донева смята, че лекотата и вярата присъстват в нейните стихове, защото тя не се преструва. 

„Ако говориш искрено, ти оставаш чист. Дори и да се промениш с времето, пак оставаш чист. Когато човек е автентичен, независимо как се променя, той остава същият. Ако на 20 години си бил 50 кг, а на 50 години – 70 кг, все си си ти. Същото е при писането и при мисленето.”


Човек се хваща за каквото хване.

И за снежинка, ако прехвърчи.
За изгрева, ако е станал рано.

За тишината, ако премълчи.


Да глезиш душата си

За Мария Донева грижата за душата е много важна. Тя самата глези своята. Старае се да прави неща, в които вярва и които обича. Ако трябва да върши някаква работа, в която не вярва, започва да я върши зле и не може да продължи с нея. През годините си е дала сметка, че психичното ѝ здраве е много по-ценно от това да се жертва в името на кауза, в която не вярва, или пък за пари.  Казва, че е въпрос на нареждане на приоритетите – правиш това, в което вярваш и в което си добър. Според писателката за душата е много важно да има успехи и съмишленици. 

„Когато ти говорят лошо, не можеш да се чувстваш добре. Все едно расте цвете, а отгоре го бият с чук. Цветето не може да се махне, но ти си човек – и можеш да се преместиш.”

„Когато имаш успехи и виждаш, че се развиваш и разширяваш областите, в които работиш, за да правиш различни и нови неща, ще бъдеш по-съхранен във времето и ще претърпиш по-малко нещастия. Животът е много щедър на нещастия, а най-много ни нараняват лошите неща, които ние сме причинили, не тези, които са причинили на нас. Има болести, раздели разочарования – животът с една ръка ти дава, а с другата ти взема. Трябва да можем достойно да приемаме бедите и да се опитваме да компенсираме загубите с колкото се може хубави неща. Всеки е способен да прави прекрасни неща – да готви, да шофира с волност и лекота, с това може да бъде толкова полезен за семейството си, че шофирането да се окаже личният му талант.”

Мария Донева казва, че обича да прави лесни неща, чрез които ѝ става леко на душата. Когато шие, не мисли за нищо друго, а когато внезапно погледне какво се е получило, осъзнава, че все едно я е нямало. Тогава тревожните мисли са изчезнали и е останало само успокоение. 

Снимка: Личен архив


„Все стават смешни и усмихнати човечета, а хората им се радват, така че аз получавам и тази награда – одобрение и снимки на деца, които играят с тях. Душата ми прелива от радост. Преди няколко дни едно мое човече, раирано и цветно, беше отишло в дома на еднa жена. По-късно тя ми написа съобщение, че човечето е оживяло. И ми изпрати снимка на нейното детенце, бебенце, облечено в абсолютно същите дрешки и цветове. Нейното човече обаче беше по-хубаво от моето. 

Огромна радост е да участваш в живота на хората – с нещо, което си направил, или написал. Много хубави неща ми се случват на мен! Какъв е този мой късмет!”.


От шепа пух, от педя плат

в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство

от люляковото ти детство –

мече! И как е оцеляло,

омърляно, но чисто цяло!

Защото децата заслужават само най-хубавото

 

От няколко години Мария Донева превежда детски книги в стихове. Всеки ден тя научава за езика нови възможности и употреби, форми и изразни средства. Казва, че е овладяла вече лексиката на едно дете. Нейната суперсила е да говори в стихове, оказва се, че тя работи и при превеждането. 

„Всяка една книга е различна и трябва да научиш много нови неща. Нужен е и елемент на магия, за да се получи.”

Мария Донева вярва, че децата трябва да имат всичко най-хубаво – да посещават най-хубавите училища, да имат най-хубавите учебници и книги, да им се сервира най-вкусната храна, да дишат най-чистия въздух. Иска и нейните книги да бъдат достойни за децата, а тя много се старае.

 

Срещите с книгите са съдбовни

 

От лятото на 2021 година Мария споделя радостта си от хубавите книги в предаването за култура „Флашмоб“ по радио Стара Загора. 

Тя смята, че за да срещнеш книгата, която ще бъде интересна и важна, и ще ти повлияе, е същият късмет и щастие, като да срещнеш някой човек, който ще ти бъде важен.

„Ако си в град с 1 милион жители, някъде там може да е голямата ти любов, но може никога да не се срещнете. Същото е и с книгите, в библиотеката има хиляди книги – коя ще ти бъде интересна и коя ще ти повлияе?  Може и да прочетеш книга, която обаче да не отговаря на съответния момент и да не ти казва нищо важно. Има момент на съдба в срещите на читателя с книгите. В различните периоди на мен са ми влияели различни книги, както и хора. Някои от книгите, които са ми били много важни, в момента не са ми интересни, но това не ги омаловажава.”

Поради тази причина Мария не иска да сподели заглавия и имена на книги и автори, които са я вълнували през годините, но допълва, че Иван Методиев е нейна стара любов в четенето.

Има любим негов стих, който от много години си казва в различни ситуации: „Това, с което си богат, не можеш да го притежаваш.” 

 

Все едно не сме се разделяли

 

От 2010 година Мария Донева е част и от „Джазът пее на български”. 

„С Венци Благоев имахме общи приятели и те ни запознаха. Аз не мога да пея добре, но това не ме спира. От Венци прихванах любов към джаза, той положи основите на джазовото ми образование. Когато се запознахме, ми изпращаше много музика за слушане. Аз много харесвам боса нова и на една от песните на  Антониу Жобим си бях написала български текст – за мен си, за да мога да си я пея. Венци го хареса и ме попита дали мога да пиша още. С Марина Господинова и Антони Дончев се запознахме на първия концерт, който направихме заедно. Те предлагаха песни, а аз правех преводи за тях или пишех свои текстове, които да лежат добре на музиката. Тези концерти много ми харесват. Дълго време не се бяхме виждали заради пандемията, но направихме концерт през миналия декември и всичко беше все едно не сме се разделяли. В тези концерти намираме много близост и топлина, и спокойствие, хубаво си почиваме в тях. През музиката и думите, общуването е много близко с хората, които ни слушат.

А в песните човек може да си позволи да бъде и малко по-сантиментален, малко по-открит. Съвременното изкуство предполага повече дистанцираност между създателя и създаденото. Не можем да си изливаме неприкрито душата. В текстовете за музика изразните средства са по-различни и възможностите са други, по друг начин се разкриваш и свързваш със света.”

Предстоят два концерта на „Джазът пее на български”. Първият ще бъде на 13 февруари в клуб „Портрет”, а с втория, на 23 март, в Софийска градска галерия ще се отбележат 12 години от създаването на формацията.

В момента текат репетиции в Държавен куклен театър - Стара Загора за пиеса, на която Мария Донева е написала текстовете на песните. 

„Премиерата е планирана за втората половина на февруари, нямам търпение!”, казва тя и отново се замисля колко е хубаво да проектираш дните в живота си така, че да нямаш търпение за всичко, с което ги изпълваш. Защото на душата ѝ е леко, а ти си се съхранил в автентичността си.

СНИМКИ: ТАТЯНА ЧОХАДЖИЕВА

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА

Свиренето на виолончело, дългите бягания и писането са моите терапевтични процеси. Винаги съм искала да се взирам с широко отворени очи във формите, в цветовете, емоциите и историите на живота. Обичам разговорите, които се превръщат в пътуване, преобръщат времепространството и променят посоките. Те са част от пътя на SELFMADE хората.

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.