Ако сте отгледани от взискателни родители или в среда, която цени високо постиженията и резултатите, вероятно познавате страха от провал от първо лице. Страхът от провал (атичифобия) често се преживява като ирационално тревожно опасение, че ще се провалим или изложим пред другите. В крайните си състояния може да се изживее като паника, която да попречи на ежедневното ни функциониране.
Страхът от евентуален неуспех често включва в себе си и други притеснения като страх да говорим пред публика, страх от социални контакти, страх от работа и дори от успех в кариерата.
Преживяването на това тревожно опасение вкарва нервната ни система в т.нар. стрес режим „борба или бягство“. Не е случайно, че го преживяваме с физически симптоми като ускорен пулс, изпотяване на дланите, стягане в областта на гърдите и замайване.
ЗАЩО НИ Е СТРАХ ОТ ПРОВАЛ?
Хората, които се страхуват от провал, често страдат от ниска самооценка, негативни вярвания и перфекционизъм. Те мислят, че не са „достатъчно добри“ и това може да излезе наяве, вследствие на което да преживеят срам, отхвърляне и девалидизация.
Страхът от провал също така е изключително характерен за хората, които искат да правят всичко перфектно и да имат контрол. Перфекционистите често виждат света в черно и бяло. Те или се справят блестящо, или се провалят, средно положение няма.
Много често страхът от провал се активизира точно когато сме на прага да постигнем голям успех или да достигнем определена житейска цел, за която сме работили много. Тук често присъстват страхът от неизвестното (не знаем какво следва) и страхът от загуба (да загубим една ангажираност, която дълго време е била част от живота ни).
Няма нищо лошо в това да се стремим към високи постижения и перфектни резултати. Лошото идва от това, че когато се страхуваме от провал, ние, метафорично казано, „няма да се качим в колата и никога няма да се научим да шофираме“.
Взискателните родители възпитават деца, които се страхуват да успеят
Децата, които израстват в среда с много критика, забележки и желание за перфекционизъм, е много вероятно да изпитват страх от провал като възрастни. Те никога не са били „достатъчно добри“ за родителите си. Това в една или друга степен е помогнало да изградят негативна самооценка. В нейната основа често стоят вярвания като „Аз не се справям“, „Никога не правя нещата като хората“ и „Аз съм пълен провал“.
Израствайки с подобен тип убеждения, тези хора започват да се страхуват да стартират нещо ново (защото така или иначе ще се провалят) или да завършат започнатото (моментът, в който след упорит труд трябва да получат резултат и признание). Децата, израснали с критични родители, са приели, че никога няма да оправдаят високите им очаквания. По същия начин и като възрастни те продължават да смятат, че няма да оправдаят очакванията на другите и ще ги разочароват.
Отлагане и автосаботаж
Хората, които се страхуват от провал, често искат да избягат от сблъсъка с крайния резултат от работата си. Затова те отлагат свършването на задачите си до последния момент, винаги закъсняват с крайните срокове и се опитват всячески да отдалечат във времето сблъсъка с резултата от работата си и заедно с това – потенциалния провал. По този начин не само саботират работния процес, но и своето кариерно израстване, като не влагат максимума от себе си. Защото ако дадат всичко, на което са способни, и се провалят, и малкото останала им самооценка ще се срине напълно.
Намаляват очакванията на другите, за да не ги разочароват
Хората, които се страхуват от провал, често се притесняват, че ще разочароват другите и ще бъдат отхвърлени. Затова те предварително казват на околните, че има голяма вероятност да не се справят.
По този начин минимизират очакванията на другите към тях, както и възможността да ги разочароват, както са разочаровали родителите си. По този начин обаче не само избягват потенциално отхвърляне от страна на другите, но и възможността да постигнат успехи и да изградят една по-реалистична самооценка.
Снимки: Pixabay
ЕКАТЕРИНА КЬОСЕВА
Пътят на йога е едното ми крило, пътят на психологията – е другото. Това са двете лещи, които ми дадоха вътрешна цялостност и перспектива, чрез които преоткрих своята мисия и предназначение в света, а именно да бъда полезна на хората.