Болката ни стимулира да се движим напред. Комфортът прави обратното – той ни кара да стоим там, където вече сме. Това е и причината да искаме да се движим, когато преживяваме нещо трудно в живота си. Например, след раздяла с любим човек искаме да променим нещо, да направим пътуване или направо да сменим жилището, града, държавата, в която живеем и работим.
Спонтанно решаваме и палим колата, за да скочим с бънджи в другия край на страната или купуваме билет за някоя далечна дестинация. Просто така. За да се придвижим в някаква посока. Физически. Ментално. Емоционално. Встрани. Напред. Нанякъде.
Движението не е само във физическия аспект, то е най-вече вътрешно. Външната форма е само метафора на това, което се случва вътре в нас.
Същото можем да видим и в областта на кариерата. Много хора стартират собствен успешен бизнес, след като са били несправедливо уволнени от работа или са били предадени от съдружник. Разочарованието, болката, гневът са мощни стимули, които могат да ни изстрелят напред. Защото, когато боли, искаме да направим нещо.
Неслучайно едни от най-успешните хора в света имат нетипична обща черта, и това е постоянното недоволство. От всичко.
Да кажеш, че някой в своята същност е постоянно недоволен от живота, изглежда по-скоро като отрицателна характеристика, но това е така само когато не можеш да видиш по-голямата картина.
Има съществена психологическа разлика между хората, които са доволни от живота си, и хората, които са успешни. Тя е в това, че вторите непрекъснато бутат себе си напред. Докато първите просто се опитват да поддържат настоящото статукво.
Недоволството води до желание за растеж и разширяване, а комфортът води до застой и процес на свиване.
Както знаем, човешкият ум бързо се отегчава от еднообразието и стига до т.нар. „професионално прегаряне“.
И какво се случва с доволния човек, когато прегори и изпадне в криза на идентичността? Е, това със сигурност е свързано с голямо количество дискомфорт и ментално напрежение.
Те могат да го накарат да се свие в себе си и да се предаде.
Или могат да се превърнат в повратна точка, в която иначе доволният човек става много недоволен... Едва след това има реален шанс за истински скок напред!
СЯНКАТА НА УСПЕХА Е ВЕЧНОТО НЕДОВОЛСТВО
Може би и вие имате сред познатите си някой, който практически е получил всичко наготово в живота си – пари, имоти, бизнеси, и няма мотивация за нищо? Роден в комфорт и напълно демотивиран да прави каквото и да било движение напред. Така е, защото комфортът и доволството са рисков фактор за създаване на задоволени неудачници.
Какво се случва обаче с хората, които не са доволни от статуса си?
Те може да имат много, а може и да нямат нищо. Но това, което ги обединява, е, че те нямат вътрешен мир и постоянно искат да направят нещо, за да се придвижат напред.
Това са хората, които ще опитват и ще се провалят до изнемога.
Това са хората, които ще рискуват. Те започват различни бизнеси, докато попаднат на „златна мина“. И когато най-накрая открият своята златна мина, те пак ще са недоволни и ще искат още.
ВЕЧНО НЕДОВОЛНИ, ВЕЧНО ТЪРСЕЩИ, ВЕЧНО В ДВИЖЕНИЕ
За тези хора животът не е даден, за да се излежават на тропически плаж и да поглеждат лаптопа си разсеяно над последна марка слънчеви очила. Не, те могат да ви говорят, че мечтаят за това, но никога не биха понесли да не правят нищо. За тях това би било по-скоро изтезание.
Смисълът на живота за този тип хора е в разширението на възможностите и разгръщането на най-големия потенциал.
Това са типовете успешни хора, които попадат в тази категория:
Максимизатори
Максимизаторите имат натрапчивото желание постоянно да подобряват нещата. Те са визионери и иноватори. Те процъфтяват, когато могат да идентифицират какво трябва да бъде променено и коригирано, и могат да направят нещо по въпроса.
Те често са успешни лидери и предприемачи, но няма как да не споменем и тяхната сенчеста страна – настроени са да виждат негативното във всичко и пропускат да оценяват положителното.
Перфекционисти
Познаваме много добре перфекционистите. Те искат всичко да е идеално, а когато не е, това просто ги побърква. Те не могат да мислят за друго, не могат да спят. Много хора са скрити перфекционисти. Ако не могат да направят нещо перфектно, те ще се въздържат от каквото и да било действие.
Перфекционистите всъщност могат да използват този импулс за съвършенство в своя полза. Стремежът им да правят нещата перфектно и по-добре от всеки друг може да се превърне в мощна мотивация да продължат да работят за подобряване на нещо, от което друг лесно би се отказал.
Свръхмислещите
Хората, които са склонни към прекомерно мислене обикновено се фокусират върху нещата до степен дори да изкривят първоначалното им значение. Това може да накара свръхмислещите да станат параноични и скептични към другите.
Положителната страна на тези хора е, че притежават способността да измислят нестандартни решения и да създават иновации.
Свръхмислещите могат да идентифицират пропуски и неефективни звена в настоящите системи на работа и да предложат идеи за ефективна промяна. Те опитват да вникнат в нови дълбочини във всичко, което може да ги направи майстори в своята област.
Разбира се, недоволството невинаги е нещо добро и невинаги е абсолютен фактор на промяната.
То винаги е катализатор, но всеки отделен човек, в зависимост от своите вярвания, мотивации, сфера на влияние и самооценка, сам решава дали да направи движение напред към по-добро, или обратното – движение назад.
В сянката на недоволството виждаме едни доста „трудни“ в личните и професионални взаимоотношения личности. Както вече споменахме, недоволните хора обикновено ще търсят пропуски, дефекти и ще се опитват да ви променят, за да ви „подобрят“.
НЕДОВОЛСТВОТО Е ОРЪЖИЕ С ДВЕ ОСТРИЕТА
Недоволството може да се използва като продуктивно средство за осъществяване на промяна, движение напред, постигане на успех и изграждане на мечтания пълноценен живот.
Дали ще бъдем доволни, когато стигнем върха? Едва ли.
Вечно недоволните успешни хора ще бъдат недоволни, дори когато постигнат всички свои цели. Защото... какво ще правят тогава? Разбира се, че ще започнат да преследват нови.
За недоволните успешни хора смисълът на живота не е в крайната дестинация, а в движението. Винаги напред и нанякъде.
Те никога не спират, затова пък оставят след себе си значителен кариерен успех или „златната мина“ на своя вечно недоволен дух.
Снимки: Pixabay
ЕКАТЕРИНА КЬОСЕВА
Пътят на йога е едното ми крило, пътят на психологията е другото. Това са двете лещи, които ми дадоха вътрешна цялостност и перспектива, чрез които преоткрих своята мисия и предназначение в света, а именно да бъда полезна на хората.