МАРТИНА ИВАНОВА ТРАНСФОРМИРА СЕБЕ СИ, ЗА ДА СВЕТИ ПО ПЪТЯ НА ДРУГИТЕ

Съвременният човек е в непрестанно търсене на себе си, на личността си, изучава съзнанието си, причинно-следствените връзки за моментите по пътя си, иска да подобрява качествата си и да преработи недостатъците. Такива са Selfmade хората – искат да са цели, пълноценни и действащи.

Вече повече от 12 години Мартина Иванова ги съпътства в тези процеси, след като сама е стъпила на своя Selfmade път. Тя е консултант по личностно развитие, холистичен терапевт, енергиен психолог към Академията по ТЕС (Техники за емоционална свобода) и Пренареждане на Матрицата ( EFTMRAcademy – Великобритания) и Българската асоциация по енергийна психология. Разработва техники и програми, провежда медитации, обучения и семинари. Основател е на сайта и страницата „Свой избор” – пространства за поддържане на естественото състояние на тялото и духа на здраве, радост и хармония.

Поредица от трансформации, за да стигнеш до себе си

Мартина Иванова казва, че е открила своята мисия. Преди да стигне до нея обаче, тя самата преживява поредица от трансформации, преминава през през различни психологически и духовни школи, общува с различни учители. Разбира, че всеки носи своя огромен потенциал, но е нужно себепознание и изучаване на всичко, закодирано в съзнанието ни, за да го реализираме ефективно. Тя вярва, че всяко начало се поставя с правенето на избор. Докато разговаряме, няколко пъти подчертава, че пътят е безкраен процес, а всеки трябва да се движи заедно с живота.

„Човек може да има постоянни миниатюрни точки на преобръщане и промяна. В моите младини аз бях извънредно срамежлива и изпълнена с неувереност. Изпитвах огромни затруднения да се явя на интервю за работа – изключително се срамувах, че трябва да говоря пред човек, когото възприемам за авторитет, защото той ме изпитва дали съм годна за работата, за която кандидатствам. Това го помня много ясно като голям провал в живота си. В следващ етап, след работа върху себе си, аз вече бях пред аудитория от над 1000 човека на една от най-големите сцени и един от най-големите авторитети в света на личностното развитие - Нийл Доналд Уолш, като симултанен преводач, и то дори не по професия. Просто по стечение на обстоятелствата говорех добре езика. 
Имала съм и различни страхове, височинна фобия – колкото и да се мисли, че фобиите са на физиологично ниво, се оказва, че са на емоционално. Имах алергия, която повече от 15 години не ми позволяваше да ям ягоди, в рамките на една сесия с техниките, които приложих, се разбра психоемоционалната причина за това, отработих я и приключих проблема с алергията още тогава. Блокажи от типа на „това не го мога” и „не бих подхванала този проект, защото чувствам, че не е за мен”, са спънки в живота.”

Опитът на Мартина я е научил, че с поглед навътре и изучаване на себе си, човек може дълбочинно да се интегрира и променя.

В "другия" живот на корпоративния свят

В предишния – „другия живот”, както тя го нарича, Марти е била посветена на по-административна работа в корпоративния свят като ръководител на отдел за човешки ресурси. 

 „Човешките ресурси за мен обаче не са били онази студенокръвност в смисъла, който се влага в корпоративната машина. Човекът за мен винаги е бил най-ценният. Оттам лека-полека се трансформира и другият ми уклон – към изучаването на човешкото, на вътрешното, на това, което движи индивида. Стигнах до обучения, образование и структура, които ми дадоха посока. Това е синергия между онова, което чувстваш отвътре, и другото, което трябва да направиш, за да придобиеш умения и способности.

Хората, които идват при мен, казват, че сякаш цял живот са чувствали, че имат свой уклон, който не са реализирали. Трябва да го видиш в живота си, да му дадеш структура и да го изпълниш със смисъл и съдържание, с конкретни вече знания. Това се случи и при мен.”

Холистичен поглед към човешката същност

В началото Марти се насочва към източната парадигма на изучаване за човешката енергия, която е с малко по-духовна насоченост – медитация и енергийни практики. Изучава и научния фундамент на западната парадигма, за да намери научно направление, което съчетава достиженията и на двата свята, в лицето на енергийната психология, която е сравнително нова научна насока за България. 

„В света тя се прилага от 35 години в различни структури, в образованието, в здравната система на Великобритания участват част от техниките за емоционална свобода. За нас това сякаш все още е малко екзотично”, споделя Марти.

Според нея конвенционалните школи са съсредоточени в модифициране на поведението – на ниво осмисляне, анализиране, осъзнаване, което дава само част от картината на човешката същност, но тя може да се сглоби с холистичен, цялостен поглед към човека.

„Не можем да отделим нито когницията, нито физиологията от емоцията, от енергията, от духовността, те са в съвкупност.”

Енергийната психология привлича Мартина именно чрез този по-дълбок поглед към човека. 

„Тя дава и бърз ефект, като бързината в никакъв случай не е за сметка на дълбочинността.”

„В момента работя предимно с Техники за емоционална свобода. Това е основната методология в енергийната психология. Оттам нататък методите се надграждат или се базират на тях”, споделя терапевтът.

Според Мартина не само тя е избрала това, което прави, но е имало и по-висш план, който я е водел да търси своето израстване и отговорите на своите въпроси. Не възприема работата си като бизнес модел. Вярва, че има таланта да споделя и да се изразява по непресторен, искрен и докосващ начин. Тогава хората те припознават.

През последните две години бяха наложени много ограничения, но те дадоха и нов поглед за живота – онлайн комуникацията и дигиталните възможности се разгърнаха. 

Така Мартина Иванова успява да създаде добри програми онлайн, които се оказват успешни и резултатни за хората. Наред с тях терапевтът провежда и професионални обучения, които дават практически умения и могат да се прилагат в дълбочина и на други хора. Сред учениците на Мартина има и психолози, аналитици, психиатри, медици, но и хора от съвсем други сфери на реализация.

Възможно ли обаче е да бъдем истински свободни в съвременния свят?

„Абсолютната свобода не знам дали е позната на което и да било човешко същество, но в рамките на това, което всеки може да достигне като собствено развитие, емоционалната свобода е бързо постижима чрез Техниките за емоционална свобода – те са несравними спрямо конвенционалните психотерапевтични подходи. Носим емоционални блокажи и травми буквално от зачатието и вътреутробното развитие, от ранните ни детски моменти, в които рациото и рамката на осъзнаването не съществуват. Затова не можем чрез рационални усилия да ги преодолеем. Трябва ни подход като този на енергийната психология, чрез който стигаме до подсъзнанието. Тези методи обхващат емоциите, физиката, когницията (мисълта), енергията – всичко, което носи в себе си тежестта на травмата, на блокажа, на препъни-камъка, на изкривените вярвания, които сме възприемали за нас самите – за нашата стойност и роля в света. Това са буквално програми, които сме възприели като част от себе си. Те ни пречат по много хитри начини на здравето, щастието, радостта, на успешните и удовлетворяващите връзки и реализации, във всеки един аспект в живота. Чрез тези методи имаме възможност да стигнем до много дълбоко, не само да намерим коренчето за проблемите си, но и да го прегърнем. Всичко това е път. В никакъв случай не казвам, че това е вълшебство или магическа пръчица, която преобръща. Изисква се изключителна работа и отдаденост. Дори не е нужно да си терапевт. Ако един обучен човек подхване тези методи – до нивото, до което може да ги приложи, резултат има.”

Да можеш да се издърпаш за косата като Барон Мюнхаузен

Мартина уточнява, че степените на емоционална свобода се постигат във времето. 

„Не е необходимо да посещавате дълго психоаналитик, за да разберете, че сте имали трудно детство и заради това в момента сте тревожен човек. Става въпрос за това, че в рамките на една –две години преобръщате тотално гледната си точка към света и към живота, отразява се на начина, по който се чувствате в себе си и в обкръжението си. Виждала съм изключителни трансформации в хората.”

Тя подчертава, че това не е финална точка, до която достигаш и спираш.

„Това е път, няма нищо пасивно в живота. Той е едно безкрайно движение и ти трябва да се движиш заедно с него. Животът постоянно ти предлага нови предизвикателства, променя те и те движи, и ти се движиш с него. Когато има такова познание, ако не прилагаш практическото първо на себе си, ако не го живееш, какъв професионалист си? И аз съм човек, който попада в различни ситуации – в които нещо може да ме смути, да ме спъне, някакъв емоционален трус. Никога не си постигнал съвършенство. В рамките на човешкия живот ти непрестанно се реактуализираш. Хубавото е, когато и аз, и хората около мен, които са поели това знание, го използват непрестанно. Да, животът те сблъсква с някакво предизвикателство, но ти, вместо да се сринеш и да изпаднеш в дупка, да се откажеш, се хващаш за косата и се измъкваш като Барон Мюнхаузен. Защото имаш ресурса – практическите умения, които прилагаш първо на себе си.”

Животът винаги настоява за нещо различно

Не всеки е склонен да изследва себе си, да се бори със слабостите си и да завихря силите си. За някои е по-лесно да се движат по повърхността на битовото съществуване, а всяка спънка се превръща в обвинение към околния свят. Има ли развитие в този тип хора?

„Хората са различни. Има и хора, които са избрали да стоят на битово ниво, на тях ракийката и салатката са им достатъчни. Те може би по някакъв начин са стигнали до извода, че това е всичко в живота. За да стигне човек до осъзнаване, той трябва да си даде сметка, че нещо не е наред. Винаги идва едно неудобство, което започва да те смущава, и то те тласка към търсене. Няма такава хипотеза, в която „блажено незнаещите” си живеят във вечно щастие – животът настоява за нещо различно. Динамиката в него е навсякъде. Тези, които са склонни да търсят, намират средствата и начините да израстват и това да се случва по осъзнат начин, отвътре навън. Знаете тази метафора за пиленцето и яйцето – ако почука само отвътре, пиленцето се ражда. Ако външна сила счупи яйцето, ще бъде болезнено. Животът рано или късно те чуква отвън и настоява за промени. Тогава те не са леки. Когато се случат, хората си казват, че е съдба, борят се с живота и страдат, минават през трудности, но не стигат до удовлетвореност.”

Моментите на бърнаут ни учат да поставяме граници

В бързината на ежедневието, на преливащите една в друга задачи, на постоянното мислене, често стигаме до бърнаут. Терапевтите, които влизат в историите на другите, прегарят ли?

„Хората, които сме отдадени на работата  с други хора, почти винаги стигаме до бърнаут. Теоретично знаем нещата и знаем да се пазим, но се случва. И това също обаче е добре дошло, защото опознаваш личните си граници. Няма нищо по ценно, което да те учи, от опита, пък бил той и болезненият опит. Така си дефинираш и личните, и професионалните граници. По този начин преживяно се отразява на личното развитие.”

Колебания винаги има

Разбрахме, че Мартина Иванова е открила своята мисия – да припалва искри за промени, да свети по пътя на другите. Има ли обаче колебания, когато си се трансформирал в по-добрата версия на себе си и знаеш, че вървиш по своя път? Кой глас да слушаме?

„Колебания винаги има. Човешкият разум е изключително ловко, измамно и хлъзгаво нещо, което е тук, за да се съмнява, да провокира и да задава въпроси. Ако имаш опит и вече си общувал и с другия, дълбинния глас (на душата), успяваш да различаваш гласовете. Чрез опита придобит в практиката, можеш да оразличиш дали съмненията идват, за да покажат по-добър път, или са същите съмнения, които произлизат от страхове, неразрашени травми и криви вярвания.
 Едно здравословно съмнение винаги е добро, защото ни казва да търсим още гледни точки. През съмнението може да пресеем и да оставим това, което е истински значимо.”