МАРТИН ИВАНОВ И ТАЙНСТВАТА НА МАЛАХИТОВАТА ГОРА

Снимки: Личен архив

Мартин Иванов открива и изследва ритъма във всяко едно проявление на природата и живота. Той акцентира върху необходимостта да се придържаме към природните ритми и научно обяснява защо, когато излезем извън тях, излизаме и от себе си, и от личната си цялост. Неговите програми помагат да си върнем връзката със света и същността си и да излезем от капаните на ежедневието, в които често попадаме. 

Положителните вибрации на неговите барабани проникват в нуждаещите се от социална и терапевтична подкрепа затвори, домове за възрастни, домове за деца, дневни центрове за деца с увреждания и онкологични клиники. 

Той е сред лекторите на фестивала „Свободата да бъдеш”, автор е на няколко книги. 

Представяме ви най-новия му проект – „Малахитовата гора”, чиято предпремиера ще бъде на 13 август. Тогава пространството около вековните секвои над Кюстендил ще се превърне в сцена за вълшебство. То ще ни даде възможност да се “изгубим” в гората, за да намерим пътя към себе си. Природата, музиката и словото ще се слеят в едно по време на "Малахитовата гора" - мистичен концерт за Джаз Квартет и природа при трите секвои. Проектът води своята публика до позитивна трансформация и служи като модел за изграждане на ценности. 

“Най-възрастната баба в едно планинско село разказва древната легенда за Малахитовата гора. На всеки 27 години, на Бъдни вечер срещу Коледа се отваря порта към тази невероятна и мистична гора. През нея тя засмуквала онези, които били отчаяни от живота и се лутали без утеха и посока. Загубилите се в нея хора, тя подлагала на сериозни изпитания и предизвикателства. Тези, които не успявали да преминат през тях, завинаги оставали в Малахитовата гора и там намирали кончината си. Онези, които успешно се справяли, тя награждавала богато и ги пускала да си отидат напълно променени…”

Реализирането на артистичната част  на проекта генерира средства за подпомагане на бедстващите горски райони и за засаждането на нови гори. 

Вековните секвои се намират в местността Ючбунар до с. Богослов над Кюстендил. Входът е свободен, но предварителната регистрация е задължителна. Събитието започва в 20:00 часа.

Разговаряме с Мартин Иванов за тайнствата на Малахитовата гора:

- Разкажи ни в какъв момент се зароди идеята за проекта „Малахитовата гора” и колко време ти отне да я реализираш? През какви емоции премина?

„Малахитовата гора“ е гората на моето детство, зрялост и, надявам се, старини. Гората, която е изпълнена с приказни тайни, мистерии, чудеса и която ме е дарявала и зареждала с много радост, енергия и творчески ентусиазъм. Завръщането ми към музиката не беше планирано. То се случи в името на тази гора. 

Преди малко повече от 2 години открих в личните си архиви видео продукцията „Малахитовата гора”, записана за предаването „Джаз след полунощ“ (БНТ) през далечната 1998 година. Музика, композирана от мен (изсвирена от мой квартет) и посветена точно на тази гора, която се намира в планината Осогово. Въпреки че през годините категорично съм отклонявал всякакви покани да се завърна на сцената, именно тази музика ми подсказа какъв може да бъде моят принос и моята помощ, отправена към гората. Естествено старият музикален материал трябваше да се освежи с нов подход и написването на нови композиции, които да направят музикалната част на проекта цялостна и завършена. 

До този момент стават 2 години откакто „Малахитовата гора“ ме е „погълнала“ и все още не ме пуска. Подлага ме на безброй изпитания, като преминавам през каскада от разнообразни емоции – радост и тъга; щастие и мъка; сълзи и смях. Проектът не е още завършен, защото не е свързан само с композирането на музика и написването на книга. „Малахитовата гора“ e музикален албум, книга, събитие, виртуално пространство, социална и екологична кауза, обединени в устойчив и синергичен проект – „Как да превърнем словото и музиката в дърво, или как да се „загубим“ в гората, за да намерим пътя към себе си“. Накратко казано: това е проект за цял живот!

- Да, проектът „Малахитовата гора“ е обвързан и с кауза? Защо избрахте да помогнете именно за засаждането на нови дървета?

„Малахитовата гора“ живее в мислите и въображението ми - магнетично гали сърцето и душата ми и е неделима част от мен. Свързана е с приказните и тайнствени трепети на моето детство и мистичните и философски въжделения на моето бъдеще. Но за да бъде бъдещето на „Малахитовата гора“ по-светло и позитивно, е нужно да ѝ помогнем сега в настоящето, защото тя страда. Тъжна и самотна е… занемарена е … дори умира.

Като творец реших, че моят личен принос в помощ към гората може да бъде в това, в което съм истински добър - изкуството. Така се роди и идеята за написването на книга и композирането на музика по нея (или обратното…вече и аз се обърквам).. Създаване на продукт на изкуството, лишено от комплекси, излишна суета и посветена на ПО-ВИСШЕТО – ПРИРОДАТА. От всяка продадена книга/музикален албум ще бъдат отделяни средства, които ще се използват в помощ на бедстващия горски райони. Така ще можем да превърнем музиката и словото в живи дървета. А също така и да посадим в себе си и семенцето на по-смисления и стойностен живот.

- Кое е основното послание на тази симбиоза от музика и слово?

Една от основните цели на творбата е да докосва сетивата ни и да е наслада за тях, а в същото време деликатно да провокира мисленето ни в посока на положителна промяна. Едно уникално, незабравимо и пречистващо преживяване, поставящо слушателя/читателя в ролята на главния герой от историята за „Малахитовата гора“ и водещо го до кулминационната точка на катарзис. Катарзис, въздействащ трансформиращо и целебно върху неговото съзнание/самосъзнание, отношение към природата и постигащ усещането за висша ЕКОЛОГИЯ! Екология на мислите, екология на чувствата, екология на поведението и отношенията между хората, което от своя страна да доведе и до екология на света и природата.  

“Малахитовата гора“ е притча за смисъла на човешкото съществуване и търсенето на щастието. История за това, как и при най-великото страдание и трагедия, човек може да намери сили и вяра, за да достигне до своя триумф.

- Какъв беше процесът по създаване на проекта - първо се фокусира върху музиката или върху текста? Как се допълват те? Къде за теб беше по-лесно? Словото или музиката е твоята по-близка среда?

Процесът беше изключително интересен… дори бих казал алхимичен. Както вече споменах, една част от музиката (40%) беше написана преди повече от 22 години. Предстоеше ми актуално да аранжирам стария и да композирам новия музикален материал. Историята за човека, загубил се в гората и подложен от нея на изпитания, стоеше много вяло и бедно в ума ми. Опитвах се да обясня на колегите ми от квартета историята, но някак си не се получаваше много добре. Започнах да си мисля, че ще бъде по-успешно, ако напиша тази история с хубави думи. По този начин за тях щеше да бъде по-ясно как да интерпретират музикално историята. Нямаше обаче вдъхновение. То дойде вълшебно и неочаквано. 

Видях се с един стар приятел, който имаше основен принос за записването на „Малахитовата гора” за предаването „Джаз след полунощ“ (БНТ) през 1998 година. Не се бяхме виждали оттогава. Заварих го в покъртителна лична трагедия. Състоянието и безнадеждността, в която се намираше, ме трогна до дъното на душата ми. Той всъщност стана прототипа на главния герой в притчата „Малахитовата гора“. Пишейки текста, си мислех за него и чрез написаното се надявах да му помогна. Той е отчаяният от живота протагонист, който загубва способността да вижда цветовете и светът за него е черно-бял.

Погълнат от „Малахитовата гора“, той преминава през множество приключения и обрати. След преодоляването на всяко едно от предизвикателствата (които са метафори на неговите страхове, ограничаващи вярвания, разбиранията за смисъла на живота, достойнство, отговорност и свобода, изкушения, личен избор) той започва да вижда един след друг, по определен ред цветове (зелено, червено, жълто, синьо). „Малахитовата гора“ го връща за една нощ във времето, преминавайки на обратно през всеки един сезон (зима, есен, лято, пролет), за да се озове отново в зимата на Коледа пречистен. Най-накрая успешно преминава през гората, като основната награда е, че вижда света цветен и е намерил „пътя към дома“, а именно пътя към себе си.  

Както вече казахме, „Малахитовата гора“ е артистична симбиоза от музика и слово, които дишат заедно в единен ритъм. Тези два симбионта са неделими – тясно свързани, взаимно обуславящи и допълващи се. Ако „Малахитовата гора“ бъде третирана само като музика или само като текст, творбата ще загуби значима част от своето послание и въздействие. Всяка една композиция от албума съответства буквално на всяка една глава от книгата. Основната идея и препоръка е слушателят/читател да прочита глава от книгата, след което да изслушва съответната композиция, рисуваща със звуци и емоции самата история.

В процеса на писане на текст и музика всичко се случваше много динамично. През цялото време музиката и текста се гонеха, настигаха се, задминаваха се…, за да свършат накрая заедно в синхрон. 

Когато човек е на вълната на вдъхновението и е носен от бриза на някаква магическа кауза, не съществуват пречки. Той не мисли кое е лесно или сложно. Просто го прави от сърце и душа. През 2004 година напуснах академичния и професионален свят на музиката. През последните 18 години написах няколко книги. Време беше да обединя тези две изкуства, в които се чувствам еднакво комфортно и уютно. 

- Как избра мястото, на което за първи път да представиш „Малахитовата гора” пред публика? 

Къде по-подходящо място от Трите вековни секвои (местността Ючбунар над Кюстендил) и мистичната секвоена горичка, която ги е обгърнала и която ще обгърне и нас?! Всъщност тази гора е прототипа на „Малахитовата гора“. Тази музика е написана за нея и тя има пълното право да я чуе. За първи път във вековната си история Трите секвои ще имат възможност да заспят под звуците на музика, специално написана за тях.

Събитието е предпремиерен концерт. Книгата е написана. Музиката е композирана и записана. Остава ни технически да реализираме книгата и компакт диска към нея. Това ще се случи през есента, а сега използваме хубавото време, за да представим музиката в нейната натурална среда. Всеки посетител ще получи листовка с интернет страницата на проекта, където ще може да си запази копие на музикалната книга с отстъпка. Когато човек разполага с книгата и музиката може да осъществи индивидуално и задълбочено връзката между тях. 

- Защо нарече гората „малахитова”. Какво е значението на нейното име?

В психологически аспект малахитът е камъкът на трансформацията. Фараоните са го носили близо до главата си, за да издигне техните вибрации и да им помогне при вземането на мъдри решения. 

Дpeвнa pycĸa лeгeндa твъpди, чe вceĸи, ĸoйтo пиe вoдa oт чaшa, нaпpaвeнa oт мaлaxит, ce cдoбивa c мaгичecĸaтa cпocoбнocт дa paзбиpa eзиĸa нa птиците и живoтнитe. Maлaxитът e пpeĸpaceн, ecтecтвeн минepaл, ĸoйтo пoмaгa нa тoзи, ĸoйтo гo нocи, дa cи cпoмни и да пoднoви вpъзĸaтa cи c Цялото. Toй ни дaвa възмoжнocт дa ce дoĸocнeм дo нaшeтo вътpeшнo ядpo.

Гората като „ритуал към преход“ на катарзис, проглеждане и зрялост, присъства в много цивилизации. В древните митове всеки народ носи славата на една тайнствена гора - портал към свят, изпълнен с опасности, в който смелостта на героите е поставена на изпитание. В ирландските сказания се говори за великия герой Кухулин, който мечтаел да се обучи като изкусен боец, за да привлече вниманието на Емер, най-красивата девойка на Ълстър. Но за да стигне до митичната жена воин Скатах от Земята на сенките и да се обучи в бойните изкуства при нея, трябвало да прекоси гъсти, непокорени от човеците гори, които, както разказват легендите, поглъщали всеки,  дръзнал да влезе в тях. Успешно преминаване през подобно изпитание, чийто праг се явява гората, дава възможност на човек да се завърне по-силен, пречистен, вдъхновен и готов да се справи с предизвикателствата на живота.

Възможно ли е създаването на подобна виртуална малахитова гора?

Проектът „Малахитовата гора” е  уникална „инсталация“, обединяваща изкуство, духовно/личностно развитие, социални/обществени въпроси и екология. Проект, носещ мъдростта на времето и развиващ се в бъдещето – достоен завет за поколенията след нас.

- Променен ли си след създаването на „Малахитовата гора”? Достигна ли до нови истини за себе си? 

Както главния си герой, „Малахитовата гора“ подложи и мен на велики изпитания, но с по-различен ефект. Тласкаше ме към пагубни състояния, целящи да проверят моите принципи и ценностна система. Провокираше ме неуморно със ситуации, свързани с компромисите, които мога да приема. Предизвикателствата на „Малахитовата гора“ по отношение на мен не бяха свързани с промяна, а по-скоро с отстояване на позиции и запазване на принципи. Смятам, че до този момент успешно се справих с изпитанията, които всъщност още не са свършили и тепърва предстоят. Сега се сещам, че за добро или за лошо, има лека промяна в мен -  смятам че станах малко по-търпелив в намеренията и очакванията си. 

- Колко е важно да се губим? Каква е стойността на губенето? 

Животът на тази планета е последователност от напрежение и отпускане, дишане и издишане, качване и спускане. Човек не може да усети сладостта на щастието, ако не е разбрал каква е горчивината на нещастието. Човек няма какво да спечели, ако не е имал възможността да губи. Така че загубата е част от пътя… без нея не може. Тя е жизненоважна част от нашето човешко израстване. Много често загубата е свързана със страдание, но понякога страданието може да бъде предпоставка за откриването на смисъла на живота. Никога не трябва да забравяме, че можем да намерим смисъла на живота дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена, а дори е и загубена.

- Кога губим способността да виждаме цветовете на живота? Как отново черно-бялото може да се оцвети?

Когато започнем да не се радваме на малките и уж незначителни неща в живота. 

Трите секвои от „Малахитовата гора“ се превръщат в трима мъдреци, които задават важни въпроси на главния герой. Единият от въпросите е: „Кое е най-важното нещо за човека в този свят?“ Ако успеете да отговорите успешно на този въпрос ви гарантирам, че живота ви ще стане по-цветен.

- Хубаво ли е да достигаме до катарзис – каква е неговата енергия и какво се случва след това.

Хубаво ли е да получаваме дар? Предполагам всеки обича да получава подарък. Моментът на пречупване, на пречистване, на просветление, на получаване на отговор на твоите изконни въпроси е висша форма на дар. Понякога са нужни години, дори и цял живот, за да стигнеш до осъзнаването. Много работа, четене и емпиричен опит могат да те доведат до нужното познание и търсените отговори. Катарзисът с неговата разтърсваща сила може да го направи за секунди – той е истински божествен дар. Енергия, която е силно трансформираща, вдъхновяваща, дълготрайна и целебна. 

Пред очите ми са минали много такива случки. Например, една дама с професия счетоводител, участваща в програмата ми Ритмология, беше доста обезверена и отегчена от живота си. Търсеше въпроси. Още на първата сесия ритъмът я доведе до катарзис, в който тя съзря своя път. Напусна попрището си на счетоводител и сега е собственик на един от най-известните и успешни Монтесори центрове. Тя намери себе си. „Малахитовата гора“ разполага с тази сила и потенциал да променя и да довежда хората до катарзис. Тя ни представя герой, в който всеки един от нас може да види себе си. Много често, отрупани от грижи, проблеми и суети, ние се загубваме в живота си, чиято метафора е гората. Лутаме се и не можем да открием пътя към себе си. „Малахитовата гора“ ни дава възможност отново да съградим разрушените мостове към нашата истинска природа и да се приберем „у дома“.   

-Изпитанията в „Малахитовата гора” са представени от животни, на които съответстват определени инструменти. Всяко нещо ли в живия свят може да открие своята огледалност в музикалните звуци?

Бих казал обратното… музикалните звуци се оглеждат в природата и живия свят, който ни заобикаля. Просто трябва да ги открием.

-Действието се развива през смяната на сезоните. В съвременния свят, когато живеем бързо, забравяме ли за тази цикличност? До какво води отклоняването ни от природните ритми?

Вселената е подчинена на хаоса. Нашият уникален дом Земята, светът на който се радваме, който обичаме и обожаваме е подчинен на определени принципи и закони. Земята е създадена и съществува благодарение на Ритъма. За да бъде тя такава, каквато я познаваме са нужни 4 основни глобални ритми:

• Циркадният 24-часов ритъм на деня и нощта
• Ритъмът на приливите и отливите

• Лунният месечен ритъм
• Ритъмът на сезоните

Тези ритми са основа за всички ритми, които се проявяват в тялото, мислите и съзнанието ни.

Например, при въртенето на Земята около Слънцето ние усещаме ритмите на сезоните като отчетливи биохимични промени в единството тяло-ум. Има по-голяма вероятност да се влюбим през пролетта и да изпаднем в депресия през зимата. Хората, страдащи от сезонно афективно разстройство, изпадат в депресия през зимата, но се чувстват по-добре при излагане на слънчева светлина. Сезонните промени въздействат не само върху биохимията на човешкото тяло; те оказват влияние и върху биохимията на дърветата, цветята, бактериите, всичко в природата.

Земната ос се накланя през пролетта и цветята цъфват, животинките излизат изпод земята, птиците мигрират, рибата се завръща на мястото за хвърляне на хайвер и започват ритуалите по чифтосването. Хората са склонни да пишат поезия, влюбените пеят песни, млади и стари изпитват любов. Сезонните ритми ни влияят на биологично, умствено и емоционално равнище и всичко това е причинено от връзката на Земята със Слънцето.

Всички тези ритми – денонощни, лунни и сезонни, са в съзвучие помежду си. Това са ритми в ритмите, в ритмите. 

За съжаление, именно забързаният съвременен свят ни отдалечава от това необходимо за нас познание. А, отклонението от природните ритми не само влияе негативно върху психиката и физиката ни, но както казах и по-рано, ни кара да се загубваме в живота си и да не можем да открием пътя към истинските си корени.

- Какво ще пожелаеш на читателите на selfmade.id?

Каня ги на предпремиерата на концерта и сърдечно им пожелавам да станат част от проекта „Малахитовата гора“. Открива се уникалната възможност всеки един притежател на музикалната книга “Малахитовата гора” да бъде съавтор, създател и творец на забележителна, вдъхновяваща и единствена по рода си артистична, екологична, мултикултурна, глобална творба. Творба, развиваща се и растяща във времето и увличаща с „домино ефекта“ си безброй други полезни и креативни проекти и дейности, които тепърва предстоят да се случат.

Мартин Иванов е още композитор, диригент, изследовател и ритъм коуч. Живял е в САЩ и Канада. Завършва престижните Berklee College of Music, Бостън (джаз композиция и аранжиране), University of Memphis и University of Massachusetts (магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция), Софийски Университет ‘Св. Климент Охридски’ (магистър по стопанско управление). През годините 2001-2004 Мартин Иванов преподава композиция, хармония и аранжиране в University of Memphis и University of Massachusetts.

След завръщането си в България, основава Институт ЛИБЕРА и полага основите на ритъм терапията и ритъм фасилитирането в България. 

Широко популярни са неговите корпоративни ритъм тренинги, в които се включват световно известни компании като World Bank, Microsoft, Citibank, Shell, HP, Deloitte, Carlsberg, AVON, Nestle, Renault Nissan и много други. Мотивационен говорител и лектор, използващ езика на ритъма като средство за личностно и колективно развитие. Създател на програми и методи като: „Ритъм коучинг“, „Корпоративна симфония на успеха“, „Личен и системен ритъм“, „Ритъм в офиса“, „Ритъм Клиника“. Автор на книгите „Алхимия на Ритъма“ , “Звуци от тишината” и на терапевтично-образователната игра „Ритъм Карти ДЪГА“.

Мартин Иванов е официално оторизиран ритъм фасилитатор от световно известната американска компания „REMO, Inc.”.