През годините Иван Христов и Андрей Арнаудов съпреживяват „Левски” като своя лична кауза. За тях синият отбор е много силна емоция и традиция, която се предава от поколение на поколение. Двамата искат да възродят образа на Георги Аспарухов - Гунди на големия екран. Това разкриват двамата продуценти и телевизионни водещи в биографичната книга #SELFMADE: „Иван и Андрей - Братя по сърце”.
ИВАН: ИСКАМЕ ДА ВЪРНЕМ НА НЕБОСКЛОНА
ЕДНА БЪЛГАРСКА СВЕТИНЯ
„Както за Андрей, така и за мен „Левски” е много силна емоция. Аз обаче я свързвам повече с мъжете в семейството ми, отколкото със самия отбор. „Левски” за мен е един мост между дядо ми Иван, баща ми Христо, мен и моите синове. Често водя момчетата на мачове, Сами постоянно ме пита кога ще ходим на стадиона.
„Левски” е символ, който върви през вековете. В шумното време, в което живеем, това е трудно да се проследи. Но точно затова с Андрей не сме пестили усилия и сме работили една година с клуба. Сега с Емил Бонев създаваме сценарий, за който се надявам да стане хубав и да направим филм, посветен на Гунди. Основната цел на лентата не е да напомня какво е бил „Левски” навремето за хората, това би било заблуда. Филмът за Гунди има за цел да върне на небосклона една българска светиня, която да послужи като обединител на нацията и тя да остане позната за поне още няколко десетилетия. Да бъде звезда, точка за калибриране – както когато си в тъмното в океана, виждаш Венера и знаеш накъде да се движиш. Трябват ни такива светещи точки. С филма искаме да върнем на мястото ѝ една българска личност, която е от световно ниво – и като физически качества, и като морални устои.
Следващите години се очертава да си партнираме дългосрочно с бетинг компанията „Сезам“. Всъщност се харесахме взаимно точно за 20 минути и това, което най-много ни спечели, е, че те повярваха в огромното значение на идеята да реализираме игрален филм за Гунди. Тяхното доверие ни даде още по-голяма смелост, за да превърнем мечтата си в реалност...
От 5 години се работи по сценария, но филмът „Влюбения Айфел” стига до екрана след 25 години на премеждия, това ме успокоява. Аз самият не бях готов за филма за Гунди, трябваше да премина през предходните проекти, за да мога да превърна сценария във филм. Искам той да удари като земетресение.”
Ето как Андрей Арнаудов пренася от детството си спомените си за „Левски” в книгата:
„Всички в софийското ми семейството бяхме от „Левски”. Мачовете се приемаха не като футболни срещи, а като политически събития в много домове. Исторически факт е, че феновете на отбора след Пражката пролет през 1968 г. са пеели "Левски – Дубчек – Свобода". Дубчек е водачът на антикомунистическата революция в Прага. „Левски” беше по-скоро политика. Не само дядо ми, а и баба ми гледаше мачовете им на живот и смърт, реагираше като мъж. ЦСКА бяха лошите, комунистите, червените. „Левски” бяха нашите. Това беше много сериозна тема в семейството на майка ми.
Иван също беше левскар по линия на софийските си баба и дядо. „Левски” беше важна част от живота ни, ходехме на мачове. След 15-годишна възраст бяхме вече и в агитката”.
Емануела Толева разказва за емоциите на съпруга си около синия отбор:
„Бях от „Славия”, тъй като израснах като баскетболистка на този клуб, но с времето и аз станах фен на „Левски”. Мисля, че който и да изгледа/изслуша толкова мачове на „Левски”, колкото мен по неволя, няма как да не смени клубната принадлежност. Не съм от запалените им поддръжници, но знам имената на футболистите, защото непрекъснато ги чувам по време на мачове. Често се случва Андрей да се шегува с мен, като ме заговори с много сериозен тон, съобщавайки ми новина за трансфер, контузия или някакво друго събитие около футболист на „Левски“, просто защото знае, че това, меко казано, е извън сферата ми на интереси. Случва се често да обобщава какъвто и да било разговор с „Важното е Левски да върви напред!“. Понякога го питам със сарказъм дали футболната среща довечера е много важна – за да усети, че на мен не ми се гледа. Ако е някакъв международен мач, може и да го изпуснем. Но когато Андрей реагира с „Разбира се, "Левски" играят!”, е ясно, че ще гледаме. Това е най-важният отбор. За един негов рожден ден му подарих портрет на Гунди, моя приятелка го нарисува. Анрей много се зарадва, не помня на нещо друго, което съм му подарявала, така да се е радвал. Сега тази картина е окачена на видно място в хола ни.”
Продуцентът Димитър Станчев също коментира в изданието „синята” страст на Иван и Андрей и опрощаването от тяхна страна на задълженията на клуба.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: НАПРАВИХА ОГРОМЕН ЖЕСТ
Една от мъжките страсти на Иван и Андрей е „Левски”. Аз също съм левскар от дете, спомням си как баща ми ме хващаше за ръка, отивахме на стадион „Васил Левски” и сядахме на трибуната. До нас имаше левскари, локомотивци, слависти, цесекари. Ставаха страшни шеги и подмятания, но всичко беше приятелско. Когато ЦСКА играеше с чужд отбор, отивахме да викаме за ЦСКА. Когато „Левски” играеше с чужд отбор, поддръжниците на „Локомотив”, „Славия” и ЦСКА отиваха да викат за „Левски”. Същото правехме и за другите български отбори. В момента нещата са доста по-различни. Мисля, че Иван и Андрей са от най-мислещите фенове на „Левски”. Направиха огромен жест, като опростиха задълженията на клуба и парите останаха в неговата каса. Говорим за много сериозна сума, която те опростиха на любимия си клуб. Шапки долу!
