Мадлен Алгафари е психотерапевт, писател и преводач. Родена е в София, но израства във Враца, където завършва гимназия с преподаване на френски език, отличена е със златен медал. Тя е първенец на випуска и във Философския факултет на Софийския университет, в който се дипломира като психолог. Паралелно с това завършва и НАТФИЗ със специалност „Режисура за драматичен и куклен театър“. Редактор и водещ е в популярната студентска програма „Ку-Ку“ по БНТ. По-късно има своя рубрика в предаването „На кафе“ по Нова телевизия. През 2003 година излиза първата ѝ книга „Мира нямам“ и печели интереса на читателите с комбинацията от красива поезия и психологически съвети. Почитателите ѝ са привлечени и от книгите ѝ „Вяра имам“, „Всички можем да летим“, „Приказки за пораснали деца“, „От какво ще кажат другите до какво избирам аз“, „Чувствам, следователно съм“, „Глад за истински неща“, „Как да се разболяваме качествено“ и „Пътят на сърцето“. Провежда индивидуална и групова психотерапия, участва в подбор на кадри и тренинги на трудови колективи.
Мадлен е убедена, че всички можем да летим и да постигнем успехи, но затова също си има правила, както и във всяка друга област на живота.
Тя сподели със Selfmade.id 10 правила, които могат да ни направят по-успешни хора. Ето кои са те:
1. Позитивно мислене и вяра
Поговорката „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно” всъщност е физичен закон. Аз винаги избирам да виждам хубавото. Другото е форма на необичане на себе си. Някои по-черногледи хора казват: „Животът ми е низ от неудачи, как да съм позитивен на този фон?”. Вярвам, че е обратното – животът може да е низ от неудачи на този, който мисли негативно, защото материалната реалност е следствие на мисловната и емоционалната. Оптимизмът ми, дори понякога утопизмът ми, ме спасява, но виждам че може да заразява и други хора. Когато започнат да ми изплуват съмнения или страх от неприятен развой на нещо, си повтарям: „Мисли бяло!“ и започвам да си представям хубавото развитие на нещата. Визуализирам си в детайли, с емоциите – все едно вече се е случило. Така съм си фантазирала моменти с децата и Нидал, които после са се сбъднали. Така дори си представях как искам да ми изглежда кухнята…
2. Последователност
Мисля, че това е по-важно качество, дори и от таланта. Стъпка по стъпка и с търпение да се следва целта. Да се отчита малкият напредък като част от постигането на голямата цел. За щастие имам тази самодисциплина, благодарение на родителите и бабите и дядовците ми. Като погледна назад, животът ми е едно търпеливо натрупване на малки стъпчици, които са ми донесли някои неща, които дори не съм и допускала, че ще постигна – че ще съм главен редактор на световно научно списание за психотелесна терапия, което ще се издава от Европейската и Американската асоциация по психотелесна терапия, че ще стана член на тези две асоциации, че ще организирам световен конгрес. Или пък, че ще напиша до момента 12 книги, ще управлявам училище за психотерапевти и ще водя семинари по цял свят. Нищо не съм получила или постигнала лесно и наведнъж. Бавно и последователно съм учила езиците, които владея; бавно и последователно трупах опит в работата си; бавно и последователно съм учила за всичките си изпити; последователно и търпеливо си възпитавахме децата – процес, в който се налага някои неща да се повторят хиляди пъти; бавно и последователно се пише и книга.
3. Учене от грешките
Ученето до края на живота е неотменно нужно, за да постига човек някакъв успех. Лежането на стари лаври или знания проваля. Светът се развива с такава скорост, че ако не си осъвременяваме знанията и уменията, сме изгубени. А често най-добре учим от грешките си, затова смятам, че и грешките са правилни, стига човек да знае как да си научи уроците от тях. За да постигнем удовлетворение, трябва да си даваме сметка, че е удовлеТВОРЕНИЕ, а не удовлеДАРЕНИЕ. Както и че „справям се” идва от „с правене” а не от „без правене”. Продължавам да уча ежедневно в процеса на работата си. Чета постоянно новите заглавия в професионалната ми област, статиите за списанието ни. Уча от колеги по време на професионален обмен. Уча много от клиентите си, от мъжа си, от децата си.
4. Сътрудничество, вместо съперничество
Двама души са повече от един. А екип може да свърши още повече. Умението да се иска помощ, да се търси съвет, да се приема чужда гледна точка, е безценно. Аз днес мога и да чувам другия, и да го питам. Мога да признавам правотата му, мога и да го утвърдя. Толкова дефицитно е било в годините това умение. Всички се нуждаем от него. Мога да кажа на другия: „Прав си!“ и да мисля за екипността повече, отколкото за собствената си правота – това умея да прилагам и в партньорските си отношения. От 150 г. след Дарвин светът функционира на грешна база – на конкуренция и съперничество. Но в цялата история на живота той се е основавал на сътрудничество и единство. Силно вярвам, че това е единственият верен начин да се живее с чувство за смисъл, здраве и щастие.
5. Грижа за себе си и за другите
Човекът, който е удовлетворен и не е забравил самия себе си в картината на собствения си живот, има и какво да даде. Тогава той има ресурси да повдига и другите. Самокритичността също е важна, но често тя не ми е липсвала, а ми е липсвало самопоощрението. Днес си отделям време и за себе си – да тръгна с раницата в гората, да лежа на двора и да слушам кокошките и петела, да си слушам любимата музика във ваната, да избирам хората от най-тесния кръг, с които ми е приятно. Преди скачах от летва на летва, а сега мога да се спирам и да изконсумирам удовлетворението. Когато можем да признаем собствените си стъпки в собствените си очи, тогава сме много добри и да повдигаме другите хора. Добрата самооценка е много важна за успеха. Когато стъпва на нея, човек може да опитва, да пада и да става, и невинаги да се справя. Човек с ниска самооценка възприема загубата като фатална. Този с добра, може да приеме и правото си на грешка, даже и да си благодари за грешките. А грижата за другите е част от човешката първоприрода. Сам човек не може да оцелее, нито да задоволи основните си потребности. Доброто сърце, което стои в основата на грижовността, е условие за истинския успех, защото най-големият успех не е личният успех, а успехът на всички ни като общ организъм.
6. Доза риск
Рискувах, например, приемайки предложението да стана главен редактор на световното ни списание, без да имам никакъв опит в този процес. Учех в движение и днес съм си благодарна, че се хвърлих в това предизвикателство. Сега пък приех предизвикателството да съм председател на световен конгрес. И в този процес ще уча в движение. Разбира се, не бих рискувала глупаво в нещо, което никак не е мое и за което нямам никаква база умения.
7. Интуиция и интелигентност
Чувам си вътрешния глас. Днес си давам сметка, че и участието ми в предаването „Ку-Ку” беше нужно, за да срещна Нидал. Че отказът ми да остана да работя в Швейцария, когато професорът ми настояваше да поема клиниката там, е интуитивно вярното решение и днес съм си в любимата България, където съм най-жива и осмислена. Дори понякога си давам сметка, че интуицията ми праща идеите за книгите малко преди животът да сервира някои обстоятелства, които да покажат, че темата е актуална – както се случи с последната ми книга „Тихоспирка”, която почнах да пиша няколко месеца преди пандемията. Интелигентността също е много важна – и рационалната, и емоционалната. Трудно може да се успее без тези две интелигентности. Разбира се, аз не допускам, че може да бъде успех, когато някой наготово ти подари пари или статус. Но дори и това да се случва, не вярвам, че без двете интелигентности човек може да ги задържи.
8. Да спреш да отлагаш
За съжаление днес има една осезаемо повишена фонова тревожност, заради усещането за заплаха, което, ако продължава дълго време, води до различни негативни последици в психотелесното ни здраве. Това, с което много хора се обръщат към мен по време на пандемията е, че те вече започнаха да си задават сериозни въпроси – за свободата си, за приоритетите, за смъртта... В такова време си даваш сметка, че не си вечен и може да няма време за нещата, които си отлагал за утре. Сега е моментът да спреш да отлагаш, както и за възстановяване на мечтите, или пък за пренамествания в партньорските отношения. Това оставане заедно за по-дълъг период през локдауните накара много партньори да извадят скелетите от гардероба или да подобрят качеството на общуване и да запълнят това, което е липсвало във връзката им.
9. Да умееш да релаксираш
Какво ни внушават с тези негативни статистики и черни хроники, с които започват новините? Треперѝ, стой в стрес! А това вдига неимоверно нивата на норадреналин и кортизол. Когато човек е уплашен, енергията му отива в периферията на тялото, за да служи за отбрана, и така то по-трудно може да се справя с вътрешните врагове. През лупата на страха уплашеният човек се срива емоционално и имунната му система не може да работи. Аз не гледам новини и се опитвам да стоя в полето на позитивното и на вярата, че всичко има смисъл, дори когато е неприятно. Сега, за рождения ми ден, Нидал ми подари едно малко коте и така се озовах с тази домашна терапевтка, защото общуването с котките за мен е много разтоварващо.
Винаги съм расла с животни и ги обожавам, а това коте се оказа едно такова кротко, направо като плюшена играчка – един гушкав любовогенератор. Така че, наслаждавам се на общуването с котето, със земята, с природата и това ме изцелява.
10. Умението да правиш грешки и да се трудиш
Много научих от грешките си в отношенията ми с моя терапевт и учител Проф. Бернаскони (както и от неговите грешки!). Грешила съм и в отношението с хора, грешила съм и в работата си. Но смятам, че най-големият признак за духовна интелигентност е умението да се поставяш под съмнение, да признаваш грешките си и да си вземеш поуките от тях. Да си възпитан от детството в трудолюбие също е нещо много ценно. От малка са ме карали да помагам вкъщи, на село за животните, за градината – копаене, плевене, буркани със зимнина, а и такъв пример съм видяла: на хора, които работят. Без това качество умът нищо не може да направи сам.
Даже все още ми е трудно да приема докрай хора, които са тотално безхаберни и мързеливи, а те понякога преподават най-много уроци! Ще завърша пак с това, че успехът е работа. Не го продават на килограм на пазара. И така стигаме до удовлеТВОРЕНИЕТО! И така сме съ-творци!
СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА
Дълги години съм тренирала художествена гимнастика и лека атлетика. Спортът ме научи на дисциплина и целеустременост. Срещите и интервютата ми с някои от най-големите ни спортисти и хора на изкуството ми показаха, че успехът никога не е плод на случайност, а идва при тези, които са го извоювали.