Иван и Андрей винаги имаха финал в края на „Сблъсък”. Имаше случай, в който сценаристите бяха подготвили финал за Хари Потър – как момчето умира, докато си лети на метлата по време на куидич. На всички ни беше много смешно, но Иван, който има интерес към този жанр, каза, че няма да го изчете, защото много харесва поредицата на Джоан Роулинг. За него беше проблем, беше неприемливо, категорично отказа да участва. Андрей заяви, че текстът не го притеснява, забавляваше се и го изчете. Всички в екипа бяхме много доволни от това, което сме сътворили.

На другия ден, само в нашата поща, имаше над 60 писма на възмутени хора – обясняваха как децата им са гледали предаването, как са плакали, как не са могли да спят... „Сблъсък” беше предаване с изключително висок рейтинг. Обадиха ни се и от телевизията, която вероятно също беше залята с писма. Ние не можехме да разберем с какво толкова сме предизвикали тези реакции.

По-късно, когато станах член на СЕМ, си дадох сметка, че наистина има и друга гледна точка, извън тази, която носим ние, правещите телевизия – тази на аудиторията, за която я правим. Понякога се прекрачват граници, които засягат зрителите. Това с Хари Потър беше първият знак, че има едни теми и едни граници, на които, когато се прекрачат, хората реагират остро. Разбрахме, че водещите, предаването и участниците трябва много повече да се съобразяват със зрителите. Защото дори без да искаш, без да си даваш сметка, можеш да засегнеш чувствителни теми.

Иван и Андрей имат изключително черно чувство за хумор, което, слава богу, в голямата част от времето успяват да овладеят. Сега често си спомняме как в „Сблъсък” поставихме темата "Паразити ли са пенсионерите?". Аз нямам обяснение какво ни е било в главите тогава. Разполагахме с пълна свобода за действие и обществото нямаше чувствителността, която има днес. Били сме на по 20 години, но все пак… Ако в момента се направи такава формулировка, реакцията ще бъде помитаща. Тогава имаше много по-голяма толерантност, а сега ми се струва, че залитаме в другата крайност – с прекалена чувствителност, с доста ограничаващи мнения и разбиране, с политкоректния език, който следва да се използва по една или друга тема – случвало се е в СЕМ да получим над 25 жалби за филма „Наистина любов”, който беше излъчен по Коледа. Според зрителите той бил порнографски и неподходящ за детската публика. Не казвам, че това, което сме правили в онези години, е било съвършено и не сме допускали грешки, но сега балансът започва да изчезва.

Снимка: Личен архив
Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.