Животът ни събра с Иван и Андрей в Music Idol 1, тогава се опознахме по-добре и станахме приятели. Създадохме хубава връзка в ефир, тя не беше планирана, случи се естествено, присъстваше особено силно в живите предавания. И извън сцената, но главно когато бяхме на нея, вибрирахме на една вълна – правехме словесен пинг-понг. Единият казваше нещо, а втората реплика от другия вече беше смешна, изцяло импровизирана. След концертите и по време на кастингите за следващия сезон на предаването получих покана да стана музикален продуцент. С Иван и Андрей пътувахме заедно и селектирахме участници, сближихме се още повече във втория сезон на Music Idol.

В хода на предаването Иван и Андрей бутнаха нещата към себе си в най-добрия смисъл на думата – когато имаш Луи дьо Фюнес, правиш комедия, когато имаш Жан-Клод Ван Дам, правиш екшън. Присъствието на Иван и Андрей като един пулсиращ организъм, който е цветен и естествен, с много смело чувство за хумор, трябва да се използва, иначе можеш да извикаш един четец на аутокю, който би се справил чудесно. За форматите, аналогични на Music Idol, в световен мащаб се предпочитат водещи, които изчитат един текст и запазват сериозност. Иван и Андрей дадоха допълнителна стойност, от себе си, на този тип шоу. И в трите сезона на Music Idol работехме заедно. И тримата имахме прекрасно познанство с Вили Казасян, и до ден днешен всеки от нас го цитира. Аз лично се сдобих с един приятел в последните му дни.

Голяма част от веселите ни моменти с Иван и Андрей могат да бъдат и видени, независимо от това, че човек има автоцензура, когато го снимат и излъчват директно. Взривната смес, която се получи между нас, беше въпреки камерите. Голяма част от смелите, смешните, безумните, нелогичните на първи поглед действия, бяха филмирани. Имаше много гафове и моменти на изненади и импровизации. Зад кадър Иван и Андрей, разбира се, бяха още по-смели като хумор, особено черен. Много обичахме да се подиграваме на себе си. В третия сезон на Music Idol си поръчах некролог на едно симпатично момиче, което искаше да участва в предаването. Попитахме я какво работи, а тя каза, че е в траурна агенция. Реагирах с: „Идеално! На мен точно това ми трябва. Можете ли да ми направите некролог? Едва ли ще имам шанс да видя собствения си.” Тя го направи и го показахме в ефир. Тази ситуация се оказа много забавна, въпреки че може би беше такава само за нас тримата.

Понякога гафовете могат да се замажат, но в други ситуации трябва просто да се признаят. Винаги сме правили това, когато сме били заедно. Иван и Андрей го умеят доста по-добре. В телевизионния ефир двамата се чувстват в своето амплоа, а аз присъствам половинчато. Аз съм музикант, не говоря, а пея.

Когато спряхме да работим заедно през 2010 година, преживях тази раздяла по начина, по който я бях преживял с Момчил. Това е единственият друг случай, в който ми беше много криво, че няма да работим заедно.

Иван пее интересно. Двамата с Андрей изпълниха много смело, заедно с мен, на един концерт на Music Idol песента „Червило”. Тогава излязоха с крила – Андрей беше с бели, а Иван с черни, бяхме на сцената заедно с "Акага". И двамата се справиха, но Иван се занимава по-упорито. Той заради това има и група, не ми го е казал, но аз го разбирам по други канали. Много ми е приятно да знам, че се занимава с музика. Виждам, че става все по-добър, следя и публикациите му в Инстаграм, в които показва пеенето в колата си. Много ми се иска двамата да направят музикално предаване, да се впуснат пак в тази сфера, дори заради интереса на Иван към пеенето. Не съм сигурен, че се виждам отново в екипа им, не го казвам от такъв план, а защото имат натрупан опит и биха могли да бъдат интересни и полезни.

Към настоящето нашето приятелство е доста по-замръзнало. Винаги ми е приятно обаче като се видим, макар да се случва много по-рядко, след като се разделихме. Хумора все още го има, веднага се настройваме на една вълна. Случва се да се обадим един на друг, за да си кажем нещо смешно по повод някоя наша проява, но това не е нещо трайно и постоянно.

Нямам възможност да следя работата на Иван и Андрей, но виждам, че се справят много добре, а „Фермата”, на която предстои осми сезон, може би е най-успешният им продукт. Двамата са много добри водещи, но и много научиха и по отношение на продуцирането. Те вече не са толкова емоционални и не допускат грешки, каквито всички сме допускали по-рано. Иван и Андрей вече са стабилни бизнесмени, двамата са много смели. При тях няма поза, те са истински и искрени. Истинският човек невинаги е прав, понякога бърка, но хората му вярват заради това, което е – знаят, че прави нещо от сърце. Симпатизирам на всичко, което правят. С ръка на сърце мога да кажа, че сме приятели, независимо от това, че по някои теми се различаваме – например любовта им към „Левски”.

Иван и Андрей извървяха много дълъг път, но все още са си те, все още са сиамски близнаци.  Те работят като един организъм, те са като една душа. Един от елементите на тяхната сила е тяхната свързаност. Те се усещат като близнаци, те са Братя Аргирови. 

Прочетох и се съгласявам с Условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам с Правилата за поверителност.