Ралица Константинова не е само лице от модния подиум и социалните мрежи, не е просто половинката на Лъчо от група “Скандау”. Рали е част от новото поколение инфлуенсъри, които пренаписват правилата на “играта” със своята неподправена автентичност и откровеност. В интервюто си Selfmade.id, Рали разказва за началото си в модата, прехода към създаването на съдържание и как съчетава професионалните ангажименти с ролята си на майка.
- Била си модел на Visages, как попадна в тази индустрия?
- В юношеските ми години все ме питаха с какъв спорт се занимавам, понеже бях доста висока. Всъщност нищо не тренирах. После следваше въпрос защо не се запиша на баскетбол или волейбол или пък да пробвам като “манекенка”, понеже бях и доста слабичка. Тъй като родителите ми не бяха особено ентусиазирани от предпоставката да израстна още със спорт и въобще всички негативи около спорта (понеже и двамата са спортисти), някак си във времето той отпадна. Имам добра двигателна култура и съм била във всички възможни училищни отбори, но докато не завърших гимназия, не съм имала възможност да се пробвам за модел. Родена съм в Трявна, посещавах гимназия в Габрово и дойде време да се преместя във Велико Търново, където беше и първият ми ангажимент като модел. Снимахме колекция дрехи на местния бранд Negative wear). Много ми беше интересно. Последната година в университета с една приятелка взимахме дрехи от един магазин, снимахме ги и ги връщахме. Не сме искали заплащане, просто ни беше приятно. Та всичко тръгна на шега.
Когато се преместих в София за магистратурата, отидох на кастинг в една агенция, която, както е модерно да се казва - “не усетих да е моята”. Първият ангажимент, който ми предложиха, беше в сферата на будоарната фотография, пък аз не се усещах толкова арт. Оправдах се, че заради това, което уча (Политически маркетинг), не се чувствам ОК да участвам в подобен тип снимки и не се чухме повече с букера от агенцията.
Един ден видях реклама за кастинг на Visages и отидох. Харесахме се. От кастинга им спечелих безплатен курс за модели и започнах работа с тях. Никога не съм имала претенции, че съм много добра в това начинание, но искрено ми беше приятно и се радвах. Беше ми буквално хоби, не съм се взимала на сериозно. Благодарение на един ангажимент от агенцията се загаджихме с Лъчо и сега, 7 години по-късно, сме семейство с 2 прекрасни дечица ☺️
- След моделството развиваш свой блог и Instagram профил, а в последствие се изявяваш и в YouTube. Как реши да създаваш съдържание?
- Започнах пътя си с блог и Instagram профил, а в последствие започнах да развивам свой YouTube канал. Понякога се появявам и в “КаналЪъъ”. Създаването на съдържание дойде като естествено продължение на живота ми с Лъчо. Беше много лесно да започна, тъй като той се занимаваше с това от години и можех да “черпя от извора”, както се казва.
Оказах се доста нередовна и с блога, и с YouTube, но ми остана Instagram, който ми е истинско удоволствие да развивам и може да се каже страст. Не толкова заради качването на снимки и създаването на съдържание, а по-скоро заради търсенето и намирането на нишката за жегване и ангажиране на аудиторията. В последните години, покрай децата и интересите си, създадох може би малка, но силна и готина група хора, с която обменяме опит и мога да кажа, че сме си взаимно полезни. Аз питам нещо, събирам мнения и накрая обобщавам отговорите на хората, за да може този опит да послужи и на други в подобна ситуация. Много искам да създавам полезно съдържание по теми, които наистина ме вълнуват, а не просто така.
От присъствието ти в социалните мрежи ясно личи, че нямаш претенции да се наречеш инфлуенсър, липсват преструвки, филтри и пластмасовия блясък, който хората си представят че присъства в ежедневието на популярните личности. Каква стойност искаш да донесеш на последователите ти чрез съдържанието, което споделяш?
- Не харесвам филтри, които изкривяват. Все повече хора започват да не се приемат такива, каквито са. Филтри за по-малки нослета, по-изразени скули, изкуствени мигли - това няма да го видите при мен. Разбира се, че има неща, които не си харесвам, но се уча да се приемам такава, каквато съм. Важно е когато се разминем на улицата да се познаем, нали? И не само това. Според мен е важно да се обичаме и приемаме. Толкова много хора страдат от ниско самочувствие и залитат към филтрите. За мен това са психични проблеми, на които трябва да се търси решение при специалист. С присъствието си в социалните мрежи, имам нужда да давам добър пример. Искам да съм “инфлуенсър” и content creator едновременно. За мен думата “инфлуенсър” няма грозното значение, което ѝ се придава в последните години, просто има хора, грешно определяни като такива. Да влияеш на аудиторията, не е равносилно на това да я заливаш постоянно с реклами, а да добавяш нещо от себе си.
"Именно към тази добавена стойност се стремя и аз - полезност през опита."
- Прави ми впечатление, че имаш дългосрочни партньорства с брандове. Защо това е предпочитаният за теб начин на работа?
- Дългосрочната работа с брандове създава доверието в аудиторията. Не искам да подвеждам хората, които ми се доверяват, с продукти и услуги, в които не вярвам. За мен е и малко несериозно да рекламирам преки конкуренти и то в рамките на кратък период от време. Отказвала съм много такива кампании дори в договора ми с първите да не е присъствала клауза за конкуренти.
- Как успяваш да съвместиш работата си като инфлуенсър с грижите за Боян (8 месеца) и Арина (4 години и половина)?
Не успявам в последно време. Никога профилът ми не е “страдал” така за съдържание, както в момента. Много ми е трудно да бъда активна и в социалните мрежи, когато съм доста по-нужна извън тях. Качвам предимно снимки от разходки, не особено нагласени кадри и все повече снимки с децата, защото това е ежедневието ми. Иска ми се да излизам повече, да ми се случват по-интересни неща, които да показвам, но засега с Боян сме скачени съдове и няма как да мръдна без него. Обнадеждена съм, защото идва лято и приключенията предстоят.
- “Изгубвала” ли си себе си някога в майчинството?
- “Изгубена” е доста точна дума. Не само не успявам да се открия като “инфлуенсър”, но и като жена и изобщо човек. След раждането на Арина беше същото. Изборът ми да кърмя, докато имам възможност, ме “връзва” за детето. Сега сме в период на захранване, след който знам, че нещата ще се нормализират. Рядко се случва да го оставя на някой друг да го гледа за няколко часа. Когато Ари е болна и не посещава детска градина, лудницата става пълна. Радвам се на малките моменти, които мога да си открадна - да отида на маникюр, да си оформя веждите, да се къпя за повече от половин час 😁 След годинката на детето нещата стават по-лесни. След тръгването на ясла - още повече. Търпеливо изчаквам да мине този период и тръпна за всички готини неща, които ще правим заедно, но и летата, в които децата ще са при баба си и с Лъчо ще се чудим какво да правим със свободното си време 😁 Та, както казах, балансът според мен или поне в моя случай, идва след първата година на детето, когато храненето му е самостоятелно и спокойно можеш да го повериш поне за малко на някого. Тогава със сигурност ще се “намеря” обратно, ако не и по-рано.
- Кои са основните личностни качества, които би искала да предадеш на децата си?
- Тук ми се струва, че не мога да дам отговор, който да не звучи като клише. Искам да са добри хора, да следват морала, да имат ценности и да ги отстояват. Ще се радвам да са емпатични, емоционално интелигентни, но да имат граница, която да не позволяват да се преминава, за да не им се качват на главата.
"Искам да са добри хора."
- Като стана въпрос за качества, какви отличителни черти притежава една Selfmade личност според теб?
- Никой не е selfmade в пълния смисъл на думата. Определящи са семейството, средата, времето, в което живеем, всичко, с което се сблъскваме. Малко или много всичко, което ни заобикаля, е предпоставка да сме такива, каквито сме. Може би адаптивността е най-силното качество, което ни доближава до това да сме selfmade.
- През 2021 отрязваш дългата си коса и я даряваш в полза на онкоболни. Как взе това решение? Как се почувства след това?
- Винаги съм имала много дълга коса. Исках промяна, като същевременно реших да бъда полезна за някого. Дарих косата на перукерско студио във Варна и около месец по-късно с мен се свърза момичето, при което е отишла, за да ми благодари. Всъщност, за една перука са нужни 5-6 коси от различни хора и около 70 часа труд. Ценното за мен в случая беше, че след като споделих, че съм я дарила, ми писаха страшно много хора, които са последвали примера ми. Тази година я отрязах отново и отиде на същото място. За мен дължината на косата може да не е от особено значение, но за хора с алопеция, перуката означава поне самочувствие. Да допринесеш за това някой да се почувства добре за мен е велико чувство.
- След като отрязваш дългата си коса за първи път, през 2022 участваш в “Стани богат”. Как реши да се качиш на “Стола на богатството” и как се чувстваше по време на снимките?
- Всъщност истината не е особено романтична 😁 Един приятел се похвали, че е отворил въпросника за участване в “Стани богат” и въпросите били страшно много. Искаше да участва, но така и не довърши анкетата. Аз влязох, попълних си нещата и взеха, че ми се обадиха. Не ми е било мечта да участвам, въпреки че много пъти, когато съм гледала, съм си се представяла, седнала на “стола на богатството” и съм отговаряла на въпросите, заедно с хората в предаването. Усещането на място няма нищо общо с това в телевизора. Намираш се насред голямо хале с насочени в теб прожектори от всички страни. Това, ако не е предпоставка за “спичане”, не знам. Толкова блокирала и притеснена през живота си не съм се чувствала. Беше ми интересно, но не мога да кажа приятно преживяване. От малка имам мечта да участвам в “Сървайвър” и за мъничко се разминах с последния сезон. Обадиха ми се за последния кастинг, но тъкмо бях разбрала, че съм бременна с Боян. Явно не е било писано да се случи (тогава).
- Обградена си с популярни хора, как съумяваш да запазиш личното си пространство?
- Никога не съм възприемала популярните като нещо особено. В крайна сметка и те са хора. Специалното отношение те дистанцира, докато нормалното държание те доближава и можеш да видиш истинската личност. Може би и заради това ни се получиха нещата с Лъчо. По спомен аз го заговорих първа 😁 За опазването на личното пространство - преди бях доста, както се казва на “чист български”, oversharing. Понаучих се да отсявам хората и да споделям по-малко. Имам един-двама много близки хора и с тях мога да си кажа всичко. Личното ми пространство е предназначено за близките ми хора.
- Често жълтите медии пишат за теб и Лъчо. Как се справяш с това?
- Лъчо се дразни, мен по-трудно ме жегват. Не съм се засягала особено, но близките ми хора страдат. Майка ми е човек на честта много се ядосва като се пишат глупости. За баба ми пък вестниците са 100% истина и ме препитва с въпроси “защо е така”, а не “дали е така” това, което се пише.
Коментари1
Добавете коментар
Рали е прекрасен и чист човек! И съдържанието, което създава е не само вдъхновяващо, но и изпълнено със смисъл!