Тя не само има страхотна кариера, тя е една от иконите на киното в Холивуд – актриса, продуцент и режисьор. Джоди Фостър е носителка на две награди „Оскар“ за най-добра женска роля: за образите си в „Обвинената“ и „Мълчанието на агнетата“. И е винаги в търсене на нови, значими роли, в които да може да разгърне своя необятен талант.
Алиша Крисчън Фостър (както е истинското ѝ име) е една от холивудските звезди, които често може да видите в класациите за най-интелигентни актриси. И това съвсем не е случайно – образованието е много важна част от живота на родената на 19 ноември 1962 г. в Лос Анджелис Джоди, която по-късно ще завърши престижния университет Йейл.
Преди да стигне до тези академични висоти обаче, родителите на невръстната Алиша разбират, още когато тя е на крехката възраст от 3 годинки, че тяхното момиченце има специален талант – тя очарова публиката, камерата я обича, притежава истинска харизма. Има всичко, което е нужно на една бъдеща актриса, за да се заяви пред света.
Както по-късно ще стане ясно, талантът на Джоди не може да я предпази от сериозните препятствия, които ще срещне по пътя си към върха на славата: преследване от вманиачен фен, смъртоносно нападение на президент, депресия, обществена стигма. Но силният ѝ дух и вярата в собствените ѝ сили и качества винаги ще я водят напред и няма да ѝ позволят да падне духом. Защото иначе тя не би била Джоди Фостър.
Всички добре познаваме един от най-иконичните образи, в които актрисата се превъплъщава – този на агента на ФБР Кларис Старлинг в трилъра с Антъни Хопкинс „Мълчанието на агнетата“.
Този филм я прави световноизвестна и с него тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля. А за да бъде избрана за ролята, се намесва нейната щастлива звезда. Първоначално режисьорът на лентата Джонатан Дем се бил спрял на друга холивудска любимка – Мишел Пфайфър. Тя обаче не харесва сценария, в който смята, че се крие голямо зло, и така ролята е поверена на Фостър. Джоди също признава, че е изпитвала истински ужас от героя на Хопкинс, докато са снимали. Но вече е доказала, че може да се справя с предизвикателни образи.
Започва да се снима още на 3 годинки в реклами и бързо свиква със светлините на прожекторите и с камерите, насочени към нея.
След рекламите следват няколко участия във филми на Дисни, а през 1974 г. Джоди прави първата си запомняща се роля, и то във филм на гениалния Мартин Скорсезе – „Алис не живее вече тук“.
Следващата ѝ роля обаче ще бележи живота ѝ по особено неприятен начин, макар че ѝ печели номинация за „Оскар“. Режисьор отново е Скорсезе, а филмът е „Шофьор на такси“, в който 14-годишната Джоди изиграва ролята на непълнолетна проститутка. Партнира ѝ Робърт Де Ниро, чийто герой в лентата прави опит за покушение над президента на САЩ.
Филмът впечатлява публиката и критиците, но, за зла участ, впечатлява особено и мъж на име Джон Хинкли, който буквално се вманиачава по Фостър.
Той започва да я преследва и да ѝ пише писма, за да привлече вниманието ѝ. След като не успява, решава да предприеме драстичен ход.
Така на 20 март 1981 г. Хинкли извършва покушение над новоизбрания президент на Америка, който е встъпил в длъжност само 69 дни преди това, Роналд Рейгън. Рейгън е опасно ранен – куршумът пробива белия му дроб и засяда на 2,5 см от сърцето, но той оживява и се възстановява напълно. Не същия късмет обаче има говорителят на Белия дом по онова време Джон Брейди, който остава инвалид.
Хинкли е арестуван и съден, като по време на делото заявява, че е искал да убие президента заради Джоди Фостър, защото смятал, че така ще стане достатъчно известен, та да привлече вниманието ѝ. Съдът го обявява за невменяем и го изпраща за 30 години в психиатрична клиника.
През 2016 г. Джон Хинкли е освободен с аргумента, че вече не може да навреди на никого, и е изпратен да живее с 90-годишната си майка.
След покушението Джоди изпада в истинска депресия, която продължава години наред.
Отказва да говори за станалото и изпитва дълбока вина, от която не може да се отърси дълго. Посъветвана е да не засяга темата публично и от майка си Евелин, която е неин мениджър, за да не ѝ бъде лепнат етикет „актрисата, заради която стреляха по Рейгън“.
Макар петното върху името ѝ да е огромно, Фостър някак съумява да се съхрани в последвалите години, съсредоточавайки се над образованието си и избирайки внимателно следващите си роли. Тя се дипломира в Йейл в специалност „Литература“ през 1985 г. и се съсредоточва изцяло върху кариерата си.
Че Джоди умее да се справя с житейските кризи става ясно години по-рано, още в началото на кариерата ѝ, когато снима един от първите си филми - „Наполеон и Саманта“ (1972). Тогава младата актриса е едва на 9 години, а компания на снимачната площадка ѝ прави 500-килограмовият лъв Замба. Един ден, след края на снимките, се случва злощастен инцидент.
Лъвът се отскубва от своя треньор и напада в гръб Джоди, като я захапва през кръста.
След намесата на треньора я пуска, но ѝ оставя дълбоки разкъсни рани, от които детето се възстановява близо 2 седмици. Въпреки настояването на майка си да се откаже от проекта, крехката Джоди заявява, че иска да завърши филма си въпреки огромната уплаха и стрес, които преживява. Все пак тя за малко не загубва живота си в зейналата паст на звяра! Това обаче я кара да се стегне и да се събере психически, вместо да се изплаши, и показва силата на характера ѝ, която ще ѝ бъде нужна години по-късно и при преследването от Хинкли.
С много вътрешни терзания и обвинения Джоди все пак преживява и тази драма от живота си, след като Хинкли е осъден за покушението над Рейгън.
Отдадеността ѝ, талантът и годините упорит труд се отплащат през 1988 г., когато Фостър печели първия си „Оскар“ за най-добра женска роля във филма „Обвинената“, последван от втория „Оскар“ за „Мълчанието на агнетата“ през 1991 г.
Успехите ѝ в актьорското поприще продължават с филма „Нел“ от 1994, който е продуциран от самата нея. Във филма Джоди играе жена, която говори на свой измислен език. Лентата ѝ печели поредна номинация за „Оскар“.
Това е и годината, в която Фостър прави една от своите най-запомнящите се роли – в уестърна „Маверик“. В него тя си партнира с Мел Гибсън, с когото ги свързва дълбоко приятелство.
През 1995-а Джоди режисира втория си филм , комедията Home For The Holidays. А ролята ѝ на астроном в “Контакт” ѝ носи номинация за „Златен глобус“.
Следват още много роли, приети добре от критиката, а участието ѝ във филма „Анна и кралят“ на режисьора Анди Тенънт ѝ печели любовта на феновете.
През 2021-a киноиндустрията за пореден път отдаде почит на големите постижения и талант на Фостър, като я награди с почетна „Златна палма“ за цялостно творчество на фестивала в Кан.
За Джоди филмите са изкуство, магия, живот и начин да промениш света, помагайки на хората да решат проблемите си.
„Филмите промениха моя живот. От малка това беше моето любимо „място”. Значението на някои неща беше пречупено през филмите и героите им“, казва Фостър пред Sunday Times. Именно поради тази причина тя е в постоянно търсене на роли, които казват нещо важно на публиката, а не просто я забавляват. „Има редица причини, поради които не участвам в комедии – казва звездата. – Харесвам ги, но те не ми създават чувство за значимост. Сякаш такива роли те карат да се забавляваш за седмица, но после започваш да „огладняваш”, защото се чувстваш така, сякаш трябва да свършиш нещо по-важно“.
Снимки: Instagram
КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
Обичам вълнуващите истории – да ги търся, откривам и разказвам. Тези търсения винаги са ме водили на интересни места: от криминалния ресор до светската журналитика, от пиара до предприемачеството. Като истински SELFMADE човек продължавам да се усъвършенствам всеки ден и се стремя да бъда своята най-добра версия.